Р Е Ш Е Н И Е
№ 411
21.12.2021 г., град Д.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Д., в публично заседание на деветнадесети ноември, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева разгледа докладваното от председателя адм.
дело № 531 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.27а от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) и е образувано по жалба на М.С.К. с адрес ***,
подадена в лично качество и в качеството й на майка и законен представител на М.А.К.,
родена на *** г. –малолетна, срещу Заповед № ЗД/Д-ТХ-087/15.10.2021 г. на
директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Д., с която на
основание чл.27, ал.1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет),
М.А.К. е настанена в семейството на баба
й, Е.А.Л. с настоящ адрес ***, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от
Закона за закрила на детето.
С
определение от съдебно заседание, проведено на 19.11.2021г. по повод изявления на законния представител
на детето, М.К., малолетната М.А.К. е конституирана като заинтересована страна
по делото, вместо жалбоподател, със
назначен особен представител, адв.А..
Жалбоподателката не е съгласна с издадената заповед като счита, че
нейният издател не е компетентен орган, не е спазена предвидената форма.
Възразява, че са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила е че заповедта е издадена в противоречие с материално-правни разпоредби на закона и е не
съответства на неговата цел. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си
представител адв.М. В., К. заявява, че поддържа
жалбата и моли заповедта да бъде обявена за нищожна, алтернативно прави искане
да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът,
директорът на Дирекция “Социално подпомагане“-Д., М.М.,
чрез процесуалния си представител, юрисконсулт Г.А., редовно упълномощена с
пълномощно на л.399, изразява становище
за неоснователност на жалбата и законосъобразност на издадената заповед. Счита,
че жалбата на К., като неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли, а заповедта
на директора на Дирекция ”Социално подпомагане” – Д., като правилна и
законосъобразна, да се потвърди. Заявява, че административният акт отговаря на
всички изисквания, визирани в АПК, а именно издаден е от материално и
териториално компетентния административен орган, съгласно Закона за закрила на
детето, в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа фактическите и
правни основания за постановяването му. При издаването на заповедта са спазени
административно-производствените правила, правилно е приложен материалния закон
и е съобразена неговата цел. Претендира присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение.
Назначеният
особен представител на малолетната М.А.К., заинтересована страна, адв.Н.А., изразява становище, че жалбата е основателна в
частта й, с която е направено възражение, че заповедта не е съобразена с целта
на закона. Изразява становище, че заповедта не е съобразена с интересите на
детето М., тъй като извеждането на детето от настоящата му семейна среда,
семейството на майката, и изпращането му при баба му в гр.К. не е в негова
полза. Особеният представител на малолетното дете счита също, че в конкретния
случай наложената мярка се намира в колизия в разпоредбите на Семейния кодекс,
понеже липсвали данни по делото да има промяна в упражняването на родителските
права. Родителските права по местоживеене били предоставени на майката и мярката би трябвало да бъде съобразена с тези
права. Затова поддържа становището, че наложената мярка не е съобразена с
целите на Закона за закрила на детето и тя ще влоши състоянието на детето. Моли
заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна на горепосоченото основание.
Заинтересованата
страна, А.И.К., баща на малолетното дете, в писмено становище от
12.11.2021г. (л.289 и сл.) счита, че оспорената заповед е валиден, допустим,
правилен административен акт, който не съдържа посочените в жалбата пороци,
отговаря на изискванията за форма, издаден е при спазване на
административно-производствените правила, съобразен е с материалния закон и
целта на закона. В съдебно заседание се явява лично и изтъква, че заповедите са
издадени за наставяне на децата при неговата майка, бабата на децата, а не при него,
въпреки че той не бил лишен от родителски права. Причината за издаване на
заповедта била констатираната „нездрава привързаност“ на децата към майката,
което породило емоционалния дисбаланс у децата. Процесуалният представител на
заинтересованата страна, адв.М.С. в съдебно заседание
изразява становище, че жалбата е изцяло неоснователна. Не били събрани
доказателства заповедта да е издадена в нарушение на
административно-производствените правила или да е издадена в противоречие с
материално-правните разпоредби или в несъответствие с целите на закона. Събраните
по делото доказателства установявали поведението на госпожа К. и нейното
нежелание да съдейства за работа с децата, както и нежеланието й на децата да
бъде оказана необходимата подкрепа предвид факта, че родителите са разделени.
Неосъзнаването от страна на К., че тази помощ е жизнено необходима за децата,
довело до заключението за издаването на настоящата заповед. Моли жалбата да се
отхвърли като неоснователна и недоказана като прави алтернативно искане в
случай, че заповедта бъде отменена, съдът да постанови настаняване на М.А. при нейния баща,
който към настоящия момент не бил лишен от родителски права. Противопоставя
се на искането на жалбоподателя за присъждане на разноски на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата.
Заинтересованата
страна, Е.А.Л., в писмено становище от 12.11.2021г. (л.302 и сл.) счита, че
оспорената заповед е валиден, допустим, правилен административен акт, който не
съдържа посочените в жалбата пороци, отговаря на изискванията за форма, издаден
е при спазване на административно-производствените правила, съобразен е с
материалния закон и целта на закона. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител адв.Попов, заявява, че поддържа изцяло
становището на ответника за правилност и законосъобразност на оспорената
заповед. Счита, че заповедта е съобразена с интересите на детето М.К. и моли
жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноските
по делото.
Д.кият административен съд, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа
страна и правна страна следното:
Жалбата е
допустима. Оспорената Заповед № ЗД/Д-ТХ-087/15.10.2021 г. е връчена на жалбоподателката, М.К., на 18.10.2021 г., а жалбата срещу
заповедта е постъпила в съда на 01.11.2021 г., т.е. в срока за обжалване по
чл.27а, ал.1 от ЗЗДет. Жалбата е подадена от надлежна
страна, родител на малолетното дете, адресат на заповедта и е срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно чл.27, ал.1 от ЗЗДет.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
фактическа страна съдът приема за установено следното:
С
оспорената Заповед № ЗД/Д-ТХ-087/15.10.2021 г. директорът на Дирекция
"Социално подпомагане" – Д., на основание чл.27, ал.1 и чл.25, ал.1 от
Закона за закрила на детето (ЗЗДет), е наредил
детето, М.А.К., родено на *** г., на осем навършени години, да бъде настанено в
семейството на Е.А.Л., негова баба по бащина линия, която е с настоящ адрес ***.
Заповедта е издадена със срок до произнасяне на съда с решение по чл.28 от
Закона за закрила на детето.
С Определение
№ 296/19.10.2021г., по частно адм.д. № 504/2021г.
(л.60), АдмС-Д. е спрял допуснатото предварително
изпълнение на оспорената заповед. Определението е влязло в сила на
24.11.2021г., когато е оставено в сила с Определение № 12034/, постановено по адм.д. № 11335/2021г. на Върховен административен съд, VІ отд.
От
изявление на процесуалния представител на ответника, направено в съдебното
заседание от 12.11.2021г. се установява, че ДСП-Д. е подала искане по реда на
чл.27, ал.2 от ЗЗДет до Районен съд - Д., който е
образувал гражданско дело № 3496/2021г., към настоящия момент висящо.
От представената
административна преписка се установява, че жалбоподателката,
М.К. и заинтересованата страна, А.К. са родители на децата М.А.К. и А. А.К.,
също малолетна, родена на *** г. От м.март 2018 г. жалбоподателката
е напуснала семейното жилище в гр.К. и заедно с двете деца живее в дома на
родителите си, С. и С. Т. в гр.Д..
С Решение №
89 от 21.01.2019г., постановено по гр.д. № 3489/2018г. по описа на Районен съд
–Д. (л.221 и сл.), сключеният на
21.08.2011 г. граждански брак между М.К. и А.К. е прекратен с развод като
упражняването на родителските права върху децата е предоставено на майката като
е определен режим на лични контакти на децата с другия родител. Решението, е
обжалвано и е образувано гражданско дело № 427/2019г. в Окръжен съд Д., като
спорът между страните е за упражняването на родителските права.
От данните
по делото е видно, че с идентична заповед от 15.10.2021г. (л.64-67) директорът
на ДСП-Д. е наредил настаняването и на второто дете, А. К., при баба му, Е.Л. ***.
Заповедта е обжалвана и в АдмС - Д. е образувано
административно дело № 532/ 2021г., към момента висящо.
В мотивите
на заповедта се съдържа подробно, но не пълно изложение на факти и
обстоятелства, свързани с предоставянето на социалните услуги, поведението на
родителите на децата, описани са взаимно отправените им обвинения, конфликтите
между тях и възникналите проблеми при осъществяване на личните контакти на А.К.
с децата, по променен от съда режим с
определение от 06.04.2021 г. по гр.д. № 427/2019г. по описа на Окръжен съд Д..
По делото
също са представени множество писмени доказателства в подкрепа на фактите,
изложени в мотивите на заповедта. Установява се, че жалбоподателката,
М.К. и заинтересованата страна, А.К., спорят за родителските права и тяхното
упражняване, поддържат постоянни конфликти помежду си, отправят си взаимни
обвинения, подават молби, сигнали, обвинения един срещу друг във връзка с които
са образувани множество и различни производства пред органите на полицията,
прокуратурата в гр.Д., съдилищата, ДСП-Д.. Част от производствата са
приключили, а други са висящи.
По повод
постоянните конфликти между родителите на децата Дирекция „Социално
подпомагане“ – Д. се е ангажирала с предоставянето на социални услуги на
двамата родители и на децата от м.август
2018 г. като на 29.08.2018г. директорът
на ДСП-Д. е издал Направление № НП/Д-ТХ-152 (л.480) до Община град Д. за
предоставяне на децата М. и А. К. на краткосрочна тримесечна социална услуга. Със
Заповед № ЗД/Д/ТХ-013 от 30.01.2019 г. директорът на ДПС-Д. е насочил детето, М.К.,
да ползва дългосрочна социална услуга в Център за обществена подкрепа към
Български червен кръст –Д.. Със Задължително предписание № П/Д-ТХ-001/30.01.2019
г. (л.490), на М.К. е указано да спазва заложените в плана за действие
дейности, да сътрудничи за тяхното изпълнение, да проявява отговорност.
На
13.09.2019г. е издаден Акт за установяване неизпълнение на задължителни
предписания, връчен на М.К.. В акта и в съставени социални доклади е прието, че
М.К. не съдейства за осъществяване на социалните услуги и проявява негативно
отношение към ползването им. Въз основа
на съставения акт, на 14.10.2019г. директорът на ДПС-Д. е издал Наказателно
постановление № СЛ/Д-ТХ/650-009, с което М.К. е наказана с административното
наказание „глоба“, определена в размер на 2000 лева, за нарушаване на чл.45,
ал.9 от ЗЗДет. Наказателното постановление е отменено
като незаконосъобразно с Решение № 26005/24.08.2020г. по нахд
№ 1380/2019г. по описа на РС-Д. (л.495 и сл.), влязло в сила на 26.11.2020 г.,
когато е оставено в сила с решение на АдмС-Д. (л.359).
В
административното производство е прието, че към този момент не е постигнат
резултат при работата с децата и майката в Центъра за обществена подкрепа при
БЧК и на 11.03.2020 г. директорът на ДСП-Д. е издал направления
за ползване на услуги в Център за обществена подкрепа-2 Д..
Междувременно,
на 05.12.2018 г. в Първо районно управление на МВР-Д. е образувано досъдебно
производство № 1202/2018 г. по сигнал на М.К. за извършвани
от бащата блудствени действия с неговите деца.
Окръжна прокуратура е образувала досъдебно производство № 18/2019г. като
разследването е приключило с постановление за прекратяване от 28.08.2020 г.
(л.253 и сл.). С Определение №
260030/14.10.2020г., по ч.н.д. № 256/2020г. по описа на ОС-Д. (л.245 и сл.)
постановлението за прекратяване на образуваното досъдебно производство е
потвърдено.
По молба на
М.К. през 2018г. е образувано и производство по гр.д. № 4936 по описа на
Районен съд Д. по реда на Закона за защита от домашно насилие, в което е издадена
Заповед за незабавна защита № 24 от 14.12.2018 г., налагаща забрана на бащата да приближава
децата в отсъствие на майката или определено от нея лице на повече от 10 м. от
жилището им и други места, както и за времето от 18,00 часа до 09,00 часа на
другия ден. Производството по Закона за защита от домашно насилие е приключило
с Решение № 277/31.07.2019г. по гр.д.№
4936/2018г. по описа на РС-Д. (л.233 и сл.), с което молбата на М.К. е оставена
без уважение, а издадената заповед за незабавна защита е обезсилена. Решението
на районния съд е влязло в сила на 05.02.2021г., когато е потвърдено с
окончателно решение № 260016/05.02.2021г. по гр.д. № 727/2019г. на Д.ки окръжен съд.
Установява
се, че до този момент бащата е осъществявал безпроблемно срещите си с децата по
установения от съда график в присъствието на майката, социални работници, г-жа Л.
и др. възрастни лица.
По повод
прекратяването на досъдебното производство за престъпление по чл.149, ал.1 от
Наказателния кодекс и отхвърлянето на искането за защита по Закона за защита от
домашно насилие, А.К. е поискал изменение на постановените от съда привременни
мерки в частта на определения режим на лични контакти на децата.
С Определение
№ 260231 от 06.04.2021 г. по гражданско дело № 427/2019 г. (л.214 и сл.)
Окръжен съд Д. е променил режима за лични контакти на децата с бащата като е
определил правото му на срещи с децата всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 9,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, без присъствие на майката,
с приспиване на децата при него и т.н.
По повод
новия установен от съда режим за лични контакти на децата с баща им, ДСП-Д. е
заложила в Плана за действие дейността „Проследяване и събиране на информация
за осъществяване на контакти между децата и бащата“, съгласно съдебното
определение от 06.04.2021г.
Резултатите
от изпълнението на горепосочената дейност са обективирани
от социалните работници в съставен на 19.07.2021г. Социален доклад №
СЛ/Д-ТХ/651-411/19.07.2021г. (л.145 и сл.).
От
направените в социалния доклад констатации е видно, че първоначално не са
съществували пречки и нежелание на децата и са се осъществили две срещи по
новия установен режим за лични контакти. Първата среща е на 17 и 18 април 2021г. в хотел
„Черно море“ в гр.Варна, а втората на 07.05.2021 г. с продължителност от 2
часа на рождения ден на М., която
преминала много добре.
На
19.04.2021г. жалбоподателката посетила ДСП-Д. с
децата като М. разказала на социалните работници, че на срещата в хотел „хххх“
в гр.В. били оставяни от баща си сами, той бил в нетрезво състояние, той бил в
нетрезво състояние, децата били оставяни да спят на земята и искали да избягат
от хотела. Този разказ бил въдпроизведен и пред
социални работници в Центъра за обществена подкрепа, оценен от специалисти и
определен като неавтентичен.
От този
момент, с изключение на срещата за два часа на 07.05.2021 г., личните контакти
на децата не са се осъществявали, поради проявявано от тях нежелание.
В Социален
доклад № СЛ/Д-ТХ/651-411/19.07.2021г. (л.145 и сл.) се сочи, че за периода от постановяването на съдебното
определение за режима на лични контакти на децата с бащата, 06.04.2021 г. до 19.07.2021
г., са осъществени само двете срещи, посочени по-горе.
Като
причина за неосъществяване на последващите срещи социалните работници посочват отказите на
двете деца да се срещат с баща си. Видно от констатациите в доклада, при
опитите да се осъществят срещите с децата
през този период е търсено съдействието на социалните работници и на
органите на ОД на МВР-Д.. На 02.07.2021г. предаването на децата е било
насрочено да се извърши чрез държавен съдебен изпълнител, но жалбоподателката не осигурила присъствието на децата с
обяснението, че са извън града на планирана почивка. На следващия ден среща
отново не била осъществена с обяснението, че детето М. категорично отказва да
се среща с баща си. На 16.07.2021 г. е насрочено поредно предаване на децата
чрез съдебен изпълнител като жалбоподателката е била
информирана от социален работник в телефонен разговор и чрез връчване на
призовка. На определения час, 14,00 часа на 16.07.2021 г., М.К. не осигурила
присъствието на децата. На 17.07.2021г. А.К. е уведомил ДПС-Д. чрез имейл, че е
бил в дома на майката в 9,00 часа, за да вземе децата, но контакт не бил
осъществен.
В социалния
доклад от 19.07.2021г. е посочено също,
че през този период жалбоподателката системно
отказвала срещи със социалните работници на ДСП-Д.. Социалните работници в
Център за обществена подкрепа-2 също срещали затруднения при работата със
семейството, понеже не било осигурявано присъствието на децата на датите по
изготвения график като повече от половината насрочени срещи с децата не са
осъществени. Със социалния доклад е
направено предложение за издаване на задължително предписание.
Междувременно, заинтересованата
страна, А.К., е подавал множество искания и сигнали до Регионална дирекция „Социално
подпомагане“, до ДСП-Д. и до Центъра за обществена подкрепа -2, съдържащи оплаквания
от жалбоподателката, че манипулира децата да не се
срещат с него. На 01.07.2021г. е подаден сигнал и от Е.Л., майка на А.К. и баба
на децата, с искане те да бъдат настанени при нея.
По делото са приложени два броя социални доклади, изготвени на 23.02.2021г.
от социалния работник при Център за
обществена подкрепа К., П. Х., адресирани до директора на ДСП- К., в уверение,
че А.К. и Е.Л. разполагат с необходимия родителски капацитет ( всеки от тях
поотделно) да полагат грижи за децата (л.182-186).
На 20.07.2021г. е издадено задължително
предписание, с което директорът на ДСП-Д. е предписал М.К. да съдейства на социалните работници за
изпълнение на заложените в плана за действие дейности, да изпълнява
родителските си задължения и осигурява
правото на детето за осъществяване на контакт с бащата, съобразно определения
от съда режим на лични контакти, както и да осигурява редовните му посещения в
социалната услуга с цел работа с психолог и социален работник.
На 29.09.2021г. А.К. подава пореден сигнал до ДСП-Д., държавен съдебен
изпълнител и двата центъра за обществена подкрепа с искане да се осигури
определеният от съда режим за контакти с децата му.
На 01.10.2021г. е съставен Акт за установяване неизпълнение на задължително
предписание № СЛ/Д-ТХ/651-466, в който
се твърди, че на 21 и 22 август 2021г. М.К. не е изпълнила режима за предаване
на детето М. на баща му през лятната ваканция от 30 дни. Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл.124, ал.2 от СК. На втора място е посочено,
че М.К. не е осигурила присъствието на детето М. за консултиране и провеждане на контролираните срещи с бащата
на 19 и 20 август, на 03 и 09 септември 2012г. в Център за обществена подкрепа
-2. Това деяние е квалифицирано като нарушение на чл.8, ал.6 от Закона за
закрила на детето.
Последвали са няколко искания от А.К. за предприемане на незабавна мярка за
закрила спрямо децата му, състояща се в извеждането от семейството на майка им.
На 14.10.2021г., въз основа на горепосочените данни е изготвен обобщен Социален
доклад от социалните работници в отдел „Закрила на детето“, в който е посочено,
че отказите на жалбоподателката да съдейства при
предоставянето на социалните услуги бил обяснен с обстоятелството, че с децата
се работи за преодоляване на родителското отчуждение, а не за осъщественото
насилие. Направена е оценка, че поведението на М., изразяващо се в грубост,
агресия и неприязън към баща, целяло да се угоди на майката. Посочено е, че М. не
проявява подобно негативно отношение в присъствието на баща си, с когото
контактувала свободно.
На 04.10.2021г. А.К. изпратил на ДПС-Д. видео -файл, който не бил гледан от
служителите в ДСП, а бил изпратен на Центъра за обществена подкрепа-2.
Впоследствие ЦОП-2 изпратил писмо на ДПС –Д., че се налага да се предприеме
спешна мярка за закрила, понеже на видео материала, изпратен от бащата, М.
изглеждала силно притеснена, пред емоционален срив, мимиките, жестовете, говора
й били индикация за повишено нервно напрежение.
По тази причина в Социалния доклад от 14.10.2021г. на
отдел „Закрила на детето“ е прието, че прилаганата към момента мярка за
закрила спрямо детето М. е неефективна и се налага нейната промяна. Предложено
е новата мярка за закрила да се състои в настаняването на детето М.К. в
семейството на нейната баба по бащина линия, Е.Л., на адреса на жилището й в
гр.К., Жилищен комплекс -1, І 032, ет.2, ап.15.
Оценявайки необходимостта от прилагане на мярка за закрила настаняване на
двете деца извън семейството, е взето мнението на психолог, изготвил
съдебно-психологическата експертиза от 15.06.2021 г., в която е записано:
" Децата ще преживеят много трудно раздялата с майка си, но ако майката не
промени своето поведение, не се справи с личностните си проблеми това ще доведе
до много тежки психологични последици за децата. Те и сега са травмирани, ако
всичко това продължи ще попречи на тяхното развитие във всяка една сфера."
Последвало
е издаването на оспорената Заповед № ЗД/Д-ТХ-087/15.10.2021 г., с която директорът
на Дирекция "Социално подпомагане" – Д., на основание чл.27, ал.1 от
Закона за закрила на детето (ЗЗДет), е наредил М.А.К.,
родена на *** г., да бъде настанена в семейството на баба си, Е.А.Л.. В
заповедта е посочено, че причина за извеждане на детето от семейството на
майката е именно въпросният видео файл, изпратен от г-н К. с писмо по
електронна поща на ДПС-Д. на 04.10.2021г.
По делото
бяха събрани гласни доказателства.
В първото
по делото заседание бяха разпитани водените от жалбоподателката
свидетели, М.К.Х. – директор на Частна профилирана гимназия „Р. Ц.“ гр.Д. и Д.И.И., технолог в обувното производство, към момента домакиня.
В
свидетелските си показания г-жа Х., че познава Ма К. от 16 годишна и има с нея
приятелски отношения. Личните й впечатления са, че М.К. е отговорен и морален
човек, грижи се добре за двете си деца, които винаги когато са с майка си
изглеждали спокойни и щастливи.
Свидетелката
Д.И.заявява, че е майка на дете, което посещава един и същи клас с М.К..
Впечатленията на свидетелката са, че М.К. е добро, много спокойно дете, добра
ученичка и много добра приятелка на нейната дъщеря. Според свидетелката М. не е
агресивна и е грижовна за възрастта си. Свидетелката приема М.К. за добра
майка, спокоен и добър човек.
Съдът
приема като достоверни показанията на свидетелите на жалбоподателката.
Макар че двете свидетелки са в приятелски отношения с М.К., съдът счита, че
показанията им са обективни и дадени добросъвестно, тъй като съответстват на
събраните по делото писмени доказателства, в които няма данни М.К. да не
проявява необходимите родителски грижи към децата, в това число и към
по-голямото си дете, М..
Впоследствие
бяха разпитани свидетели на ответника и на заинтересованата страна, А.К..
От показанията
на социалните работници се установява, че при започване на предоставянето на
социалните услуги М.К. е посещавала редовно ДПС и центровете за обществена
подкрепа, но впоследствие отношението й се е променило и тя отказала да
съдейства, пропускала срещи, не била точна, не желаела да оставя специалистите
да работят насаме с децата и т.н., искала работата да бъде с насока преживяно
насилие, а не родителско отчуждение.
Така свидетелката,
Ю. И., социален работник в Център за обществена подкрепа към БЧК, със
специалност „начален учител“ заявява, че работи с децата от 2019 г. Свидетелката
твърди, че жалбоподателката не е позволявала децата
да се отделят от нея при работата им с психолог в центъра, а индивидуалните
консултации следвало да се провеждат само с децата. М.К. рядко спазвала графика
за работа с Центъра, идвала по-рано или по-късно, а допускала и много
отсъствия, позволявала си неприличен тон, поведение, използвала груби думи като
епитети, обиди спрямо служителите в Центъра. М. идвала негативно настроена,
сърдита, ползвала заповеден тон и си служела със следните реплики: „ Не искам
при тъпите социални и психолози, защото те ме разпитват“, „ Те ме разпитват за
тъпия ми баща.“, „Вместо да сме на площадките при приятели, трябва да идваме
тук при вас“, „при тъпите социални“, „Вие сте гадни, не ви обичам, мразя ви,
вие не разбиране нищо“. М.К. не се намесвала в тези случаи да успокои детето М..
На провежданите контролирани срещи в присъствието на бащата А.К. децата имали
друго поведение, коренно различно. Били страшно любвеобилни, обичали да са
около баща си, играели с него, а той уместно контролирал тяхното поведение,
когато е неприемливо. Свидетелката няма наблюдения децата да са изпитвали страх
от баща си на контролираните срещи. Свидетелката счита, че децата са
подстрекавани и негативно настройвани от майка си. Свидетелката е присъствала
на контролирана среща и с Е.Л. и твърди, че отношенията между децата и тяхната
баба са много мили, децата наричали баба
си „бабче“ и я прегръщали. Според свидетелката в
началото на работата срещите преминавали нормално, М. проявявала интерес към
възложените й задачи, които понякога изпълнявала, но впоследствие отношението
към работата в центъра се променило.
Свидетелката Мирослава Милкова, социален
работник в ДСП-Д., заявява, че се е създал синдром на родителско отчуждение на
децата към баща им, което е и причината за издаване на оспорената заповед. Свидетелката
потвърждава обстоятелството, че М.К. не спазвала графика за срещи. В началото
на работа със семейството срещите били спокойни, а впоследствие отношението към
социалните работници се променило, М.К. не желаела да отговаря на въпросите при
срещите и не позволявала детето М. да отговаря на въпросите на социалния
работник на една от срещите през м.април 2021г.
Свидетелят
Николинка В., началник отдел „Закрила на детето“ в ДСП-Д. заявява, че до
издаването на оспорената заповед се е стигнало след 3 годишна работа с децата
на жалбоподателката и семейството. Според
свидетелката М.К. полага грижи за децата, задоволява техните физически
потребности, както и здравните и образователните потребности на децата, но
извеждането на децата от нейното семейство било разпоредено
заради това, че те растат във вредна среда за тях, изпълнена с непрекъснати
конфликти между родителите, проблеми скандали. Свидетелката потвърждава
обстоятелството, че заповедта за временно настаняване на децата при баба им и
издадена, поради това, че децата нямат никакви контакти с баща си през последните 6 месеца. Впоследствие свидетелката
заявява, че никога не е разговаряла лично с детето М., не е присъствала на
контактите, а впечатленията й по случая са възникнали от разговорите и
докладите на нейните колеги. Свидетелката е узнала, че А.К. и неговата майка са
си разменили адресите, като постоянният адрес на Е.Л. е станал настоящ адрес на
А.К., а неговият постоянен адрес е станал настоящ адрес на Е.Л.. Целта на тази
размяна според свидетелката е, децата да бъдат настанени в по-голямото жилище. Свидетелката
счита, че изпълнението на оспорената заповед ще осигури на децата да не са в
присъствието на нито един от двамата си родители.
Показанията
на свидетелите М.М., директор на комплекс за социални
услуги за деца и Д.М.- управител на ЦОП към БЧК Д., заявяват, че не са имали
директен контакт с децата и техните родители и впечатленията им по случая са изградени
от разказите и докладите на техните колеги. Свидетелките излагат твърдения,
сходни с твърденията на другите свидетели от социалните служби, че жалбоподателката не спазва графика за работа със социалните
работници, че настройва децата да не искат да осъществяват срещи с баща си и
т.н.
Съдът
приема като доказателства свидетелските показания на социалните работници.
Гласните доказателства установяват фактическата обстановка, описана в
оспорената заповед.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна.
Възражението, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, е неоснователно. Заповедта
е издадена от директора на ДСП-Д., който е компетентен орган по см. на чл.27,
ал.1 от ЗЗДет. във вр. с §
1, т.15 от ДР на ЗЗДет. Според цитираните разпоредби настаняването
на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или
интегрирана здравно-социална услуга за резидентна
грижа се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално
подпомагане" по настоящия адрес на детето. Съгласно легалната дефиниция на
понятието „настоящ адрес на дете" е адресът, на който детето пребивава.
Заповедта не
отговоря на изискванията за форма на административния акт. При издаването й не
е спазена разпоредбата на чл.59, ал.2 т.4 от АПК, който изисква заповедта да
съдържа фактическите и правните основания за издаването й. От фактическа страна
мотивите на оспорената заповед представляват подробно описание на мерки,
предприемани действия и конкретни случки за период от началото на месец януари
до м.октомври 2021г., свързани с работата на ДСП-Д. и центрове за обществена
подкрепа със семейството на заинтересованата страна, М.А.К..
Заповедта
не е мотивирана от правна страна. Заповедта е връчена на жалбоподателката
и заинтересованите страни във вида, в който е и представена по делото. При
връчването на заповедта жалбоподателката е поставена
в невъзможност да разбере на кое законно основание е разпоредено
лишаването й от възможност на упражнява родителските права върху собственото си
дете. Административният орган е мотивирал решението си с разпоредбата на чл.27,
ал.1 и чл.25, ал.1 от Закона за закрила на детето. Нормата на чл.27, ал.1 от ЗЗДет. предвижда, че настаняването на дете в семейство на
роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална
услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на
директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на
детето. А нормата на чл.25, ал.1 от същия закона определя кои са основанията за
настаняване като изброява шест различни хипотези в шест отделни точки. В заповедта
не се сочи на кое от изброените в закона основания директорът на ДСП-Д. нарежда
извеждане на детето от семейството на М.К.. Липсата на яснота въз основа на коя
конкретна правна норма се постановява отделяне на детето от неговата майка,
безспорно нарушава правото на защита на жалбоподателката,
поради което е съществено нарушение на изискването за форма на акта и
самостоятелно основание за отмяна на заповедта.
С
уточняваща молба от 11.11.2021 г., представена непосредствено
преди първото по делото заседание, процесуалният представител на ответника
сочи, че заповедта била издадена на основанието по т.4 от чл.25, ал.1 на Закона
за закрила на детето, като изтъква технически причини за непосочването на
правното основание. Евентуалните технически причини при отпечатването на
заповедта не водят до саниране на допуснатия порок и са ирелевантни за нарушаването
на правото на защита на адресата на акта.
Заповедта е
издадена в нарушение на материалния закон.
В нормата
на чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет е определено, че дете, което
е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане
на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие, може да бъде настанено извън семейството.
Видно е, че
нормата изисква кумулативното наличие на две предпоставки, за да се постанови
заповед за настаняване на дете извън семейството, в което то живее. Първата предпоставка
е детето да е жертва на насилие. В мотивите на оспорената заповед и от представените
по делото писмени и гласни доказателства не може да се изведе извод, че детето М.
е жертва на насилие в семейството на майка си, в което то живее понастоящем. Всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства установяват, че детето не е жертва
на насилие, напротив и ответника многократно заяви, че за детето се полагат
необходимите грижи, то посещава редовно училище, справя се много добре с
учебния процес, не проявява агресия в училището, има приятели, а майката
задоволява и другите му потребности здравни, социални.
Втората
предпоставка е да съществува сериозна опасност от увреждане на физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие на детето.
Съдът
намира, че нежеланието на детето М. да осъществява срещи със своя баща не може
да се квалифицира като сериозна опасност от психическо и нравствено развитие на
детето. От данните по делото е видно, че нежеланието на детето е породено от
нестихващите конфликти между родителите. Така е приел и административният
орган, сочейки в мотивите на заповедта, че влошените взаимоотношения и спорове
между родителите влияят пряко негативно върху психо-емоционалното
състояние на детето. От всички събрани доказателства се установява, че
негативното психо-емоционална състояние на детето М.
настъпва в моментите, когато тя трябва да осъществява определените от съда
лични контакти със своя баща. Установява се също, че подобно нежелание не е
съществувало, когато срещите са се осъществявали в контролирана среда, в
присъствието на социални работници, майката на детето и други възрастни хора,
членове на семейството, приятели.
От мотивите
на заповедта и от свидетелските показания е видно, че основната причина за
предприемане на процесната мярка спрямо М. е
видео-файл, предоставен на 04.10.2021г. от заинтересованата страна А.К. на ДПС-Д..
Въз основа на това видео ответникът е извел категоричното си становище, че се
налага предприемането на незабавна мярка за закрила. Същевременно по делото
няма данни за извършване на обективна оценка на предоставения от бащата на
детето видео материал- поведението на М. преценено ли е от детски психолог,
дали поведението на детето не е провокирано по някакъв начин умишлено, именно
за постигане на подобна негативна реакция, не става ясно и каква е конкретната
причина за описаното поведение на детето,
какво точно е провокирало неговата реакция. Независимо, че незабавността на
мярката е обоснована с този видео-материал, самият файл не се намира в
административната преписка.
Дори и да
се приеме за безспорно установено, че нежеланието на М. да осъществява срещи с
баща си, се дължи изцяло на поведението на майката, което е манипулативно и
целящо да осуети осъществяването на лични контакти на бащата с детето, то това
обстоятелство не е предвидено като основание по чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет. Възпрепятстването на личните срещи с децата от единия
родител спрямо другия родител, е релевантно обстоятелство в производството по
чл.59 от Семейния кодекс за родителските права след развода, но не и в производството
по чл.27 ал.1 от Закона за закрила на детото. Неосъществяването
на определените лични контакти с родителя, който не упражнява родителските
права, не е предвидено никъде в Закона за закрила на детето като основание за
извеждане на детето от семейството на
единия родител и настаняването му в
семейството на другия родител.
От данните
по делото е видно, че между родителите на М. съществува висящ спор по отношение
упражняването на родителските права. В образуваното пред Окръжен съд –Д. гражданско
дело ще се прецени налице ли са основания за предоставянето на упражняването на
родителските права на другия родител.
Наложената
временна и незабавна мярка спрямо М. по реда на чл.27, ал.1 от ЗЗДет не е съобразена с
принципа за съразмерност, установен в чл.6, ал.2 от АПК, който определя,
че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се
издава актът.
Интересът
на детето и зачитането и уважението на неговата личност са водещи принципи, при
спазването на които се осъществява закрилата на детето, видно от чл.3 от ЗЗДет. Не може интересът на единия родител, който се
изразява в правото да осъществява
регулярно срещи със своето дете, да се извежда пред интересите на самото дете. В
практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ),
се приема, че националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите
на детето и тези на родителя, но подчертава, че водещ е интересът на детето
(решение на Голямата камара, по делото Sahin v.Germany, № 30943/96, § 64).
Евентуалното
изпълнение на оспорената заповед би се изразило в принудително отделяне на
детето от неговата майка, към която то проявява силна привързаност, както и в принудително
откъсване на детето от познатата му училищна среда, учителите, съучениците и
приятелите му в гр.Д. - социална среда, в която то се чувства и развива добре.
Съдът взе предвид обстоятелството, че М.А. явно страда от непрекъснатите
конфликти между родителите си, но отглеждането й в семейството на жалбоподателката не е свързано с реална опасност за нейното физическо, психическо и емоционално
развитие, тъй като категорични доказателства в тази насока не са представени. Евентуалното
изпълнение на процесната заповед би поставило М.А. в положение
на тежка емоционална раздяла с майка й, съчетано с не по-малко стресова
ситуация, налагаща опознаване и приемане на нова училищна среда, учители и съученици. Като се вземе предвид и
обстоятелството, че М.А. има навършени само осем години към настоящия момент, се
налага извода, че преместването й в семейството на баба й в гр.К., не е в нейн интерес. В рамките на настоящото бързо
производство по чл.27а от ЗЗДет. съдът счита, че
предпоставките за настаняване на детето М. извън семейството към датата на
издаване на заповедта не са били налице. По делото липсват безспорни
доказателства за необходимостта от предприемане на тази крайна мярка.
По
гореизложените съображения съдът намира, че не е налице нито една от хипотезите
на чл.25, ал.1, т.1-6 от ЗЗДет, при наличието на
които със заповед за временно настаняване детето може да бъде изведено от
семейството на майката, която го отглежда. С оглед изложеното съдът приема
жалбата за основателна. Заповедта като издадена при неспазване на установената
форма, в противоречие с материалния закон и неговата цел следва да се отмени на
основанията по чл.146, т.2, т.4 и т.5 от
АПК.
При този
изход от спора ответникът дължи разноски на основание чл.143, ал.1 от АПК. От
представения по делото договор за правна защита и съдействие (л.27) е видно, че
адв.В. е оказала безплатна правна помощ на жалбоподателката, материално затруднено лице, по реда на
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 Закона за
адвокатурата - адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1 ЗА и ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Размерът на
възнаграждението се определя от съда, но не може да е по-нисък от посоченото в
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който
в случая - съгласно чл. 8, ал. 3 - за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лева.
Водим от
горното и на основание чл.27а, ал.5 и ал.6 от Закона за закрила на детето във
връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, Д.кият
административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на М.К. Заповед № ЗД/Д-ТХ-087/15.10.2021 г. на директора на Дирекция
"Социално подпомагане" – Д., с която на основание чл.27, ал.1 и
чл.25, ал.1 от Закона за закрила на детето, М.А.К., родена на ***г., е
настанена в семейството на близък
роднина, Е.А.Л. с настоящ адрес ***.
ОСЪЖДА
Агенция за социално подпомагане-София да заплати на адв.М.
В.П., член на Адвокатска колегия Д. сумата от 500 (петстотин) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за представителство на
материално-затруднено лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: