РЕШЕНИЕ
№ 4473
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110209209 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. В. Я. от гр. София, *********** против
Наказателно постановление № 20-4332-019076/26.10.2020 г., издадено от
Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което за извършено
нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
750 (седемстотин и петдесет ) лева и „лишаване от право да управлява МПС”
за срок от три месеца.
С жалбата се отправя искане за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Твърди се, че на инкриминираната дата жалбоподателката не
е управлявала МПС, тъй като била бременна и й било забранено да шофира.
В проведените пред настоящата съдебна инстанция заседания
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Административно –наказващият орган също не изпраща представител и
не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
1
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 19.10.2020 год. свидетелят М.–мл.автоконтрольор при отдел „Пътна
полиция” –СДВР съставил Акт за установяване на административно
нарушение бл.№ 665618 против Т. В. Я. за това, че на 13.09.2020 година около
16:41 часа в гр. София по бул.”П.Яворов” с посока на движение от
бул.“Драган Цанков “ към бул.“Черни връх“ управлявала лек автомобил
„Алфа Ромео” с рег. № СВ 75 04 НХ, собственост на „Уникредит Лизинг“
ЕАД, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, като до №
28 се движила със скорост от 107 км./ч. Нарушението е установено с
техническо средство – система за видеоконтрол TFR1M, № 653 в клип №
16845. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.21, ал.1 от ЗдвП
във вр.чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП.
Актът е съставен в присъствие на нарушителя Я., на която е бил показан
видеоклипа на заснетото нарушение. Преди това Я. собственоръчно е
попълнила декларация на основание чл.188 от ЗДвП, в която декларирала, че
на 13.09.2020 г. около 16:41 часа лично тя е управлявала автомобила, в
качеството му на ползвател на същия.
След като се запознала със съдържанието на съставения АУАН,
жалбоподателката Я. подписала акта, без възражения. Такива не са били
депозирани и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното в
настоящото съдебно производство наказателно постановление № 20-4332-
019076/26.10.2020 г., с което при идентичност на описание на нарушението и
правната му квалификация на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на
750 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, на
основание чл.182 ал.1, т.6 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя срещу
подпис на 29.06.2022 г.
Изложената от съда фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 ЗАНН и от
гласните доказателствени средства. Съдът кредитира с доверие показанията
на свидетеля –актосъставител Петров, тъй като същите се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателства. Доказателствената съвкупност
2
по делото е еднопосочна и напълно изяснява възприетата от съда фактическа
обстановка.
От приложения към материалите на делото снимков материал, който е
веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15
ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 13.09.2020 г., в 16:41:08 ч., в
район с координати EL 23о20.0535 и NL 42о40.2480, е засечена скорост на
движение от 110 км/ч, като са записани датата, часа (включително и
секундите), посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман
регистрационния номер на автомобила, който съвпада напълно с този,
ползван от жалбоподателя. В пътния участък е валидно ограничението на
скоростта от 50 км./ч. за населено място.
Към материалите на делото е приложен и протокол от 13.09.2020 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, както и часови график за работата на нарядите от ПК при
ОПП –СДВР. От същия се установява, че АТТС за контрол на скоростта
„TFR1-M” с иден. № 653 на 13.09.2020 г. за времето от 15:00 до 17:00 часа е
било монтирано в полицейски автомобил с рег. № СА 64 03 ММ с място
на контрол бул.”П.Яворов” до № 28-30, с посока на движение на леките
автомобили от бул.“Драган Цанков“ към бул.“Черни връх“. Нарушението
е било установено при стационарно положение на полицейския автомобил.
Видно от справка от Българския институт по метрология и приложенията
към него, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение „TFR1 –M” е вписана в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № 10.02.4835. Системата е одобрена и
вписана в регистъра на 24.02.2010 г., като периодичността на проверката на
видео-радарните системи е една година.
От приложения по делото протокол № 9-38-19/25.10.2019 г. на
лаборатория „Полицейска техника” е видно, че мобилната система за
видеоконтрол „TFR1-M”, иден. № 653 отговаря на изискванията и дава
допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч.
до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата
на уреда и същият е преминал последваща проверка на 25.10.2019 г.
3
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице и срещу административно -наказателен акт, който
подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
На първо място, съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение установено и
заснето с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение, като съществуващото колебание
относно приложението на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е преодоляно
с ТР № 1/26.03.2014 г. на ВАС.
В случая обаче с редакцията на цитираната по –горе правна норма, (ДВ
бр.54/05.07.2017 г.) е предвидено, че при нарушение установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. За установеното нарушение, съгласно
санкционната норма за чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП се предвижда наред с
наказанието „глоба” и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от три месеца, като последното наказание няма как да бъде наложено с
издаването на електронен фиш, поради което правилно е спазена общата
процедура по ЗАНН със съставянето на АУАН и последващо издаване на НП
за реализиране на административно –наказателната отговорност на
жалбоподателя.
В изпълнение на своите правомощия, на следващо място, съдът
констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление
са издадени от компетентни органи, съгласно ЗАНН, ЗДвП и приложените
4
към материалите на делото Заповед № 8121-З-515/14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи за определяне на длъжностни лица да издават фишове
за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП и да осъществяват
контролна дейност по ЗДвП, както и Заповед № 8121-К-13770/29.10.2019 г. на
Министъра на вътрешните работи и Заповед № 513-з-8283/12.11.2015 г. на
Директор СДВР.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-
наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административно-наказателното производство е
започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания
на ЗАНН. В случая не е допуснато нарушение по чл.34 от ЗАНН, тъй като
веднага след откриване на нарушителя -на 19.10.2020 г. и личното му явяване
в ОПП – СДВР на същата дата, както и попълване на декларация по чл.188 ог
ЗДвП, че именно той е управлявал лекия автомобил на инкриминираната
дата, се е пристъпило към съставяне на АУАН.
В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними
пороци на обжалваното наказателно постановление или ограничаващи
правото на защита на административно-наказаниото лице. Спазени са
изискванията на чл. 42 ЗАНН, АУАН е подписан и надлежно връчен, като е
указано правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Спазени са и
изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, налице е съответствие между
обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.
Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно, като са
посочени всички елементи от състава на нарушението, както и
съответстващата му правна квалификация.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано"
техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
5
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно, в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства, способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения
материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство.
В случая нарушението е установено от мобилна система за
6
видеоконтрол "TFR - 1M" с радар № 653, представляваща одобрен тип
средство за измерване, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира,
че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на
ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да
бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването
и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Видно от представения
протокол № 9-38-19/25.10.2019 г. техническото средство е преминало
периодично проверка на 25.10.2019 г., т.е. към инкриминираната дата АТСС
№ 653 е било технически изправно, тъй като периодичността на проверката
на видео-радарните системи е една година.
Видно от представената фотоснимка – клип № 16845, измерената
скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е била 110 км/ч., в
който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което
правилно в акта и в наказателното постановление е отразена скорост от 107
км/ч., поради което не е налице твърдяното от жалбоподателя разминаване в
измерената скорост на движение и посочената такава в акта. Именно
последната скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена
максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при
издаване на наказателното постановление е съобразен т. нар. „толеранс”, като
инкриминираната скорост е намалена на 107 км./ч., което обстоятелство е в
полза на нарушителя и именно за това превишение същият е бил
санкциониран.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Автомобилът, с който е било извършено
нарушението е собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, но в СДВР – ОПП
жалбоподателката Я. е попълнила декларация по чл.188 от ЗДвП, в която е
посочила, че на процесната дата тя е управлявала заснетия лек автомобил.
7
Ето защо, съдът намира, че правилно жалбоподателя е бил санкциониран за
извършеното нарушение.
Предвид всичко гореизложено съдът приема, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят Т. В. Я. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на
задължението при избиране на скоростта на движение на управляваното
пътно превозно средство да не превишава максимално допустимата скорост
за движение на леки автомобили в населено място. Движейки се на
посоченото в наказателното постановление време и място, със скорост от 107
км/ч. жалбоподателят е нарушил тази забрана, като е превишил разрешената
скорост с 57 км/ч.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е следвало да
съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
разрешената скорост от 50 км/ч. и е подценил настъпването на
общественоопасните последици (застрашаване на безопасността на
останалите участници в движението), при пряката си цел да управлява своето
МПС с избрана от него самия скорост, независимо от наличното ограничение
за населено място.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 ЗДвП, като за конкретното превишение от 57 км./ч.
законодателят в разпоредбата на ал.1, т.6 от същия текст ( в сила към датата
на нарушението -ДВ, бр.77/26.09.2017 г.) е предвидил- „за превишаване над
50 km/h - наказание глоба от 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
Разрешената скорост е била превишена от жалбоподателя с 57 км/ч,
поради което наложената глоба правилно е индивидуализирана в размер на
750 лева, като е наложено и кумулативно предвиденото наказание „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от три месеца, и за съда не съществува
възможност да ревизира размера на наказанията, поради което намира, че
обжалваният акт е законосъобразен и в санкционната си част.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
8
на атакуваното наказателно постановление, настоящата инстанция не
констатира основания за неговата отмяна или изменение. Ето защо, същото
следва да бъде потвърдено изцяло, а депозираната жалба следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
При този изход на правния спор разноски се дължат в полза на
административно-наказващия орган, който обаче до приключване на
съдебните прения не е поискал присъждането на такива, поради което и съдът
не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 и ал.9 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-4332-
019076/26.10.2020 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция“, с което за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП и на
основание чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП на Т. В. Я. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 750 (седемстотин и петдесет ) лева и „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от три месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9