РЕШЕНИЕ
№ 1136
гр. Пловдив , 10.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20205330116965 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Фокус риъл естейтс” ООД, ЕИК *********,
против Л. Д. ИВ., ЕГН **********, с която са предявени евентуално съединени искове с
правна квалификация по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 286 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 22.07.2020 г. между страните бил сключен
Ексклузивен договор за посредничество при продажба на недвижим имот, по силата на
който ответникът възложил на ищцовото дружество посредничество и продажба на
притежавания от ответника имот – ***, със застроена площ от 73 кв.м., с изложение: изток,
запад, състоящ се от две стаи, кухня, баня-клозет, ведно с прилежащото избено помещение
№ * и таванско помещение № *, както и 1,63% идеални части от общите части на дворното
място, цялото от 3065 кв.м., съставляващо парцел **** на гр. П.. Сочи, че правото на
собственост на ответника върху гореописания имот произтича от Нотариален акт за дарение
№ *** при ПРС. Твърди се, че в изпълнение на сключения договор ищцовото дружество
изпълнило всички свои задължения, като имотът бил рекламиран и предлаган, като в период
от около 3 месеца били извършени голям брой огледи в имота с кандидат – купувачи. Сочи,
че съгласно чл. 1 от договора, ответникът възложил на дружеството да осъществи
посредничество при продажбата на недвижимия имот с продажна цена в размер на 69990
евро срещу съответно възнаграждение. Съгласно чл. 4.1 от договора, ответникът се
задължил да не продава имота самостоятелно, без посредничеството на дружеството, за срок
от 6 месеца, считано от датата на подписването на договора. Възнаграждението, което
възложителят следвало да заплати на посредника при продажбата на имота било уговорено
в чл. 4.5 – 4.8. В договора било уговорено, че възнаграждението в размер на 2,5% от
продажната цена на имота е дължимо, независимо дали купувачът е представен от
посредника. Съгласно чл. 8.1 от договора, ответникът се задължил да заплати на
дружеството неустойка в размер на 5% от посочената в договора цена на имота, в случай, че
продаде имота без посредничеството на ищцовото дружество. Твърди се, че в срока на
1
действие на договора, възложителят продал имота на трето лице, без да уведоми
дружеството. На 29.10.2020 г. ищцовото дружество установило, след извършена справка в
имотния регистър, че на 23.10.2020 г. с Нотариален акт за продажба, вписан като акт № ***
от 23.10.2020 г. на Служба по вписванията – Пловдив, ответникът извършил разпоредителна
сделка – покупко-продажба на гореописания имот, с която продал на имота на трето лице,
без да уведоми дружеството. Заявява, че с тези си действия, ответникът нарушил
разпоредбата на чл. 4.1 от договора, като на основание чл. 8.1 от същия, дължи на
дружеството сумата от 3499,50 евро, равняваща се на 6844,43 лева. Твърди, че на ответника
била изпратена покана за доброволно уреждане на спора, която последният отказал да
получи на 03.11.2020 г., като в дадения му едноседмичен срок не заплатил на дружеството
дължимата сума. Излага, че уговорената неустойка включва уговореното възнаграждение,
обезщетение за неизпълнението на договорните отношения, като санкционира неизправната
по договора страна.
При условие на евентуалност, ответникът дължи на основание чл. 4.5 и чл. 4.6 от
договора уговореното възнаграждение, тъй като ищцовото дружество било изправна страна
по договора.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 6844.43 лева – представляваща неустойка, начислена на
основание чл. 8.1 от Ексклузивен договор за посредничество при продажба на недвижим
имот от 22.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 17.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
евентуално за заплащане на сумата от 3250 лева – представляваща дължимо
възнаграждение по чл. 4.5 и чл. 4.6 от Ексклузивен договор 2 за посредничество при
продажба на недвижим имот от 22.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 17.12.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете по основание и размер. Релевира възражение за нищожност на клаузата на чл. 4.1
от договора за посредничество на основание чл. 26 ЗЗД, поради противоречие със закона –
противоречие с чл. 143, т. 2 ЗЗП, поради това, че изключва и ограничава правата на
потребителя да се разпорежда със своята собственост самостоятелно или чрез
посредничеството на други лица, както намери за добре, произтичащи от правото му на
собственост и от свободата на договаряне. Сочи, че съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП –
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, поради което ищцовата агенция няма
право нито на възнаграждение, нито на неустойка за неизпълнение на задължението на
потребителя, произтичащо от тази клауза. Релевира възражение за нищожност и на
претендираната от ищеца неустойка по чл. 8, т. 1 от договора. Излага, че така предвидената
неустойка била предназначена да санкционира възложителя за виновното неспазване на
договорното задължение, като не се държи сметка за изпълнение на насрещното задължение
на посредника и за настъпването на вреди за него. Неустойка се дължи дори ако
посредникът не е извършил каквато и да било работа във връзка с договора.
Предварителното уговаряне на неустойка в размер, двоен на възнаграждението, което
посредникът би получил при изпълнение на своето главно задължение по договора, а
именно с негово посредничество да се продаде имота противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и
излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката. Подобна неустойка цели да санкционира ответника и то в противоречащи на
добрите нрави размери. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на посредника за сметка на възложителя, дори и при липса на
2
извършена работа от посредника, което счита да е в разрез с всякакви разумни граници на
добрите нрави и не се толерира от закона. И тъй като противоречието между клаузата за
неустойка и добрите нрави е налице още при сключване на договора, то счита да не е налице
валидно неустоечно съглашение и съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 вр. с ал. 4 ЗЗД, в
тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза
е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 8.1 от договора. Твърди, че
процесният договор попада в приложното поле на ЗЗП, тъй като ответникът има качеството
на потребител, съгласно параграф 13, т. 1 ЗЗП, а ищецът е търговец по смисъла на параграф
13, т. 2 3 ЗЗП. Счита, че чл. 8.1 от договора е нищожен по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, като
попада в приложното поле на чл. 143, т. 5 и т. 14 ЗЗП и представлява неравноправна клауза.
Сочи също така, че в договора липсва уговорка за отговорността на посредника при
неизпълнение на неговите задължения. Разпоредбата на чл. 8.1 от договора е нищожна и по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Клаузата за
неустойка /ако възложителят продаде имота без съдействието на посредника/, тълкувана
наред с чл. 4.5 /възнаграждението е дължимо дори и купувачът да не е представен от
посредника/, води до извода за дължимост на уговореното възнаграждение наред с
неустойката, т.е. изпълнителят може да кумулира възнаграждението с неустойката по
договора. Ето защо, счита, че сочената неустоечна клауза нарушава принципа на
справедливост в гражданските отношения и се явява нищожна. Основната цел на клаузата за
неустойка е да доведе до неоснователно обогатяване на посредника за сметка на
възложителя и до възможност за увеличаване на подлежащата на заплащане сума до троен
размер, което е в противоречие с добрите нрави. Счита, че в полза на ищеца не възниква
неустоечно вземане, с оглед собствената му неизправност. Ищецът не представя
доказателства за изпълнение на някое от задълженията си по чл. 2.1 до 2.5 от договора.
Предвид пълната неизправност на ищеца спрямо основните му задължения по договора, той
губи договорната възможност да получи обезщетение за неспазен ексклузивитет по чл. 8. 1
от договора. В условията на евентуалност, моли нейният размер да бъде намален, поради
прекомерност.
Що се отнася до иска по чл. 79 ЗЗД, счита, че следва да бъде взето предвид, че самият
ищец признава в исковата молба, че имотът е продаден без неговото съдействие. Ето защо и
доколкото няма спор, че договорът за покупко-продажба е сключен от ответника без
посредничеството и съдействието на ищцовото дружество, искът на последното за
заплащане на възнаграждение е неоснователен и следва да се отхвърли. Не се спори, че
имотът е продаден без посредничество и съдействие от страна на ищцовото дружество.
Ищецът не е предложил имота на лицата, които са го закупили. Сделката била осъществена,
независимо от рекламирането на имота и организираните огледи /чието наличие е спорно/.
След като целта на договора не е постигната в резултат на фактическите действия на ищеца
по изпълнение на поетите от него задължения, и след като имотът е продаден от
възложителя без каквото и да е съдействие и посредничество на ищеца, за същия не е
възникнало правото да търси възнаграждение. Такова счита, че се дължи само като
насрещна престация при изпълнение на задълженията на изпълнителя по договора за
посредничество. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено
наличието на определените в закона предпоставки, а именно: че е налице валидно
облигационно правоотношение по договор за поръчка (посредничество) с ответника, както
и, че е изправна страна по договора – че е престирал изпълнение на вменените му с договора
3
задължения (в изпълнение на който ищецът е посредничил при издирване и оглед с
възложителя на възложени с договора обект - недвижим имот). Следва да установи пълно и
главно и, че са възникнали предвидените в договора предпоставки за изплащане на
претендираното възнаграждение и неустойка, именно в търсените размери, т.е. да докаже по
основание и размер претенциите си.
Между страните по делото не е спорно, а и от приетия като писмено доказателство по
делото – Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **** при ПРС /л.5/, ответникът Л.
Д. ИВ., заедно с със с. си Ю.Д. Г., са собственици на недвижим имот – апартамент № *,
находящ се в гр. П. ***, със ЗП 73 кв.м.
По делото не е спорно, а и от приетия по делото – Екслузивен договор за
посредничество от 27.07.2020 г., се установява, че е сключен между ответника Л. Д. И., като
възложител и ищцовото дружество „Фокус Риъл Естейтс“ ООД като посредник, с който
възложителят е възложил, а посредникът е приел да осъществи посредничество при
продажба на съсобствения недвижим имот на ответника – апартамент № *, находящ се в гр.
П. ***, със ЗП 73 кв.м. Според чл. 4.1 от договора, възложителят се задължава за срок от
шест месеца да не продава имота, самостоятелно или чрез посредничеството на друго лице,
освен посредника, който единствено получава изключителното право да предлага имота и да
посредничи при сключване на сделка за продажба на имота. Съгласно чл. 4.5 от договора,
възложителят се задължава да заплати на посредника еднократно възнаграждение при
продажба на имота, а в деня на сключване на предварителен договор, а ако не се подписва
такъв – в деня на продажба на имота (чрез сключване на нотариален акт или по друг начин).
Възнаграждението е дължимо, независимо дали купувачът е представен от посредника.
Според чл.4.6. размерът на възнаграждението е 2.5 % без вкл. ДДС от продажната цена на
имота, но не по-малко от 600 евро. Според чл.6 от договора, „купувач, представен от
посредника“ е купувач, на който е представен имотът и който е включен в регистъра на
представения имот (изготвен от посредника и изпратен от възложителя). Съгласно чл. 8 от
договора, страните определят следните неустойки, които считат за справедливи и
гарантиращи добросъвестността на възложителя: при забава на възложителя за заплащане на
цялото или на част от възнаграждението на посредника, той дължи неустойка в размер на 1
% на ден от дължимата сума, но не повече от 10 %. Ако забавата продължи повече от 1
месец или продавачът продаде имота, без посредничеството на посредничеството на
посредника, възложителят дължи неустойка в размер на 5 % от продажната цена, посочена в
договора (чл. 8.1).
Безспорно по делото е и, че с договор за покупко-продажба от 23.10.2020 г.,
обективиран в Нотариален акт, вписан под акт № **** от 23.10.2020 г. на Служба по
вписванията – П., недвижимият имот – апартамент № *, съсобственост на ответника, бил
продаден от последния на трето лице, за сумата от 130 000 лева без посредничество и
съдействие от страна на ищцовото дружество.
Като писмени доказателства по делото са приети и Договори за посредничество от и
регистри на предложените имоти от 05.10.2020, 25.08.2020г., сключени с трети лица, видно
от които, чрез ищцовото дружество са правени огледи на процесния имот. /л.10-13/, както и
интернет – обяви, от ищеца, за продажба на имота, публикувани в аlo.bg и в olx.bg /14-15/.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани и гласни
доказателства, чрез разпита на св. – М.С.Ш. /по искане на ищеца/.
св.т М.Ш. – работи като б. в ищцовата агенция „Фокус риъл естейтс“ ООД -
установява, че се срещнала с ответника И. във връзка с намерението му да продаде имота си.
4
Сключила договора за посредничество с ответника, според който само ищецът да може да
предлага и продава имота – разисквали всички клаузи по договора, пред подписването му, с
които ответникът се съгласил. Твърди, че бланката на договора е напечатана и само мястото
с данните на клиента се попълвали с химикал; стандартен договор е, вкл. за
възнагражденията и неустойките.
Свидетелката сочи, че още в деня на подписването на договора, взела от ответника
ключа за имота, отишли на обекта с екип от хора, направили оглед на имота и
професионално заснемане на същия. Свидетелката твърди още, че два дни, след като вече
бил сключен договора, започнали рекламирането му във всички сайтове, с които работят –
имот.бг, олх.бг, ало.бг, фейсбук, включително и в инстаграм и други. Поставили рекламен
транспарант на терасата откъм булеварда, с логото на фирмата и телефонни номера, с цел да
се популяризира имота. Започнали и огледи на имота за осъществяване на продажба на
имота, тъй като имали ключове и не били обвързани с господин И., с неговото време. Сочи,
че също така са отваряли и други агенции. В продължение на два месеца и половина били
осъществили повече от 20 огледа на имота. Твърди, че в процеса на предлагане на имота,
имали повече от три предложения от 50 000 евро до 59 000 евро, които ответникът ги
отхвърлил. Имало, дори предложение от 55 000 евро, което той приел, било през месец
август. Свидетелката твърди, че тъй като ответникът не е единствен собственик на имота, а
сестра му също е собственик - разговаряла и с нея по телефон, като дори тя пожела да
изчислим цената в левовата й стойност и какво ще получат те. По този повод изготвили
предварителен договор, в който 10 % от сумата, в размер на 5500 евро, да бъде преведена и
на деня, в който дошли хората от гр. С. З., ответникът И. отишъл и отказал сключването на
договора под претекст, че цената е твърде ниска и си тръгнал. Свидетелката сочи, че
седмица по-късно имали друг купувач, който бил готов да даде тази цена, която ответникът
желаел - 65 000 евро, но ответникът отказал да отвори имота за оглед, като им казал, че го е
продал.
Предвид така установените факти, съдът намира следното:
От съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира,
че между страните по делото е създадена облигационна връзка по силата на сключения
Договор за посредничество, с цел продажбата на недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив.
Така сключения между страните неформален договор, представлява договор за
търговско посредничество по смисъла на чл. 49 ТЗ, с изпълнител – ищеца и възложител -
ответника. Посредническият договор е неформален договор, по силата на който
посредникът се задължава срещу определено възнаграждение да извърши необходимата
работа по сключване на една или повече сделки. Посредничеството е насочено към
сключване на сделки с обекти от гражданския оборот. Предмет на договора за
посредничество е преследването на особен резултат - свързване на страните и
подпомагането им да сключат договор. Посредническият договор не предполага постигане
на определен резултат, по който той се различава от договора за изработка. Достатъчно е
сключването на сделката да е резултат на това, че посредникът е свързал страните по нея.
Посредническият договор спада към т.нар. абсолютни търговски сделки, т.е. счита се за
търговска сделка, независимо от това дали лицата, които го сключват, са търговци.
Между страните по делото не е спорно, че ответникът е бил собственик на имот, във
5
връзка с който, на 22.07.2020 г. е сключен процесният договор за посредничество при
продажбата му между страните по делото. Безспорно по делото е и, че с договор за покупко-
продажба 23.10.2020 г., обективиран в нотариален акт, вписан като акт № **** от 23.10.2020
г. на Служба по вписванията – Пловдив, същият недвижим имот е бил продаден от
ответника на трето лице. Страните по делото не спорят и, че имотът е продаден без
посредничество и съдействие от страна на ищцовото дружество.
Основните спорни по делото въпроси, предвид релевираните от ищеца твърдения и
направените възражения от ответника, са: дали с подписания между страните ексклузивен
договор за посредничество от 27.07.2020 г., ответникът И. дължи на ищеца възнаграждение,
за продажбата на процесния имот, съответно неустойка.
Според уговореното, в сключения между страните договор за посредничество,
възложителят възлага, а посредникът приема да осъществи посредничество при продажбата
на имота на ответника, с продажна цена в размер на 69 990 евро, срещу възнаграждение,
определено в т.4.5 от договора (размерът на възнаграждението е 2.5 % без вкл. ДДС от
продажната цена на имота, но не по –малко от 600 евро).
Съгласно чл. 8 от договора, страните са уговорили неустойка - при забава на
възложителя за заплащане на цялото или на част от възнаграждението на посредника, той
дължи неустойка в размер на 1 % на ден от дължимата сума, но не повече от 10 %. Ако
забавата продължи повече от 1 месец или продавачът продаде имота, без посредничеството
на посредника, възложителят дължи неустойка в размер на 5 % от продажната цена,
посочена в договора (чл. 8.1).
В конкретния случай, ищецът е предявил главен иск за неустойка за сумата от
6844.43 лева, формирана като 5 % от уговорената в договора продажна цена на имота
(69 990 евро).
Ответникът е релевирал изрично възражение за нищожност на клаузата за неустойка
за забавено плащане на възнаграждението по договора, предвид противоречието й с добрите
нрави.
Съдът счита възражението за основателно по следните съображения: присъщите на
неустойката функции са обезщетителна, обезпечителна и санкционна. В конкретния случай,
размерът и методиката, по която се формира неустойката, налага разбирането, че тя излиза
извън присъщите си функции.
Същата се кумулира за всеки ден забава, като пределът й е 10 %, съответно 5 % - ако
продължи повече от месец (в конкретния случай – 6 844.43 лева) на дължимото по договора
възнаграждение (възнаграждението в конкретния случай е в размер на 3 250 лева). Дори, да
се приеме, че би било – 3 422.21 лева, в случай, че имотът е продаден за договорената сума
от 69 990 евро.
Следователно, уговорената неустойка нараства и достига до размер, надвишаващ два
пъти главницата. Тоест, чрез задължението за неустойка, ищецът се стреми да капитализира
доход в двоен размер на това, което ще получи като възнаграждение. Съдът счита, че
подобен подход води единствено до обогатяване и съобразно критериите, разписани в ТР №
1/09г. на ОСТК на ВКС, клаузата на чл. 2 от Договора от 06.10.2017г. в частта, третираща
дължимата неустойка, е нищожна поради противоречието й с добрите нрави- чл. 26, ал. 1
6
ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът намира, че претенцията на ищеца с правно основание чл.
92 ЗЗД, предявена в размер от 6844.43 лева, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Поради отхвърлянето на главния иск, съдът следва да разгледа предявения
евентуален иск – за сумата от 3250 лева – дължимо възнаграждение по чл. 4.5 и чл. 4.6 от
договора за посредничество.
Според чл. 2 от договора, посредникът се задължава да предлага имота, предмет на
договора, на потенциални купувачи; да организира и да инвестира в рекламна кампания на
имота по всички възможни начини: чрез реклама в интернет издания; чрез професионално
заснемане, видео клип и 360 градусово заснемане; чрез поставяне на рекламен трансперант
на имота; да организира огледи на имота, както с потенциални купувачи, проявили интерес,
така и с други агенции за недвижими имоти; да организира подписване на договори за
гаранция с потенциални купувачи, проявили интерес към имота и да информира
своевременно възложителя за предложенията от страна на купувачите; да съдейства при
договаряне на условията за подписване на предварителен договор за покупко – продажба на
имота; да осигури организационното обслужване на сделката до сключване на окончателен
договор.
От всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, се установява по
категоричен начин, че ищцовото дружество е изпълнило пълно и точно задълженията си по
договора за посредничество – имотът е предложен за продажба по всички възможни начини
– чрез реклама в интернет издания, засне е, поставен е рекламен трансперант, организирани
са огледи на имота с потенциални купувачи, проявили интерес. Установява се, че ищецът е
информирал ответника за всички потенциални купувачи, проявили интерес към имота. От
друга страна, ответникът не само, че не доказа неточно изпълнение на задълженията на
ищеца, но дори и не навежда подобни възражения.
Ето защо съдът, намира, че ищцовото дружество е изпълнило пълно и точно
изпълнение на задълженията си по договора.
Според уговореното в чл. 4.5. от договора, възложителят се задължава да заплати на
посредника еднократно възнаграждение при продажба на имота, а в деня на сключване на
предварителен договор, а ако не се подписва такъв – в деня на продажба на имота (чрез
сключване на нотариален акт или по друг начин). Възнаграждението е дължимо,
независимо дали купувачът е представен от посредника.
Следователно, според волята на страните, възнаграждението се дължи при
продажбата на имота. Такъв резултат ще е налице, когато е сключен договор за продажба с
продавач, независимо дали купувачът е осигурен от изпълнителя по договора за
посредничество.
Следва да се отбележи, че според уговореното в чл. 4.1 от договора, възложителят се
е задължил, за срок от шест месеца да не продава имота, самостоятелно или чрез
посредничеството на друго лице, освен посредника, който единствено получава
изключителното право да предлага имота и да посредничи при сключване на сделка за
продажба на имота. В конкретния случай, процесния имот е продаден на 23.10.2020 г., т.е. в
шестмесечния срок от сключения договор за посредничество, т.е. ответникът е нарушил
договорното си задължение по чл. 4.1.
7
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният в условията на евентуалност иск,
е основателен. Относно неговия размер, съдът намира следното:
Ищецът претендира сумата от 3250 лева. Видно, от приетия по делото нотариален акт
за покупко – продажба на недвижими имот от 23.10.2020 г., процесният имот е продаден за
сумата от 130 000 лева. Според договора, размерът на възнаграждението е 2.5 % от
продажната цена. Следователно предявеният иск е доказан и по размер.
Същевременно, в рамките на настоящото производство, ответникът не установи да е
осъществил пълно или частично погашение на тази сума.
Предвид гореизложеното, този иск следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба в съда.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от
страните по делото следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважена и
отхвърлена част от исковата претенция.
Ищецът е представил доказателства и претендира разноски в общ размер от 1581.88
лева, от които 273.78 лева – държавна такса, 608.10 лева – разноски в общ размер по
обезпечително производство и по изп.д. и 700 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Ето защо и, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в общ размер на 509.30 лева, съразмерно с уважената част от
исковете.
Ответникът претендира разноски в размер на 1500 лева - за адвокатско
възнаграждение, от които следва да му се присъдят 1017.06 лева, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Фокус Риъл Естейтс” ООД, ЕИК *********, против Л.
Д. И., ЕГН **********, иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца, сумата в
размер на 6844.43 лева /шест хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и четиридесет и
три стотинки/ – главница, представляваща неустойка, начислена на основание чл. 8.1 от
Ексклузивен договор за посредничество при продажба на недвижим имот от 22.07.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
17.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА Л. Д. И., ЕГН **********, да заплати на „Фокус Риъл естейтс” ООД,
ЕИК *********, следните суми: сумата от 3250 лева /три хиляди двеста и петдесет лева/ –
главница, представляваща дължимо възнаграждение по чл. 4.5 и чл. 4.6 от Ексклузивен
договор за посредничество при продажба на недвижим имот от 22.07.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.12.2020 г.
8
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 509.30 лева /петстотин и
девет лева и тридесет стотинки – разноски за настоящото производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Фокус Риъл естейтс” ООД, ЕИК *********, да заплати на Л. Д. И., ЕГН
**********, сумата от 1017.06 лева /хиляда и седемнадесет лева и шест стотинки/ -
разноски за настоящото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
9