Определение по дело №182/2020 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 195
Дата: 10 ноември 2020 г. (в сила от 24 ноември 2020 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20207120700182
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

гр. Кърджали, 10.11.2020 г.

Административен съд – Кърджали, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА      

 

При секретаря Павлина Петрова                               

като разгледа докладваното от съдия   Божкова

административно дело № 182/ 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Министерство на отбраната, град София, подадена чрез министъра на отбраната. Оспорва се Акт за установяване на задължение № 1473-1/ 12.02.2020 г., по чл.107, ал.3 от ДОПК, издаден от инспектор „Местни данъци и такси” (МДТ) при община Момчилград. АУЗ по декларация е бил изменен с Решение № 1/ 04.05.2020 г. на кмета на община Момчилград в частта, касаеща установените задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода до 31.12.2014 г., посочени в акта под поредни номера № № 1, 7, 13, 29, 35,41, 47, 53 и 59 в размер на общо *** лв., от които *** лв. (*** лв. главница и *** лв. лихви) - такса битови отпадъци и *** лв. (*** лв. главница и *** лв. лихви) – данък недвижими имоти, като задълженията са били заличени. В останалата си част АУЗД е бил потвърден.

След проверка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК е бил издаден след проверка по персонални партиди по подадени от дружеството декларации: по чл.17, ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

С жалба, рег.№ ***/ *** г., актът за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК е бил оспорен по административен ред, като е постановено Решение № 1/ 04.05.2020 г. на кмета на община Момчилград.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че подадената жалба е процесуално недопустима поради следните съображения:

Жалбата е насочена срещу Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК, издаден от  инспектор „МДТ” при община Момчилград.

Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци са публични общински вземания, което е регламентирано в чл. 162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. Според чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според ал. 3, в производствата по ал. 1, служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. В чл.4, ал. 4 от ЗМДТ е посочено, че тези служители се определят със заповед на кмета на общината, който упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите – чл.4, ал.5 от ЗМДТ. Същевременно в чл. 107, ал. 3 от ДОПК е регламентирано, че по искане на задълженото лице или служебно (в определените хипотези), органът по приходите може да издаде акт за установяване на задължението, когато размерът му се установява по данни от декларация. Този акт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция.

В разпоредбата на чл. 156, ал.2 от ДОПК, приложима на основание чл. 144 от ДОПК и при обжалване на други актове по реда на ДОПК, е предвидено, че ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. И в двата случая, и при акта за установяване на задължения, и при ревизионния акт, приложим за обжалването им е редът, установен в ДОПК (чл. 4, ал.1, изр. последно от ЗМДТ и чл. 9б, изр. последно от с.з.). Различен е по-горестоящият орган, компетентен да разгледа жалбата по административен ред. Актът за установяване на задължения по декларация съгласно чл. 107, ал.4 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал.5 от ЗМДТ, подлежи на задължително обжалване по административен ред пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, а ревизионният акт – пред кмета на общината. Едва след изчерпване на тази процедура, въведена с цитираните разпоредби на чл. 4 от ЗМДТ, във вр. с чл. 107 от ДОПК, административният акт, установяващ задължение за данък недмижими имоти и такса битови отпадъци по декларация, ще подлежи на съдебен контрол пред съответния административен съд. Следователно, обжалването по административен ред е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред, доколкото в чл. 144 от ДОПК се съдържа общо препращане към реда за обжалване на ревизионните актове, за които това изискване е установено в чл. 156, ал. 1 от ДОПК.

Съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК актът за установяване на задължение по декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция, а в чл. 4, ал.5 от ЗМДТ е предвидено, че правомощията на териториален директор се изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. Кметът на Община Момчилград не е компетентния орган, поради което не дължи произнасяне и не може да се приложи разпоредбата на чл.156, ал.4 от ДОПК.

Поради изложените съображения, тъй като не е изчерпана възможността за оспорване по административен ред на акта за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК, подадената жалба е процесуално недопустима. От това следва, че трябва да се остави без разглеждане, като се прекрати образуваното съдебно производство, а преписката се изпрати на компетентния административен орган по чл.4, ал.5 от ЗМДТ – ръководителя на звеното за местни приходи в община Момчилград.

Ето защо, на основание чл.159, т.1 от АПК и чл.130, ал.4 от АПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Отменя протоколно определение от 19.10.2020 г., с което е даден ход на делото по същество.

Оставя без разглеждане жалбата на Министерство на отбраната, град София, подадена чрез министъра на отбраната, срещу Акт за установяване на задължение № 1473-1/ 12.02.2020 г., по чл.107, ал.3 от ДОПК, издаден от инспектор „Местни данъци и такси” при община Момчилград, потвърден с Решение № 1/ 04.05.2020 г. на кмета на община Момчилград

Прекратява производството по адм.д. № 182/ 2020 г. по описа на АС – Кърджали.

Изпраща  делото като преписка на ръководителя на звеното за местни приходи в община Момчилград (Началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Момчилград) за произнасяне по жалбата на Министерство на отбраната, град София срещу Акт за установяване на задължение № 1473-1/ 12.02.2020 г., по чл.107, ал.3 от ДОПК, издаден от инспектор „Местни данъци и такси” при община Момчилград.

Определението може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването, с частна жалба, пред Върховния административен съд.

 

 

                                                                                          Съдия: