РЕШЕНИЕ
№ 1828
Пловдив, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XVI Състав, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
Съдия: |
ХРИСТИНА ЮРУКОВА |
При секретар ТАНЯ ЗЛАТЕВА-ЗЕЙНЕЛОВА и с участието на прокурора ВЛАДИМИР ПЕТРОВ ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНА ЮРУКОВА административно дело № 2292 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС). Образувано е по искова молба и уточнение на К.С.С., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр. Пловдив, подадена от адвокат С., против Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София с иск за заплащане на обезщетение
в общ размер на 30000 лева - по 10000 лв. за всеки от трите иска за трите
периода за причинени неимуществени вреди за престоите му в Затвора гр. Пловдив
от 12.10.2020г. до 12.10.2021г.; от 14.10.2018г. до 12.09.2019г.; от
25.01.2018г. до 02.05.2018г. Претендира се законна лихва върху сумата от дата
25.01.2018г. Твърденията са, че през посочените периоди при изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода условията са били пренаселени килии, лоша
хигиена, хлебарки, дървеници, гризачи, мухъл и влага, в килиите липсвало
санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода. Сочи се за страдание
от болки от язва, за което не му е осигурявана необходимата диета през всички
периоди. С посоченото са му причинени неимуществени вреди, обида, възмущение,
стрес, психологически дискомфорт, малоценност. Моли да бъде уважен изцяло
предявеният иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и да се присъдят
разноски по делото.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, се представлява от юрисконсулт Ч.. В отговора на исковата
молба се изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Предлага
съдът да я отхвърли. Счита, че условията в затвора в своята съвкупност не са
годни да причинят на ищеца така посочените неимуществени вреди. Прави
възражение за изтекла петгодишна давност. Претендират се разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като за
първия период счита, че е изтекла погасителната давност.
От събраните по делото доказателства се установява
следното:
І. За периода на престой в Затвора гр. Пловдив, заявен
по исковата молба от 25.01.2018г. до 02.05.2018г.
Съгласно справка с рег. № 7924/17.10.2023г.(л.41) К.С.С.
*** на 25.01.2018г. и до 09.02.2018г. пребивава в Приемно отделение, когато е
разпределен в ЗООТ. Няма данни къде е настанен, с колко души е пребивавал
съвместно и при какви условия.
Съгласно справка с рег. № 480/19.10.2023г.(л.49) С. е
преведен в ЗООТ Смолян на 15.02.2018г., където е настанен в стая № 305, която
се състои от две помещения: външно помещение от 13 кв.м. и вътрешно помещение
от 15,81 кв.м. Стаята има санитарен възел. Във всички помещения има осветление,
отопляване с радиатори. Стаята има два прозореца с размери 150/140 см., които
са отваряеми и осигуряват проветряване. Капацитетът е 6 лишени от свобода и
толкова са настанявани. За всеки има легло с размери 80/190 см. Има шкаф с
четири отделения, с размери 35/100 см. и височина 195 см.; два малки шкафа, две
масички, четири стола. Достъп до топла течаща вода има два пъти седмично по
график в общо помещение – баня, на която е направен основен ремонт 2018г. С
постъпването в ЗООТ Смолян на всеки се дава дюшек, възглавница и определен брой
одеяла според сезона. Ползват се лични чаршафи и калъфки, или се осигуряват
служебни. Няма молби и жалби от С. във връзка с условията там. Има график за
пералня веднъж седмично, като в банята има топла вода. Хигиената е вменена в
задължение на самите лишени от свобода. Представена е Заповед № 08/09.01.2018г.
за определен дневен режим на лишените от свобода в ЗО Смолян.
ІІ. За периода на престой в Затвора гр. Пловдив,
заявен по исковата молба от 14.10.2018г. до 12.09.2019г.
За период 14.10.2018г.-30.10.2018г. С. ***. Съгласно
справка с рег. № 7924/17.10.2023г.(л.41) К.С.С. *** на 01.11.2018г. и до
06.11.2018г. пребивава в Приемно отделение, когато е разпределен в трета група.
Няма данни къде е настанен, с колко души е пребивавал съвместно и при какви
условия.
Съгласно Становище с рег. № 24.10.2023г. (л.47)л.св. С.
е настанен с протокол № 3201/06.11.2018г., в трета група стая № 27 и е там до
12.09.2019г., когато е освободен. Размерите на стаята са 39,09 кв.м. с два
отваряеми прозореца с размери 1,20/1,20м. Санитарният възел е с отделна площ от
4,36 кв.м. и един отваряем прозорец 1,20/1,20м.
Със Заповед № 2238/11.12.2018г. С. е назначен на
работа в Обособено производство, като със Заповед № 361/05.02.2019г. е спрян
поради нередовно ходене. Има само 4 работни дни в периода.
ІІІ. За периода на престой в Затвора гр. Пловдив,
заявен по исковата молба от 12.10.2020г. до 12.10.2021г.
Съгласно справка с рег. № 7924/17.10.2023г.(л.41) К.С.С.
*** на 27.10.2020г. и до 30.10.2020г. пребивава в Приемно отделение, когато е
разпределен в трета група. Настанен е в ОП-2 на Приемно отделение, което
помещение е с площ 26,28 кв.м. с два отваряеми прозореца 0,44/1,18м и
0,98/1,18м. Санитарният възел е 2,7 кв.м. и прозорец 0,35/1,18м. Има течаща
студена вода, самостоятелно осветление, вентилация. Стаята е с две осветителни
тела, достатъчно дневна светлина. Отпляема с централно парно. Извършва се
санитарна обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и други чрез услуги от
външна фирма. При постъпване на всеки лишен от свобода се предоставя за
ползване дюшек, възглавница и спално бельо, с възможност да ползват и лично
донесено. Хигиената е задължение на обитателите. Няма подавани молби и жалби от
С., свързани с лошите условия.
Съгласно Становище с рег. № 24.10.2023г.(л.47) Л.св. С.
с Протокол 5857/30.10.2020г. е настанен в Трета група в стая № 26. Стая № 26 е
с размери 27,80 кв.м. с два отваряеми прозореца с размери 0,92/1,17м. и
1,11/1м. Санитарният възел е 3,76 кв.м. с отваряем прозорец 0,5/0,5м. В справката
в табличен вид е посочен всеки период на пребиваване в стая № 26 със съответен
брой настанени лишени от свобода в стаята. При настаняване на 7 души в
помещението разполагаемата жилищна площ е 3,97 кв.м., което според съда покрива
законовото изискване по чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, тъй като отклонението е
изключително минимално от 0,03 квм. При настаняване от 8 и повече лишени от
свобода е налице пренаселеност, която според справката е била за 197 дни, по
време на пребиваването на ищеца в стая № 26.
С протокол № 4765/27.08.2021г. С. е преместен в стая №
22, за който период няма данни с колко лица е настанен. Осигурено е ползване на
топла вода и баня по график, като на ищеца с оглед работната му ангажираност в
производството е осигурено всеки ден. Има график за преглед веднъж седмично. По
справка с рег. № 7924/17.10.2023г. за настаняването му в стая № 22, се посочва,
че тя е с размери 26,50 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 1,20/1,20м.,
санитарен възел с размер 4,05 кв.м. и прозорец 0,60/0,72 см. Съгласно справката
настанени са били от 6 до 8 пребиваващи. За периода 27.08.2021г.-30.10.2021г.
за пребиваването на С. в стая № 22 е спазено изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС за два дни, за 64 дни не е спазено изискването за осигурено жизнено пространство
от 4 кв.м. Искът обаче е заявен само до 12.10.2021г., което следва да редуцира
дните при отчитане на продължителността от незаконосъобразното бездействие по
осигуряване на 4 кв.м. жизнено пространство.
Представен е утвърден график за разпределение на
времето на лишените от свобода от ІІІ пост.
По справка с рег. № 4672/17.10.2023г.(л.45) се
установява, че спалното помещение, където е настанен С. е добре осветено,
отваряеми прозорци и естествена вентилация. При поветряемост няма да са налице условията
за мухъл в стаята. Всяко помещение има санитарен възел и течаща вода с
неограничен достъп до тях. Лишените от свобода могат да притежават нагреватели
за затопляне на вода. Санитарните възли за преградени от спалните помещения.
Извършвани са текущи ремонти и поддръжка, своевременна смяна на кранчета,
отстраняване на течове, смяна на осветителни тела. Осигурява се комплект
завивки и спално бельо. Прането е по усмотрение на всеки и е осигурен график в
пералня в затвора. Сушенето е след пералнята машина в сушилня, като има и
пригодени простори в общо помещение или на карето. Банята е обща, с мозайка,
фаянсови плочки по стените, ползването е по утвърден график. На карето се
повежда престой на открито, няма тоалетна, но при нужда може да се ползва винаги
в коридора или в спалното помещение.
Представени са протоколи от извършени услуги по
дезинсекция срещу хлебарки и дървеници за процесните периоди(л.28-38).
Представено е копие от медицински картон на
лицето(л.52 и сл.), където е отразено, че е в добро здравословно състояние, без
заболявания, като и той не съобщава за такива. Заключението е за здрав и
трудоспособен.
От ищеца е представено копие на Епикриза от 2005г. по
повод операция на язва. В нея е отразено, че болният е напуснал самоволно
стационара на шести ден след операцията.
По делото са събрани гласни доказателства.
Разпитан по делото е свидетелят М.Р.Л., който не помня
точния период, когато е били заедно с К.С., но казва, че е от 2020 г. до 2022
г., на трети пост, в съседни помещения. Описва, че имало маси, но имало и
период, в който е нямало и ищецът се е хранел на вишката. Имало железни
шкафове. Килията била тясна. Нямало топла вода. Зимата било страшно студено,
лятото - адска жега. Имало мухъл по тавана, дървеници, хлебарки. Имало дюшек
има, но отдолу била желязна вишка тип скара и е било много неудобно. Казва, че
ищецът имал болки в кръста сутрин от това. Неудобни били възглавниците. Имало
един прозорец в стаята на ищеца. Таванът на стаята е висок и трудно се проветрявало.
Имало миризма от тоалетната. Подът е бил с балатум., стар и с миризма. Лошо
осветление, поради малка лампа. Мръсни прозорци с решетки, които пречат да се
изчистят. Пръскали за гризачи, но без ефект. Тоалетна е била с чешма с канче и
маркуч, стара счупена мивка, много студена вода течало. Банята е била два пъти
в седмицата, като имало повече хора от бройката на душовете и трябва бързо
изкъпване. Водата свършвала много бързо. В банята сега нямало стъкла.
Прозорците са счупени повечето и душове не са достатъчно. Описва стаята на
ищеца като от две стаи, където всички вишки били заети. Вишката на ищеца била
до тоалетната и имало миризми. Казва, че е било пренаселено.
Не помни какви оплаквания е имал ищецът. Споменава, че
трудно се стига до лечение. К. е имал направление и е извеждан навън за
лечение.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля по
делото в частта, в която не противоречат на представените от ответника писмени
доказателства, тъй като свидетелят е изтърпявал наказанието лишаване от свобода
заедно с ищеца в Затвора гр. Пловдив, има непосредствени впечатления от
обстановката в килиите.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице,
което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат престоя му в
Затвора гр. Пловдив, като ръководство и контрол върху дейността на местата за
лишаване от свобода се осъществява от ГД „Изпълнение на наказанията”, т.е.
дейност на длъжностни лица на държавата. Исковата молба е подадена от лице с
правен интерес.
Претенцията на ищеца е за заплащане за всеки от трите
иска по 10000 лв. или общо 30 000 лв. обезщетение за претърпените вреди и е
насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС(Редакция към ДВ, бр.
25 от 03.04.2009г., в сила от 01.06.2009г.) прякото ръководство и контролът
върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се
осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". ГДИН е
надлежен ответник по предявения иск за претърпени неимуществени вреди за
действия на администрацията на затворите след 01.09.2009г.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС Държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Съгласно
ал. 5 на разпоредбата в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на противното.
Фактическия състав на обезвредата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС включва три елемента: 1. нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, 2.настъпили вреди за
ищеца, 3. пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението.
Доказването на първия елемент е в тежест на ищеца, а за останалите два елемента
съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е
пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени неимуществени вреди в
случай на установено нарушение, съгласно чл. 284, ал.5 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС.
В конкретния случай, като основание за предявения иск
за репарация на вреди от незаконосъобразното бездействие на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, е да осигури площ и подходящи битово-хигиенни
условия и медицинско обслужване:
за период от 25.01.2018г. до 02.05.2018г. за пребиваването
в Затвора гр. Пловдив обезщетение от 10000лв.;
за период от 14.10.2018г. до 12.09.2019г. за
пребиваване в Затвора гр. Пловдив – обезщетение от 10000 лв.;
за период от 12.10.2020г. до 12.10.2021г. за
пребиваването в Затвора гр. Пловдив - обезщетение от 10000лв.,
Заявено е възражение от ответника и от страна на
Окръжна прокуратура Пловдив, чрез участвалия по делото прокурор за изтекла
погасителна давност.
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, за неуредените в закона
въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, а съгласно
чл. 110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, с изтичането на
петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. След изтичането на този давностен срок, правото на иск за
вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт, се погасява.
Задължението за обезщетение след изтичане на този срок може да бъде осъществено
единствено доброволно /аргумент от чл. 118 от ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на
чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, а следва да се предяви като
възражение, каквото е сторено от страна на ответника и прокурор от Окръжна
прокуратура Пловдив.
По отношение на периода от 25.01.2018г. до
02.05.2018г., когато ищецът е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, съдът
констатира, че е изтекъл давностният срок за предявяване на иск. Това е така,
защото в случая приложение следва да намери Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, в чиято т. 4 е прието,
че когато вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на
административните органи, началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за заплащането им, е от момента на преустановяването им.
Посоченият период е с крайна дата 02.05.2018г. и е следвало да бъде предявен
най-късно до 02.05.2023г. Исковата молба обаче, по повод на която е образувано
настоящото производство, е депозирана на 12.09.2023 г., т. е. искът за
посочения период от 25.01.2018г. до 02.05.2018г., когато ищецът е пребивавал в
Затвора гр. Пловдив, е погасен по давност. Следва отхвърляне на предявения иск
в тази част, поради погасяването му по давност. Неоснователен е и обусловеният
от него акцесорен иск за лихва за забава в размер на законната лихва, считано
от 25.01.2018г.
За втория исков период от 14.10.2018г. до 12.09.2019г.
за пребиваване в Затвора гр. Пловдив, се установява, че ищецът пребивава от
01.11.2018г. За период 14.10.2018г.-30.10.2018г. той не е в Затвора гр.
Пловдив. Ответникът не е представил по делото никакви доказателства, че на
ищеца е било осигурено жизнено пространство от 4 кв.м. за период от
постъпването в приемно отделение на 01.11.2018г. до 12.09.2019г. За период от
316 дни по делото не се доказа спазване на изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, поради което е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата
администрация и следва да бъде присъдено обезщетение за претърпени вреди по
аргумент на чл. 285, ал. 5 от ЗИНЗС.
От доказателствата по делото се установи, че ищецът е
имал достъп до течаща студена вода, осигурено и по график ползване на баня,
извършвана е обработка срещу насекоми и гризачи. Относно медицинските грижи за
заболяването на ищеца от язва, по делото не се установява заболяването му.
Имало е такова през 2005г., което с оглед отдалечеността във времето и
успешната операция тогава, няма как да се приеме, че 13-14 години по късно
ищецът страда от него. В медицинския картон е отразено, че е здрав. С оглед на
това не се установява незаконосъобразно бездействие в неосигуряване на другите
битови условия и медицинско обслужване в Затвора гр. Пловдив.
За третия исков период 12.10.2020г.-12.10.2021г. в
затвора гр. Пловдив.
За период 12.10.2020г.-26.10.2020г. ищецът не е бил в
Затвора гр. Пловдив. Установи се пребиваване на С. *** пребиваване в Приемно
отделение от 27.10.2020г. до 30.10.2020г. За тези 4 дни няма данни за спазени
изисквания за 4 кв.м. жилищна площ на лицето, като данните са за спазени всички
други битови условия по пребиваването му там. При престоя в стая № 26 от
30.10.2020г. до 25.08.2021г. за период от 197 дни ищецът е бил в условия на
пренаселеност. След това за 26.08.2021г. няма данни къде е настанен, от там и
спазено изискването за 4 кв.м. жилищна площ. От 27.08.2021г. до
30.10.2021г.(л.48 и л. 50) е налице неспазване на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. Тъй
като ищецът е заявил иска си само до 12.10.2021г., то периодът след това – от
13.10.2021г. до 30.10.2021г. не следва да се обсъжда в предмета на делото.
Установяват се 46 дни от 28.08.2021г. до 12.10.2021г. през които ищецът е живял
в условия на пренаселеност.
Краен извод на съда е, че за третия исков период
12.10.2020г.-12.10.2021г. се установява общо 248 дни условия на пренаселеност и
незаконосъобразно бездействие на администрацията при ГДИН по спазване
изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. Другите условия по пребиваването в
Затвора гр. Пловдив, във връзка с твърденията са спазени. Имало е достъп до
течаща студена вода, битови условия, осигурено и по график ползване на баня,
извършвана е обработка срещу насекоми и гризачи. Относно медицинските грижи за
заболяването на ищеца от язва съображенията на съда са по аргумент на
установеното, че по делото не се установява заболяването му. Имало е такова
през 2005г., което с оглед отдалечеността във времето и успешната операция
тогава, няма как да се приеме, че 15-16 години по късно ищецът страда от него.
В медицинския картон е отразено, че е здрав. С оглед на това не се установява
незаконосъобразно бездействие в неосигуряване на другите битови условия и
медицинско обслужване в Затвора гр. Пловдив.
Относно твърденията, че не е осигурявана нуждата
диета, съдът счита, че не се установява незаконосъобразно бездействие. Не се
установява незаконосъобразно бездействие по отношение заболяване на ищеца, от
което следва, че на същия не му е необходима специална диета. Същевременно в
Затвора се осигурява меню по порцион, грамаж, калорийност съгласно утвърдени
стандарти.
От всичко установено по делото съдът счита, че ГДИН не
е спазила изискванията за осигуряване на минимална жилищна площ /4кв.м/,
регламентирани в чл. 43 ал. 3 от ЗИНЗС, за период от
316 дни от втори исков период
14.10.2018г.-12.09.2019г.(който е с начало на пребиваване в Затвора гр. Пловдив
от 01.11.2018г.)
248 дни от третия исков период
12.10.2020г.-12.10.2021г.
Това обстоятелство води изводите на съда за поставяне
на К.С. в неблагоприятно положение на пренаселеност по смисъла на чл. 3, ал. 2
от ЗИНЗС.
При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във
връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищецът е претърпял твърдените
от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба
негативни психически състояния единствено за периода от общо 564 дни, които се
установяват в Затвора гр. Пловдив.
Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3,
ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията,
в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. В конкретния случай се установява, че в Затвора
гр. Пловдив, където е пребивавал ищецът през исковите периоди има санитарен
възел и течаща вода, съответно е осигурен достъп до същите. Ползването на обща
баня и санитарен възел с други лишени от свобода е било осигурено. Осигурявано
е спално бельо, дюшек, легло, мебели, отопление, хигиенизиращи препарати,
осветеност на помещенията, проветряемост. Установява се, че в помещенията,
където е настанен ищецът, от страна на администрацията на ГДИН е осигурено да
се извършва дезинсекция и деритаризация на сградите. От страна на ответника са
положените усилия за справяне с проблема с насекомите. Ноторно известен факт е,
че хлебарките и дървениците са видове насекоми, чиито унищожаване е труден процес,
но са предприети мерки от страна на администрацията в Затвора Пловдив за
решаването му. Има достъп до естествена светлина, прозорците се отварят,
светлината се компенсира от електрическо осветление. Помещенията са отопляеми
от локална парна инсталация. По отношение на хигиената в помещенията: същата е
вменена като задължение на самите обитатели, лишените от свобода. От страна на
администрацията е изпълнено задължението за снабдяване с хигиенизиращи
препарати и консумативи.
Ищецът не представи медицински доказателства, които да
обосноват, че има актуално заболяване от язва, с оглед на което не може да се
приеме, че е било необходимо лечение и от там да се търси отговорност на ГДИН
по реда на чл. 284 от ЗИНЗС.
І. Искът за периода 25.01.2018г.-02.05.2018г. е погасен
по давност.
ІІ. За втория иск се установи, че ищецът не е бил в
Затвора гр. Пловдив 14.10.2018г.- 01.11.2018г.
ІІІ. За искът за третия период 12.10.2020-12.10.2021г.
– установява се постъпване на 27.10.2020г. като същият е предявен само до
12.10.2021г.
Размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди от тези незаконосъобразни действия/бездействия на
затворническата администрация, подчинена на ГДИН, следва да бъде определен по
реда на чл. 52 от ЗЗД. С оглед изискването на чл. 52 от ЗЗД съдът приема, че по
справедливост и на основание чл. 52 от ЗЗД, исковата претенция за претърпени
неимуществени вреди в Затвора гр. Пловдив за период от общо 564 дни се явява
частично доказана и следва да бъде уважена частично. Съобразно правилото на чл.
52 от ЗЗД, конкретният размер на обезщетението за неимуществени вреди за
периодите, за които съдът намира искът за основателен, следва да бъде
определено по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта, като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането.
Следва да бъде съобразено и Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото
"Нешков и други срещу България", съгласно което паричната компенсация
като форма на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не трябва да бъде
в неразумен размер в равнение с присъжданията за справедливо обезщетение,
определени от ЕСПЧ по силата на чл. 41 от Конвенцията в подобни случаи, като
насока в това отношение могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в
пилотното решение, а именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да
не бъде подлагано на нечовешко или унизително отношение от една страна, а от
друга - времето, през което лишеният от свобода е бил поставен в условия на
нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като
най-важният фактор за оценка на претърпените вреди. Съдът дължи и съобразяване
с практиката на ЕСПЧ по въпросите за размера на присъжданите обезщетения. В
случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението
на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периода на исковата претенция,
интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без налице да
бъде конкретно увреждане на физическото здраве на ищеца в резултат на действия
или бездействия на администрацията, при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС,
настоящата инстанция приема, че исковата молба следва да бъде частично уважена:
поради пренаселеност 316 дни за втория исков период в размер на 1580 лв. и за
третия исков период от 248 дни – обезщетението следва да се определи в размер
на 1240 лева.
Искът на С. срещу ГД "Изпълнение на
наказанията" за присъждане на сумата в останалата част до сумата от 10 000
лева за всеки от ІІ и ІІІ иск – обезщетение за вреди по чл. 284 от ЗИНЗС,
дължащи се на незаконосъобразни действия /бездействия/ на администрацията на
Затвора в гр. Пловдив, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като
недоказан в тази му част.
Претендира се законна лихва от 25.01.2018г. за всеки
един период.
Законна лихва следва да бъде присъдена съобразно
Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 год. на Върховния касационен съд по т. гр.
д. № 3/2004 год., в частта му по т.4. за незаконни действия или бездействия на
административните органи – е от момента на преустановяването им, което в случая
по втория иск е от 12.09.2021г., а за третия иск е от 12.10.2021г.
Първият иск следва да бъде отхвърлен поради погасяване
по давност. Вторият иск следва да бъде отхвърлен в частта от
14.10.2018г.-30.10.2018г., тъй като ищецът не е бил в Затвора гр. Пловдив.
Третият иск следва да бъде уважен до края на заявеното 12.10.2021г.
С оглед частичната основателност на иска, следва да се
присъдят разноски за ДТ в размер на 10 лева на ищеца.
По отношение на претендираните разноски от юрк. Ч. в
полза на ответника, съдът счита, че същият няма право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, тъй като специалната норма на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС не ги предвижда.
Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК,
във вр. с чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, Административен съд Пловдив,
ХVI състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
София да заплати на К.С.С., ЕГН **********, сумата в размер на 1580 (хиляда
петстотин и осемдесет) лева за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразно бездействие от неосигуряване на минимална жилищна площ за
период от 316 дни в Затвора гр. Пловдив, установени от исковия период
14.10.2018г.-12.09.2019г., ведно със законна лихва върху присъдената сума,
считано от 12.09.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.С., ЕГН ********** против
Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София иск за заплащане на
обезщетение над сумата от 1580 лева до предявения размер от 10 000 лева, за
исковия период 14.10.2018г.-12.09.2019г., включително и в частта, в която
ищецът не е пребивавал и за претендираната лихва от 25.01.2018г. до
12.09.2019г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
София да заплати на К.С.С., ЕГН **********, сумата в размер на 1240 (хиляда
двеста и четиридесет) лева за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразно бездействие от неосигуряване на минимална жилищна площ за
период от 248 дни в Затвора гр. Пловдив, установени от исковия период
12.10.2020г.-12.10.2021г., ведно със законна лихва върху присъдената сума,
считано от 12.10.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.С., ЕГН ********** против
Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София иск за заплащане на
обезщетение над сумата от 1240 лева до предявения размер от 10 000 лева, за
исковия период 12.10.2020г.-12.10.2021г., включително и в частта, в която
ищецът не е пребивавал и за претендираната лихва от 25.01.2018г. до
12.10.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.С., ЕГН ********** против
Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София иск за заплащане на
обезщетение от 10000 лева за пребиваване в Затвора гр. Пловдив
25.01.2018г.-02.05.2018г.
Осъжда Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“
гр.София да заплати на К.С.С., ЕГН **********, разноски по делото в размер на
10(десет)лева за държавна такса.
Отхвърля искането на Главна дирекция „Изпълнения на
наказанията“ гр.София за присъждане на разноски по делото за юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд
Пловдив.
|
Съдия: |
|