Р
Е Ш Е Н И Е
№ / 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV
състав, в публично съдебно заседание
на 08.04.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
секретар : ПЕТЯ ПЕТРОВА
разгледа докладваното от председателя на състава
в.гр.д.№ 309 по описа за 2019г.
Производството е по
въззивна жалба от „АССЕМ“ ООД , със седалище и адрес на управление- ****,
представлявано от управителя А.Ш., предявена чрез адвокат Е.К., срещу решение № 5070/ 07.12.2018г., по
гр.д.№19262/2017г. на Варненски районен
съд, XX състав, с което е
отхвърлен иска на „АССЕМ“ ООД срещу „АССЕМ 25“ ООД, са сумата 5528.35лв.,
представляваща заплатени от ищеца
разходи за поддръжка и ремонт на общи части на жилищна сграда ,с адрес-
гр.Варна, с.о. „Ален мак“ ,ул. „Фернандес де Кирос“ №3, за периода 01.12.2014г.-
31.07.2017г., на основание чл. 61, ал.2 от ЗЗД, и са присъдени направени от
ответника разноски в размер на 705лв., на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Мотивирани са
възражения за неправилност и незаконосъобразност на решението, постановено при
непълнота и в противоречие на събраните доказателства. Искането по същество е
за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковата
претенция да бъде уважена в пълен размер на посочените суми, и да се присъдят
сторените по делото разноски за две инстанции.
Въззиваемата страна- „АССЕМ
25“ ООД, представлявано от И.П.Ч., *****
Ч.й ,граждани на Руската Федерация, чрез адвокат Т.Т., оспорват въззивната
жалба като неоснователна по изложените в писмен отговор съображения.
Претендират се разноските за въззивна инстанция.
Съдът, при
съобразяване на изразените становища и приложените към делото
доказателства, на основание чл. 269 ГПК
и чл. 235, ал.1 ГПК, констатира :
Предмет на разглеждане са предявените от „АССЕМ „ ООД срещу „АССЕМ 25“ ООД искови претенции за сумата 5528.35лв. ,
дължими и неплатени от ответника средства за разходите по поддръжка, съобразно
притежаваните идеални части от общите части на сградата по периоди, както
следва :
1/ В
размер на 834.75лв. за периода
21.12.2014г.-21.05.2015г.
2/ В размер на 1919.60лв. за периода 21.05.2015г.- 21.05.2016г.;
3/ В размер на 1752 лв. за периода
21.06.2016г.-21.05.2017г. ;
4/ В размер на 1022лв., за периода 21.06.2017г.- 21.12.2017г.
При условията на чл.129, ал.1 ГПК исковата претенция е уточнявана с молба вх.№
18973/ 20.03.2018г., молба вх.№ 22936/ 03.04.2018г. и окончателно с молба вх.№ 27442/ 24.04.2018г. , в които посочени по вид и размер общо направените
разходи за периодите:01.12.-31.12.2014г.; 01.01.-
31.12.2015г.,01.01.-31.12.2016г.; 01.01.-31.07.2017г., и разходите за поддръжка
и ремонт за всеки месечен период.
Съгласно молба вх.№ 22936/ 03.04.2018г., сумите
включват месечните такси за:
домоуправител, техническа поддръжка,
чистачка, охрана, градинар, препарати, консумативи, вноски задължителен
фонд резерва, вноски за осигуровки,
административни разходи, ток, вода, изтривалки, за дребни ремонтни разходи,
поддръжка банкова сметка, ***, такса
асансьори, телефон и интернет, мобилен
телефон на супервайзер, портиер и управител, възнаграждения за техническо и
икономическо обслужване, банкови такси за поддържане на банкова сметка, *** /
ремонт на входни врати, гаражна врата, и консумативи за тях ; водопроводни
услуги/ и други, посочени в молбата от
20.03.2018г., допълнително уточнени по периоди
с молба вх.№ 22936/ 03.04.2018г. Твърди се, че извършените за поддръжка
на общите части са необходими разходи и се дължат от ответника, на основание
чл. 41 от Закона за собствеността.
Становище за неоснователност е изразено от
насрещната страна в срока за писмен отговор и с молба вх.№ 30925/ 10.05.2018г. Оспорват
се всички твърдения за разходи, с възражението, че са извършени без съгласието на всички съсобственици,
включително и по отношение на назначени лица, изпълняващи длъжностите: портиер,
охрана, чистачка, градинар,управител, хигиенист и други, и изцяло в интерес на
ищеца. На същото основание оспорва наличието на възникнали валидни договори и
взаимоотношения, от които възникват задължения за останалите етажни
собственици.
По
релевантните за спора факти и обстоятелства:
Страните са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда с посочен
административен адрес- *****, в режим на етажна собственост. Не е спорно, че
„АССЕМ 25“ ООД, представлявано от И.П.Ч. и **** Ч.й, граждани на Руската федерация,
притежава апартамент № 25, и управляващите дружеството го ползват по
предназначение.
От съдържанието на протоколи с №№ 08/ 20.08.2014г.
и 15/16.10.2017г. от проведените извънредни събрания на „АССЕМ“ ООД следва, че дружеството изпитва затруднения в
заплащането на разходи за поддръжка на комплекс „ Роял Бийч Плаза“ с адрес –****, в ситуация, която изисква собствениците на
отделни апартаменти да заплащат
дължимата от тях такса за управление и поддръжка. На 28.08.2014г. с участието
на всички съдружници е взето решение неплатените такси в края на всеки месец да се поемат от
дружеството за покриване на разходите
по поддръжка на комплекса. На 16.10.2017г. са отчетени общо заплатените суми –
покриващите неплатени такси от останалите собственици, за периода от
01.08.2014г. до 31.07.2017г.
В разглеждания период няма валидно решение на
Общото събрание на ЕС за дължима такса управление и поддръжка. Съгласно решение
№ 383/ 02.02.2017г. по гр.д.№ 11166/ 2015г. ВРС, потвърдено с решение по
в.гр.д.№ 667/ 2017г. ВОС, на основание чл. 40 от ЗУЕС са отменени по иска на
„АССЕМ 25“ ООД срещу Етажната собственост на к-кс“ Роял Бийч Плаза“, решения на
ОС на ЕС по протокол от 05.08.2015г., част
от които се отнасят до приемане на бюджет и разпределение на разходите за
управление и поддържане на общите части, поради допуснати нарушения на
императивната норма на чл.51 ЗУЕС.
По правилото на чл. 41 от Закона за собствеността,
всеки съсобственик участва в разноските за поддържането и възстановяването на
общите части на сградата, до размер на притежаваните идеални части. Участва на
същия принцип и в полезните разноски, когато за извършването им е взето решение
от общото събрание. Неизпълнението
е предпоставка за събиране на вземанията по съдебен ред.
Съобразно изложеното, исковите претенции за
разноските, направени от един етажен собственик за друг, намират правното си
основание в уредбата на обезщетенията
при гестия в интерес на доминуса, в
интерес на гестора и при противопоставяне от страна на доминуса, според
уредените хипотези в чл.61, ал.-3 и
чл.62 от Закона за задълженията и договорите.
В условията на
разпределена доказателствена тежест
ищецът установява пълно и главно , в кумулативна връзка, всички елементи
от фактическия състав на приложимата норма на чл.61, ал.2 от ЗЗД : отношенията
на съсобственост; предприетите действия в интерес на заинтересования и в
собствен интерес; конкретно извършени разходи за общите части и за целия исков
период; предназначението на вложените средства-
за поддръжка и ремонт; знанието и непротивопоставянето на ответника.
Събраните данни, включително с показанията на
разпитаните свидетели в двете
производства пред ВРС и ВОС, и
чрез допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, не могат да обосноват
непротиворечиви и безспорни изводи за релевантните факти и обстоятелства. На
първо място, няма данни за обектите, които са предоставени на съсобствениците
за общо ползване, намиращи се в сградата, съответно в целия комплекс ***** Във
връзка с това не се доказват по вид и размер дейностите за поддържане на общите
части- помещения, устройства, съоръжения
и подобрения, и съответните за тях необходими разходи, които обобщено са посочени като „такса управление и
поддръжка“. Наред с това, остава неизяснено кои от претендираните разходи са
предприети в собствен и на ответника интерес. В този аспект съдът преценява и
заключението на ССЕ, което не е оспорено от страните.
Съгласно заключението на ССЕ от 31.08.2018г.
съставено по констатации от счетоводната отчетност на етажната собственост на сградата на ******, разходите са
осчетоводени за целия имот, а не по
отделни апартаменти. Разпределяни са по видове- за външни услуги по
сметка 602 ; за заплати по сметка 6094, за банкови такси в сметка 609- други разходи. В разходите за външни услуги са включени
разходи за консумативи, почистващи препарати, асансьор , вода и електричество,
абонаментно обслужване и поддръжка на „Промотех Варна“ ЕООД по фактури до
м.08.2015г., по фактури за наем на машини, за градинар и др. По ведомости за
заплати разходите са за двама души охрана, чистачка и управител.Други разходи-
за такса по банкова сметка ***. В обобщение, счетоводството на етажната
собственост е водено за целия обект, за
всеки отделен период по видове разходи. Съпоставимо с общата сума е изчислено
задължението за неплатени разходи за имот . апартамент 25 , с обща площ 73
кв.м., за целия период по години- т.1,таблица-с. 3 от заключението.
Съдът не кредитира заключението в последната му
част / дължима сума/ , предвид липсата на доказателства за релевантните факти
по изложените съображения. Съобразно устните обяснения на вещото лице в съдебно
заседание, че разходите са осчетоводявани общо , въвеждани са всички извършени
за етажната собственост, без да се отделят конкретните за общите части. Разходите се отнасят до поддръжка на басейн
със сауни, масажни стаи, градини, за всички съоръжения- соларни батерии,
асансьор. Частично са направени от дружеството, които впоследствие са връщани и
възстановявани. Има внесени суми в касата и в банката, които са с посочено
основание- захранване на ЕС. Няма осчетоводени плащания за погасяване на
задължения , в полза на ЕС или за общи части. Проблем за вещото лице е
наличието на общо счетоводство – на „Ассем“ ООД и Етажната собственост.
По същество, съобразно всички установени по делото
факти и обстоятелства, се налагат изводите за неоснователност и недоказаност на
предявения иск- по основанието и размера на отделните претенции.
Решението, обусловено от идентични констатации и
правни заключения, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноските, направени пред въззивния
съд, поискани и доказани в размер на 600лв.-заплатено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 271 , ал.1 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №5070/ 07.12.2018г. постановено по
гр.д.№19262/ 2017г. на Варненски районен
съд, XX състав.
ОСЪЖДА
„ Ассем“ ООД, ЕИК *********, за заплати на „Ассем
25“ ООД, ЕИК *********, сумата 600/
шестстотин/ лева- съдебни разноски, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението до страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.