№ 5353
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110214622 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание на двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 14622 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. К. Щ. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-4332-
020410/ 29.08.2024г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел ПП-СДВР, с което на К. К.
Щ., ЕГН-********** е наложено административно наказание- „глоба“ в размер на 3000 (три
хиляди) лева и лишаване от право да упрвлява МПС за срок от 12 месеца, на
основание чл.175А, ал.1 от ЗДП, за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДП.
Жалбоподателят-редовно призован, ползва процесуален представител-адв. Б. от АК-
Враца, който пледира за отмяна на НП по съображенията, изложени в жалбата. В жалбата са
наведени аргументи за неосъществен състав на нарушение и липса на доказателства,
свързани с извършването му. Претендират се разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна- редовно призована, изпращат представител-гл.
юрк. Вл.***, който пледира за потвърждаване на издаденото НП поради осъществен състав
на нарушение. Депозира писмени бележки, в които се изразява становище по същество на
нарушението и неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатсктото
вазнаграждение.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна, следното:
На 02.08.2024 г., св.В. Н., заемащ длъжност "мл.автоконтрольор " в ОПП – СДВР,
изпълнявал служебните си задължения като автопатрул заедно с колегата си С. Д.. Около 21:
53 часа забелязали жалбоподателя К. К. Щ. да управлява лек автомобил марка ***, който се
движел в гр. София, ул.“Околовръстен път“ с посока на двежение от бул.“Симеоновско
шосе“ към бул“Черни връх“. Водачът предприел маневра десен завой на кръстовището на
ул.“Околовръстен път“ и бул.“Симеоновско шосе“, при което автомобилът бил изведен
извън контрол, което довело до загуба на сцепление на предните и задни колела.
Полицейските служители бспрели водача за проверка. Поради прието нарушение акт. Вл.Н.
съставил на ж-ля К. Щ. АУАН № 1323105/02.08.2024г., в който квалифицирал деянието като
нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
анализ на обясненията на жалбоподателя, показанията на акт. *** както и от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН –
АУАН;НП; справка – картон на водача, Заповед № 513з-13530/23.09.2020г. на директора на
СДВР; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и Заповед № 8121к-13318/ 28.10.2019 г. на
министъра на МВР за определяне на длъжностните лица от МВР за съставяне на АУАН и др.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но събраните в настоящото
производство доказателства оборват констатациите в АУАН.
В случая липсва противоречие в доказателствената съвкупност относно обстоятелство, че
жалбоподателят се е намирал на посочеото място и е управлявал процесното МПС. Съдът
кредитира показанията на акт. В*** и на св. Д., които описват управлението на автомобила,
извършената маневра-десен завой и извеждането на автомобила при тази маневра извън
контрол. Следва да се посочи, че от двамата полицейски служители, единствено св. ***
заявява, че автомобилът е поднесъл един път при маневрата и следващата маневра е била
изправяне на автомобила и продължавнане на движението. Съдът намира, че няма
основания да се приеме, че посочените свидетели са предубедени спрямо жалбоподателя или
заинтересован от изхода на делото, поради което прие показанията им като правдиви.
Показанията на св. *** съдът приема за достоверни единствено в частта, в която сочи, че
на процесната дата е била заедно с жалбоподателя в управлявания от него автомобил. В
останалата част , а именно, че автомобилът не е поднасял по пътя, съдът не ги приема за
правдивни, тъй като това твърдение се опровергава от показанията на свидетелите, посочени
по-горе, които са независими и не бе установена тендинциозност при свидетелстването им.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят не е
осъществил от обективна страна състава на административно нарушение по чл. чл. 104б, т. 2
от ЗДП.
Съгласно въпросната разпоредба на водачите на МПС е забранено да използват пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Безспорно по делото се доказа, че на посочените
в НП дата и място жалбоподателят е управлявал МПС и е предприел маневра-десен завой,
при което автомобилът е „изведен извън контрол“. От обективна страна обаче не се събраха
доказателства жалбоподателят да е извършил действия по преднамерено извеждане на
автомобила извън контрол, които да са довели до згуба на сцепление на предните и задни
колела с пътната настилка. Съдът счита, обаче, че в случая не е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДП, доколкото не се касае за умишлено използване от
жалбоподателя на пътя за демонстративно,респ. преднамерено шофиране, свързано с
използване на пътя за други цели. Както се отбеляза при извършения доказателствен
анализ, се касае за еднократно поднасяне на автомобила, вследствие на което се е стигнало
до превъртане на предните и задни колела. Посоченото поведение на жалбоподателя като
водач на процесния автомобил не може да се приеме за целенасочено използване на пътя за
друга цел, вкл. преднамерено извеждане на автомобила извън контрол, което да е свързано с
2
други цели, не в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.
Показателен за това е фактът, че се касае за еднократно действие от страна на
жалбоподателя, след което не е демонстрирано друго такова действие, а автомобилът е бил
изпръвен и е продължил движението си.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН въззиваемата страна, следва
да бъде осъдена да заплати, направените от жалбоподателя разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение. Видно от сключения Договор за правна помощ и съдействие,
жалбоподателятг е заплатил на адвокат сумата в размер на 600 лева. Своевременно е
въведено възражение за прекомерност спрямо размера на адвокатското възнаграждение,
претендирано от жалбоподателя. Адвокатското възнаграждение е определено над
предвидения размер в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, като то съдът намира, че
претендираният размер на адвокатско възнаграждение е прекомерен, доколкото не се касае
за фактическа и правн сложност на делото и е проведено едно съдебно заседание. Поради
това възражението на въззиваемата страна в тази насока следва да бъде прието като
основателно и в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 400 (четиристотин)
лева, представляваща направени в хода на съдебното производство разноски.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-4332-020410/ 29.08.2024г.,
издадено от началник сектор в СДВР, отдел ПП-СДВР, с което на К. К. Щ., ЕГН-**********
е наложено административно наказание- „глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева и
лишаване от право да упрвлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175А, ал.1 от
ЗДП, за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДП.
ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 4 ЗАНН СДВР да заплати на К. К. Щ., ЕГН-
********** сумата в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3