№ 336
гр. Плевен, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20244400500369 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1721/07.12.2023 г. Плевенски районен съд по гр. дело №
3449/2023 г. по описа на същия съд е признал за установено, на основание
чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 150 от ЗЕ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че М. И.
А., ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес гр. *******************,
дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК114005624, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона,
№128, представлявано от Й. В. - Изп. директор, сумата от 1171,16 лв. -
главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.12.2021 г. до 30.06.2022 г., за имот с аб. № 701, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК - 12.12.2022 г. до окончателното й изплащане, за която суми има издадена
Заповед за изпълнение № 3551/12.12.2022 г. по ч.гр.д. № 6474/2022 г. по описа
на ПлРС.
Със същото решение, ПлРС е признал за установено, на основание
чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че М. И. А.,
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес гр. *******************,
1
дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК114005624, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона, №
128, представлявано от Й. В. - Изп. директор, сумата от 40,98 лв. - лихва за
забава върху главницата от 1171,16 лв. за периода от 03.02.2022 г. до
02.12.2022 г., за която сума има издадена Заповед за изпълнение №
3551/12.12.2022 г. по ч.гр.д. № 6474/2022 г. по описа на ПлРС, като за
разликата до пълният предявен размер от 90,98 лв. е отхвърлил иска като
погасен чрез плащане в хода на процеса.
Осъдил е на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, М. И. А.,
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес гр. *******************, да
заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК114005624,
представлявано от Й. В., със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.
„Източна индустриална зона” № 128 сумата от 518,20 лв. - разноски по
настоящото исково производство и сумата от 75,42 лв. - разноски по ч.гр.д. №
6474/2022 г. на ПлРС.
Срещу постановеното решение на ПлРС е постъпила въззивна жалба от
М. И. А. чрез пълномощника й – адв. Н. И. от АК – Пловдив, в която се
изразява становище, че същото е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Въззивницата твърди, че искът е недопустим, тъй като приложените данъчни
фактури и дебитните известия към тях са с титуляр Х. Й. А., като собственик
на имота, а заповедта за изпълнение, респективно исковата молба е с ответник
М. И. А., като твърди, че „Заявление за актуализиране на клиентска
информация" без релевантна към цитираните счетоводни документи дата не е
валидно основание за пасивна процесуална легитимация на ответника.
Въззивницата твърди, че сключеният на 26.07.2002 г. договор между „****"
ЕООД и етажната собственост е за срок от 5 години, които са изтекли към
процесния период, поради което извършените индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода, вкл. издаването на обши и индивидуални сметки,
въз основа на които е формирано задължението на ответника са невалидни,
поради което претенцията на ищеца е изцяло недоказана. Въззивницата
твърди, че не е получавала съобщения или фактури, от които да прецени дали
става въпрос за реално доставена топлинна енергия и/или количествата са
2
начислявани служебно, поради което и издадените такива не са подписани от
нея. Въззивницата твърди, че вещото лице по приетата съдебно-техническа
експертиза е установило, че инсталацията работи на максимална мощност,
което не е реално, не е отчело температурата на топлоносителя в сградната
инсталация, не е отчело отоплителните тела с нулеви показания и т.н., поради
което всички негови изчисления по отменената формула са при изкривени
показатели.
Във въззивната жалба се посочва, че Районен съд Пловдив е изпратил
преюдициално запитване до СЕС по въпросите относно формулата, по която
се определя топлинната енергия за сградната инсталация и дали не се поставят
в различно положение потребителите - тези, които потребяват топлинна
енергия и тези, които не потребяват, респективно дали това противоречи на
правото на ЕС. В тази връзка, въззивницата счита, че следва да бъде спряно
производството по делото до произнасяне на СЕС.
Въззивницата моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното
решение, като претендира направените разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия
„Топлофикация – Плевен“ АД – гр. Плевен чрез пълномощника – юрк. Ц. В..
Въззиваемият твърди, че на 24.01.2024 г., въззивницата е заплатила по
електронен път всички претендирани вземания, ведно със сторените във
връзка с воденето му разноски.
Въззиваемият счита, че към настоящия момент предметът на спора е
изчерпан, отпаднал е правния интерес, като абсолютна положителна
процесуална предпоставка и моли съда, да прекрати производството по
делото.
В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се
представляват.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирани страни, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
3
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящето производство обхваща решението изцяло.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, като съдът се е произнесъл именно по
исковата молба с която е бил сезиран.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 6474/2022 г. по описа на Плевенски
районен съд е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
3551/12.12.2022 г., с която е разпоредено длъжникът М. И. А., ЕГН
********** от гр. *********** да заплати на кредитора „Топлофикация –
Плевен“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
*************, представлявано от Изп. директор Й. В. чрез пълномощника –
юрк. С. Ц. следните суми: главница в размер на 1179,86 лв. за периода
01.12.2021 г. – 30.06.2022 г., ведно със законната лихва от 12.12.2022 г. до
изплащане на сумата и лихва върху главницата в размер на 91,30 лв. за
периода 03.02.2022 г. – 02.12.2022 г., сумата от 25,42 лв. държавна такса и
сумата от 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. С оглед постъпило
възражение от длъжника М. И. А. по реда на чл.414 от ГПК, с Разпореждане
№ 5570/15.05.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 6474/2022 г. по описа на ПлРС
е указано на заявителя "Топлофикация - Плевен" АД – гр. Плевен
възможността по чл.415 ал.1 т.1 от ГПК да предяви иск относно вземането си
против длъжника в едномесечен срок от уведомлението. В дадения от съда
срок е постъпила искова молба от "Топлофикация - Плевен" АД против М. И.
А. с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК с обща цена на иска в размер на
1262,14 лв., от които главница в размер на 1171,16 лв. и лихва в размер на
90,98 лв.
Пред Плевенски районен съд е предявен иск от „Топлофикация –
Плевен“ АД – гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на
4
управление: гр. *************, представлявана от изпълнителния директор
Й. В. чрез юрк. С. Ц. против М. И. А., ЕГН ********** от гр. *********** за
признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422 ал.1 от ГПК,
че същият дължи на ищеца сумата от 1171,16 лв. главница, съставляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2021 г. –
30.06.2022 г. и мораторна лихва в размер на 90,98 лв. за периода 03.02.2022 г. –
02.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 12.12.2022 г. до
окончателното изплащане на сумите.
С отговора на исковата молба ответницата М. И. А. е оспорила
предявените искове по основание и размер, оспорила е формирането на
сумите за топлинна енергия, извършените корекции и мораторната лихва,
оспорва размера на топлинната енергия и нейната стойност, като счита иска за
неоснователен. Твърди, че не е получавала съобщения и фактури, от които да
е видно дали се касае за реално доставена топлинна енергия или количествата
са начислявани служебно.
Безспорно е установено по делото, видно от приложеното
Удостоверение за наследници на Х. Й. А., починал на 25.05.2004 г. и
Заявление за актуализиране на клиентска информация, че ответницата М. И.
А. е собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр.
***********. Безспорно по делото е установено, че за процесния имот е
открита партида за плащане на отопление и топла вода с аб. № 701. С оглед на
това, М. И. А. се явява потребител на топлинна енергия, съгласно чл.153 от ЗЕ.
На първо място, Окръжният съд приема, че е налице сключен между
страните договор, съгласно ЗЕ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни Общи условия за продажба, които са
публикувани и влезли в сила по реда на чл.150 ал.2 от ЗЕ, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от клиентите. Това обстоятелството се
установява от приложените в заповедното производство копия от вестник
„Нощен труд“ от 13.12.2007 г. и вестник „Посоки“ от 13.12.2007 г., в които са
публикувани Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация – Плевен“ ЕАД – гр. Плевен на потребители в гр.
Плевен. Спрямо въззивницата са влезли в сила Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „Топлофикация - Плевен“ ЕАД – гр. Плевен на
5
потребители за битови нужди, доколкото същата не е упражнили правата си
по чл.150, ал.3 от ЗЕ.
По делото, като писмено доказателство е приложен Споразумителен
протокол № 2152/26.07.2002 г. между ТЕЦ - Плевен и „Техем сързисис“ ЕООД
за разпределение на топлинна енергия между абонатите на аб. станция №
*************, въз основа на Договор № 26/26.07.2002 г., сключен между
етажна собственост на адрес: гр. Плевен, ж.к. ************* и „Техем
сързисис“ ЕООД за доставка и монтаж на индивидуални разпределители
/апартаментни топломери/ и за ежемесечно отчитане на потребената топлинна
енергия. С оглед горното, съдът приема, че е налице сключен договор за
извършване на услуга по осъществяване на топлинно счетоводство. Налице е
избор на Общото събрание на етажната собственост на топлинен
счетоводител, който е безсрочен и доколкото не е последвало Общо събрание
на етажната собственост, на което да бъде избран друг топлинен счетоводител,
то дори без приподписване на договора, „Техем сървисис“ ЕООД е топлинния
счетоводител на етажната собственост. Тъй като съгласно чл.139а от ЗЕ
„Топлофикация – Плевен“ АД не е лице, което има право да извършва
услугата дялово разпределение, съгласно чл.139в от ЗЕ в този случай се
сключва писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл.139б от ЗЕ, в случая фирма „Техем
сървисис“ ЕООД, която ежемесечно отчита уредите за дялово разпределение
имотите на клиентите, а „Топлофикация – Плевен“ АД – гр. Плевен
ежемесечно фактурира потребената топлинна енергия.
По делото, като писмени доказателства са приложени заверени копия от
фактури, издадени от „Топлофикация – Плевен“ АД – гр. Плевен на
потребител № 701 на името на наследодателя на ответницата, с адрес: гр.
*************, като съгласно приложеното препис-извлечение от сметка за
задълженията за консумирана топлинна енергия дължимата главница за
периода от 01.12.2021 г. до 30.06.2022 г. е в размер на 1179,86 лв., както и
лихва за забава за периода от 03.02.2022 г. до 02.12.2022 г. в размер на 91,30 лв.
или общо дължима сума в размер на 1271,16 лв.
За установяване на обстоятелството платени ли са сумите за топлинна
енергия за процесния имот с абонатен № 701 през процесния период, както и
какъв е размера на дължимите суми за топлинна енергия, пред
6
първоинстанционния съд е допусната и назначена съдебно-икономическа
експертиза, съгласно която размерът на главницата за потребена топлинна
енергия за процесния период - 01.12.2021 г. - 30.06.2022 г. е общо 1179,86 лв.,
от които 1215,97 лв. сума за отопление с ИРУ; 0,00 лв. сума за отопление без
ИРУ; 89,74 лв. сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация;
сума за БГВ от 8,70 лв.; 14,66 лв. сума за дялово разпределение; корекция -
148,30 лв. В заключението е посочено, че в имота има 2 бр. водомери и 4 бр.
ИРУ, обемът на процесния имот по проект, съобразно който е начислявана
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е 210,94 куб.м., както и
в имота не е начислявано отопление с щранг-лира. Вещото лице е посочило,
че размерът на лихвата за забава върху главницата е 91,30 лв. за периода от
03.02.2022 г. до 02.12.2022 г., като е установило, че преди заповедното
производство има плащане от 9,02 лв., с което е погасена главница от 8,70 лв.
и лихва от 0,32 лв., като плащането е съобразено от ищеца при депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК. В заключението е посочено, че размерът на
дължимата главница е 1171,16 лв., като лихвата за забава върху тази сума е в
размер на 91,30 лв. Вещото лице е установило, също така, че след издаване на
заповедта за изпълнение и преди подаване на исковата молба има плащане на
сумата от 50,00 лв., с която са погасени неприсъдени разноски.
Независимо от оспорването на представените фактури и извлечение от
сметка, направени от ответника в първоинстанционното производство, съдът
приема тези доказателства, като годни да установят вида и размера на
вземането за съответния период, поради следните съображения:
Като собственик на топлоснабден имот, въззивницата М. И. А., по
силата на чл.153 ал.1 от ЗЕ, се явява клиент на топлинна енергия, длъжна е да
монтира средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Тъй като между страните не съществува индивидуален договор, то
отношенията между тях се уреждат от Общите условия, приети по силата на
чл.150 от ЗЕ, който гласи, че „Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.“ Такива са
7
приложени по делото, публикувани са съгласно изискванията на закона на
13.12.2007 г. и са одобрени от ДКЕВР. Следователно са влезли в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите с арг. от чл.150 ал.2 от ЗЕ. Съгласно чл.49 ал.1 от тези Общи
условия, справката за потребена топлинна енергия се предоставя от продавача
– „Топлофикация-Плевен“ АД на купувача /в случая на М. И. А./ чрез
търговеца, извършващ дялово разпределение – „Техем Сървисис“ ЕООД. По
делото са представени препис – извлечение от сметка за задължения за
консумирана топлинна енергия от въззивницата М. И. А., таблица –
извлечение по пера, както и заверени копия от фактури за процесния период.
В чл.49 ал.4 от същите Общи условия е отразено правото на купувача на
рекламация на показанията на уредите и извършеното разпределение за
предходен период в срок от 30 дни от получаване на справката. Отделно от
това в чл.50 от Общите условия е регламентирано правото на жалба от страна
на купувача, при неизпълнение на задължения от страна на продавача. В чл.30
от Общите условия е регламентирано формирането на месечната дължима
сума за топлинна енергия в чл.31 срокът за заплащането й – 30 дни след
изтичане на отчетния период, а в чл.30 ал.3 е посочено, че купувачът може да
предяви възражения по начислените суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след отчетния период, но според ал.4 от същия текст, това не го
освобождава от заплащане на сумата.
Във връзка с направените оспорвания от ответника в
първоинстанционното производство М. И. А. е допусната и назначена
съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е присъединена
към топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция, като до
процесния имот е доставяна топлинна енергия. Според заключението на
вещото лице, разпределението на топлинната енергия за имота е в
съответствие с действащата нормативна уредба - Методика за разпределение
на ТЕ в сгради ЕС, приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба за
топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020
г. за топлоснабдяването. Вещото лице е установило, че разлики във ФДР не са
констатирани, като отделните компоненти на месечната сметка са: топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация; топлинна енергия за отопление и
топлинна енергия за БГВ. Вещото лице е посочило че отчитането на общата
8
топлинна енергия в абонатната станция се извършва посредством търговски
уред - топломер, който е преминал през изискващите се проверки, както и че
монтажът на уреда е извършен съгласно изискванията на производителя.
Въз основа на събраните доказателства, съдът счита, че дружеството
доставчик е изпълнило изцяло вменените му от законовите и подзаконови
актове задължения, както и от договорните такива /съгласно общите условия/
и е предоставило надлежно и в срок информация за дължимите от въззивника
суми за ползвана топлоенергия, както и за сроковете за нейното заплащане.
По спорния по делото въпрос, дали въззивницата М. И. А. дължи
претендираните от въззиваемото дружество „Топлофикация – Плевен“ АД
суми, както и дали правилно са изчислени, настоящата съдебна инстанция
споделя доводите на Плевенски районен съд, че размерът на непогасеното
задължение за главница, за процесния период е в размер на 1171,16 лв.,
съгласно заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза. Правилно първоинстанционният съд е приел, че следва да бъде
съобразено направеното от страна на ответницата плащане на сумата от 50,00
лв., преди образуване на настоящото производство, която по правилата на
чл.76 от ЗЗД следва да бъде отнесена към задължението за лихва за забава.
Правилно ПлРС е приел, че тъй като претендираният от ищеца размер на
лихвата за забава е 90,98 лв., с оглед изложеното, същият следва да бъде
уважен до размера на сумата от 40,98 лв., като за разликата до пълният
предявен размер е отхвърлил иска, като погасен чрез плащане в хода на
процеса.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение,
като начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
чл.139-148 от ЗЕ и в действалата към процесния период Наредба за
топлоснабдяването. Задължението за заплащане на сумите за отдадена от
сградната инсталация в общите части на сградата топлинна енергия, възниква
за потребителя в качеството му на етажен собственик в топлофицирана сграда
и същото се поражда от факта, че сградната инсталация е обща част по
предназначение, от която никой сам не може да се откаже. Когато
отношенията между страните са договорно регулирани, макар и с Общи
условия, а не с индивидуален договор, то неговите клаузи са задължителни за
9
съда при разрешаването на споровете помежду им, породени от предмета на
същия договор. В договора ясно и точно е казано, че сметката на купувачите
се изготвя от продавача на основание дяловете за имотите, определени
търговеца извършващ дялово разпределение – чл.18 ал.4. При това
положение, за установяване количеството на доставена топлоенергия
единствено значение има този определен от топлинния счетоводител дял за
съответния период. Прилагайки определените за периода цени и тарифи
доставчикът формира и месечната дължима сума. Съдът не може при
наличието на надлежно съставени и неоспорени в сроковете по договора
дялови разпределения, изготвени от избраното от етажната собственост
дружество - търговец да приема друга методика на изчисления и формиране
на задълженията.
В отговора на въззивната жалба, въззиваемият „Топлофикация –
Плевен“ АД е заявил, че дължимите от въззивницата М. И. А. суми за
заплатени, като в тази връзка е представил справка за плащанията на
потребител № 701, с адрес: *************. Видно, от представената справка
на 24.01.2024 г. по партидата на потребител № 701 – М. И. А. е извършено
плащане на сумата от 1171,16 лв., както и на мораторна лихва в размер на
40,98 лв.
С оглед приложената справка от „Топлофикация – Плевен“ АД, съдът
приема, че исковата претенция в размер на 1262,14 лв., от които главница в
размер на 1171,16 лв. и мораторна лихва в размер на 90,98 лв. /от които сумата
от 50,00 лв. заплатена преди образуване на настоящото производство/ е
погасена чрез плащане. Независимо от полученото плащане ищецът не е
оттеглил иска и съдът е длъжен да се произнесе с решение.
Предвид изложеното, следва да бъде отменено решението на ПлРС в
частта му, в която е признато за установено, на основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 150 от ЗЕ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че М. И. А.,
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес гр. *******************,
дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК114005624, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона,
№128, представлявано от Й. В. - Изп. директор, сумата от 1171,16 лв. -
главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.12.2021 г. до 30.06.2022 г., за имот с аб. № 701, ведно със
10
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК - 12.12.2022 г. до окончателното й изплащане, за която суми има издадена
Заповед за изпълнение № 3551/12.12.2022 г. по ч.гр.д. № 6474/2022 г. по описа
на ПлРС, както и в частта му, в която е признато за установено, на основание
чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че М. И. А.,
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес гр. *******************,
дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК114005624, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона, №
128, представлявано от Й. В. - Изп. директор, сумата от 40,98 лв. - лихва за
забава върху главницата от 1171,16 лв. за периода от 03.02.2022 г. до
02.12.2022 г., за която сума има издадена Заповед за изпълнение №
3551/12.12.2022 г. по ч.гр.д. № 6474/2022 г. по описа на ПлРС, като бъдат
отхвърлени предявените от „Топлофикация – Плевен“ АД – гр. Плевен, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. *************,
представлявана от изпълнителния директор Й. В. чрез юрк. С. Ц. против М. И.
А., ЕГН ********** от гр. *********** искове за признаване за установено
спрямо М. И. А. на основание чл.422 ал.1 от ГПК, че същата дължи на
„Топлофикация – Плевен“ АД – гр. Плевен, ЕИК ********* сумата от 1171,16
лв. главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.12.2021 г. – 30.06.2022 г. и мораторна лихва в размер на 40,98 лв. за
периода 03.02.2022 г. – 02.12.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда – 12.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, поради
погасяване на вземането чрез плащане.
В останалата му част /по отношение на разноските/,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, тъй като
плащането е станало в хода на делото, след завеждане на иска и постановяване
на първоинстанционното решение.
С оглед изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1721/07.12.2023 г. Плевенски районен съд по гр.
дело № 3449/2023 г. по описа на същия съд в частта му, в която е признато за
установено, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 150 от ЗЕ вр.
11
чл.79, ал.1 от ЗЗД, че М. И. А., ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес
гр. *******************, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД,
ЕИК114005624, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, Източна
индустриална зона, №128, представлявано от Й. В. - Изп. директор, сумата от
1171,16 лв. - главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.12.2021 г. до 30.06.2022 г., за имот с аб. № 701, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК - 12.12.2022 г. до окончателното й изплащане, за която суми има
издадена Заповед за изпълнение № 3551/12.12.2022 г. по ч.гр.д. № 6474/2022 г.
по описа на ПлРС, както и в частта му, в която е признато за установено, на
основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че М. И. А.,
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес гр. *******************,
дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК114005624, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона, №
128, представлявано от Й. В. - Изп. директор, сумата от 40,98 лв. - лихва за
забава върху главницата от 1171,16 лв. за периода от 03.02.2022 г. до
02.12.2022 г., за която сума има издадена Заповед за изпълнение №
3551/12.12.2022 г. по ч.гр.д. № 6474/2022 г. по описа на ПлРС, като вместо
него, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“ АД – гр.
Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
*************, представлявана от изпълнителния директор Й. В. чрез юрк. С.
Ц. против М. И. А., ЕГН ********** от гр. *********** искове за признаване
за установено спрямо М. И. А. на основание чл.422 ал.1 от ГПК, че същата
дължи на „Топлофикация – Плевен“ АД – гр. Плевен, ЕИК ********* сумата
от 1171,16 лв. главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода 01.12.2021 г. – 30.06.2022 г. и мораторна лихва в размер на
40,98 лв. за периода 03.02.2022 г. – 02.12.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда – 12.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, поради
погасяване на вземането чрез плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1721/07.12.2023 г. Плевенски районен съд
по гр. дело № 3449/2023 г. по описа на същия съд в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание
12
чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13