№ 798
гр. Благоевград , 21.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500632 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на В. В. УРД.,с адрес: гр.
Благоевград, ж.к.“ Ел. „ 72, вх.Б, ет.4, ап. 10 против определение № 904026 от
07.05.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1580/2019 година по описа на Районен
съд – Благоевград, с което е оставено без разглеждане и не е прието
подаденото възражение по чл.414 ГПК срещу заповед по чл.410 ГПК №
6455/09.07.2019г., както и е оставена без разглеждане като недопустима
подадената молба с основание чл.420, ал.2 ГПК за спиране на незабавното
изпълнение на заповедта.
Посочва се, че наличието на предпоставките по чл. 423, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3
ГПК, основано на твърденията, че заповедта за изпълнение, въз основа на
която е издаден изп. лист, не е била връчена надлежно. Сочи се, че не е била
връчена лично и не е могъл да узнае своевременно за връчването поради
особени непредвидени обстоятелства - не му е било съобщено за наличието
на ПДИ, заповед и изп. лист. Посочва се, че не е бил надлежно уведомен за
заповед за изпълнение и изп. лист, тъй като се счита, че е нарушена
разпоредбата на чл. 43 и чл. 45 ГПК. Книжата не са връчени лично на адреса
му или на негов упълномощен представител, а точно обратното - били
връчени на друго лице, а не на страната, т.е. на въззивника. Изтъква се, че
първоинстанционният съд е направил изводи, че получателят по
местоработата му е получил на 22.10.2019г. заповед със задължение да му я
предаде, но не е съобразил и приел твърденията му, че получателят не се
явява законен или какъвто и да е негов представител и въобще не му е предал
към онзи момент каквито и да били книжа от съда.
Иска се от съда да отмени като неправилно Определение № 904026/2021
1
г. по ч.гр.д. 1580/2019г. РсБл, поучено на 25.05.2021 г., с което е оставена без
разглеждане и не е прието подаденото възражение по чл.414 ГПК срещу
заповед по чл.410 ГПК № 6455/09.07.2019г., както и е оставена без
разглеждане като недопустима подадената молба с основание чл.420, ал.2
ГПК за спиране на незабавното изпълнение и да се върне делото на Районен
съд - Благоевград за продължаване на производството.
По делото е постъпило възражение от „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район Мл., ж.к. „Мл.“ 4, Б.П. С.,
сграда 6 чрез адв. З.Й.Ц. – САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване и
съобщения: гр. С., ж.к. Г.М., бул. „Ш.п.“ № 18, ет. 5 - офисен, офис 505
пълномощник.
Посочва се, че подаденото от насрещната страна възражение е
недопустимо, неоснователно и необосновано.
Сочи се, че с посочената заповед за изпълнение на парично задължение
съдебният състав е уважил изцяло постъпило заявление по чл. 410 от ГПК от
„Т.Б.“ ЕАД против В. В. УРД. с ЕГН **********. Уважена била претенцията
на заявителя за вземане в размер на 3363.57 лв. (три хиляди триста шестдесет
и три лева и петдесет и седем стотинки) - главница, представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги и неизпълнени задължения за
извършване на лизингови вноски, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението - 19.06.2019 г. до изплащане на вземането; 484.53 лв.
(четиристотин осемдесет и четири лева и петдесет и три стотинки) -
деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по
заповедното производство. Изтъква се, че удовлетворяването на искането на
„Т.Б.“ ЕАД в пълен размер се базирало на преценката на съда, че са били
налице всички необходими условия за издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника. Констатация, че същата е влязла в законна сила и подлежи
на изпълнение е довела до издаването на изпълнителен лист и завеждане на
изпълнително дело срещу длъжника.
Сочи се, че в жалбата е препратено към материалноправните
предпоставки, които са присъщи на възраженията по чл. 423 от ГПК. Според
нормата на чл. 423, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да
оспори вземането можел да подаде възражение до въззивния съд, при
наличието на изчерпателно посочени хипотези. Изтъква се ,че обжалването с
правно основание чл. 423 от ГПК предполага развитието на индивидуално
производство, което било различно по предмет от настоящото такова. Сочат,
че настоящият случай е различен - с частната си жалба длъжникът атакувал
Определение № 904026/2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1580/2019 г. на РС-
Благоевград. Посочват, че е налице хипотезата на чл. 414 във връзка с чл. 274,
ал. 1 от ГПК, а именно: обжалване на съдебен акт, с който съдът се произнася
по възражение срещу издадена заповед за изпълнение. Изтъква се ,че това е
отделно производство, в което не могат да се правят твърдения, свързани с
2
наличие на предпоставките на чл. 423, ал. 1 от ГПК. Сочи се, че доколкото
настоящото производство пред въззивната инстанция е с правно основание чл.
414 от ГПК, то в него е недопустимо да се релевират възражения, свързани с
предпоставките, които чл. 423, ал. 1 от ГПК предвижда. Изтъква се, че
частната жалба на длъжника е процесуално недопустима, тъй като същата е
депозирана извън предвидения от закона срок. Като в случай, че се приемат
за основателни твърденията, изложени в предходния абзац, то предвидения в
чл. 414, ал. 2 от ГПК едномесечен срок, който се изчислявал от връчването на
заповедта, не е бил спазен от жалбоподателя. Изтъква се, че до тази
констатация е стигнал и съдебният състав по заповедното производство -
заповедта за изпълнение е влязла в сила, а възражението е било подадено
извън срока, поради което последното не може да предизвика никакви правни
последици и не подлежи на разглеждане. Сочат, че в случай, че се
квалифицира жалбата на длъжника като такава с правно основание чл. 423 от
ГПК, то и в тази хипотеза срокът по ал. 1 от същата разпоредба също не е
спазен. Посочват, че към момента на подаване на частната си жалба В.У. е
бил уведомен за наличието на висящо изпълнително производство срещу
него, съответно и на изпълнителен титул, послужил като основание за
образуването на изпълнително дело № 1239/2019 г. по описа на ЧСИ Б.В. с
per. № 890 с район на действие ОС - Благоевград. Сочи се ,че за това
свидетелства приложената към настоящото становище Молба с вх. №
6122/19.04.2021 г., депозирана по горепосоченото дело от длъжника В. В.
УРД. с ЕГН **********. От така изложената фактическа обстановка можело
да се направи еднозначния извод, че едномесечният срок по чл. 423, ал. 1 от
ГПК, в рамките на който длъжникът е могъл надлежно да подаде
възражението си, съгласно правилото на чл. 60, ал. 3 от ГПК, е изтекъл.
Изтъква се ,че доколкото установения в закона срок е с преклузивен характер,
възражението на длъжника се явявало недопустимо и като такова следвало да
се остави без разглеждане, а образуваното производство да се прекрати.
Сочат, че в случай на положителна преценка за допустимост на процесната
жалбата от страна на съда, се иска да се отхвърли същата като
неоснователна поради неналичието на предвидените законови предпоставки.
Сочат, че от установеното до този момент на производството не можело да се
направи извод за наличието на която и да е от предпоставките, предвидени в
чл. 423, ал. 1 от ГПК. Посочват, че от прегледа на документацията по ч.гр.д.
№ 1580/2019 г. на PC - Благоевград ставало ясно, че препис от издадената по
делото заповед за изпълнение е бил връчен на длъжника на 22.10.2019 г. Сочи
се, че връчването е осъществено по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК, а именно -
чрез работодател. Посочва се ,че процедурата е редовна, тъй като
съобщението е получено от лице, съгласно да го приеме срещу подпис, със
задължението да го предаде на адресата. Изтъкват, че в двуседмичния срок,
предвиден за подаване на възражение, в съда не е постъпило възражение от
длъжника, поради което заповедта е влязла в сила, а въз основа на това е
издаден и изпълнителен лист в полза на заявителя. Считат, че от изложеното
следва, че В.У. не се е възползвал от предвидените в закона процесуални
способи за защита, като е пропуснал да подаде възражение по чл. 414 ГПК в
3
срок (а по-късно подаденото такова е явно недопустимо поради изтеклия
преклузивен срок). Посочват се, че връчването чрез работодател е редовен
способ за осъществяване връчването на съдебни книжа. Изтъква се, че в
случая, след като връчителят е установил, че съобщението не може да бъде
получено лично от адресата (тъй като последният не е бил намерен при
посещение), е пристъпено към връчване на друго лице, а именно -
работодател. В съответствие с изложеното, считат, че заповедта за
изпълнение следва да се счита получена от длъжника, който не бил предприел
своевременно действия по защита срещу нея, от където произтичал и фактът,
че настоящата жалба се явявала неоснователна. В жалбата на насрещната
страна не били наведени никакви доводи във връзка с молбата за спиране на
незабавно изпълнение с правно основание чл. 420, ал. 2 от ГПК. Искането
било бланкетно и необосновано, доколкото липсвали каквито и да било
мотиви за уважаването му. Сочи се ,че разпоредбата на чл. 420 от ГПК била
приложима само по отношение на заповедите за незабавно изпълнение по чл.
417 от ГПК. Посочва се ,че тъй като издадената по ч.гр.д. № 1580/2019 г.
заповед за изпълнение е с правно основание чл. 410 от ГПК, то спрямо нея
било недопустимо спиране на принудителното изпълнение, доколкото такова
поначало не се предвижда. Считат, че не са налице предпоставките за
разглеждане на процесната жалба по същество, а в случай, че това все пак
бъде осъществено - тя следвало да бъде оценена като неоснователна като
такава да бъде оставена без уважение. От данните по делото става ясно, че
връчването е осъществено съобразно изискванията на действащите
разпоредби на ГПК. Отправено е искане да се остави без разглеждане
депозираната от В. В. УРД. частна жалба по ч.гр.д. № 1580/2019 г. по описа на
Районен съд - Благоевград, а в в случай, че се приеме частната жалба за
допустима, да се остави същата без уважение, поради нейната
неоснователност и необоснованост.
Съдът, като прецени всички доказателства по делото и доводите на
страните прие, че се касае за допустима жалба по реда на чл. 274 и сл. от
ГПК, която по съществото си е неоснователна.
Преценката на първоинстанционния съд е правилна, а развитите с
частната жалба доводи са неоснователни.
Препис от заповедта за изпълнение е връчен на 22.10.2019 г. по
месторабота на длъжника и на лице, поело задължение да предаде
съобщението .
Срокът за подаване на възражение е изтекъл на 05.11.2019 г.
/присъствен ден/, а такова е подадено на 05.05.2021 г.
При така събраните документи, първоинстанционният съд е приел, че
подаденото възражение е извън срока и заповедта е влязла в сила. Приел е, че
следва да го остави без разглеждане, както да остави без разглеждане и
молбата по реда на чл.420, ал.2 от ГПК, като процесуално недопустима.
4
Въззивният съд не приема за основателни и съществени доводите,
касаещи наличие на процесуални нарушения при постановяване на това в
случая определение. Последното е ясно както в мотивировъчната, така и в
диспозитивната си част.
По изложените съображения съдът намира, че частната жалба в тази й
част е неоснователна. Правилно е разпоредено връщането на възражението
като просрочено и определението на първата инстанция следва да бъде
потвърдено. Връчването е осъществено по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК, а
именно - чрез работодател и съобразно разп. на чл. 49 ГПК.
По отношение наведените доводи по реда на чл.423 от ГПК:
Жалбоподателят се позовава на хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК
като подържа, че не е налице надлежно връчване, тъй като връчването е
извършено по месторабота.
Връчването на какъвто и е друг адрес, включително и по месторабота,
различен от посочения в заявлението, не е ненадлежно само поради това
обстоятелство, разбира се, ако е оформено според правилата на процесуалния
закон.
В конкретният случай, връчването е извършено по месторабота, на
трето лице- Катя Милева - служител, което е поело задължение да предаде
книжата, като дори в частната жалба не се излагат конкретни доводи, че това
трето лице не е изпълнило задължението си.
Поради изложеното съдът намира, че не е налице и хипотезата на
чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, както и другите хипотези, на които формално се
позовава жалбоподателя, без да прави доказателствени искания в тази насока
и възражението му против издадената заповед за изпълнение не следва да
бъде приемано.
Следва да бъде и потвърдено обжалваното определение на съда, в
частта с което е оставена без разглеждане молбата по реда на чл.420, ал.2 от
ГПК, като процесуално недопустима. Основанието за това е, че след като в
срока за възражение не е постъпила молба за спиране, а се констатира, че
същият е пропуснат и не се приема възражението на длъжника, то същата
действително, както правилно е прието от районния съд е процесуално
недопустима.
Мотивиран от изложеното Окръжен съд - Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ постъпилата частна жалба на В. В. УРД.,с
адрес: гр. Благоевград, ж.к.“ Ел. „ 72, вх.Б, ет.4, ап. 10 против определение №
904026 от 07.05.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1580/2019 година по описа
на Районен съд – Благоевград, с което е оставено без разглеждане и не е
прието подаденото от него възражение по чл.414 ГПК срещу заповед по
чл.410 ГПК № 6455/09.07.2019г., както и е оставена без разглеждане като
недопустима молбата му с правно основание чл.420, ал.2 ГПК за спиране на
незабавното изпълнение на заповедта.
НЕ ПРИЕМА възражение по смисъла на чл.423, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от
ГПК на В. В. УРД.,с адрес: гр. Благоевград, ж.к.“ Ел.„ 72, вх.Б, ет.4, ап. 10
против заповед по чл.410 ГПК № 6455/09.07.2019г. по ч.гр.д. № 1580/2019 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6