№ 6544
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506037 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 20024161 от 23.03.2022 г., постановено по гр. д. №
1255/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ІІ ГО, 179 състав съдът е
осъдил Г. Д. Ц., ЕГН: ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „******* сумата от 303, 54 лв. – главница за топлинна енергия за периода
01.10.2017 г. до 30.04.2018г. за топлоснабден имот находящ се в гр. София,
ж.к. *******, аб. № 54235 ведно със законната лихва върху главницата от
11.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 2, 20 лв. –
мораторна лихва върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 10.10.2018 г., сумата от 1, 80 лв. – главница за
цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.01.2018 г. –
30.04.2018 г., както и на основание чл. 78,ал. 1 ГПК сумата от 131, 68лв. –
разноски по делото, като е отхвърлил исковете за сумата над 303, 54 лв. до
пълния предявен размер от 1607, 74лв. и за периода от 01.05.2015 г. до
30.09.2017 г. – главница за доставена топлинна енергия; за сумата над 2, 20
лв. да пълния предявен размер от 175, 47 лв. – мораторна лихва и за периода
от 15.09.2016 г. до 10.10.2018 г., за сумата над 1, 80 лв. до пълния предявен
размер от 16, 93 лв. – цена на услугата дялово разпределение и за периода от
01.09.2015 г. – 30.12.2017 г., като погасени по давност и за сумата от 2, 90 лв.
– мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода от 31.10.2015 г. до 10.10.2018 г., като
1
неоснователен.
Срещу решението в частта, в която предявените искове са отхвърлени, е
подадена въззивна жалба от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, който
го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на
материалния закон. Неправилно районният съд приел, че процесните
вземания са погасени по давност. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, в сила от
12.03.2014 г., след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издавал за отчетния период
кредитни известия на стойността на месечните фактури и една обща фактура
за потребено количество ТЕ за отчетния период. Клиентите не заплащали
лихва за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ, до изравняване за отчетния
период. Едва след това се начислявало обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва върху общата фактура. За процесния период м.
05.2016 г. – м. 04.2018 г. били в сила ОУ, в сила от 11.07.2016 г., като изрично
в чл. 33, ал. 2 от тези ОУ било посочено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ОУ за потребеното количество
ТЕ за отчетния период в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, като издаваната обща фактура през м. юли/август била за целия
предходен отоплителен сезон. Задълженията ставали изискуеми в посочения
в общите условия срок след издаването на общата фактура. Неправилен бил и
изводът на СРС, че ищецът не е доказал изпадането в забава на ответника, тъй
като съдът не приложил правилно клаузите на ОУ, действали в процесния
период. С ОУ, в сила от 2016 г., за ищеца не било налице задължение за
удостоверяване публикуването на общата фактура чрез нотариално заверен
констативен протокол, а клиентите следвало съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ
да заплатят дължимото в 45-дневен срок, като изпадали в забава, без да е
необходимо дружеството да изпраща покана. Поради това моли съда да
отмени първоинстанционното решение в атакуваните части и вместо това да
постанови друго, с което да уважи исковете изцяло. Претендира разноските
по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна Г. Д. Ц. с писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1
ГПК, чрез назначения от съда особен представител – адв. е. е., САК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като
правилно.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Решението в частта, в която предявените от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД искове са уважени, е влязло в сила като необжалвано.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
2
Атакуваното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са
нарушени императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да
бъде потвърдено, като въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд съгласно процесуалната възможност за това,
изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите
на чл. 269, изр. 2 и чл. 272 ГПК намира жалбата за неоснователна и по
следните съображения:
Доводите в жалбата за неправилно приложение от районния съд на
института на погасителната давност са неоснователни. Съгласно
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС, вземанията на топлофикационните дружества съставляват периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“, пр. 3 ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна погасителна давност. Задълженията на потребителите за плащане
стойността на доставената топлинна енергия са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, и
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер.
Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а съгласно ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на
иск. В случая исковете са предявени на 11.01.2021 г., от която дата давността
е прекъсната и е спряла да тече – чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Следователно в
случая погасени по давност са всички вземания, станали изискуеми преди
11.01.2018 г.
В процесния период м. 05.2015 г. – м. 04.2018 г., приложими към
договорните отношения между страните в периода м. 05.2015 г. – м. 07. 2016
г. са били Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, в сила от
12.03.2014 г., а в периода м. 08.2016 г. – м. 04.2018 г. – Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в град София, одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, публикувани във в. „Монитор“ от 11.07.2016 г. Противно на
поддържаното в жалбата, предмет на спора не са вземания по издадена обща
фактура от 31.07.2018 г., касаеща период м. 05.2015 г. – м. 04.2018 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град
София, в сила от 12.03.2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството. В чл. 32, ал. 2 е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
3
отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребено количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2, клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата
на публикуването на интернет страницата на продавача. Според чл. 33, ал. 4,
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
По своята правна същност публикуването на дължимите суми на
интернет страницата на топлопреносното дружество по ОУ от 2014 г.
представлява покана от кредитора до длъжника. Задълженията за месечни
вноски възникват след изтичането на съответния месец, през който е
доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане за месечна
вноска. Публикуването на ежемесечните фактури, отразяващи месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2014 г. и на
фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между
страните начин, по който кредиторът отправя покана за изпълнение, т. е. от
волята на кредитора зависи кога да поиска изпълнение. Следователно за
задълженията, възникнали при действието на ОУ от 2014 г., давността
започва да тече от датата на възникването им – чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град
София, одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във
в. „Монитор“ от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че
клиентите са длъжни да заплащат стойността по общата фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на
чл. 33, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално
потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са
заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от
издаването на общата фактура. Следователно по тези ОУ вземанията за цена
на доставена за месеца топлинна енергия стават изискуеми с изтичане на 45
дни от изтичане на периода, за който се отнасят, и от този момент започва да
тече давността за всяко месечно вземане.
Ето защо към подаване на исковата молба в съда на 11.01.2021 г.
вземанията на ищеца за топлинна енергия за периода м. 05.2015 г. – м. 10.
2017 г. са били погасени по давност.
Неоснователно в жалбата се поддържа, че вземанията не били погасени
по давност предвид издадените от ищеца общи фактури (за процесния период
такива са издадени на 31.07.2016 г., 31.07.2017 г. и на 31.07.2018 г.).
Издаването на общата фактура не променя предвидения в ОУ от 2014 г. начин
за определяне на падежа на месечните задължения – отправяне на покана от
кредитора чрез публикуване на фактурите на интернет страницата му,
4
съответно не променя падежа за плащане по ОУ от 2016 г. – 45 дни след
изтичане на периода, за който се отнасят задълженията. Общата фактура
обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на
уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т. е.
при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на
сумите за доплащане от клиента, респ. изваждане на сумите за връщане на
клиента. Въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от
изравнителната сметка, би могло да възникне ново вземане за ищеца само в
случай, че изравнителният резултат е сума за доплащане, но в случая, видно
както от приетите общи фактури, така и от неоспореното заключение на СТЕ
е, че изравнителният резултат и за отчетните периоди м. 05.2015 г. – м.
04.2016 г., м. 05.2016 г. – м. 04.2017 г. и м. 05.2017 г. – м. 04.2018 г. е суми за
връщане, а не за доплащане.
Противно на поддържаното в жалбата, по акцесорния иск за лихви за
забава върху главницата за топлинна енергия районният съд не е приемал, че
ищецът не е ангажирал доказателства да е публикувал общите фактури на
интернет страницата си, а е приел само, че по силата на чл. 119 ЗЗД с
погасяването на главното вземане са погасени по давност и вземанията за
лихви.
Жалбата, в частта относно вземанията за главница за дялово
разпределение и за лихви за забава върху тази главница, е бланкетна – в нея
не са посочени никакви конкретни оплаквания срещу изводите на районния
съд по тези искове. Само за пълнота следва да се посочи, че срок за плащане
на сумите за дялово разпределение не е предвиден в приложимите ОУ от
2016 г., поради което давността тече от възникване на вземанията. Това
обуславя извод, че главницата за дялово разпределение за периода м. 09.2015
г. - м. 12.2017 г. също е погасена по давност. Що се отнася до лихвите за
забава върху тази главница, не се твърди и няма доказателства ищецът да е
отправил покана за плащане на сумите за дялово разпределение, поради което
този акцесорен иск е недоказан и като такъв – неоснователен.
Доводите в жалбата са неоснователни, а крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора, разноски за настоящата инстанция се следват
на въззиваемия, но няма данни такива да са направени. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20024161 от 23.03.2022 г., постановено
по гр. д. № 1255/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ІІ ГО, 179 състав,
В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ******* за осъждане на Г. Д. Ц., ЕГН: ********** да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ******* сумата над 303,
54 лв. до пълния предявен размер от 1607, 74лв. и за периода от 01.05.2015 г.
до 30.09.2017 г. – главница за доставена топлинна енергия; сумата над 2, 20
5
лв. да пълния предявен размер от 175, 47 лв. – мораторна лихва и за периода
от 15.09.2016 г. до 10.10.2018 г., сумата над 1, 80 лв. до пълния предявен
размер от 16, 93 лв. – цена на услугата дялово разпределение и за периода от
01.09.2015 г. – 30.12.2017 г., сумата от 2, 90 лв. – мораторна лихва, дължима
върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 31.10.2015 г.
до 10.10.2018 г.
Решението в останалата част е влязло в сила като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6