№ 570
гр. Бургас, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г.а Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело
№ 20242100500651 по описа за 2024 година
и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от О. Я., чрез пълномощника му адв.
Христо Расташки от Софийска адвокатска колегия, срещу Решение № 98 от
16.01.2024 г. по гр. д. № 7196/2022 г. на Районен съд – Бургас, с което е
отхвърлен искът му за осъждане на Р. Й. М. да заплати сумата от 25 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени на 30.09.2017 г. неимуществени
вреди от непозволено увреждане, причинени от натравяне при прием на
закупена от ответника билкова смес – корен от Бодлив залист (Ruscus
aculeatus), изсушена билка, които вреди се изразяват в болки и страдания от
силен, шоков стрес, емоционален дискомфорт, постоянни тежки нощни
кошмари, довели до загуба на паметта и невъзможност да изпълнява своите
професионални задължения по подходящ начин, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.09.2017 г. до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно.
Сключването на договора между страните се доказвало чрез представените
фактури, както и заключението от извършената експертиза за профила на
въззиваемия в интернет сайта. Въззивникът изтъква, че при пиенето на
билката и при проявяването на симптомите, не е бил сам, а в присъствието на
родителите му и б. му. Поддържа се, че е доказана причинно-следствената
връзка между приемането на билката и вредите. Според него съдът не е взел
1
предвид предоставените доказателства от престой в различни болници.
Оспорват се изводите на вещото лице относно причинно-следствената връзка.
В жалбата се излага, че съдът предубедено е направил извод, че ищецът има
склонност да експериментира върху себе си с различни отвари. Сочи се, че е
доказан фактическият състав на непозволеното увреждане, поради което
претърпените неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Иска се
обжалваното решение да бъде отменено. Претендират се деловодните
разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Р. Й. М., чрез адв. Росен
Николов от Адвокатска колегия – Варна. В него се сочи, че решението е
правилно. Развиват се подробни съображения, че претенцията е за вреди от
стоки се прилагат правилата на Закона за защита на потребителите. Според
въззиваемия съдът правилно е приел, че от доказателствата по делото не се
установява приемане и потвърждаване на поръчка за каквото и да е доставка
от ЕТ „Старк - Румен Минев“. Не се установявало също и предаването на
стоката. Свободните разпечатки от интернет страници не представлявали
доказателство в процеса и можели да имат процесуално значение единствено
като публикации в печата. Според въззиваемия разпечатките от платформата
eBay не са електронни документи, които са представени на електронен
носител. При договор от разстояние, сключван по електронен път чрез
интернет сайт, търговецът следвало да предостави на потребителя на траен
носител потвърждение за сключения договор, а такова липсвало по делото.
Неизяснени оставали обстоятелства около сключване на договора и тяхното
правно значение; дали договорът ще бъде съхраняван при доставчика и какъв
е начинът за достъп до него; езиците, на които договорът може да бъде
сключен. Обръща се внимание на това, че вещото лице по втората техническа
експертиза е установило собствеността върху домейна и хостинга на сайт, от
който не се твърди да е извършена поръчката. В отговора се сочи, че съдът
правилно е приел, че някои твърдения на ищеца противоречат на
доказателствата по делото. Изтъква се още, че б. на ищеца са заинтересовани
като свидетели, не са присъствали на приготвянето и изпитването на чая и не
могат да посочат какъв е бил този чай измежду много, с които б. им е
експериментирал. Въззиваемият счита, че е невъзможно твърденията на
въззивника да бъдат доказани без експертен анализ на билковата смес. Сочи
се, че евентуални негативни ефекти биха били възможни само ако чаят е
приготвен от големи количества чиста Беладона – обстоятелство, което нито
се твърди, нито се доказва. Освен това според вещото лице по
фармакологичната експертиза Бодливият залист не съдържал атропин. Не се
установявало, че деянието е решаващо (не случайно) свързано с резултата.
Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено.
Относно международната компетентност и приложимото право:
Делото е с международен елемент – гражданин на Република Израел
твърди, че е претърпял вреди на територията на Република Израел от стока,
закупена от търговец, регистриран и упражняващ дейност в Република
България. За спазването на правилата за международната компетентност и
2
приложимото право съдът следи служебно.
Първоинстанционният съд се е произнесъл с Определение № 6312 от
06.11.2023 г., в което е анализирал въпроса за международната компетентност
и приложимото право по делото. Правилно е посочено, че международната
компетентност се определя по правилата на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на
Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, тъй като делото е гражданско и не е налице
изключение по чл. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012. Освен това делото е
образувано след 10.01.2015 г., поради което регламентът намира приложение
спрямо него (чл. 66 от Регламент (ЕС) № 1215/2012). Съгласно чл. 4 от
Регламент (ЕС) № 1215/2012: „При условията на настоящия регламент,
искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо
от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава
членка“. Според чл. 62, § 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012: „За да определи
дали една страна има местоживеене в държава членка, чиито съдилища са
сезирани по дело, съдът прилага вътрешното си право“. В случая под
местоживеене следва да се разбира настоящ адрес, а ответникът безспорно
има такъв в Република България. Поради това на основание чл. 4 от
Регламент (ЕС) № 1215/2012 компетентен да разгледа спора е българският
съд.
Настоящият съд намира за верен извода на първоинстанционния съд, че
приложимото право към материалноправния спор е българското. Следва да се
приложи именно Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни
задължения, тъй като предмет на спора не е обезщетяването на вреди от
неизпълнението на договора между страните, а настъпването на вреди,
причинени от употреба на закупена стоки, тоест извъндоговорно отношение.
Регламентът се прилага за задължения, възникнали на или след 11 януари
2009 г., а в случая се твърди, че правоотношението е възникнало през 2017 г.
Според настоящия състав не е налице избор на приложимо право по чл.
14 от Регламент (ЕО) № 864/2007, както е посочил първоинстанционния съд.
Изявлението по делото, че не се оспорва приложението на българското право,
не е равнозначно на договор.
Съдът е съгласен с аргументите на районния съд, че приложимото право
се определя съгласно чл. 5, § 2 от Регламент (ЕО) № 864/2007. Съгласно тази
разпоредба: „Приложимото право обаче е правото на държавата, в която е
обичайното местопребиваване на лицето, на което се търси отговорност, ако
последното не би могло разумно да предвиди въвеждането на стоката, или на
стока от същия вид, на пазара на държавата, чието право е приложимо
съгласно буква а), б) или в)“. Въвеждането на пазара не означава само
продажба на стока на пазара на конкретна държава, но и комерсиализирането
й чрез осъществяване на дейност от търговеца (включително реклама),
насочена към тази държава. В случая такива данни липсват, поради което
може да се приеме, че стоката не е въведена на пазара на Република Израел по
смисъла на чл. 5, § 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 864/2007. Според чл. 23, § 2 от
3
Регламент (ЕО) № 864/2007 обичайното местопребиваване на физическо
лице, което осъществява стопанска дейност, е неговото основно място на
дейност, а в случая то безспорно е Република България. Поради това
приложимо съгласно чл. 5, § 2 от Регламент (ЕО) № 864/2007 е българското
право.
За пълнота, дори приложимото право да не се определя по чл. 5 § 2 от
Регламент (ЕО) № 864/2007, би се приложило правилото на чл. 5 § 3 от същия
регламент. В нея се предвижда, че: „Когато от обстоятелствата като цяло
следва, че непозволеното увреждане е явно по-тясно свързано с държава,
различна от посочената в параграф 1, се прилага правото на тази друга
държава. Явно по-тясната връзка с друга държава може да се основава, в
частност, на предходно отношение между страните, като например договор,
който е в тясна връзка със съответното непозволено увреждане“. По
настоящото дело е налице договор, който е в тясна връзка с непозволеното
увреждане, тъй като стоката, причинила вредите, е закупена от разстояние.
Поради това е налице по-тясна връзка с правото на Република България.
Относно валидността и допустимостта на решението:
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността на решението. В
съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд извърши служебна
проверка и установи, че решението е валидно и допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предмет на делото е претенцията на ищеца за обезщетяване на
неимуществените вреди, които са му причинени от закупена стока. Както бе
отбелязано по-горе, не се касае за вреди, възникнали от договорно
неизпълнение. Правната квалификация на иска е по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде уважен искът, ищецът следва да докаже извършване на
твърдяното противоправно деяние от ответника, настъпването на твърдените
вреди; наличието на причинно-следствена връзка между вредите и
противоправното поведение. Вината на ответника се предполага до доказване
на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
По делото е приета разпечатка от потвърждение на поръчка от сайта
eBay (л. 9 от първоинстанционното производство) на артикул с
идентификационен № 282342413069, представляващ „корен от Бодлив
залист“, количество: 1 бр., цена: 10,99 паунда, платена с кредитна карта. За
продавач е посочен профил „eldira“, а за купувач – „О.“.
По делото е прието съобщение, изпратено от профила „eldira“ (л. 10 от
първоинстанционното дело). От текста на същото може да се изведе, че името
на автора е „Р.“, а на адресата – „О.“. В писмото си последният благодари за
поръчките и уверява, че всички билки са чисти и събрани в тяхната
естествена среда с произход България. Става ясно, че е закупен „корен от
4
Бодлив залист, изсушена билка, билков чай 400 гр.“, както и че на 14.02.2017
г. 09:13 ч. са платени 10,99 паунда чрез Paypal.
Не е вярно поддържаното в отговора на въззивната жалба, че
посочените документи не са електронни. Напротив, текстовата информация в
уебсайт е именно такъв документ. Съгласно чл. 184 ГПК електронният
документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като
препис, заверен от страната, както е направил ищецът.
Представени са и снимки на два броя етикети: от опаковка с надпис
„250 гр. корен от Бодлив залист“ (л. 11 от първоинстанционното дело) и
етикет с надпис „Дар от природата“, с посочен имейл адрес:
*************@*****.***, с произход: България, със срок на годност:
01.02.2019 г. (л. 12 от първоинстанционното дело). Във втория етикет се
съдържа и следното предупреждение: „Това, че билките са „естествени“, не
означава, че са безопасни за ползване от всеки. Всички лекарства,
включително билките, трябва да бъдат избягвани по време на бременност,
освен ако не са предписани от лекар или билкар. Никога не давайте билки на
бебета и деца, без първо да се консултирате с квалифициран професионалист.
Не поемаме отговорност за нежелани ефекти, възникнали в резултат на
самолечение“.
Представена е покана за доброволно изпълнение до ответника от
24.11.2021 г. В нея се твърди, че на 08.03.2017 г. ищецът е закупил от
ответника чрез eBay билки за чай: стебло от Бодлив залист с тегло от 850 гр.
По делото са назначени две съдебно-технически експертизи, вещите
лица по които са изследвали публично достъпната информация в интернет
сайтове, които ищецът твърди, че са свързани с ответника. Изследвана е
уебстраницата www.ebay.com/usr/stark0457?_trksid=p2047675.12559, която
съдържа потребителски профил. Неговото наименование е „stark0457“, като е
посочена и следната информация за собственика: „Елдира“ ЕООД, първо име:
„Райна“, фамилия: „Минева“, адрес: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ № 71,
телефонен номер: +359888******, email: **********@*****.***.
Вещите лица са изследвали и сайта
www.etsy.com/uk/shop/GIFTfromNATURE. Той е с наименование
“GIFTfromNATURE” и за негов собственик е посочена Райна Минева с
локация: България, гр. Бургас.
Съдът кредитира извършените съдебно технически експертизи, тъй като
са обосновани и компетентно изготвени.
Видно от направената справка (л. 143 от първоинстанционното дело),
домейнът и хостингът на www.eldira.com са собственост на Р. М., email:
*************@*****.***, адрес: България, гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 71,
вх. *, ет. *, ап. **, телефон: +359888******. Наименованието на страницата е
„GIFTfromNATURE“.
Видно от данните в Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел (л. 71 и сл. от първоинстанционното дело), „Елдира“
ЕООД е дружество със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“, бл. 71, вх. А, ет. *, ап. **, с управител Райна Евтимов Минева.
5
Същата е регистрирана и като едноличен търговец с фирма „Елдира – Райна
Минева“.
Ответникът признава в отговора на исковата молба, че е регистриран
като едноличен търговец с фирма „Старк - Румен Минев“.
По настоящото дело ответникът е посочил адрес: гр. Бургас, ж. к.
„Славейков“, бл. 71, вх. А, ет. *, ап. **.
На ищеца е издадено съдебно удостоверение, с което да се снабди с
информация от eBay за профила „eldira”, но такава така и не е постъпила по
делото. Освен това в съдебно заседание на 29.06.2023 г. вещото лице Куцаров
излага, че единствената верификация, която се изисква при регистрация в
сайта, е да се посочи телефон, на който се изпраща код.
Въз основа на изложеното по-горе настоящият състав счита, че
наистина има данни (съвпадения на имена, адреси, имейли, телефони), макар
и косвени, че зад търговските наименования „Дар от природата“ и „Елдира“
стоят две лица: ищецът и Райна Евтимова Минева. Последните очевидно са
свързани, тъй като имат общо фамилно име и един адрес. Налице са също
косвени данни за съществуването в миналото на профил „eldira” в eBay. В
молба от 09.05.2023 г. ищецът заявява, че разполага с информация за „новия
магазин на ответника“, който е с профил „stark0457”. Според практиката на
ВКС заличаването на следите не е пречка за установяването на
правнорелевантния факт, тъй като той може да бъде доказан и с косвени
доказателства – следи от осъществяването на други факти, свързани с
правнорелевантния (Решение № 155/28.06.2012 г. по гр.д. № 1750/2010 г. на
ВКС, IV г.о.). Пълното доказване може да бъде осъществено както чрез
преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко,
непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния
факт. Косвените дават указание за основния факт само косвено и установяват
странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за
установяване на основния факт (Решение № 56/21.06.2022 г. по гр.д. №
1629/2021 г. на ВКС, IV г.о. В случая е налице именно съвкупност от косвени
данни, които сочат, че ответникът е продал на ищеца стока.
По делото се съдържат доказателства – медицински документи, от
които се установява, че на 30.09.2017 г. ищецът е бил приет в болница в
Йерусалим поради припадък. При пристигане на бърза помощ е установено
безпокойство, тахикардия, вследствие повръщания и спад на съзнанието, а
също и посиняване, крайна десатурация до 40%. След приемането в спешното
отделение ищецът се е нуждаел от дълбоко приспиване и изкуствено дишане.
Бил е на изкуствено дишане от 30.09.2017 г. до 04.10.2017 г. Извършена е
интензивна терапия в множество направления, а на 09.10.2017 г. е извършена
трахеостомия. На 18.10.2017 г. е прехвърлен в отделение възстановяване.
Хоспитализиран е за времето от 18.10.2017 г. до 08.11.2017 г. По време на
пребиваването му в отделението се е получил токсикологичният отчет от
Министерството на здравеопазването на Израел относно съдържанието на
напитката, довела до състоянието му и става въпрос за отравяне с атропин и
вероятно други субстанции. Ищецът не е напълно възстановен и е изписан с
6
множество препоръки за продължаващо проследяване на състоянието му –
кардиологично, дихателно, проследяване на рани от трахеостомия, както и
рана от залежаване в левия крак, зениците му са все още разширени въпреки
изминалия продължителен период от време. С физиотерапията е постигната
пълна самостоятелност на ходене без помощен инструмент на средно-дълги
разстояния, качва се и слиза по стълбите, но издръжливостта е все още ниска.
На 14.06.2018 г. е претърпял последваща интервенция на белега в предната
част на шията от раната вследствие трахеостомията.
По делото са разпитани свидетелите – Р. Я. и Г. Я., които са б. на ищеца.
Р. Я. дава показания, че не е видял б. си да пие от чая, който си е купил от
интернет. Ищецът постоянно си поръчвал и пиел различни чайове. Обичал да
пробва нови неща, които са здравословни и органични. Свидетелят не си
спомня името на билката, която е закупил б. му, нито кога я е закупил. Знае,
че лекарите са открили съставка, която не е трябвало да бъде в чая, но не
помни каква. В болницата ищецът бил свързан към машина за изкуствено
дишане, бил в кома около месеца, а след това го прехвърлили в друга
болница.
Г. Я. също сочи, че не е видял б. си да пие от чая. Лекарите открили, че
в него е имало отровна съставка. Свидетелят разяснява, че б. му е натуропат и
се стреми да води здравословен начин на живот. Не знае някой да е предписал
на ищеца да пие чая, който си е поръчал от интернет – просто искал да го
пробва, защото е натуропат. Ищецът престоял в болница около месец.
Въпреки че са заинтересовани, съдът кредитира показанията на
свидетелите, тъй като същите съответстват на медицинските документи по
делото.
В молба от 28.11.2022 г. ищецът е уточнил, че е приел 1 супена лъжица
или около 1 грам от билката, която е закупил от ответника. Билката е
приготвена като чай – запарка с гореща вода. Изпита е след няколко минути,
като това е бил единственият приел на билката. Тридесет минути след това се
е породила нуждата от спешна медицинска помощ.
В хода на делото ищецът е защитавал последователно три различни
версии за това какъв продукт е поръчал и употребил. В исковата молба
ищецът сочи, че на 14.02.2017 г. е закупил стебло от Бодлив залист с тегло от
850 гр. В този смисъл е представената от него покана за доброволно
изпълнение, изпратена преди образуване на делото (с разликата, че за дата на
покупка е посочена 08.03.2017 г.). В молба от 16.02.2023 г. ищецът заявява, че
е купил корен от Бодлив залист с тегло от 400 гр. В подкрепа на този извод е
потвърждението за покупката от eBay. В молба от 05.05.2023 г. ищецът сочи,
че на 15.02.2017 г., в 9:13 ч. е купил корен от Бодлив залист с тегло от 250 гр.
Представен е етикет, върху който е изписан същия грамаж. В същото време
според разпечатката от eBay в 9:13 ч. са закупени 400 гр., а не 250 гр. корен
от Бодлив залист. Не е ясно на какво се дължи противоречието между
твърденията на ищеца и доказателствата. По делото липсват и документи,
удостоверяващи доставката. Поради изложеното съдът намира, че ищецът не
е доказал получаването и употребата точно на поръчания от ответника
7
продукт.
Дори да се приеме, че ищецът е получил и употребил поръчания от
ответника продукт, съдът счита, че не е извършено надлежно доказване на
наличието на атропин в него. От медицинските документи на л. 19 от
първоинстанционното дело, се установява, че на 30.09.2017 г. Я. О. М. е приет
в спешно отделение, тъй като се е почувствал зле след консумация на чай от
„Butchers Broom” (преведено от английски означава „Бодлив залист“), който
си поръчал от eBay. В документа на л. 25 от първоинстанционното дело е
посочено, че според токсикологичен отчет от Министерството на
здравеопазването относно съдържанието на напитката, довела до състоянието
на пациента, става въпрос за отравяне с атропин и вероятно други
субстанции. Като доказателства по делото са приети и документи, издадени
от лаборатория за токсикология и клинична фармакология в Израел (л. 16 от
първоинстанционното дело). В тях е описано, че на 22.10.2017 г. (преводачът
явно е сгрешил месеца, защото няма двадесети месец) в лабораторията е
получен син найлонов плик с растителен материал от вида Бодлив залист.
След спектР.етрична проверка е установено наличие на атропин в пробата.
Възникнало е подозрение за наличие и на друго вещество, но резултатът не
може да бъде потвърден.
Горепосоченото изследване има характер на частна експертиза, която не
е извършена по реда на ГПК. В Решение № 214/29.05.2014 г. по т.д. №
992/2012 г. на ВКС, I т.о., се приема, че частната експертиза не съставлява
годно доказателствено средство. Такава експертиза би могла да се ползва
като доказателствено средство само с изричното съгласие на всяка от
страните, на каквото съгласие не би могло да се приравни липсата на
изричното й оспорване от страната, на която се противопоставя. Дори и при
съгласие на страните обаче, с оглед избягване на симулативност в процеса,
съдът и в съответствие с чл. 202 ГПК би могъл да откаже да я цени. В случая
с отговора на искова молба ответникът изрично е оспорил годността на
извършените в Израел изследвания, а ищецът не е поискал да бъде прието
като веществено доказателство закупената билка, респективно извършване на
експертиза за установяване на атропин в нея. Поради това не се доказва по
надлежния ред, че продадената от ответника билка е съдържала отровното
вещество атропин.
На следващо място, съдът счита, че не е доказана причинно-
следствената връзка между поведението на ищеца и вредите. В практиката на
ВКС няма съмнение, че в хипотезата на чл. 45 ЗЗД тежестта да се докаже този
факт е върху ищеца. Последният следва по пътя на пълно главно доказване да
установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно)
свързано с резултата, т.е. в цялата поредица от явления причината (деянието)
предшества следствието (вредата) и го поражда, като вредата закономерно да
произтича от деянието. В този смисъл е Решение № 228/19.01.2016 г. по гр.д.
№ 6774/2014 г. на ВКС, III г.о., Решение № 176/30.12.2016 г. по т.д. №
1834/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение № 101/23.09.2015 г. по гр.д. № 5531/2014
г. на ВКС, IV г.о., и др. Съдът счита, че в случая не се изключва
възможността друго вещество да е причинило състоянието на ищеца, тъй като
8
в документа от Израел е изразено такова съмнение. Не е проведено
изследване, което би могло да изключи или да потвърди съмнението. Освен
това от писмените документи не става ясно какъв е бил съставът на закупения
от ответника продукт и най-вече какво е количеството на атропин.
Според вещото лице по назначената фармакологична експертиза
Бодливият залист не съдържа атропин. Нежеланите реакции от това вещество
са главно свързани със свръхчувствителност към рускогенин, алергични
реакции (най-често екзема) и стомашно-чревни разстройства, диария и
лимфоцитен колит. Аторпин се среща в различни растения, но най-често
Беладона. При тежка интоксикация с атропин може да се стигне до депресия
на Централната нервна система, кома, нарушение в кръвообращението и
дихателната дейност, както и смърт. Документирани са значителни различия
в чувствителността на човешкия организъм къМиневатропин, но в общия
случай симптомите на ищеца се причиняват при прием на 10 или повече
милиграма атропин. Вещото лице е приело, че с оглед липсата на информация
относно това идентифицирано ли е съдържание на друг компонент в
билковата смес – от Беладона ли е, от коя нейна част и в какво количество
спрямо билката Бодлив залист, не е възможност да се направи изчисление
какво количество от билковата смес би могъл да доведе до отравяне с
атропин. Вещото лице счита, че 1 г. чиста Беладона (от надземните й части),
при липса на друга билка, би могъл да доведе до натравяне. Беладоната и
Бодливия залист се различават значително визуално.
В случая ищецът твърди, че е изпил 1 гр. от продукта, който му е бил
продаден. По делото е безспорно, че последният е съдържал и Зелен залист,
тоест не се касае само за беладон (ако въобще приемем, че атропинът
произхожда от това растение). Предвид визуалните различия между двете
растения и фактът, че ищецът е натуропат, едва ли не би могъл да забележи
наличието на две визуално различни билки в получения пакет. Нещо повече, в
медицинските документи изрично се съдържа указание, че чаят е „позната
формула“ за ищеца.
Поради гореизложеното настоящият състав приема, че по делото не се
доказва причинно-следствената връзка между поведението на ответника и
настъпилите за ищеца вреди.
Само за пълнота следва да се отбележи, че по делото няма данни
ищецът да е експериментирал с различни чайове, като ги е смесвал.
Поради всичко гореизложено искът правилно е бил отхвърлен от
първата инстанция, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 98 от 16.01.2024 г. по гр. д. № 7196/2022
9
г. на Районен съд – Бургас.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едномесечен срок от получаване на
препис от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10