Мотиви по ВНОХД № 537/2018г.
по описа на СГС, НО, ХІІІ -ти
въззивен състав.
С Присъда от 06.07.2017г., постановена
от СРС, НО, 99-ти състав по НОХД №
22142/2015г., съдът е признал подсъдимата Х.Г.Т. за ВИНОВНА в това, че на
04.01.2013 год. в гр. София, ул. „*******, действайки в съучастие като
съизвършител с неустановено по делото лице - извършител, с цел да набави за
другиго - търговско дружество „П.К.” ЕООД, ЕИК: *******имотна облага,
поддържала възбуденото от неустановеното лице заблуждение у М.Л.Д.и Р.К.С.-
служители в отдел „Придобиване на енергийни съоръжения” в търговско дружество
“ЧЕЗ Р.Б.” АД, като затвърдила у тях невярна представа, че е разговаряла по
телефон със С.А.А.- управител на „АС С.” ООД и същият е потвърдил наличието на
валиден договор за цесия от 13.11.2012 год. между „АС С.” ООД, като цедент и „П.К.”
ЕООД, като цесионер за прехвърляне на вземане от „ЧЕЗ Р.Б.” АД, представляващо
втора вноска по Договор за покупко - продажба на съоръжения за присъединяване
ДП 70857/13.11.2012 год., сключен между „АС С.” ООД и „ЧЕЗ Р.Б.” АД за сумата
от 45 572,95 лева и с това причинила на търговско дружество „ЧЕЗ Р.Б.” АД,
представлявано от изпълнителния директор С.Д.А., имотна вреда в размер на 45
572,95 /четиридесет и пет хиляди петстотин седемдесет и два лева и деветдесет и
пет стотинки/ лева, като причинената вреда е в големи размери, поради което и
на основание чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1,
вр. чл. 54 от НК я е осъдил на „Лишаване от свобода” за срок от 2 (ДВЕ) ГОДИНИ И
6 (ШЕСТ) МЕСЕЦА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така
наложеното наказание в размер на от 2 (две) години и 6 (шест) месеца „Лишаване
от свобода” за изпитателен срок от 4 (ЧЕТИРИ) РОДИНИ от влизане в сила на
присъдата.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимата Х.Г.Т. да заплати по
сметка на СДВР направените в хода на досъдебното производство разноски по
делото в размер на 846,31 (осемстотин четиридесет и шест лева и тридесет и една
стотинки) лева.
Със същата присъда съдът е постановил
приложените по делото веществени доказателства - оригинал на нотариално
заверено копие на „Уведомително писмо DOC- 97/04.01.2013 I'., находящо се на л.
92, том 2 от досъдебното производство да бъде върнато на ЧЕЗ „Р.Б.” АД, а
вещественото доказателство - оригинали на банкови документи от „И.Б.” АД,
находящи се между л. 83 и л. 84, том 4 от досъдебното производство да бъдат
върнати на „И.Б.” АД.
Срещу така постановената присъда е
постъпила Въззивна жалба от подсъдимата, чрез адв. М.Т. от САК в която се сочи,
че присъдата на СРС е неправилна, необоснована, постановена при нарушение на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на Т. и се
прави искане за оправдаване на същата.
Постъпило е и Допълнение към
въззивната жалба в която се излагат аргументи за допуснато съществено
процесуално нарушение, неотстранимо от въззивната инстанция, тъй като СРС не бил
изложил доводи защо не приема доводите на защитата. Защитата сочи и допуснато
нарушение на материалния закон, като не било установено, че договорът за цесия
е неистински, като в тази насока са само показанията на св. А.. Защитата прави
разбор на доказателствата, като излага подробни съображения за несъставомерност
на деянието от обективна и субективна страна. В заключение се иска отмяна на
присъдата и оправдаване на подсъдимата.
В производството пред СГС адв. Т. поддържа
жалбата и допълнението към нея, не прави искания по доказателствата и нови
искания за отводи на съдебния състав, прокурора и секретаря.
Подсъдимата поддържа жалбата и не
прави искания.
Прокурорът от своя страна оспорва
жалбата и заявява, че няма доказателствени искания.
Съдът със свое определение е допуснал
събиране на писмени доказателства, като е изискал Разпореждане за предоставяне
на данни от 09.05.2013г., което е постъпило и е прието от настоящия състав.
В хода по същество адв. Т. моли
първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановен съдебен акт с
който подзащитната й да бъде призната за невиновна. Поддържа подробните
съображения, изложени в жалбата и в допълнението към нея, като сочи, че
деянието е несъставомерно. Изтъква, че
липсват мотиви на СРС относно възраженията на защитата, сочи, че свидетелките Д.
и С. не са имали правомощие да се разпореждат с парите на дружеството, а
плащането било извършено от М.Г., заедно с подпис на ръководителя на ЧЕЗ С. А..
В тази връзка защитата излага аргументи, че служителите Д. и С., които се
твърди, че са били въведени в заблуждение всъщност не са извършили имуществено
разпореждане, а това е станало с подписа на директора на ЧЕЗ. Защитата твърди
също така, че в мотивите на първата инстанция не са изложени аргументи за това,
защо съдът е приел, че Т. е имала пряк умисъл за извършване на това деяние, което
било обосновано само с данните за IP адреса от който е изпратено писмото, тъй като към
този момент същата е установено, че се е намирала на работното си място, а не в
дома си. Излагат се подробни аргументи
за това, че приетото от СГС разпореждане за предоставяне на данни не
съответства на законовите изисквания, като не ставало ясно и как тези данни са
приобщени към доказателствата по делото, тъй като липсва съответното
постановление. В заключение отново се прави искане за отмяна на
първоинстанционната присъда и признаване на подсъдимата за невиновна.
Прокурорът оспорва жалбата и счита
същата за неоснователна. Сочи, че обвинението е доказано както от обективна,
така и от субективна страна. Твърди, че са събрани достатъчно доказателства за
това, че подсъдимата е провела привиден разговор със св. С.А., отказала е да
постави резолюция върху документа за плащане на сумата на другото дружество,
изпратила е Е.нно писмо на поща, създадена минути преди това, след като нейните
колеги са й поставили условия да се представи писмено потвърждение за цесията.
Всичко това според прокурора сочи за поредица от действия на подсъдимата, които
доказват съставомерността на извършеното деяние от субективна страна. В
заключение прокуратурата моли присъдата на СРС да бъде потвърдена.
Подсъдимата Т. лично в своя защита
поддържа казаното от адв. Т. и заявява, че няма какво да допълни.
В последната си дума подсъдимата моли
съда да уважи въззивната жалба и да отмени постановената присъда.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след
като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си,
районният съд е провел съдебно следствие, като е съобразил събраните в хода на
съдебното и досъдебното производство гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства : показанията на свидетелите З.В.С., С.А. А., Г.Ц.С., Л.Р.Й., И. С.Р., И. Т. И., Р.
В. Д., Г.Х.П., К.К. Й., Р. . П.,
Е. Д.а С., П.И. Н., Х. К. Г.,
дадени на досъдебното производство; показанията на свидетелите Н.Д., М.Д., Р.С.,
Г.Д.и К.С., дадени в хода на съдебното следствие; изготвените в хода на
досъдебното производство съдебно графическа и почеркова експертизи, съдебно
компютърно техническа експертиза, както и от приложените по делото писмени
доказателства - Договор за покупко-продажба на съоръжения за присъединяване ДП
70857/13.11.2012 г., нотариално заверено пълномощно на подсъдимата Т., фактура
№ **********, оторизационни форми за плащане, копие на уведомително писмо и
копие на договор за цесия, писмо от „Н.И.БГ“ ЕАД, копия на потвърдителните имейли,
справка за съдимост на подсъдимата Т. и останалите събрани в хода на
досъдебното производство документи.
Действайки като втора по ред първа инстанция по
съществото на делото, въззивният съд извърши самостоятелно обсъждане на
събраните от районния съд доказателства, както и на доказателствата, събрани в
хода на съдебното следствие пред СГС, приемайки следните фактически положения:
Подсъдимата Х.Г.Т. е родена на *** г. в гр. Ч.,
българка, с българско гражданство, висше образование, неосъждана, неомъжена,
работи като специалист „Наемане на обекти”, с адрес: гр. София, ж.к. „***********,
ап. 30, с ЕГН: *********.
В периода 2011 – 2013г. подсъдимата Т. заемала
длъжност „Ю.“ в „ЧЕЗ Р.Б.“ ЕАД, отдел „Регистър на активите и управление на
имотите“ /РАУИ/. Ръководител на нейния отдел била св. Г.Д., а задачите на
отдела били да подготвят документите за учредяване на вещни права върху
недвижимите части на енергийните съоръжения или за прехвърляне на правото на
собственост. Този отдел изготвял нотариалния акт и осъществявал последващото
изповядване на сделката при нотариус
Отдел РАУИ
работел в тясно сътрудничество с отдел „Придобиване на енергийни съоръжения“
/ПЕС/ с ръководител св. М.Д. и в който отдел работела и св. Р.С., като давал
становища по правни въпроси по искане на служителите от отдел ПЕС.
На 13.11.2012 г. бил сключен Договор за
покупко-продажба на съоръжения за присъединяване № ДП 70857 между „АС С.” ООД,
като продавач, представлявано от С.А.А.и „ЧЕЗ Р.Б.” АД, като купувач,
представлявано от С.Д.А. и П.Н.М.. Договорената цена за продажбата била в
размер на 91 145,90 лева с включен ДДС. Плащането трябвало да бъде извършено на
две равни вноски, като първата вноска трябвало да бъде преведена в срок до 15
работни дни, считано от датата на подписване на протокола по точка 7 от
договора, а втората вноска следвало да бъде заплатена в едномесечен срок от
датата, на която е изплатена първата вноска.
Подсъдимата Т. била упълномощена с нотариално
заверено пълномощно от П. М. и С. А. - членове на Управителния съвет на „ЧЕЗ Р.Б.”
АД да представлява дружеството при подписване на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на сервитутни права по чл. 64 от
Закона за енергетиката.
Дружеството „АС С.” ООД издало фактура №
********** от 13.11.2012 г. в размер на 91 145,90 лева, представляваща
продажната цена по договора. Впоследствие били съставени оторизационни форми за
двете плащания на сумата, които били изготвени от М.Г.и одобрени от изпълнителния директор С.Д.А.,
съгласно установения ред за извършване на плащания в „ЧЕЗ Р.Б.” АД. Падежът на
първото плащане бил на 07.12.2012 г. за сумата от 45 572,95 лева, а втората
падежна дата била 07.01.2013 г. отново за същата сума. На 07.12.2012 г. от „ЧЕЗ
Р.Б.” АД платили първата вноска в размера на 45 572,95 лева на „АС С.” ООД а
второто плащане трябвало да бъде направено на 07.01.2013 г.
На 04.01.2013 г. неустановено лице се явило в
деловодството на „ЧЕЗ Р.Б.” АД и представило пред свидетелката И.Р.нотариално
заверено копие на уведомително писмо от „АС С.” и приложено към него нотариално
заверено копие на документ, озаглавен „Договор за цесия” от 13.11.2012 г. между
„АС С.” ООД, като цедент и „П.К.” ЕООД, като цесионер за прехвърляне на вземане
от „ЧЕЗ Р.Б.” АД, а именно втората вноска по Договор за покупко-продажба на
съоръжения за присъединяване № ДП 70857. Нотариалните заверки на уведомителното
писмо и договора за цесия били извършени от свидетеля Р.В.Д.- нотариус peг. №
274 с район на действие СРС, като оригиналите на документите били представени
пред нотариуса от лице ползващо личните данни на свидетеля К.К.Н..
Свидетелката Р. въвела уведомителното писмо в
компютърната система на дружеството и му поставила входящ номер. След това
сканирала документите, прикачила ги в системата и разпределила документа на
съответния отдел - „Придобиване на енергийни съоръжения”, като нотариално
заверените преписи на Уведомлението и Договора за цесия постъпили от
деловодството при свидетелката Р.К.С.- инженер РРЕ към отдел „Придобиване на
енергийни съоръжения”, която имала задължения за изплащане на обекти за
присъединяване към Е.разпределителната мрежа.
Свидетелката С. забелязала, че по силата на
договора за цесия втората вноска по Договора за покупко-продажба на съоръжения
за присъединяване в размер на 45572,95 лева следвало да бъде изплатена на
търговско дружество „П.К.” ЕООД. Съгласно утвърдената в „ЧЕЗ Е.Р.Б.“ АД
процедура, същата следвало да поиска писмено потвърждение от св. Г.Д.–
ръководител на отдел РАУИ, но след като не могла да я намери се обърнала към
подсъдимата Т., тъй като същата проявявала интерес към сключения договор за
покупко-продажба на съоръжения за присъединяване и плащанията във връзка с
него, като дори няколко дни по-рано питала свидетелката С., кога трябвало да
бъде направено плащането на втората вноска. Поради тази причина свидетелката С.
се обърнала именно към нея за юридически съвет и преглед на постъпилите документи.
След като свидетелката С. представила документите на подсъдимата, тя видяла, че
Т. провежда телефонен разговор, който според тази свидетелка бил за
потвърждение на цесията с човек от дружеството, след което потвърдила, че
всичко с цесията е наред.
Въпреки, че уверила св. С., че всичко по договора
за цесия е наред, подсъдимата Т. отказала да постави писмена резолюция за това
обстоятелство. Свидетелката С. на няколко пъти поискала писмено потвърждение от
подсъдимата Т., но тя продължила категорично да отказва, поради което
свидетелката С. се обърнала към своя пряк ръководител - свидетелката Д., в
чиито задължения влизало и разрешението за извършване на плащането.
Свидетелката С. казала на свидетелката Д., че подсъдимата Т. е говорила пред
нея лице от „АС С.” ООД и й казала, че цесията била наред. Тогава Д. изпратила
мейл до подсъдимата в който написала, че следва цесията да се потвърди писмено,
след като не желае да сложи резолюция. Всичко това се случило в петък на
04.01.2013г.
На 07.01.2013 г. от Е.нен адрес as.**********,
която наподобявал истинската пощенска кутия, ползвана за кореспонденция от „АС С.”
ООД, свидетелката Д. получила потвърждение за валидността на цесията, като в Е.нното
писмо подсъдимата Т. също била копирана в кореспонденцията като получател на
имейла. След като свидетелката Д. получила потвърждението, тя го препратила към
свидетелката С., за да се нареди плащането на втората вноска по договора към
новото дружество „П.К.” ЕООД. По този начин било извършено плащане от „ЧЕЗ Р.Б.”
АД в полза на „П.К.” ЕООД в размер на 45 572,95 лева по сметка на дружеството в
„И.” АД. Впоследствие свидетелят К.С. отишъл в офис на „И." АД в град
София и изтеглил преведената сума, след като няколко дни преди това подал
заявление в клона на банката за изтеглянето й.
На 18.03.2013г. съдружника на С.А. – Г.С.посетил
„ЧЕЗ Е.Р.Б.“ АД и попитал за второто плащане по договора, след което разбрал,
че в това дружество е постъпил договор за цесия и се свързал със св. А., който
категорично отрекъл да го е подписвал.
Посочената фактическа обстановка настоящата инстанция
прие въз основа на следните гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, събрани от СРС в хода на съдебното следствие, а така също и от СГС :
Гласни :
Обясненията на подсъдимата Т. дадени
пред СРС, показанията на свидетелите З.В.С., С.А. А., Г.Ц.С., Л.Р.Й., И. С. Р.,
И.Т. И., Р. В.Д., Г.Х.П., К. К. Й., Р. Т.П., Е. Д. С., П. И. Н.,Х.К. Г., дадени
на досъдебното производство, показанията на свидетелите Н.Д., М.Д., Р.С., Г.Д.и
К.С., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
Писмени :
Заключението
на съдебно графическата експертиза, Заключението на съдебно-почеркова
експертиза, Заключението на съдебно компютърно техническа експертиза, както и
от приложените по делото писмени доказателства - Договор за покупко-продажба на
съоръжения за присъединяване ДП 70857/13.11.2012 г., Пълномощно с нотариална
заверка на подписа на подсъдимата Т., фактура № **********, оторизационни форми
за плащане, копие на уведомително писмо и копие на договор за цесия, копия на
потвърдителните имейли, справка за съдимост на подсъдимата Т. и останалите
събрани в хода на досъдебното производство документи, а така също и изисканото
от СГС Разпореждане за предоставяне на данни от 09.05.2013г.
От доказателствения материал по
делото съдът изключи писмо от „Н.И.БГ“ ЕАД, тъй
като същото не е приобщено по реда на НПК.
Настоящата инстанция извърши самостоятелен анализ на
събраните доказателства при което установи следното :
При анализа на
доказателствата, настоящата инстанция намери, че следва да обособи
свидетелските показания в няколко групи.
В първата група
съдът постави показанията на св. Р., св. Д., Св. С., и св. Д. – служители на
„ЧЕЗ Е.Р.Б.“ АД, тъй като от техните показания се установяват задълженията и
действията на всяка една от тях, а така също и на подсъдимата във връзка със
сключения Договор за покупко-продажба на съоръжения за присъединяване № ДП
70857 между „АС С.” ООД и постъпилия в „ЧЕЗ Р.Б.“ АД Договор за цесия от
13.11.2012г. между „АС С.4 ООД като цедент и „П.К.“ ЕООД, като цесионер.
От разпита на посочените
свидетелски настоящият състав установи и процедурата, действала в „ЧЕЗ Р.Б.“ АД
при постъпване на договор за цесия в деловодството на дружеството. Установява
се, че деловодителят, в случая св. Р., при постъпване на документи за цесия ги
сканира и ги качва в системата, като разпределя посочените документи на
служител от отдел „Придобиване на енергийни съоръжения”, в конкретния случай
това била св. Р.С., която имала задължение за изплащане на закупените от „ЧЕЗ Е.Р.Б.“
АД съоръжения. Установява се също така,
че за да бъде извършено това плащане, било необходимо договорът за цесия да
бъде прегледан и потвърден писмено от началника на отдел РАУИ, каквато длъжност
заемала св. Г.Д.. Показанията на свидетелите за посочените обстоятелства според
настоящия състав са достоверни, последователни, логични, кореспондират помежду
си и се допълват, поради което и настоящият състав ги кредитира изцяло.
Тук следва да се отбележи, че
от показанията на посочените свидетели и най-вече на св. Г.Д.се установяват
задълженията на юристите от отдел РАУИ, а именно - да подготвят документите за
учредяване на вещни права върху недвижимите части на енергийните съоръжения или
за прехвърляне на правото на собственост, включително и нотариалния акт и да
осъществяват изповядване на сделката при нотариус. В задълженията на юристите
влизало още и даването на правно становище по искане на отдел ПЕС. От
показанията на св. Д. се установява конкретно в какво се състои проверката,
която извършва юристът при преглеждане на документите, а именно : юристът
преглеждал самото уведомление - дали е нотариално заверено, проверява, дали
вземането е възникнало и дали е в този размер, какъвто е по договора, дали
изхожда от законен представител или от пълномощник и дали съответно
пълномощникът е с нотариално заверено пълномощно. От тези показания, настоящият
състав прави извод, че задълженията на юристите включват даване на правно
становище, относно формата и съдържанието на договорите за цесия, но не можа да
направи извод, че юристите са били длъжни да проверяват достоверността на
договорите чрез разговори с лицата, които са ги подписали, тъй като
доказателства в тази насока няма. Показанията на св. Д. за посочените
обстоятелства съдът кредитира, доколкото с оглед на нейния стаж в дружеството и
заеманата от нея длъжност, същата познава много добре правата и задълженията на
юристите от нейния отдел, а така също и процедурите по които се действа.
От показанията на посочената
група свидетели се установява също така, че на процесната дата 04.01.2013г. св.
Д. – ръководител на отдел РАУИ, която съгласно утвърдената процедура трябвало
да даде писмено потвърждение за цесията, по принцип била на работа, но към
момента в който св. С. решила да получи нейното потвърждение, същата се
намирала извън сградата на дружеството. Поради тази причина и с оглед на
демонстрирания по-рано от подсъдимата интерес, св. С., изцяло по своя
инициатива, решила да се обърне към подсъдимата Т., която да потвърди цесията,
което и направила. Съдът кредитира показанията на св. С. относно това, че
същата е поискала от подсъдимата Т. да прегледа документите и да потвърди
тяхната валидност, а така също и обстоятелството, че Т. й е отговорила, че
документите са наред, но категорично отказала да постави съответната писмена
резолюция, независимо, че св. С. я подканила многократно да направи това.
Показанията на св. С. за тези обстоятелства се установяват и от разпита на св. Д.,
а така също и от събраните писмени доказателства по делото.
От включените в тази група
свидетели съдът намери, че следва да подложи на самостоятелен анализ
показанията на св. Р.С., доколкото същите се явяват единствено доказателствен
източник относно повдигнатото обвинение за проведен от подсъдимата Т. разговор
със св. С.А., респективно – симулиране на такъв разговор с цел поддържане на
заблуждение относно наличието на действителен договор за цесия, така както
твърди Държавното обвинение.
На първо място следва да се
посочи, че по делото не се установи такъв разговор действително да е бил
провеждан. Нито на досъдебното производство, нито пред първоинстанционния съд
са събрани доказателства, за такъв разговор. Липсват телефонни разпечатки от
телефона на подсъдимата Т., а самият св. А. също отрича да е говорил по
телефона с подсъдимата. Ето защо настоящия състав приема, че разговор между
подсъдимата Т. и св. С.А. изобщо не се е състоял.
Настоящият състав анализира и
възможността подсъдимата Т. да е симулирала посочения разговор с цел да
затвърди невярната представа у св. С., че е разговаряла с лице от дружеството –
цесионер и цесията е действителна, така както твърди прокуратурата. В тази
връзка обаче следва да се отбележи, че твърдението на св. С. за симулация на
такъв разговор се явява изолирано и не се подкрепя от разпита на други
свидетели, които според св. С. са присъствали в стаята и били чули как
подсъдимата Т. разговаря с лице от „АС С.“ ООД. Такива показания по делото не
са събрани.
В показанията на посочената
свидетелка С. дадени на досъдебното производство и тези, дадени пред СРС се
наблюдава съществено противоречие относно това с кого според нея е разговаряла
подсъдимата Т.. Пред СРС тази свидетелка е заявила, че това е бил св. С.А., но
на досъдебното производство е заявила, че това е било лице от „АС С.“ ООД. Това
противоречие е отстранено от първата инстанция чрез прочитане на показанията на
св. С. по реда на чл. 281 от НПК, като след прочитане, свидетелката
потвърждава, че не е чула от подсъдимата същата да е говорила със св. С.А., а
това е бил извод на самата свидетелка, който обаче не почива на думите на
подсъдимата.
Не са достатъчно категорични и
показанията на св. С. относно това, че подсъдимата Т. е разговаряла с човек от
„АС С.“ ООД. Действително същата го твърди пред СРС, но не може да възпроизведе
разговора, нито думите, използвани от подсъдимата, поради което и за настоящата
инстанция се явява невъзможно да провери, доколко впечатлението на св. С., че Т.
е говорила с човек от „АС С.“ ООД почива на казаното от самата подсъдима и
доколко е интерпретация на самата свидетелка, без фактическа основа.
Нещо повече, житейски
нелогично звучат твърденията на св. С., че задължение на юриста било да
проверява действителността на договора за цесия като се обажда по телефона на
страните по договора. Както беше посочено и по-горе, задълженията на юристите
включват проверка на договора от правна гледна точка /от показанията на св. Д./
- юристът преглежда самото уведомление - дали е нотариално заверено,
проверява, дали вземането е възникнало и дали е в този размер, какъвто е по
договора, дали изхожда от законен представител или от пълномощник и дали
съответно пълномощникът е с нотариално заверено пълномощно, но в никакъв случай не може да бъде изведено
задължение на един юрист да разследва и проверява истинността на подписите чрез
провеждане на неформални разговори със страните по договора.
Действително от разпита на св.
Д., проведен от СРС се установява, че св. С. действително й е съобщила, че Т. е
разговаряла с лице от „АС С.“ ООД, а не както твърди прокуратурата и както е
приел СРС, със св. С.А., но въпреки това е отказала писмено да потвърди
цесията, което е мотивирало св. Д. да изпрати искане до Т. по Е.нната поща
цесията да бъде потвърдена писмено. Установява се също така, че след получаване
на писмено потвърждение от Е.нен адрес as.*****abv.bg, който наподобявал
истинската пощенска кутия, ползвана за кореспонденция от „АС С.” ООД, плащането
било одобрено, а в последствие и наредено по сметката на „П.К.“ ЕООД.
С оглед на извършения анализ
на показанията на св. С., настоящата инстанция намира същите за изолирани /не се подкрепят от други
доказателства по делото – гласни или писмени/, противоречиви /относно лицето с което се твърди, че подсъдимата Т.
била говорила/, непълни /доколкото
свидетелката не може да възпроизведе самия разговор/, поради което и настоящата
инстанция не може да даде вяра на казаното от св. С. за проведен или симулиран
от подсъдимата разговор в такава степен, че това да обоснове осъдителна
присъда, като дори да се приеме, че подсъдимата е говорила по телефона, то не
се доказва в достатъчна степен този разговор да е във връзка с договора за
цесия.
Тук е мястото да се отбележи,
че разсъжденията на СРС за това, че само подсъдимата и св. Д. били уведомени за
поисканото от последната писмено потвърждение на мейл, следователно подсъдимата
била единственото лице, което може да инициира такова потвърждение, почиват на
предположения, а не на фактите по делото. Установено е, че св. С. е била
запозната с процедурата и е била наясно, че без писмено потвърждение от юрист
плащането не може да бъде извършено. Поради тази причина поне три са били
лицата, които са знаели за поисканото от Т. писмено потвърждение и това са били
подсъдимата и двете свидетелки Д. и С.. Това изключва извода на СРС, изведен
изцяло въз основа на предположения и интерпретации, че подсъдимата Т. е
инициирала получаването на писмено потвърждение на Е.нната поща на св. Д..
Във втората група свидетели, съдът постави показанията на св. П. Н., и св. З.С.–
служители на ЧЕЗ от които се установява реда за плащане при постъпване на
договор за цесия, както и показанията на св. Л.Й.от които се установява, че
била получена нотариална покана от „АС С." ООД за плащането на втората
вноска по договора. Доколкото тези показания кореспондират с казаното от
останалите свидетели, съдът им даде вяра.
В третата група
съдът постави показанията на св. С.А., на неговия съдружник св. Г.С.и св. Е.С.,
която живеела на съпружески начала със св. А.. От показанията на тази група
свидетели се установяват отношенията между „АС С.“ ООД и „ЧЕЗ Е.Р.Б.“ АД,
сключването на договора, плащането на първата вноска по него, както и
обстоятелството, че договорът за цесия не е бил подписан от св. А.. От разпита
на тези свидетели се установяват и отношения между св. А. и подсъдимата Т., но
същите излизат извън предмета на доказване, поради което настоящата инстанция
намира, че не се налага те да бъдат анализирани. От значение е само
обстоятелството, че в разпита си на досъдебното производство, св. А. не твърди
да е провеждал разговор с подсъдимата Т. относно договора за цесия, а е научил
за такъв договор от своя съдружник.
В четвъртата група свидетели съдът включи показанията на св. И. И. и Р.П.от които се
установява, че фирмата „П.К.” ЕООД му била продадена от свидетеля Р.П.на
27.11.2012 г. П. обяснил на свидетеля И., че дружеството имало широк спектър на
дейност, а свидетелят купил фирмата без дори да се интересува дали е
регистрирана по ДДС. При сделката не били дадени никакви пари, а след
сключването й свидетелят отишъл да впише новите обстоятелства в Търговския
регистър. Същия ден И. бил задържан от органите на МВР, но твърди, че не е
давал пълномощно на никого да представлява фирмата. Доколкото тези показания
кореспондират със събраните писмени доказателства, съдът ги кредитира.
В петата група
свидетели съдът включи нотариусът Р.Д., който е заверил уведомителното писмо и
договора за цесия, като в показанията си същият описва процедурата по заверката
: пред него били представени оригинал и копие на документите, които той
сравнявал, след което заверил „Вярно с оригинала”. От неговите показания се
установява, че документите му били представени от свидетеля К.Н., а заверката
била отразена в общия регистър. В тази група са и показанията на св. Н., който
твърди, че си е изгубил личната карта и не е подписвал документите. Съдът дава
вяра на показанията на показанията на тези двама свидетели, които не са
взаимноизключващи се, доколкото пред нотариуса действително може да се е явило
лице, което прилича на св. Н.с неговата лична карта.
В шестата група
съдът включи показанията на св. Г.П.и К.С. от които се установява, че С. е
изтеглил сумата от сметката на „П.К.” ЕООД за втората вноска по договора за
придобиване на енергийни съоръжения и я предал на трето лице с име И., както и
отношенията между тях. В тази група съдът включи и показанията на свидетелката Д.
- служител в „И.” АД към инкриминираната дата. От нейните показания се
установява редът за изплащане на суми в банката.
Освен посочените гласни доказателства, съдът установи
приетата по-горе фактическа обстановка и въз основа на писмените доказателства
и доказателствени средства.
От приложения по делото
Договор за покупко-продажба на съоръжения за присъединяване № ДП70857 от
13.11.2012 г., фактури, пълномощно, трудов договор, оторизационни форми и
договор за цесия се установява неговия предмет, лицата, между които същият е
бил сключен, сумата за която е бил сключен и лицата, които са го подписали и
тяхната длъжност и плащанията, които са извършени.
С оглед на посочените
доказателства се установява, че на 13.11.2012 г. бил сключен Договор за
покупко-продажба на съоръжения за присъединяване № ДП 70857 между „АС С.” ООД,
като продавач, представлявано от С.А.А.и „ЧЕЗ Р.Б.” АД, като купувач,
представлявано от С.Д.А. и П.Н.М.. Договорената цена за продажбата била в
размер на 91 145,90 лева с включен ДДС. Плащането трябвало да бъде извършено на
две равни вноски, като първата вноска трябвало да бъде преведена в срок до 15
работни дни, считано от датата на подписване на протокола по точка 7 от
договора, а втората вноска следвало да бъде заплатена в едномесечен срок от
датата, на която е изплатена първата вноска.
Подсъдимата Т. била
упълномощена с нотариално заверено пълномощно от П. М. и С. А. - членове на
Управителния съвет на „ЧЕЗ Р.Б.” АД да представлява дружеството при подписване
на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на
сервитутни права по чл. 64 от Закона за енергетиката.
Дружеството „АС С.” ООД издало
фактура № ********** от 13.11.2012 г. в размер на 91 145,90 лева,
представляваща продажната цена по договора. Впоследствие били съставени
оторизационни форми за двете плащания на сумата, които били изготвени от М.Г.и одобрени от изпълнителния директор С.Д.А.,
съгласно установения ред за извършване на плащания в „ЧЕЗ Р.Б.” АД. Падежът на
първото плащане бил на 07.12.2012 г. за сумата от 45 572,95 лева, а втората
падежна дата била 07.01.2013 г. отново за същата сума. На 07.12.2012 г. от „ЧЕЗ
Р.Б.” АД платили първата вноска в размера на 45 572,95 лева на „АС С.” ООД а
второто плащане трябвало да бъде направено на 07.01.2013 г.
От приложените по делото Е.нни
писма се вижда, че на 07.01.2013 г. от Е.нен адрес as.********.bg, който
наподобявал истинската пощенска кутия, ползвана за кореспонденция от „АС С.”
ООД, свидетелката Д. получила потвърждение за валидността на цесията, като в Е.нното
писмо подсъдимата Т. също била копирана в кореспонденцията като получател на
имейла.
Тук е мястото да се отбележи, че изводите на СРС,
относно Е.нната кореспонденция, IP адресите, техните собственици, адресите на
които са били ползвани са основани на доказателства, които не са събрани по
съответния ред.
По делото е налично писмо от „Н.И.БГ“
ЕАД, което обаче беше изключено от настоящия състав при анализа на
доказателствата, тъй като не е събрано по реда на НПК. Видно е, че въпросното
писмо, находящо се в Том 1, стр. 31
съдържа информация за IP адреса от който е ползван Е.нният адрес as.********.bg
и данните на лицето, което го е регистрирало. За посочените обстоятелства обаче
липсва съответно Разпореждане на съда по чл. 250в от ЗЕС /Обявен за
противоконституционен с РКС № 2/2015г./ с което е разрешено да бъдат изискани
посочените трафични данни.
По делото е налице едно
Разпореждане за предоставяне на данни от 09.05.2013г. на СРС, но същото касае „Б.М.Е.Б.“
ЕАД а не „Н.И.БГ“ ЕАД, поради което и всички данни, предоставени от това
дружество не са събрани по реда на НПК, а в нарушение на разпоредбите на ЗЕС.
Ето защо и същите не могат да бъдат ползвани като доказателства по делото, в
това число и данните за IP адресът от който е бил ползван Е.нен адрес as.********.bg
.
Следва да се отбележи също
така, че в посоченото Разпореждане за предоставяне на данни не става ясно по
кое дело е изготвено и за нуждите на кое производство, поради което същото реално
може да бъде използвано във връзка с което и да е досъдебно производство, още
повече, че не е посочено и престъплението във връзка с което се искат
посочените трафични данни. Ето защо за настоящия състав не е налице основание
да бъдат приобщени към доказателствения материал на делото събраните въз основа
на това Разпореждане трафични данни.
В тази връзка следва да се има
предвид, че по делото не е налично писмо от „Б.М.Е.Б.“ ЕАД, което да съдържа поисканите
от разследващите органи данни, съгласно изискванията на чл. 250д от ЗЕС /Обявен
за противоконституционен с РКС № 2/2015г./, а е налице само една „Справка“ в
Том 1, стр. 4 от Досъдебното производство в което служителя на полицията К. Н.
рапортува на своя началник относно проведена среща между полицейските служители
и служители на „Б.М.Е.Б.“ ЕАД в която възпроизвежда получената от дружеството
информация, съдържаща трафични данни. Според настоящия състав обаче тази
информация не е събрана със способите и средствата, посочени в НПК, поради
което не може да бъде приобщена и ценена от настоящия състав, още повече, че
липсва и Постановление на прокурора с което трафичните данни да бъдат приобщени
към доказателствата по делото.
Ето защо и съдът не може да
възприеме изводите на първата инстанция относно това, че фалшивата поща била
създадена от неустановено лице в 17:14:24 часа на 04.01.2013 год. от IP адрес:
82.137.72.38. Няколко часа по-късно в 20:21:19 часа в създадената фалшива Е.нна
поща било влизано през IP адрес: 130.204.175.28 намиращ се на домашния адрес на
подсъдимата Т. ***, тъй като посочените трафични данни, въз основа на които СРС
е изградил своите изводи не са събрани по реда на НПК, поради което и не следва
да бъдат анализирани и кредитирани и не са от естеството да послужат за
формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав.
Следва да бъде обърнато
внимание и на приложените по делото Е.нни писма в Том 1 , стр. 88 и следващите
/номерацията горе/ за които се твърди, че съдържали потвърждение на цесията и
са били препращани между страните. В тази връзка също липсва яснота как същите
са били приобщени към доказателствения материал по делото, но анализ на техния
текст показва, че между тези писма има разлика в текста. Така в писмото на стр.
88, писмото от С.А., изпратено от неистинския Е.нен адрес as.********.bg, е
записано „Потвърждавам входираната цесия
за втората по ДП 70857. Благодаря за проявеното разбиране и своевременно
съдействие“. В писмото на стр. 89, текстът на същото писмо вече е „Добър ден, потвърждавам входираната цесия по
втората вноска по ДП 70857/13.11.2012. Предварително благодаря за
своевременното съдействие и разбиране“. Ето защо не става ясно кое е
истинското писмо, което е мотивирала св. Д. да приеме, че цесията е потвърдена
и да одобри плащането, тъй като са налице поне две писма със сходно съдържание.
Съдът кредитира заключенията
на изготвените по делото експертизи, като напълно споделя правния анализ на СРС
в тази насока, поради което намира, че не се налага същият да бъде преповтарян.
От същите се установява, че върху всички документи текстът и положените подписи
са на свидетеля К.С., който първо е подал заявление за теглене на сумата, а
впоследствие лично я е изтеглил, подписите положени от името на С.А. в уведомителното писмо и договора за цесия,
входирани в „ЧЕЗ Разпределение“ АД били копия на подписи. Самите документи също
били копия, а не оригинали. Без оригиналите било невъзможно да се установи дали
положените върху тях подписи са копия на оригиналния подпис на А.. Подписът за
цесионер също бил копие на подпис, който не бил положен от свидетеля И. И..
Печатът в договора за цесия също бил копие на отпечатък, който не бил положен
от кръгъл печат на „АС С.” ООД.
Експертизите са изготвени от вещи лица,
разполагащи със специални знания и съгласно изискванията на НПК, поради което и
съдът намери, че следва да изгради въз основа на тях своите фактически изводи.
Съдът обсъди и обясненията на
подсъдимата, като намира, че същите следва да бъдат кредитирани, доколкото
дават обща информация за задълженията и процедурата в „ЧЕЗ Е.Р.Б.“ АД и
кореспондират с казаното от останалите свидетели, а разговор със св. С.А. не
беше доказан, по изложените по-горе съображения.
Секретните материали по делото
не допринасят за изясняване на обективната истина, поради което и съдът не
основава на тях своите фактически изводи.
С оглед на събраните пред СРС и СГС доказателства,
настоящият състав достигна до различни фактически и правни изводи, в сравнение
с първата инстанция.
От правна страна :
Настоящият състав достигна до
извода, че с деянието си подсъдимата Т. не е осъществила от обективна и
субективна страна престъплението по чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл. 209, ал.1, вр.
чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
От обективна страна остана недоказано на 04.01.2013 год. в гр. София, ул. „*******,
действайки в съучастие като съизвършител с неустановено по делото лице -
извършител, с цел да набави за другиго - търговско дружество „П.К.” ЕООД, ЕИК: *******имотна
облага, поддържала възбуденото от неустановеното лице заблуждение у М.Л.Д.и Р.К.С.-
служители в отдел „Придобиване на енергийни съоръжения” в търговско дружество
“ЧЕЗ Р.Б.” АД, като затвърдила у тях невярна представа, че е разговаряла по
телефон със С.А.А.- управител на „АС С.” ООД и същият е потвърдил наличието на
валиден договор за цесия от 13.11.2012 год. между „АС С.” ООД, като цедент и „П.К.”
ЕООД, като цесионер за прехвърляне на вземане от „ЧЕЗ Р.Б.” АД, представляващо
втора вноска по Договор за покупко - продажба на съоръжения за присъединяване
ДП 70857/13.11.2012 год., сключен между „АС С.” ООД и „ЧЕЗ Р.Б.” АД за сумата
от 45 572,95 лева и с това причинила на търговско дружество „ЧЕЗ Р.Б.” АД,
представлявано от изпълнителния директор С.Д.А., имотна вреда в размер на 45
572,95 /четиридесет и пет хиляди петстотин седемдесет и два лева и деветдесет и
пет стотинки/ лева, като причинената вреда е в големи размери.
За съставомерността на
деянието по чл. 209, ал. 1 от НК от обективна страна е необходимо деецът с цел
да набави за себе си или за другиго имотна облага да възбуди или поддържа у
някого заблуждение за определени обстоятелства. Основна характеристика на
измамата е неправилната представа на измаменото лице, която е от съществено
значение за вземане на последващите решения. Възбуждането на заблуждение е
налице, когато деецът проявява активност с цел установяване на една невярна
представа и има определен принос за заблуждението, а поддържането на
заблуждение се изразява в такива действия от страна на извършителя с които
същият затвърждава вече формираната невярна представа у пострадалото лице.
Необходимо е да има и причинна
връзка между деянието и престъпния резултат. Последният - имотната вреда,
следва да е настъпил като пряко следствие от имущественото разпореждане,
осъществено от измаменото лице, което е действало при формираната у него в
конкретния случай от третото неустановено лице и поддържана от подсъдимата
невярна представа относно условията и основанието на разпореждането.
От една страна според
настоящия състав не бяха събрани достатъчно категорични доказателства за
проведен или симулиран разговор между подсъдимата Т. и С.А.. Както беше казано
по-горе, не са събрани доказателства такъв разговор действително да е бил
провеждан – липсват разпечатки за телефонни разговори, а също така самият св. А.
в показанията си и подсъдимата Т. в своите обяснения отричат да са говорили
помежду си.
Не са достатъчни
доказателствата според настоящия състав, за да се приеме категорично, че е
налице симулиран разговор между подсъдимата Т. и С.А., така както твърди прокуратурата, доколкото
показания в тази насока дава само св. С., но дори тя самата отрича подсъдимата
да й е казвала, че разговаря със св. А.. Същата заявява, че е останала с такова
впечатление, но не това не й е било казвано от подсъдимата, като св. С. не успява
да възпроизведе и самият разговор. Ето защо настоящата инстанция намира, че
дори да се приеме, че действително подсъдимата Т. е говорила по телефона, то
недоказано остана този разговор да е бил симулиран с цел да бъде поддържано
заблуждението у св. С. относно действителността на цесията, нито да има връзка
с процесния договор за прехвърляне на вземането.
Не се доказа впрочем изобщо
подсъдимата Т. да е поддържала заблуждение у св. Д., тъй като последната не е
разговаряла за това с подсъдимата– самата Д. заявява, че е била уведомена от
св. С. за проведения между Т. и човек от „АС С.“ ООД разговор, но дори и на нея
св. С. не е казала, че е чула подсъдимата да говори със С.А.. Св. Д. била
информирана само за това, че Т. отказва да потвърди писмено цесията, поради
което и тя решила да изпрати Е.нно писмо до подсъдимата за с искане за писмено
потвърждение.
На следващо място според настоящия състав деянието в
което е обвинена подсъдимата Т. е изначално несъставомерно, доколкото не е от
естеството да постигне крайната цел, а именно – да доведе до имуществено
разпореждане от страна на заблудения, като му причини по този начин вреда.
Видно от доказателствата по
делото, за да бъде извършено плащане по процесния неистински договор за цесия
следва да има писмено потвърждение от ръководителя на отдел РАУИ – св. Д.. Дори
и да се приеме, че това потвърждение може да бъде дадено от друг юрист,
различен от Д., то без съмнение се установява, че е необходимо то да е в
писмена форма – с резолюция или по друг начин. Доколкото подсъдимата Т. е
отказала да постави резолюция в този смисъл, а е дала само устно потвърждение
според св. С., то съдът установява, че само по себе си устното потвърждение не
е било достатъчно, за да се извърши имущественото разпореждане, а е било
необходимо писмено такова. Ето защо и св. Д. е поискала писмено потвърждение от
Т. и е получила такова на 07.01.2013 г. от Е.нен адрес as.********.bg, който
наподобявал истинската пощенска кутия, ползвана за кореспонденция от „АС С.”
ООД и едва тогава одобрила и разрешила плащането. Изпращането на потвърждение
на Е.нната поща на св. Д. обаче не е инкриминирано, а по-горе съдът изложи
подробни съображения, защо и доказателства в тази насока не са събрани по
предвидения в НПК ред.
Не могат обаче да бъдат
споделени доводите на защитата за несъставомерност на деянието поради това, Д.
и С. не били лица, които могат да извършат имуществено разпореждане. Беше
установено, че самото разпореждане с имуществото на „ЧЕЗ Е.Р.Б.“ АД е извършено
по утвърдения ред – след положителното становище на св. Д. били съставени
оторизационни форми за съответното плащане на сумата от М.Г.и одобрени от изпълнителния директор С.Д.А..
Действително, както твърди и защитата св. Д. не може да нарежда и не е наредила
плащането, но нейното становище е това, което има като пряка и непосредствена
последица извършване на имущественото разпореждане.
Въпреки това, предвид
изложените по-горе съображения, според настоящи състав престъплението в което е
обвинена подсъдимата Т. не е осъществено от обективна страна, поради което и не
следва да бъдат излагани подробни съображения относно субективната страна на
деянието.
За пълнота обаче съдът намери,
че следва да изложи някои съображения, касаещи и субективната страна на
деянието.
От субективна страна не беше доказано, деянието да е извършено умишлено от подсъдимата Т..
Не се доказа същата изобщо да е знаела, че има постъпил договор за цесия, като
доказателства в тази насока изобщо не са събрани. Действително св. С. е
заявила, че подсъдимата се е интересувала кога ще бъде извършено второто
плащане, но между тях не е ставало въпрос за постъпил договор за цесия преди
датата не деянието.
На следващо място не се доказа
общност на умисъла между третото неустановено по делото лице за което се
твърди, че е възбудило заблуждение у служителките Д. и С. и подсъдимата Т..
Видно от показанията на св. С., тя е потърсила подсъдимата изцяло по своя
инициатива. Установено е, че С. е потърсила първо ръководителката на отдел РАУИ
– св. Д., която по принцип била на работа и единствено поради обстоятелството,
че въпросната свидетелка не се намирала в сградата в този момент, същата се
обърнала за потвърждение към подсъдимата Т.. Ето защо, доколкото инициативата
за това е била изцяло у св. С., не може да се направи някакъв извод, че
подсъдимата Т. е знаела за входирания договор за цесия и е търсила начин да
затвърди възбуденото у тази свидетелка заблуждение относно цесията чрез
проведен или симулиран телефонен разговор.
Предвид изложеното настоящия
състав намери, че присъдата на СРС следва да бъде отменена, подсъдимата Т. –
призната за невиновна за извършено от нея престъпление по чл. 210, ал.1, т.5,
вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК, а разноските, с оглед
изхода на делото – възложени в тежест на държавата.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.