№ 87
гр. Асеновград, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20235310200219 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП№22-0239-001171/23.08.2022г. издадено от П.К.Б. - Началник
РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на А. Х. Ю. с ЕГН**********, от гр.
Асеновград, обл. Пловдивска, ул. „Харманите” № 16, на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 177, ал. 1, т.1 от ЗДвП и чл.181,т.1 от ЗДвП са били наложени административни
rнаказания, а именно: “глоба в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП, както и „глоба” в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
С протоколно определение №234 от 18.04.2023г., постановено в открито съдебно
заседание на съда, на основание чл.64г вр. чл. 64, б.”б” от ЗАНН, по отношение на
наложеното административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение по
чл.147, ал.1 от ЗДвП, обжалваното НП №22-0239-001171/ 23.08.2022г. е било обявено
за частично влязло в сила, като производството в тази част е било прекратено.
Определението е влязло в сила на 02.05.2023г.
В хода на съдебното разглеждане, жалбоподателката А. Х. Ю. не се явява лично
по делото, като чрез отразеното в жалбата, оспорва вмененото с НП нарушение по чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП и счита, че то следва да бъде отменено неправилно и
незаконосъобразно, както и поради допуснати съществени нарушения на процесуалния
и материалния закон.
Сходно становище изразява и упълномощения повереник от страна
1
нарушителката. Адв. Е. Н. изцяло поддържа подадената жалба, като счита, че
обжалваното НП следва да се отмени в обжалваната част, поради липса на извършено
нарушение. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващия орган, редовно уведомен, не се явява и не изпраща
представител. Чрез отразеното в представеното писмено становище става ясно, че
според АНО подадената жалба е неоснователна, като обжалваното НП следва да се
потвърди изцяло. Алтернативно, при отмяна на НП, моли за намаляване на
присъдените разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Нарушителката А. Х. Ю. е правоспособен водач на МПС категории „В” и „М” от
07.10.2015г., като същата притежава свидетелство за управление /СУМПС/ №
********* валидно в срок до 09.10.2025г. /справка от ПП и КАТ към адм. нак.
преписка /. На 24.12.2018г. управлявайки лек автомобил в гр.Асеновград,
нарушителката Ю. била спряна за проверка от полицейски служители, като спрямо нея
били констатирани нарушения по чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП и чл. 145, ал.2 от ЗДвП . С
оглед на установеното, спрямо нея бил съставен АУАН № 949853/24.12.2018г. Въз
основа на съставения АУАН, било издадено и НП № 18-0239-001881/18.01.2019г. на
Началника на РУ Асеновград. С издаденото НП, за констатираните нарушения по чл.
140, ал.1, пр.1 от ЗДвП и чл. 145, ал.2 от ЗДвП на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП
и чл. 177, ал.6, пр.2 от ЗДвП на нарушителката Ю. били наложени административни
наказания: съответно: две глоби в размер от по 200лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от шест месеца. НП било връчено на 18.06.2021г. и влязло в
сила на 23.06.2021г. Въз основа на влязлото в сила НП, с оглед изтърпяване на
наложеното наказание „лишаване от право”, на нарушителката Ю. било отнето
СУМПС, като това станало на 16.07.2021г. След изтичане на срока на наложеното
наказание, нарушителката Ю. не направила необходимото за да си получи СУМПС от
съответната служба.
Въпреки, че не разполагала със СУМПС, на 27.07.2022г. в гр. Асеновград
нарушителката управлявала МПС-лек автомобил „ Алфа Ромео 147” с ДК№ РВ 4718
КС. На същата дата, около 10.00 часа, движейки се по ул.” Цар Иван Асен ІІ” до № 15,
А. Ю. била спряна за проверка от полицейски патрул. При тази проверка се
установило, че лекия автомобил се управлява от А. Х. Ю., която тя не представила
СУМПС. Освен товаq проверяващите констатирали, че управляваното МПС е без
надлежна регистрация и същото не е било представено в срок за преминаване на
годишен технически преглед. Предвид установеното, нарушителката Ю. била закарана
в РУ Асеновград. Там била извършена справка в АИС „АНД” при която се установило,
2
че свидетелството на водачката Ю. е отнето от 16.07.2021г. поради изтърпяване на
наложено наказание „лишаване от право”. След съответна консултация с началника на
Сектор „КАТ” в РУ Асеновград, от страна св. П. Г. Ч., работещ като полицейски
инспектор, спрямо А. Х. Ю. бил съставен и връчен АУАН № 137173/ 27.07.2022г. В
същия, св. Ч. описал и квалифицирал две от трите установени в хода на проверката
нарушения, а именно това по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за което приел, че тя управлява
МПС, след като е лишена по административен ред от това право и второто по чл. 147,
ал.1 от ЗДвП, за това, че управлява МПС, което не е преминало ГТП. Въз основа на
цитирания АУАН и събраните в хода на проверката доказателства било издадено и
обжалваното НП №22-0239-001171/ 23.08.2022г.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява изцяло от свидетелските
показания на актосъставителя-св. П. Г. Ч., както и приложените по делото писмени
доказателства, които съдът изцяло кредитира.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество,относно
частичната отмяна на обжалваното НП за основателна. При така установеното от
фактическа страна, е безспорно, че на 27.07.2022г. около 10.00 часа, в гр. Асеновград,
на ул.” Цар Иван Асен ІІ” до № 15 нарушителката А. Х. Ю. е управлявала МПС-лек
автомобил „ Алфа Ромео 147” с ДК№ РВ 4718 КС. Безспорно e и това, че към момента
на извършената й проверка водачката не представила СУМПС. Само тези
обстоятелства обаче не са достатъчни да се приеме, че по отношение на
жалбоподателката е било налице нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Както се
установи по делото, причината за непредставянето на документа от страна на водача, е
че същия все още се намирал в съответната служба, породи неговото отнемане на
16.07.2021г. с оглед изтърпяване на наложеното й по административен ред наказание
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца. Във връзка с решаване
на спора предмет на настоящето дело, следва да вземат предвид основанието за
налагане на наказанието лишаване от право и неговия срок. Във връзка с това следва
да намерят приложение и разпоредбите на чл. 190, ал.2 от ЗДвП и на чл. 24, ал.1 от
Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина.
От текста на първата цитирана разпоредба става ясно, че „Наказанието “лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство” тече от датата на изземването на
свидетелството за управление”. От текста на втората разпоредба става ясно, че „В
зависимост от основанието за отнемането му СУМПС се връща след, изтичане срока на
наложеното наказание “лишаване от право да се управлява МПС”. От горното следва
извода, че въпреки непредставянето на СУМПС към момента на извършване на
проверката-27.07.2022г., то с оглед изтичането на срока от шест месеца, на
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от право да управлява /което е
станало фактически на 17.02.2022г.,/, водачката А. Ю. все пак не е била
3
неправоспособна по смисъла на закона. В този смисъл е и Решение № 642 от
05.04.2023 г. по адм. д. № 179/2023 г. на XI състав на Адм.съд Пловдив. Горното в
пълна степен опровергава отразеното и описано в съставения АУАН, като нарушение
по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. В действителност съгласно този текст „За да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен
или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а
от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено”. Доколкото спрямо А. Ю. е бил вменен състав на
нарушение за това, че е управлява МПС след като е била лишена от това право по
административен ред, което обстоятелство се опровергава напълно от събраните по
делото доказателства, то следва извода, че при съставянето на АУАН е било допуснато
съществено нарушение по чл. 42, ал.1,т.4 от ЗАНН, а именно да се направи точно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.
Съобразно своите правомощия по чл.52, ал.4 от ЗАНН, АНО не е отчел
допуснатото нарушение при съставяне на акта, касателно вмененото нарушение по
чл.150а, ал.1 от ЗДвП, а е пристъпил към издаване на обжалваното НП, като сам е
допуснал нови нарушения по ЗАНН. Установеното с акта нарушение, отново е било
квалифицирано като изпълнително деяние съгласно нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДВП,
като при определяне на размера на административното наказание то е бил приложен
текста на чл.177, ал.1,т.1 от ЗДвП. Съгласно този текст то „следва да се накаже с глоба
от 100 до 300 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, след като е
лишен от това право по съдебен или административен ред“. Буквалното тълкуване на
текста и анализа на съдържанието на обжалваното НП установява, че нарушителката е
наказана, като АНО е приел, че тя е неправоспособен водач. Наличието на последното
обстоятелство обаче, както се посочи и по-горе, напълно се опровергава от събраните
по делото доказателства. Наред с горните изводи, съдът намира за необходимо да
посочи, че неправоспособността е факт, различен от непредставянето на от водача на
СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство. Издаденото СУМПС и причината за неговото непредставяне му в
хода на проверката, са все обстоятелства, които следва да бъдат посочени в акта и
издаденото НП, за да може нарушителя да разбере какво точно нарушение му се
вменява във вина и съобразно това да организира правилно той своята защита. В тази
насока са и основните възражения на жалбоподателката и нейния повереник. Не се
оспорва това, че водачът не е представил СУМПС, но пък се възразява относно
направения извод от стана АНО, че тя следа да се накаже, като неправоспособен водач.
Издаденото НП се явява незаконосъобразно по отношение на вмененото нарушение по
4
чл.150а, ал.1 от ЗДвП и следва да се отмени. В този смисъл жалбата и направените
възражения в хода на съдебното заседание се явява основателни и като такива следва са
бъдат уважени.
Направеното искане от страна на процесуалния представител на
жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски се явява
основателно и следва да бъде уважено. Същото е направено на основание чл.63д, ал.1
от ЗАНН, който гласи, че „ В съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс”. От
приложените по делото писмени доказателства /листи 12 и 13 от съд.дело –
пълномощно и договор за правна помощ/ се установява, че от страна жалбоподателката
Ю. на адв. Н. е бил изплатен хонорар в размер на 100 лева. Това именно се явяват и
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото
по делото е налице изготвена от страна на адв.Н. жалба против обжалваното НП, както
и налице процесуално представителство в съдебната фаза, то е видно, че той е
изпълнил поетите спрямо жалбоподателката ангажименти. Съгласно разпоредбата на
чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 400 лв.” Доколкото от страна
на жалбоподателката се обжалва НП в частта с което й е било наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева, то съдът е на становище, че
размера на адвокатското възнаграждение се явява съобразен с Наредбата. В този
смисъл направеното искане от АНО за прекомерност на възнаграждението съгласно
чл.63д, ал.2 от ЗАНН се явява неоснователно. Делото не се отличава с някаква
фактическа и правна сложност, като същото приключи в рамките на едно заседание.
Предвид и което искането за присъждане на разноски, в размер на 100лв. се явява
основателно и следва да бъде уважено, като съдът осъди ОД на МВР Пловдив, като
ЮЛ, в чиято структура се намира РУ Асеновград чийто Началник е издател на
процесното НП (чл.37, ал.2 от ЗМВР).
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП №22-0239-001171/23.08.2022г. издадено от П.К.Б. - Началник РУ
към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, в частта му, с което на А. Х. Ю. с ЕГН
**********, от гр. Асеновград, обл. Пловдивска, ул. „Харманите” № 16, на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е било наложено административно
5
наказание “Глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на А. Х. Ю. с ЕГН **********, от гр.
Асеновград, обл. Пловдивска, ул. „Харманите” № 16, сумата от 100.00 лева /сто лева/
за направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6