№ 5865
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110123948 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД срещу А. И. И. с
ЕГН **********, с която по реда на чл.422, ал.1 от ГПК са предявени искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата от 892,36 лева, представляваща цена за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва
считано от 20.01.2023г. до изплащане на вземането; лихва за забава в размер на 168,72 лева
за периода от 15.09.2020г. до 23.12.2022г. и сумата от, 29,82лева – дялово разпределение за
периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г. ведно със законна лихва считано от 20.01.2023г. до
изплащане на вземането, както и 6,97 лева – лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.01.2020г. до 23.12.2022г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.01.2023г. по ч.гр.д.№
3229/2023г. по описа на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на срока, за който се
отнасят.
Ответникът е подал отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, с който не
оспорва облигационната връзка межди страните за доставка на ТЕ и че такава е била
доставяна до процесния топлоснабден имот в посоченото от ищеца количество и цена.
Ответникът навежда възражение за изтекла за вземанията погасителна давност.
Третото лице – помагач на ответника – „ФИРМА“ ООД не е взело становище по
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
1
правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Доколкото са безспорни между страните фактите, че е налице валидно възникнала
облигационна връзка за доставка на ТЕ и че такава е доставяна за процесния период на
посочената от ищеца цена, която не е била заплатена от ищеца, спорен се явява само
въпросът погасена ли е по давност ищцовата претенция и именно той следва да бъде
разгледан.
Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от
общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично
известни общи условия и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла
на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който
повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем
размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно
решение 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяването на иск, в случая заявлението по чл.410 ГПК – на 20.01.2023г. В тази връзка
вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия, не е погасено по
давност за месечните вноски с падеж след 20.01.2020г., тоест при съблюдаване чл. 33 от
общите условия обхваща вземанията за периода от 20.01.2020г. до 30.04.2021г., които при
съобразяване и на изготвените изравнителни сметки за периода възлизат на 446,20 лева. Към
тях следва да се прибави и вземането за дялово разпределение в размер на 14,50 лева, с
оглед на което исковете следва да бъдат уважени в тези размери и за този период, като за
разликата над сумата от 446,20 лева до пълния предявен размер от 892,36 лева и за периода
от 01.05.2019г. до 19.01.2020г. искът за цена на ТЕ следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност.
По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно цитираната разпоредба, клиентите са длъжни да заплащат сумите в 45- дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не доказа
тези факти – публикуването на сумите на интернет страницата съобразно общите условия,
съответно е недоказано твърдението ответникът да е бил поставен в забава за плащане на
сумите, предмет на настоящото дело. С оглед гореизложеното искът по чл.86, ал.1 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, на ищеца следва да
му бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част от исковете - за исковото
производство в размер на 52,50 лева от общо 125 лева (25 лв. – държ. такса и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение) и за заповедното производство – 31,50 лв. от общо 75 лв.
2
Разноски в полза на ответника съразмерно с отхвърлената част от исковете не следва
да се присъждат, тъй като такива не са направени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, че А. И. И. с ЕГН
********** на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ дължи на „ФИРМА” ЕАД,
ЕИК .... сумата от 446,20 лева, представляваща цена за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от 20.01.2020г. до 30.04.2021г. и сумата от 14,50 лева – дялово
разпределение за периода от 20.01.2020г. до 30.04.2021г, ведно със законна лихва считано от
20.01.2023г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.01.2023г. по ч.гр.д.№
3229/2023г. по описа на СРС, 176 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ за цена на доставена ТЕ за сумата над 446,20 лева до
пълния предявен размер от 896,36 лева и за периода от 01.05.2019г. до 19.01.2020г., както и
иска за дялово разпределение за сумата над 14.50 лева до пълния предявен размер от 29,82
лева и за периода от 15.09.2020г. до 19.01.2020г. като погасени по давност, както и исковете
с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за лихва за забава върху главницата за ТЕ и дялово
разпределение, като неоснователни.
ОСЪЖДА А. И. И. с ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8
ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...., разноски в исковото производство в размер на общо 52,50
лева и разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 3229/2023г. по описа на СРС, 176
състав в размер на общо 31,50 лева – съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участие на третото лице – помагач на ответника –
„ФИРМА“ ООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3