Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
7 За да се произнесе, съобрази: С Решение № ....../28.12.2009г. , постановено по гр-д. № ....../2009г. В. Районен съд е приел за установено по реда на чл. 422,вр. с чл. 415 от ГПК , че в полза на Д. В. С. съществува вземане за сумата от 6500лв. против Г. Д. С., произходящо от запис на заповед, издаден на 13.02.2008г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 04.11.2008г. до окончателното му изплащане и сумата от 280лв., представляваща разноски по заповедното производство. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Г. Д. С..В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Сочи се, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, въпреки направено възражение от страна на жалбоподателя, че делото следва да бъде прекратено и исковата молба върната, поради неизпълнение указанията на съда. Неправилно било становището на съда, че не било необходимо да се изследват връзките между каузалното правоотношение и издадения запис на заповед. След като имало направено пред съда признание от страна на ищеца, че договор за заем между него и ответника не съществува и пари не са били предавани, това обуславяло невъзможността да се изведе фактическо основание, а оттам и правен извод, че в полза на ищеца съществува процесното вземане. Пропускайки да оцени това обстоятелство, съдът нарушил материалния закон. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск. Ответникът по жалбата не заема становище по същата. В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на постановеното първоинстанционно решение. Решението е валидно изцяло. Същото е допустимо в частта му, установяваща вземане на ищеца против ответника за суми, произтичащи от запис на заповед. В частта, с която се установява вземане за разноски в заповедното производство решението е недопустимо. Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, чийто предмет е вземането, признато с издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, което вземане произтича от извънсъдебно изпълнително основание по чл. 417 от ГПК. Нещо повече, в случая ищецът с исковата си молба не е поискал установяване на това вземане с решението на съда, което също е основание за обезсилване на решението в тази му част. Принципно вземането за разноски не е предмет на установяване в производството по чл. 422 от ГПК, поради което разглеждайки претенцията на ищеца в тази й част по същество, съдът е постановил едно недопустимо решение, което подлежи на обезсилване. Въпросът за разноските е отделен от този за съществуване на признатото в заповедно производство парично вземане. Той следва да бъде разрешен по реда на чл. 78 и сл. от ГПК в исковото производство по чл. 422 от ГПК, но само ако някоя от страните по делото възрази относно дължимостта или размера им. В останалата си част съдебното решение е допустимо, а по същество е правилно и законосъобразно. С исковата си молба ищецът Д. В. С. твърди, че на 13.02.20101г. ответникът издал в негова полза запис на заповед за сумата от 6500лв., като срокът за плащане бил 30 дни след издаването. На 04.11.2008г., тъй като не му било платено, ищецът внесъл във ВТРС искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение против Г. Д. С. за сумата дължима по процесния запис на заповед. Въз основа на заявлението били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от страна на ответника, поради което ищецът предявява иска си, претендирайки да бъде прието по отношение на ответника, че вземането му за главница от 6500лв. ведно със законната лихва върху същата от 04.11.2008г. до окончателното плащане. Твърди се, че Вземането произтича от цитирания по- горе запис на заповед. Ответникът заема становище за неоснователност на предявената искова претенция. Сочи, че отношенията му с ищеца датират от 10.01.2008г., когато той е нает да работи като шофьор при ”В.-13- В. Б.”гр. В. Т.. Лицето, регистрирало се като едноличен търговец с посочената фирма е В. Б. – баща на ищеца. В рамките на един месец ответникът управлявал товарен автомобил, собственост на едноличния търговец. При един от превозите в Унгария на фирмата- превозвач са съставени два акта, за което ответникът уведомил своевременно ищеца, за да бъдат заплатени наложените глоби. Тяхната равностойност в български левове възлизала на 6500лв. След като се завърнал в България ищецът провел разговори с ответника и поискал от него да му възстанови стойността на заплатената глоба-. Последният отговорил, че няма пари и по настояване на ищеца е подал заявление до „Алфа банк” – В. Т. за отпускане на заем, който му бил отказан. След получаване на нотариална покана и копие от процесния запис на заповед, през м. юни 2008г. ответникът не предприел никакви действия, понеже приложеният препис бил подправен, а самият запис на заповед не бил подписан от него. Оспорена е истинността на процесния запис на заповед и е открито производство във връзка с оспорването . От събраните по делото доказателства пред първата и въззивна инстанции се установява следната фактическа обстановка: Съгласно представения по делото запис на заповед от 13.02.2008г. ответникът Г. Д. С. се е задължил безусловно да заплати на Д. В. С. сумата от 6500лв. Падежът на записа на заповед е на предявяване, като същият е предявен с нотариална покана от 27.06.2008г., връчена на длъжника. Ищецът Д. В. С. е подал заявление по реда на чл. 418 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на така предявения запис на заповед. Образувано е частно гр- д № ...../2008г. на ВТРС . В Срока по чл. 414 от ГПК ответникът писмено е възразил против издадената заповед за незабавно изпълнение. В срока по чл. 415 от ГПК ищецът е предявил исковата си претенция за установяване на вземането по записа на заповед ведно със законната лихва върху същото, считано от 04.11.2008г. до окончателното й изплащане. Изслушаните по делото вещи лица, изготвили единична и тройна съдебно- графологическа експертиза са категорични, че подписът, положен на издател на записа на заповед е на ответника Г. Д. С.. Ответникът твърди да е налице каузално правоотношение, породило подписването на записа на заповед. От данните по делото се установява, че ответникът е работил по трудов договор при „В.-13- В. Б.” гр.В. Т., като шофьор на товарен автомобил международни превози. Считано от 21.05.2008г. трудовият му договор с търговеца е прекратен. Въпросният едноличен търговец е представляван от В. С. Б., което лице не е страна по делото. С жалба № 13-00663/09.12.2009г. ответникът по делото е поискал от министъра на транспорта да му даде консултация относно обстоятелствата около наложена му глоба, докато е работил при посочения едноличен търговец. От приложено към делото наказателно постановление на агенция митници, митническо управление С., У., ответникът С. е бил глобен на 31.01.2008г. за допуснати нарушения на европейски директиви уреждащи международния автомобилен транспорт. Превозното средство, което е управлявал, е било собственост на ”В. -13-В. Б.”. При така установеното от фактическа страна не се намира връзка между издадения в полза на ищеца запис на заповед и отношенията между ответника и неговия работодател по повод наложената на първия глоба. Установената фактическа обстановка по делото обосновава следните правни изводи: В случая е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, който е допустим. Същият е предявен от легитимна страна против надлежен ответник в установения от закона срок. Искът по същество е основателен. В производството по чл.422 от ГПК ищецът, който има качеството на взискател в изпълнителното производство по издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание изпълнителен лист, следва да докаже съществуването на своето вземане – да докаже наличието на фактите, от които то произтича /основанието/ и размера му. Ответникът, от своя страна следва да докаже възраженията си против вземането . В случая ищецът претендира вземането му да е възникнало по силата на издадения от ответника менителничен документ – запис на заповед. От данните по делото не се установява наличието на каузални отношения между страните. Не е доказано и че записът на заповед е издавен във връзка с конкретно друго правоотношение между тях, доколкото липсва каквото и да е отбелязване за такава връзка върху същия. В настоящия случай ищецът е избрал да реализира правата си по реда на заповедното производство, като претенцията му по чл.- 422 от ГПК се явява задължителен последващ етап от осъществяване на избрания от него ред на защита при подадено възражение от страна на длъжника. Чрез исковата си претенция ищецът упражнява правото си да бъде установено със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на менителнично вземане, възникнало от процесния запис на заповед. Това вземане е признато от съда в производството по реда на чл. 418 от ГПК . С оглед обстоятелството, че се твърди вземането на ищеца да е възникнало въз основа на издаден от ответника менителничен документ, юридическият факт, от който това вземане следва да произтича е издаването на действителен менителничен документ в полза на ищеца. Сиреч, за доказване възникването на вземането е достатъчно да се установи наличието на действителен менителничен документ . В конкретния случай е налице валиден запис на заповед, издаден от ответника. Документът съдържа изброените в чл. 535 ТЗ реквизити. Оспорването на подписа върху същия не е проведено успешно. С оглед настъпването на падежа, визиран в менителничния документ, вземането на ищеца е и изискуемо. В отговора на исковата молба ответникът е навел възражение, че сумата по записа на заповед всъщност представлява глоба, наложена на фирма- превозвач, към която първият е работел като шофьор. Ищецът, като син на собственика на предприятието на , при който ответникът е работил, платил глобите и след това поискал сумата да му бъде възстановена. Това възражение според съда е неотносимо към настоящия спор и не попада в кръга на възраженията, които длъжникът може да направи против вземането по менителничния ефект. Тези възражения могат да касаят или формата и съдържанието на менителничния документ /т. нар. „абсолютни „ възражения /, или каузалните отношения, които са послужили като основание за издаване на записа на заповед/т.нар. „лични” възражения/ / По въпроса проф.д-р Мария Павлова „Записът на заповед и менителницата” издание 1998г.- стр. 188 и сл/. В случая обаче така формулирано, възражението не касае нито формата на процесния запис на заповед, нито каузалните отношения между страните/ каквито в настоящото производство не се установиха/. С оглед разпределението на доказателствената тежест ответникът по иска следва да докаже погасяване на задължението си по менителничния ефект. В случая той дори не твърди да е платил. Имайки предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част относно установяване вземането на ищеца за главницата по процесния запис на заповед, е правилно и законосъобразно. Същото не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от горното, В. Окръжен съд, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА Решение № ....../28.12.2009г., постановено по гр.д. № ....../2009г. на В. Районен съд, в частта му, с която е прието за установено, че Г. Д. С., ЕГН * ДЪЛЖИ НА Д. В. С., ЕГН * сумата от 280лв. разноски по заповедното производство, КАТО ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО. ПОТВЪРЖДАВА Решение № ....../28.12.2009г., постановено по гр.д. № ....../2009г. на В. Районен съд в останалата му част . Решението подлежи на жалба в едномесечен срок, считано от датата на съобщаването му на страните, пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |