Р Е Ш Е Н И Е
№
260083 30.07.2021г. гр.
СТАРА ЗАГОРА
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на седемнадесети февруари година 2021
в открито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА
КРАСИМИР РАЧЕВ
секретар Маргарита Стоянова
прокурор РАДОСТИН
РАХНЕВ
като разгледа докладваното от съдията РАЧЕВ
ВНОХД № 2499 по описа за 2020г.,
прие за установено следното:
Производството е на основание
чл. 318, ал. 1 от НПК.
С
Присъда № 260016 от 29.09.2020г., постановена по НОХД № 2626/2019г. по описа на
Старозагорския районен съд подсъдимия П.Т.М. е признат за виновен
в това, че на 27.06.2018г. в землището на с.Х., общ. Стара Загора, в условията
на опасен рецидив, се съвкупил с лице от женски пол- Д.Д.В. - родена на ***г.,
като изнасилената не е навършила осемнадесетгодишна възраст и е принудена към
това със сила и заплашване, поради което и на основание чл.152, ал.3, т.5, във връзка с ал.2, т.1, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с
чл.29, ал.1, б. "а" и б. "б" и чл.54 от НК е осъден на
”Лишаване от свобода” за срок от три години, което наказание следва да се изтърпи при
първоначален ”строг” режим.
Със същата присъда, на основание чл.25,
ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия П.Т.М., му е било наложено едно общо наказание по НОХД № 294/2019г.
по описа на РС-Казанлък и по НОХД №
2626/2019г. по описа на РС-Стара Загора, като му е било определено общото наказание -
“Лишаване от свобода” за срок от шест
години, което да изтърпи при
първоначален “строг“ режим.
На основание чл.25, ал.2 от НК, при
изпълнението на така определеното общо най-тежко наказание на подсъдимия П.Т.М.,
е било приспаднато изтърпяното от него време, по което и да е от наложените му наказания
лишаване от свобода.
С постановената присъда подсъдимия П.Т.М.
е осъден да заплати по бюджетната сметка на ОД на МВР - Стара Загора, сумата в
размер на 453.30лв. - представляваща
направени по делото разноски в хода на ДП № 1959-зм-603/ 2018г. по описа на
Първо РУ на МВР-Стара Загора, както и в полза на Държавата, по бюджета на
съдебната власт, сума в размер на 80.00лв. -
представляваща направени по делото съдебни и деловодни разноски.
Недоволен
от така постановената присъда е останал подсъдимия П.Т.М., който в законния срок е подал жалба по делото, чрез неговия защитник адв. А.М.. В жалбата се взема
становище, че постановената от първоинстанционния съд присъда е неправилна и
незаконосъобразна и почива на предположения, тъй като обвинението не е доказано
по един несъмнен и категоричен начин, поради което същата е постановена в
противоречие с процесуалния закон, поради което молят да бъде отменена, като
необоснована. С жалбата се прави искане, след като се отмени обжалваната
присъда, да се постанови нова присъда, с която да се оправдае изцяло
подсъдимия.
По делото против постановената първоинстанционна присъда е
постъпил и протест от Надежда
Белчева – прокурор при Районна прокуратура– Стара Загора, с който счита, че първоинстанционната присъда е
неправилна, тъй като размерът на наложеното наказание не е съобразен със
степента на обществена опасност на извършеното деяние и на дееца, с оглед на
което наложеното наказание се явявало несправедливо, тъй като е било в
минималния предвиден от закона размер, въпреки че в хода на съдебното следствие
се установили отегчаващи вина на подсъдимия обстоятелства,
които съгласно чл.54, ал.2 от НК, обуславяли
налагането на по-тежко наказание и затова счита присъдата за неправилна. С
протеста се моли, на основание чл.334, т.3, вр. чл.337, ал.2, т.1 от НПК, да се
измени постановената от първоинстанционния
съд присъда, като явно несправедлива и да се увеличи наложеното наказание на
подсъдимия П.Т.М., като се предлага наказание в размер на четири години и шест месеца „Лишаване от свобода“, което да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема
становище, че поддържа протеста на
Районна прокуратура– Стара Загора, а относно жалбата, счина същата за неоснователна. Предлага
да се измени първоинстанционната присъда, като се увеличи размера на наложеното
наказание на подсъдимия, в посочените в протеста параметри.
Повереникът на частния обвинител
Д.Д.В.–адв. А.А. в съдебно заседание пред въззивния съд заявява, че поддържа
протеста на Районна прокуратура – Стара
Загора и моли, да се
остави жалбата без уважение и се постанови решение, с което се наложи
наказание на подсъдимия, съобразено със степента на обществената опасност на
извършеното деяние и на дееца. Също счита, че постановената присъда е несправедлива
и моли наложеното наказание на подсъдимия да бъде увеличено към средния размер,
предвиден от Закона.
Защитникът на подсъдимия П.Т.М. - адв. Тодор Стефчев – редовно преупълномощен от адв. А.М. за
съдебното заседание пред Окръжен съд – Стара Загора, като заявява, че поддържа
подадената жалба и моли въззивния съд да
я уважи. Счита, че обвинението е изцяло
недоказано и моли да се постанови съдебен акт, с който да се отмени обжалваната
присъда и се постанови нова такава, с която да се оправдае подсъдимия. Счита подадения протест от Районна прокуратура – Стара Загора за неоснователен
и моли, същия да бъде отхвърлен.
Жалбоподателят - подсъдим П.Т.М., в дадената му дума за лична защита
заявява, че желае да бъде оправдан или да
му се потвърди присъдата, а в дадената му последна
дума моли, да бъде оправдан, но ако не бъде оправдан, да му
бъде потвърдена присъдата.
След като взе предвид
становищата на страните и след извършване на цялостна служебна проверка на НОХД № 2626/2019 год. по описа на Старозагорския районен съд, съгласно изискванията на
чл.314, ал.1 от НПК, настоящата инстанция стигна до извода, че жалбата и протеста са неоснователни.
За да постанови обжалваната
присъда, спрямо подсъдимия
П.Т.М., първоинстанционният съд е взел предвид следната фактическа обстановка:
По делото пред първата инстанция безспорно се
е установило, че подсъдимият П.Т.М. е многократно осъждан и дори към настоящия
момент се намира в Затвора - Стара Загора. Същият е осъждан, както следва:
С Присъда по НОХД № 1156/ 2012г. на РС-Казанлък
за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 във вр. с чл.29,
ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК е наложено наказание “Лишаване от свобода“ за срок от
три години при първоначален „строг“ режим. Присъдата е в
сила от 30.01.2013 год.
С Присъда по НОХД № 85/2013 год. на РС-Казанлък,
за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1 във вр.
с чл.26, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК на подсъдимия е
наложено наказание “Лишаване от свобода“ за срок от четири години и шест месеца при първоначален „строг“ режим. Присъдата е в сила от
22.02.2013 год.
С Определение по ЧНД № 308/2013г. на РС-Казанлък
на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК съдът е групирал наложените
наказания по НОХД № 1156/2012г. и НОХД № 85/2013г. и двете по описа на РС-Казанлък,
като му е определил едно общо наказание за изтърпяване в размер на четири години и шест месеца при първоначален „строг“ режим. На основание чл.25, ал.2
от НК съдът е приспадал изтърпяното до момента наказание по горните осъждания и
на основание чл.59, ал.1 от НК от определеното общо наказание е приспаднато
времето, през което М. е бил с МН“Задържане под стража“ по НОХД № 85/ 2013г. По
описа на РС-Казанлък, считано от 21.11.2012 год.
С Присъда по НОХД № 391/2013г. по описа на РС-Казанлък
за извършено престъпление по чл.150, ал.1 от НК на подсъдимия М. е наложено
наказание „Лишаване от свобода" за срок от две години при първоначален „строг“
режим. Присъдата е в сила от 05.06.2013г. На основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23,
ал.1 от НК съдът е наложил едно общо
наказание по настоящата присъда с наложените наказания по НОХД № 1156/2012 год.
и НОХД № 85/2013г. и двете по описа на РС-Казанлък, като му определя едно общо наказание за
изтърпяване за срок от четири
години и шест месеца при първоначален „строг“ режим.
На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднал изтърпяното до момента наказание по
горните осъждания. На основание чл.59, ал.1 от НК от определеното общо
наказание е приспаднато времето през което М. е бил с мярка за неотклонение
“Задържане под стража“ по НОХД № 85/ 2013 год. по описа на РС-Казанлък, считано
от 21.11.2012 год.
На 27.01.2017 год. подсъдимия М. е
изтърпял общото наказание и е освободен от Затвора - Стара Загора.
Със споразумение по НОХД № 837/2017г. по
описа на РС-Стара Загора, за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във
вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК, на подсъдимия е наложено наказание “Лишаване от свобода" за срок от десет месеца
при първоначален „строг“ режим. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето,
през което М. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража“ по делото,
считано от 18.02.2017 г. Споразумението е влязло в сила на 11.04.2017 година.
На 07.12.2017г. подсъдимия П.М. е
изтърпял наказанието по гореописаното наказателно дело и е бил освободен от
Затвора - Стара Загора.
С Присъда № 150 от 06.11.2018г. постановена
по НОХД № 2498/2018г. по описа на РС-Стара Загора, за извършено престъпление по
чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“
от НК във вр. с чл. 373, ал.2 от НПК, във вр. с чл. 58а и чл.54 от НК на подсъдимия
П.Т.М. е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от две години
при първоначален „строг“ режим, за деяние извършено на 20.03.2018г.. Присъдата е в сила от
22.11.2019г.
С Определение № 178 от 20.02.2019г. по описа
на Старозагорския районен съд, влязло в законна сила на 07.05.2019г., на
основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК са били групирани
наказанията по НОХД № 2498/
2018г. и НОХД № 2980/ 2018г. и двете по описа
на РС-Стара Загора, както е наложено едно общо наказание, в размера на
най-тежкото от тях, а именно: две години „Лишаване от
свобода" при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
На основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.24 от НК размера на така определено общо най-тежко наказание е увеличен с една година
„Лишаване от свобода“, поради което увеличеното му общо най-тежко наказание е
„Лишаване от свобода" за срок от три години, при първоначален „строг“ режим,
на изтърпяване.
На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднато
при изпълнение на така определеното общо наказание, изтърпяната до момента
част, по което и да е от наказанията „Лишаване от свобода", наложени по НОХД № 2498/ 2018г.
и НОХД № 2980/ 2018г. и двете по описа на РС-Стара Загора.
С Присъда № 1 от 10.01.2019г. постановена по НОХД № 2980/ 2018г.
по описа на РС-Стара Загора, за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във
вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК във вр. с чл.373,
ал.2 от НПК във вр. с чл.58а и чл.54 от НК на подсъдимия П.Т.М. е наложено наказание „Лишаване от
свобода" за срок от две години при първоначален „строг“ режим, за деяние
извършено на 01.03.2018г.. Присъдата е в сила от 26.01.2019г.
С Определение № 178 от 20.02.2019г. по описа
на Старозагорския районен съд, влязло в законна сила на 07.05.2019г., на
основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК са били групирани наказанията
по НОХД № 2498/ 2018г. и НОХД №
2980/ 2018г. и двете по описа на
РС-Стара Загора, както е наложено едно общо наказание, в размера на най-тежкото
от тях, а именно: две години „Лишаване от свобода" при първоначален „строг“ режим
на изтърпяване.
На основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.24 от НК размера на така определено общо най-тежко наказание е увеличен с една година
„Лишаване от свобода“, поради което увеличеното му общо най-тежко наказание е
„Лишаване от свобода" за срок от три години, при първоначален „строг“ режим,
на изтърпяване.
На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднато
при изпълнение на така определеното общо наказание, изтърпяната до момента
част, по което и да е от наказанията „Лишаване от свобода", наложени по НОХД
№ 2498/2018г. и НОХД № 2980/2018г. и
двете по описа на РС-Стара Загора.
С Присъда № 125 от 08.04.2019г. постановена
по НОХД № 294/ 2019г. по описа на КРС, за извършено престъпление по чл.152,
ал.3, т.5 във вр. с чл.152, ал.1, т.2, предл.1 и 2 във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“
и б.“б“ от НК във вр. с чл.18, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК на подсъдимия П.Т.М.
е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от пет години.
Със същата присъда за извършено престъпление
по чл.150, ал.1 от НК във вр. чл.58а, ал.1 от НК на подсъдимия П.Т.М. е
наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от пет години.
На основание чл.23, ал.1 от НК така
определените наказания са кумулирани, като на подсъдимия е наложено едно общо
наказание в размер на пет години „Лишаване от свобода".
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК е
приспаднато времето през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, за периода 08.07.2018г. до 29.11.2018г.
На основание чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК са кумулирани така определеното наказание
по НОХД № 294/ 2019г. по описа на РС-Казанлък, с наказанията наложени на
подсъдимия П.Т.М. по НОХД № 2498/ 2018г. и НОХД № 2980/ 2018г. и двете по описа
на Районен съд-Стара Загора, като му е определено едно общо наказание, в
размера на най-тежкото от тях, а именно: пет години „Лишаване от
свобода".
На основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.24 от НК размера на така определено общо най-тежко наказание е увеличен с една година
„Лишаване от свобода“, поради което увеличеното му общо най-тежко наказание е
„Лишаване от свобода" за срок от шест години, при първоначален „строг“ режим,
на изтърпяване.
На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднато
при изпълнение на така определеното общо наказание, изтърпяната до момента
част, по което и да е от наказанията „Лишаване от свобода", считано от 29.11.2018год.Присъдата е в сила
от 12.06.2019г.
Деянието на подсъдимия П.М. по настоящото
производство е извършено в срока по чл.30, ал.1 от НК, т.е. не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията по предходните осъждания, което обосновава опасния рецидив
като квалифициращ признак по чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
Пострадалата Д.Д.В. е родена на ***г*** и е
ученичка в СОУ “Георги Райчев“.
С Решение № 1262/23.11.2017г. по гр.д.№
5551/2017 год. по описа на РС-Стара Загора, пострадалата Д.В. е била настанена
в Дом за деца лишени от родителска грижа “Теофано Попова“ Стара Загора (ДДЛРГ
“Теофано Попова“). Пострадалата не спазвала реда в социалното заведение и често
осъществявала бягства от Дома.
На 27.06.2018г. пострадалата В. заедно със
св. М.Г., също настанена в Дома, около 11:00ч. решили да напуснат социалното
заведение, без разрешение на възпитатели или Директор, т.е. да осъществят
бягство. Веднага след като напуснали Дома, те влезли в МОЛ “Галерия“
с цел да се скрият, ако евентуално бъдат потърсени от служителите в ДДЛРГ“Теофано
Попова“. Двете свидетелки били в търговски обект около 20 минути, след което го
напуснали и с такси се придвижили до централната градска част. След това В. и Г.
се придвижили пеша по бул. “Ц.С.В.“ до градинката пред Първо РУ-Стара
Загора. В градината двете момичета седнали на пейка и обмисляли какво да
правят, тъй като според тях вече били обявени за издирване, поради бягството им
от ДДЛРГ “Теофано Попова“.
В този момент към двете момичета се приближил
подсъдимия П.Т.М., който се разхождал из гр. Стара Загора и заговорил двете
свидетелки тъй като чул, че си разговарят за бягството от дома. Св.Г. попитала
подсъдимия дали има мобилен телефон и поискала да го ползва. Докато М. Г.
провеждала разговор със свои близки по телефона подсъдимия М. седнал при пострадалата
В. и предложил да отидат на кафе. Тя му отказала, като обяснила, че е “на
издирване“, поради бягство от социалната институция. Тогава подсъдимия П.Т.М. започнал да говори, че може да я защити и да скрие
пострадалата, ако тя се съгласи да тръгне с него. Въпреки това В. отказала и
станала и тръгнала по главната улица. След нея тръгнала св.Г., която върнала
телефона на подсъдимия и казала на приятелката си, че трябва да отиде до
езерото “З.“, където ще я чака приятеля й. Подсъдимият П.Т.М. се движил непосредствено след свидетелките и подслушвал
разговора им. Той предложил на св. Георгиева да й даде пари за такси, тя се
съгласила, взела парите и се насочила към паркирани таксита на бул.“С.П. Е.“.
Пострадалата Д.Д.В. я последвала като се затичала след нея, но подсъдимият я
настигнал и хванал за ръката, като й попречил да отиде с приятелката си.
Подсъдимият и пострадалата, която той държал здраво за ръката се насочили към
друг таксиметров автомобил и се качили в него. Подсъдимият П.Т.М. поискал от
таксиметровия шофьор да ги откара в с. Х., но Д.Д.В. ясно заявила на шофьора,
че не желае да пътува към това село. Тогава водача на таксиметровия автомобил /неустановен
в хода на ДП/, казал на подсъдимия М. да напуснат автомобила. Подсъдимият
М. слязъл от автомобила, като продължавал да държи
пострадалата за ръката, като през цялото време й говорил, че ще я спаси, ще я
скрие от полицията. Започнал да разказва на В., че е работил като полицай и
знае как да я защити и да я скрие. Двамата се придвижвали пеша към сладкарница
“Б.“. В парк “А.С.“ пострадалата видяла своя позната св.Т.П.. Тя отишла при
нея, прегърнала я и помолила за помощ. Точно тогава обаче се появил и
подсъдимия, който се представил за брат на пострадалата пред св.П., хванал Д.Д.В.
за ръка и я отвел. След това подсъдимият спрял таксиметров автомобил, качил се
в него заедно с пострадалата и поискал да ги откарат до с. Х..
След като пристигнали в селото, около 13:30ч.,
подсъдимия отново хванал за ръка пострадалата и я повел по улица в селото, края
на която свършвал в гориста местност, извън населеното място. Подсъдимият
обяснил на пострадалата, че на това място ще изпушат по една цигара, след което
ще отидат при негови роднини. Докато пушели подсъдимия П.Т.М. започнал да прегръща и целува по врата пострадалата, която
го избутвала с ръце, но той я блъснал и я съборил на земята. След това
подсъдимият легнал в/у пострадалата и продължил да я целува и опипва по тялото.
Св. В. се въртяла, дърпала се и оказвала съпротива. Това ядосало подсъдимия П.Т.М., който ударил няколко шамара на пострадалата, след което
свалил панталоните и бельото й. П.М. свалил панталона си и легнал в/у
пострадалата, вдигнал краката й като с половия си член проникнал във
влагалището й. Подсъдимият започнал да се движи като вкарвал и изкарвал члена
си във влагалището на пострадалата. След няколко минути извадил члена си,
еякулирал на земята, станал и си обул панталоните. След това подсъдимия казал
на пострадалата да се облича, което тя изпълнила. Докато В. се обличала
започнал да звъни мобилния й телефон, но подсъдимият го взел от нея, отново я
хванал за ръката и я повел из селото. Двамата отишли до дома на роднини на подсъдимия
П.М. - св. Г.С. и съпругът й св. А.С..
Св.С. била изписана след оперативно лечение и не желаела гости в дома си,
затова казала на подсъдимия да си тръгва. Докато били в двора на дома на
свидетелите С. и около 10 -15 минути пострадалата В. не разговаряла с никого. След
като напуснали дома на семейство С. подсъдимият обяснил на пострадалата, че се
е влюбил в нея от пръв поглед и иска да се оженят, както и че ще отидат при
други негови роднини в с. З., общ. М.. Подсъдимият М. водил за ръка пострадалата из улиците на с.Х.. Пострадалата
отказала да върви и М. започнал да я носи на гръб, като продължил да се
придвижва в посока с. З.. Около час двамата вървели пеша, след което подсъдимия
М. успял да спре автомобил и на автостоп, сменяйки няколко автомобила, заедно с
пострадалата се придвижили до с. З.. В с.З. подсъдимия, заедно с пострадалата
отишъл около 17:30 часа в дома на чичо си - св. А.И.. Там била и дъщерята на
св.И. - св. Т.А.К.. По-късно дошла и другата дъщеря на св. И. – К.К.. Пред
роднините си подсъдимият обяснил, че се е “оженил“ за пострадалата и минавал да
я представи на роднините си. Тогава пострадалата обяснила на св. К. и сестра й,
че подсъдимият “я взел насила“ и тя
не иска да е с него, както и че иска да се прибере в гр. Стара Загора. Тя
споделила със св. К.К., че по-рано през деня в с. Х. подсъдимият М. я
изнасилил.
В 19:38ч. на 27.06.2018г. св. К.К. подала
сигнал на телефон 112. В с. З. бил изпратен полицейски екип в състав- св. М.Х.С.
и св. С.Б.Г..
Когато разбрал, че на място ще пристигнат
полицаи подсъдимия П.М. избягал от дома на чичо си и се укрил. Полицейските
служители С. и Г. транспортирали пострадалата от с. Зимница и я предали на свои
колеги от Първо РУ на МВР - Стара Загора. На пострадалата Д.Д.В. била оказана
полицейска закрила и в условията на неотложност било образувано настоящото
производство.
В хода на разследването били назначени и
изготвени съдебномедицинска и съдебно-психологична експертизи. Видно от
заключението на СМЕ на живо лице № 170/ 2018 год., при прегледа на Д.Д.В. на 16
години се установило: кръвонасядане на кожата на шията; липса на травматични
увреждания по главата, тялото и крайниците; старо разкъсване на девствената
ципа; липса на сперматозоиди във влагалищния секрет; добре изразени вторични
полови признаци. Кръвонасядането на шията е възможно да е било причинено по
вакуумен механизъм - просмукване. То е причинило болка. Девствената ципа е със
старо разкъсване, за каквото се счита с давност 14 и повече дни. Това
кореспондира с данните от пациентката, че е имала пръв полов контакт преди 2-3
месеца. Заключението на вещото лице било, че ненамирането на травматични
увреждания в половата област и ануса на пострадалата, както и ненамирането на
сперматозоиди във влагалището й - не изключвало вероятността, с
пациентката да е бил извършен полов акт, в посоченото от нея време.
От назначената и изготвена по делото
съдебно-психологична експертиза се установило, че интелектуалното развитие на
освидетелстваната Д.Д.В. е в границите на нормата - под средното ниво.
Несъответните на възрастта й училищни знания се дължали на системните бягства
от училище и педагогическа занемареност. Личностово освидетелстваната Д.Д.В. се
характеризирала с импулсивност, нестабилност и недостатъчна нравствена и емеционално-волева
възпитаност. С примитивен психичен строй, отклонения в сферата на интересите и
потребностите и недоизградени морално-етични норми и правила на поведение.
Личностовата структура е абнормна, с повтарящ се и устойчив модел на дисоциално
поведение и непълноценно социално функциониране, но не се покривали критериите
на определено психично заболяване. Освидетелстваната Д.Д.В. е била в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното спрямо нея деяние
и е могла да ръководи постъпките си към момента на извършване на деянието. Освидетелстваната
Д.Д.В. е в състояние правилно да възприема фактите и обстоятелствата и да дава
достоверни показания за тях. Психичното състояние на освидетелстваната В. й
позволявало да участва в разследването като свидетел и с нея могат да се
извършват следствени действия. По време на сексуалното насилие и непосредствено
след него освидетелстваната Д.В. е изпитала страх от физическо малтретиране,
гняв и негодувание от насилствените действия на извършителя. В дългосрочен план
то би могло да утежни личностовата абнормост и девиантното поведение на
освидетелстваната.
Настоящата
инстанция също счита, че фактическата обстановка по делото е напълно и
безспорно изяснена по описания начин, като действително
подсъдимия П.Т.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.152, ал.3, т.5 във вр. с ал.2, т.1 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.29,
ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, като на 27.06.2018г. в землището на с. Х.,
общ. Стара Загора в условията на опасен рецидив, се съвкупил с лице от женски
пол - Д.Д.В., родена на ***г., като изнасилената не е навършила
осемнадесетгодишна възраст и е била принудена към това със сила и заплашване. Тази
фактическа обстановка е установена от: обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на съдебното следствие и показанията на разпитаните в качеството на свидетели: Д.Д.В.,
К. К.Г., Т.С.П., Г.Н.С., А.Р.С., А.К.И., Т.А.К. и К.А.К. и прочетените в хода
на проведеното съдебно следствие показания на св. М.М. Г. - на основание
чл.181, ал.5, вр.ал.1, т.5 от НПК, както и от доказателствата, събрани на
досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по реда на
чл. 283 от НПК.
Подсъдимият П.Т.М. не отрича в обясненията си
дадени в хода на съдебното следствие, че на 27.06.2018г. се е намирал в гр. Стара
Загора, като на скамейка пред Първо РУ - Стара Загора се е срещнал с Д.В..
Същият е целувал пострадалата на
скамейката, на която е седяла с приятелката си и е заминал с нея с такси до с. Х.,
а оттам пеша и на автостоп до с. З., за да я запознае с роднините си, поради
предстоящата сватба. Оттук нататък подсъдимият излага версия, че не е
извършител на деянието, предвид на това, че не се е съвкупил с Д.В. и че след
позвъняването на тел.112 в с. Зимница е избягал, тъй като е бил извършител на
престъпления – кражби, за които е бил издирват от РУ - Казанлък.
Настоящият съдебен състав счита, че правилно
е било прието от първоинстанционния съд, че обясненията на подсъдимия П.Т.М., относно
обстоятелството - осъществен ли е полов контакт със св. Д.Д.В. в с.Х. и по
какъв начин, са крайно неубедителни и са в противоречие с останалите събрани по
делото доказателства, тъй като от показанията на св. Д.В. е установено, че заедно
със св. М.Г. са срещнали подсъдимия П.М. ***, като подсъдимия започнал
да й обяснява, че е влюбен в нея. След като дал пари за такси на св. Г.
задърпал свидетелката в “градинките надолу“, където срещнали и св. П., на която
подсъдимия се представил за брат на пострадалата. След последвал спор м/у тях и
изгонването им от първото такси на което се качили, спрели второ такси, което
ги откарало до с. Х.. “Като слязохме от
таксито горичката беше близо.... Почнах да викам, той почна да ме удря с шамари
по лицето.....После почна да ми сваля гащите......Натискаше ми краката с ръцете
си.......Не съм искала да правя с него секс. Той си свали гащите, вкара си го,
клати няколко пъти и свърши, но не в мен, а настрани“.
Първоинстанционния съд правилно е кредитирал
като достоверени показанията на свидетелката Т.П., които са последователни и непротиворечиви и от тях
става ясно, че подсъдимият П.Т.М.
е държал за ръката св. В., като същата я помолила да извика полиция, без да я
чуе подсъдимия и след като не го сторила тя тръгнала след тях, но ги изгубила
от поглед, когато те се качили в такси. Св.П. не се обадила на полицията,
поради обстоятелството, че не и се занимавало с тях.
От показанията на св. Г.Н.С. и А.Р.С. също се
е установила описаната фактическа обстановка, тъй като те установяват, че действително
подсъдимия М. и пострадалата - св. В. са посетили дома им, като по време на
престоят им в дома им не е имало нищо притеснително и са ги възприели за
двойка. Св.С. установява, че същите са се държали за ръка, усмихнати: ”Момичето не съм го чула да казва, че е
притеснено от П.”. Свидетелите Т.А.К. и К.А.К. установяват твърдението на
пострадалата, че по време на престоя в дома им същата била спокойна, с чисти
дрехи и почти през цялото време разговаряла по телефона. Св.К.К. се е включила
по време на разговора на св. В. с момче, което е имала намерение да я вземе от
с. З., но същото е отказало, тъй като не я познава. След като останали насаме
със св. В., св. К.и Т.К. разбрали, че била изнасилена от подсъдимия П.М. и имала желание да остане в дома им, като не искала да си
тръгва с него, поради което св. К.К. позвънила на тел. 112 и съобщила за
случилото се. След изслушаното съдържание на оптичен носител, приложен по ДП
също се е установило, че св. К.К. е съобщила за изнасилване на тел. 112 поради
факта, че подсъдимия М. е бил настоятелен св. В. да напусне дома на семейство К.
с него, което Д.В. не е желаела.
От прочетените в хода на проведеното съдебно
следствие показания на св.М.М.Г.се установило, че след срещата им с подсъдимия М.
са пушили по цигара и през времето, докато същата е разговаряла по телефона на
подсъдимия с приятеля си, св.В. и подсъдимия са се целували и подсъдимия я е
държал за ръката и тя не е могла да тръгне,
поради което първоинстанционния съд правилно е приел, че прочетените
показания на св. М.Г., показанията на свидетелите: Т.П., Т.К. и К.К. са
непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се допълват в частта им,
относно събитията, предхождащи и последващи инкриминираното деяние, поради
което изцяло е кредитирал с доверие същите в тази им част, както и обясненията
на подсъдимия в частта им, кореспондираща със свидетелските показания, като е изградил
фактическите си изводи в тази насока въз основа на тях, респ. обясненията на
подсъдимия за събитията, предхождащи и последващи инкриминираното деяние,
доколкото същите противоречат на свидетелските показания в тази им част и не
намирали подкрепа в нито едно от останалите доказателства по делото, поради
което правилно не са били кредитирани с доверие от съда.
Относно извършването на инкриминираното
деяние от подсъдимия П.Т.М. съдът правилно е кредитирал с доверие показанията на св. Д.В.,
тъй като от една страна подсъдимият не отрича, че се е намирал на мястото,
където е извършено деянието, а от друга страна показанията на пострадалата кореспондират
в тази им част не само с показанията на останалите свидетели – К.К., Т.К. и А.К.,
имащи силата на косвени доказателства за извършеното от подсъдимия, ако и
същите да са научили за това именно от описанието направено от св. В. в дома
им, а и с изготвените по делото съдебно медицинска е психологична експертизи и правилно не е кредитирал с доверие
обясненията на подсъдимия в тази им част, възприемайки ги изцяло като защитна
негова позиция.
Първоинстанционният съд обстойно и
задълбочено е обсъдил и направил преценка на събраните по делото доказателства,
като правилно е преценил, че подсъдимия П.Т.М. е извършил деянието при пряк
умисъл и това е било установено по един категоричен начин.
Предвид обстоятелството, че по делото
фактически не е спорно авторството на деянието и начина на извършването му настоящата
инстанция намира, че правилно районния съд е приел,
че подсъдимия в случая е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е
предвиждал неговите обществено опасни последици, като е искал настъпването им
поради което същия е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.152, ал.3, т.5, вр.ал.2, т.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.29, ал.1, б.“а“
и б.“б“ от НК.
Относно определеното от първоинстанционния
съд наказание, настоящата въззивна инстанция счита, че съгласно принципите на чл.36
и чл. 54 от НК наказанието е правилно определено,
към
минималния предвиден в закона размер предвид изброените
смекчаващи отговорността обстоятелства, като съдът му е наложил наказание ”Лишаване от свобода” за срок от три години,
което наказание, предвид съдебното му минало следва да бъде изтърпяно при
първоначален ”строг” режим.
Тъй като подсъдимия П.Т.М. е
признат за виновен, правилно в тежест на същия са били възложени направените по делото разноски - като е бил осъден да заплати в полза
на Държавата по бюджетната сметка на Старозагорски районен съд сумата в размер
на 80.00лв.
и по бюджетната сметка на ОД на МВР-Стара Загора сумата в размер на 453.30лв.
- представляваща направени разноски в хода на ДП № 1959 зм-603/2018 год. по
описа на Първо РУ на МВР- Стара Загора.
На
основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК обаче първоинстанционния съд неправилно е кумулирал наложеното на подсъдимия
П.Т.М. общо наказание с
Присъда № 125 от 08.04.2019г. постановена по НОХД № 294/2019 год.
по описа на Районен съд – Казанлък, с наказанието по атакуваната присъда, тъй
като видно от справката за съдимост това наказание е наложено за съвкупност от
престъпления, за които към момента на извършване на настоящото деяние не са
били налице влезли в сила присъди по НОХД № 294 /2019г. по НОХД № 2980 /2018г.
и НОХД № 2498 /2018г.- последните две по описа на Районен съд – Стара Загора.
С
постановяване на присъдата по настоящото НОХД № 2626/2019г. по описа на
РС-Стара Загора, се създава нова съвкупност и е недопустимо
кумулирането на наказанието по обжалваната присъда, с кумулираните наказания по
НОХД № 294 /2019г. по описа на КРС, а именно с наложените такива по НОХД № 2980
/2018г. и НОХД № 2498 /2018г. и двете по описа на Районен съд – Стара Загора.
Следвало
е новата съвкупност да бъде обсъдена от първоинстанционния съд и след като се
съобрази с най-благоприятното групиране и обсъди въпроса за евентуално
приложение на разпоредбата на чл.24 от НК, да се прецени начина на приложение
на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК.
Окръжен
съд – Стара Загора, с оглед гореизложените съображения намира, че следва да
измени първоинстанционната присъда, в частта й относно групирането на
наложените наказания на подсъдимия П.Т.М., а в останалата й част следва да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Водим от
горното и на основание чл.337 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260016 от
29.09.2020г., постановена по НОХД № 2626/ 2019г. по описа на Старозагорския
районен съд, относно частта, в която на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23,
ал.1 от НК на подсъдимия П.Т.М., са му кумулирани наложените наказания по НОХД
№ 294/2019г. по описа на Районен съд - Казанлък и НОХД № 2626/2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като я отменя в тази й част.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260016 от
29.09.2020г., постановена по НОХД № 2626/ 2019г. по описа на Старозагорския
районен съд, в останалите й части.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.