Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 5.02.2019 г. гр.П.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
П.ски
окръжен съд, трети въззивен наказателен състав
На девети
януари през две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛОЯН ГЕРГОВ Мл.с. СИЛВИЯ И.
Секретар
: АЛЕКСАНДРА СЕРГЕВА
Прокурор
:
Като
разгледа докладваното от член-съдията КАЛОЯН ГЕРГОВ
ВНАХД № 1178
по описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе
в предвид следното:
Производство
по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е образувано по
жалба на адвокат Р.И. от ПлАК като защитник на обвиняемия Б.В.К. ***,ЕГН **********
срещу Решение № 937 от 27.11.2018 година, постановено по НАХД № 2635/2018г. по
описа на Районен съд – П.,VI-ти н.с.
С атакуваното решение П.ският районен съд е освободил Б.В.К.
*** с ЕГН ********** от наказателна отговорност за това, че на 16.03.2018г в гр.П.
причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди на К.Д.М. от гр.П.,
изразяваща се в кръвонасядане на двата клепача на дясното око, както и лек
отток в същата област, които са довели до болки и страдания, с което е
осъществил състава на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.1 вр. с чл.130,
ал.2 от НК, като на основание чл.78А, ал.1 от НК му наложил административно
наказание глоба в полза на държавата в размер на 3000 лв.По реда на чл.189 ал.3
от НПК осъдил К. да заплати направените деловодни разноски в полза на ОД на
МВР-П. в размер на 58,65 лв. и деловодни разноски в полза на ПлРС в размер на
50,00 лв.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване
за порочност на оспорения съдебен акт,изразяваща се в неправилна оценка на установената
доказателствена съвкупност, довела до погрешни изводи относно възприетата от
първата инстанция правна квалификация на деянието. Твърди се,че поведението на Б.К.
е било провокирано от действията на св.Д.М. в един предходен момент като
заявения от защитника личен мотив изключва хулиганския такъв, изведен от
първата инстанция,а състоянието на св.К..М. е било възприето от жалбоподателя
едва при личното му явяване пред първостепенния съд,който е отреагирал на
неговите действия възприемайки ги като заплаха.В заключение и като се сочи,че
макар действията на Б.К. да са морално укорими,то те не могат да бъдат оценени
като брутална демонстрация срещу установения обществен ред,поради което се
отправя искане за отмяна на атакуваното решение и оправдаването на
жалбоподателя.Алтернативно се отправя искане за намаляване на размера на
наложената глоба към минимума с оглед липсата на разполагаеми доходи от страна
на Б.К. и невъзможността същия да полага труд впредвид претърпяната от него
оперативна интервенция, по повод на което се представят писмени доказателства.
В открито съдебно заседание въззивният
жалбоподател се явява лично,моли съда за своето оправдаване като заявява
отсъствието на намерение за травмиране на пострадалия К..М..Навежда доводи за
липса на доходи и влошено здравословно състояние препятстващо трудовата му
ангажираност.
Защитникът – адв.Р.И. от ПлАК поддържа изложените във
въззивната жалба съображения като
претендира постановяването на оправдателен съдебен акт с оглед възприетия личен
мотив в действията на подзащитния си,а алтернативно моли за определяне на
по-нисък размер на наказанието глоба.
П.ският окръжен съд като взе в предвид
оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните,събраните по
делото доказателства и като провери изцяло правилността на невлязлото в сила
решение по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.319 от НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
За да
постанови атакуваното решение първоинстанцион-ният съд е извършил пълноценен
анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства като е приел за
установена фактическата обстановка предложена от прокурора в постановлението
му, с което същия е внесъл досъдебното производство в РС-П. с искане за
освобождаване на Б.К. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК.
Тази
фактическа обстановка, кореспондира с приобщените в хода на проведеното съдебно
следствие доказателства и се изразява накратко в следното:
На 16.03.2018г. свидетелят Д.М. пътувал заедно с К..М.
/негов син/ с лек автомобил „***“ с рег.№ ***
в посока с.*** – жк. „***“ в гр.П.. Автомобилът управлявал Д.М., а на
предна дясна седалка бил настанен сина му. Последният страдал по рождение от „Детска церебрална
парализа, като бил инвалидизиран пожизнено като инвалид Първа група с чужда
помощ.
Управляваният от Д.М. автомобил се движил по бул.“***“
и при наближаване на светофарната уредба до „ЖП гара П.“ свидетелят не спрял на
забранителния сигнал на светофарната уредба, а подал десен мигач и завил в
посока гарата като в последствие завил наляво и отново се включил в движението
на бул.“***“.
Подсъдимият Б.К. управлявал лек автомобил „***“ с
рег.№ *** по бул.“***“ с посока на движение съвпадаща с тази на свидетеля Д.М.
и по същото време наближил светофарната уредба до „ЖП гара П.“. Предприетата от
Д.М. маневра завой на дясно препречила движението на управлявания от подсъдимия
К. лек автомобил. Подразнен от това обстоятелство подсъдимият К.,
непосредствено след преминаване през кръстовището на бул.“***“, където се
намирала светофарната уредба, настигнал и задминал управлявания от свидетеля М.
лек автомобил като подсъдимият започнал да спира рязко и да криволичи пред
свидетеля.
Д.М. спрял автомобила в средната лента на кръстовището
на бул.“***“ с ул.“***“, на червен сигнал на светофарната уредба. На същото
кръстовище в дясната лента спрял автомобила на К.,който решил да се
саморазправи с водача на лекия автомобил „***” – свидетеля Д.М., слязъл от управлявания
от него лек автомобил и отворил предна дясна врата на лекия автомобил „***”,
като почти с цялото тяло се надвесил в колата и започнал да обижда Д.М., като
изплюл дъвката си по него. В този момент свидетелят К..М. в резултат на
заболяването си и на стресовата ситуация, в която бил попаднал в резултат на
поведението на подсъдимия, вдигнал несъзнателно дясната си ръка и закачил
очилата на подсъдимия, които били вързани около врата му. Подсъдимият К.
замахнал със сила и със свита в юмрук дясна ръка, ударил в областта на дясното
око седящия на предната дясна седалка свидетел К..М.. След това подсъдимият се
качил в превозното си средство и потеглил по ул.“***“ в посока жк. „***“.
От заключението на вещото лице д-р П.Н.Т. по
назначената съдебно-медицинска
експертиза се установява, че на К.Д.М. е причинено кръвонасядане на двата клепача на дясно
око, както и лек оток в същата област, което отговаря да е получено с удар с
юмрук в тази област. Според вещото лице описаните травматични увреждания са
причинили болки и страдалия като пострадалият е пожизнен инвалид с диагноза „Детска
церебрална парализа“, изразяваща се с наличие на тежки двигателни нарушения,
като същите са хаотични и некоординирани,а самият той е негоден за всякакъв вид
труд и самообслужване. Според вещото лице в екстремни ситуации, подобно на
описаната, пострадалият трудно може да реагира бързо и навреме, както и
целенасочено, освен с хаотични движения на крайниците.
Тази фактическа обстановка се възприема и от
въззивната инстанция.
Районният съд е положил щателни усилия за разкриване
на обективната истина като е анализирал внимателно гласните доказателства
събрани при разпита на свидетелите Д.М.
и К..М.,които е кредитирал с оглед тяхната конкретност,пълнота и
последователност и при отчитане както на взаимната им кореспондентност,така и
при извеждане на съответствието им със заключението на вещото лице д-р Т. по
изготвената от него съдебно-медицинска експертиза, установяваща характера на
причинените на К.М. травматични увреждания.Поставянето на тези гласни
доказателства в основата на постановения съдебен акт е правилно като първоинстанционния
съд е изложил подробни съображения,които се споделят от въззивния състав,които
намира че допълнителна опора същите намират и в показанията на св.О.Т.,който в
качеството на длъжностно лице от състава на полицията е отработил подадения
сигнал и е установил фактологията по случая изведена от извънпроцесуалните обяснения
на двете страни.Убедително и в синхрон с възприетия от него доказателствен
анализ РС-П. е отказал да цени обясненията на Б.К.,в частта в която същия е
отрекъл да е нанасял юмручен удар в главата на св.К..М. като ги е възприел за
защитна теза изолирана от доказателствената съвкупност.Показанията на Д.М. и К.М.
от гледна точка на механизъм и време на травмиране на последния намират логична
опора в заключението на вещото лице Т.,който установява и липсата на възможност
за противодействие от страна на пострадалия, чиято хипотетична реакция в
описаната екстремална ситуация е описана като хаотично движение на крайниците,неподчинено
на адекватен и целенасочен рефлекс – л.33 от ДП № Д-1471/18г. на РП-П..Липсва и
мотив за набеждаване на Б.К. от страна на горепосочените свидетели,както
правилно е отбелязал РС-П.,които до момента на срещата им с него не са го познавали
и не са се намирали в обтегнати отношения с него.
Следва да бъдат споделени в
пълна степен и изводите на РС-П. относно приложимия материален закон –
чл.131,ал.1,т.12, пр.1 вр. с чл.130,ал.2 от НК.Намерението на св.Д.М. да
избегне действието на светофарната уредба като се включи от нерегулиран със
светлинен сигнал пътен участък,
пренебрегвайки обаче пътните знаци относно предимството, неубедително се оценява
от защитата като провокативно,макар че то именно е задействало онзи психичен
процес провокирал действията на въззивния жалбоподател насочени към лично
санкциониране на нарушилия правилата за движение водач.ВКС е имал нееднократно
възможност да посочи,че телесните увреждания могат да бъдат причинени по
хулигански мотиви не само когато деецът е действал с умисъл за нанасяне на
телесна повреда,но и когато е съзнавал,че с поведението си грубо нарушава
обществения ред и изразява явно неуважение към обществото.Конкретиката на
поведението на Б.К. сочи не само оскърбително отношение към св.Д.М.,но и
брутално посегателство срещу телесната неприкосновеност на св.К..М. –
практически въззивния жалбоподател е изразил по един невъздържан начин
отрицателната си реакция към неправомерното поведение на друг водач като му е
било безразлично по какъв начин тя ще бъде възприета от околните
демонстрирайки на публично място волята
си да „правораздава“.Вещото лице д-р Т. е посочил в заключението си,че
двигателните нарушения на К.М. са тежки с оглед утвърдената по делото диагноза,
движенията му са хаотични и некоординирани,което ги прави годни за възприемане
от външни лица според въззивния състав,а липсата на адекватен в човешки план
отговор на същите в поведението на Б.К. сочи неговото безразличие към
състоянието на инвалидизираното лице,което категорично не покрива предложената
от защитата морална укоримост на същите.
Предложеното от страна на РП-П. и прието
от първоинстанционния съд приложение на чл.78а от НК се възприема от въззивния
състав,макар същото да търпи корекция в параметрите на наложеното наказание
глоба,за което обаче РС-П. не може да бъде упрекван,т.к. пред него не са били
ангажирани доказателства от защитата и държавното обвинение в тази
насока.Въззивният жалбоподател не е осъждан – видно от бюлетина за съдимост
същия е реабилитиран по реда на чл.86,ал.1 от НК за предходно деяние по
чл.325,ал.1 от НК, няма данни да се възползвал до този момент от привилегирования
ред за освобождаване от наказателна отговорност, липсват нанесени имуществени
вреди в следствие на престъпното деяние, поради което правилно Б.К. е освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.Размерът
на глобата от 3000 лева е завишен на фона на новопредставените пред въззивния
съд доказателства – епикриза на Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „***“ ЕАД – П.и
и етапна епикриза на АИППМП „***“ ЕООД – П., които сочат обобщено казано
влошено ендокриноло-гично, опорно – двигателно и сърдечно-съдово състояние на
жалбоподателя,което принципно ограничава /при все липсата на доказателства за
трудова ангажираност,бел.с.с./ възможността за трудова активност и получаване
на доходи на това основание. В комплекс с липсата на данни за по-високо
материално състояние съдът намира,че адекватния размер на глобата е 2000 лв.,в
който смисъл следва да се измени атакуваното решение.По-нисък размер на глобата
не би кореспондирал с отегчаващите вината обстоятелства коректно установени от
районния съд.
Извършената служебна проверка от П.ски
окръжен съд не е констатирала допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при разглеждането на делото и постановяването на съдебния акт от РС-П.,които
да обуславят отмяна на същия и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на първостепенния съд,а произнасянето по разноските е в съзвучие с разпоредбата
на чл.189,ал.3 от НПК и не подлежи на корекция.
Воден от горното и на основание чл.378,ал.5
вр. с чл.337,ал.1,т.1 и чл.338 от НПК, П.ският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Решение № 937 от 27.11.2018 година, постановено по НАХД № 2635/2018г. по
описа на Районен съд – П.,VI-ти н.с като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ГЛОБА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА от 3000 /три
хиляди/ лева на 2000 /две хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.