№ 48
гр. *****, 02.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Е.К.А.
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20243130200321 по описа за 2024 година
Производството е образувано във връзка с подадена жалба от П. М. Д. с
ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 24-0324-
000229/14.06.2024 г. на Началник Група към към ОДМВР-*****, РУ *****, с
което на същия било наложено административно наказание "Глоба" в размер
на 20,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП, за нарушение на
чл.20, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
НП, аргументи за което се сочат допуснати съществени нарушения на
материалните и процесуални правила, като допълнителни доводи се развиват
от жалбоподателят по съществото на делото и в представените от същия
писмени бележки.
Въззиваемата страна, не се явява и не изпраща представител в
проведените по делото съдебни заседания, като такъв няма и от страна на
призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура-*****.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
На 06.05.2024 около 08,45 часа св. И. се движел с л.а. Тойота с рег.№
****** по път – III-208 в посока гр.*****. Същият изпреварил движещ се по
пътното платно велосипедист – въззивника Д., като тъй като около 500 метра
след това, на км. 34,500 на таблото му светнала лампа сигнализираща за
отворена врата, свидетелят спрял автомобила си в най-дясната част на лентата
на пътя, на прав участък и с прекъсната разграничителна двете платна линия и
пуснал аварийните си светлини. Слязъл от автомобила и проверил
страничните му врати, които констатирал, че са затворени, поради и което
отишъл към багажника. Видял че именно там е причината за светлинната
1
индикация и отстранил прещипания с багажника брезент. В този момент
докато бил в задната дясна част на автомобила си, в него се блъснал същият
велосипедист, който преди това разминал по пътя. От удара горната част на
тялото на свидетеля се наклонила и ударила върху капака на багажника, а
велосипедистът паднал на земята в дясно от него - на тревната площ. След
падането, Д. махнал слушалките от ушите си, станал и се обадил на тел.112.
На място пристигнали полицейски служители сред които и св.О.. Д. бил
тестван за алкохол и наркотици, като резултатите му били отрицателни. Бил
съставен констативен протокол за ПТП-то по получените от участващите в
него данни и с оглед установеното на място по отношение на ПС-а, в който
било описано точното място и местоположение на спрялото МПС спрямо
пътното платно, локацията на удара и респ.на велосипеда след сблъсъка,
както и състоянието им и щетите. Пристигнал екип на Бърза помощ прегледал
св.И. и въззивника Д.. Предвид констатираното, св.О. съставил АУАН за
извършено нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, който бил връчен лично на
нарушителя. Писмени възражения били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН. В последствие била сезирана и РП-***** и образувано ДП за
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр.чл.342 от НК с пострадал -
жалбоподателят Д..
Въз основа АУАН и преценявайки неосонователност на депозираните
възражения, било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
на Д. била наложена глоба в размер на 20,00 лева за извършено нарушение на
чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Видно от приобщено по делото писмо от АПИ, посоченият пътен
участък бил позициониран в урбанизираната територия на гр.*****.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
По делото е проведен разпит на св.И., чийто показания съдът не кредитира
единствено в частта касателно мястото на спиране на МПС-то спрямо пътната
лента, доколкото същите се опровергават изцяло от останалите събрани
доказателства и видно от които автомобилът му е бил спрян най-вдясно но на
самото пътно платно. В останалата си част неговите показания и тези
депозирани от разпитания св.О. са напълно безпротиворечиви, взаимно
допълващи се в кореспондираща връзка помежду си, като колерират и с
приетите писмените доказателствени средства, като поради липса на
предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира
изцяло показанията на посочените свидетели /извън визираната по-горе част
касателно св.И./считайки ги обективни и достоверни, така и писмените
доказателствени източници.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид установените факти направи следните
правни изводи:
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна, поради следното:
2
В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на
законността на оспореното пред него наказателно постановление, като
прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с
оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на
приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, съдът намира за съставени от компетентни органи, като са
спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да
налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си
по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Спазена е процедурата по съставянето и връчването
им. Наказателното постановление и АУАНН са издадени в предвидената
форма и съдържат изискуеми съответните реквизити, като същите не страдат
от пороци, които да ги правят процесуално недопустими. Същите съдържат
определения в закона обем информация, която включва описание на
съставомерните фактически признаци на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, връзката между лицето, сочено за извършител и
инкриминираното деяние, както и нарушените правни норми, включително в
НП и санкционната такава, въз основа на която на нарушителя се налага
административно наказание. Приетите за установени съставомерни
фактически положения и приложимите към тях правни норми са изложени в
пълнота, точно и ясно, с необходимата конкретика.
В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана за осъществено
от същия нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, според която разпоредба
„водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“.
Въззивникът безспорно има качеството на водач на ППС, доколкото и
според § 6 т.19 „велосипед“ е пътно превозно средство.
Съгласно трайната и константна практика на ВКС, нормата на чл.20, ал.1
от ЗДвП е нарушена, когато водачът на основание различни причини
/отклоняване на вниманието, заспиване, разсейване, неправилно боравене с
уредите за управление или погрешно боравене с тях/ допусне отклоняване на
движението на автомобила от указаното в закона и наруши императивните
правила, регламентирани в ЗДвП или ППЗДвП като конкретната причина за
допуснатото нарушение не е от съществено значение, стига тя да е довела до
липсата на постоянен контрол при управлението на превозното средство.
Когато загубата на контрол се дължи на обективни причини се носи
отговорност единствено за нарушаване на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 или чл.
21 ЗДвП, но не и за загуба на контрол. Когато обаче загубата на контрол се
дължи на субективни причини - приложимата разпоредба е тази по чл. 20, ал.
1 ЗДвП. Същата изисква от водача да контролира непрекъснато управляваното
пътно превозно средство – по време на движението да не отклонява
вниманието си, да следи внимателно, непрекъснато и всеобхватно пътя,
обстановката по него и движението на автомобила по него, да се концентрира
в достатъчна степен върху процеса на управление. Това задължение е
самостоятелно и няма връзка с режима на скоростта. При нарушението му
водачът проявява непредпазливост поради различни субективни външни и
вътрешни фактори, които го разсейват и водят до липса на концентрация
върху осъществяваната дейност. Когато той поради невнимание не възприема
една опасност, която е имал обективна възможност да възприеме, се касае до
3
нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Решение № 122 от 3.04.2023 г. на ВКС по
н. д. № 1027/2022 г.Решение № 118 от 19.11.2021 г. на ВКС по н. д. № 461/2020
г., I н. о., НК/.
В настоящия случай, съдът намира, че именно и такова поведение е
налице от страна на жалбоподателя, видно от доказателствата по делото при
което поради неизпълнение на задължението за непрекъснато внимание при
управлението на превозното средство, водачът е забелязал спрялото МПС на
пътното платно късно, непосредствено преди да се блъсне в него, въпреки
обективната възможност да го възприеме в по-ранен момент и да предотврати
произшествието. Л.а. „Тойота“ е бил спрял на прав пътен участък, част от
урбанизираната територия на гр.***** по отношение на който са приложими
разписаните в чл.94, ал.3 от ЗДвП, най-вдясно на платното за движение по
посока на движението при двупосочно такова и при прекъсната разделителна
лентите линия, при ясна видимост, като тези обстоятелства, а и това, че
водачът на автомобила е бил извън него, а именно - в задната му част сочи, че
е имало достатъчен времеви интервал от спирането на МПС до удара,
подволяващ възприемането на същия.
С оглед и гореизложеното настоящият състав приема, че правилно е
санкциониран жалбоподателя за осъществено от същия нарушение на чл.20,
ал.1 от ЗДвП, като от АНО съобразно приложената норма на чл. 185 от ЗДвП,
му е наложено и фиксираното наказание в размер от 20 лева "глоба".
В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай, с
оглед изричната норма на чл.189з от ЗДвП и сторената законодателна
преценка, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за
нарушенията по ЗДвП.
Водим от горното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилено и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В
настоящото производство такива не са претендирани и съответно не следва да
бъдат присъждани.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0324-
000229/14.06.2024 г. на Началник Група към ОДМВР-*****, РУ *****, с
което на П. М. Д. с ЕГН **********, е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 20,00 лева, на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на
чл.20, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – ***** по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
4
5