Номер 383018.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 18.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20203100503032 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 266173/16.09.2020 г., депозирана от Т. С. Х. с ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ бл. 43, вх. 2, ет. 8, ап. 45, срещу Решение
№ 260067 от 18.08.2020 г., постановено по гр.д. № 19667 по описа на РС-Варна за 2019г.,
ГО, 19 съдебен състав, с което съдът на основание чл. 422 ГПК, е признал за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца ЕС на сграда с административен адрес
гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ бл. 43, вх. 2, представлявана от Жеко Иванов Жеков , в
качеството му на управител на ЕС, съществува вземане срещу ответника Теодора Стоянова
Бъчварова с ЕГН **********, в размер на сумата от 457,77 лв. /четиристотин петдесет и
седем лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща дължими разходи за
управление и поддържане на общите части на жилищна сграда, консумативни разходи и
фонд ремонт с административен адрес гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ бл. 43, вх. 2 за периода
февруари 2017г. - август 2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК с № 6826/04.09.2019г. по ч.гр.д. №13349/2019г. по описа на ВРС.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 272256/12.10.2020 г. от въззиваемата
страна Етажната собственост на сграда с адм. адрес гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ бл. 43, вх.
2, представлявана от Жеко Иванов Жеков, действаща чрез адв. Красимира Атанасова.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
1
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във въззивната жалба се навеждат доводи за това, че атакуваният съдебен акт е
неправилен и постановен при допуснати процесуални нарушения, като се излагат следните
аргументи в тази насока:
Жалбоподателят сочи, че в нарушение на процесуалните правила съдът не се е произнесъл
по възражение относно процесуалната легитимация на ищеца. Намира, че ищецът
обосновава легитимацията си на протокол от общо събрание на ЕС от 16.06.2017г., но в този
протокол е било взето единствено решение за образуване на съдебни производства по реда
на чл. 410 от ГПК, а не и по чл. 422 от ГПК, каквото е настоящото. Също така в тази насока
сочи, че съгласно решение на ОС на ЕС от 08.08.2018г., управителят е бил преизбран за още
две години, като мандатът му е изтекъл на 08.08.2020г., поради което към дата на
постановяване на атакуваното решение, за управителя не е била налице представителна
власт.
Теодора Хюсеин твърди, че в нарушение на служебните си задължения по чл. 140 и 146 от
ГПК съдът не е докладвал постъпилото от нея становище от 06.03.2020г., в което същата е
релевирала възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, като не е разпределил между страните
доказателствената тежест в процеса. Сочи, че съдът не е отчел наличието на предпоставките
по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, които се извеждат от представената справка за адресна регистрация,
съгласно която живее и има настоящ адрес във Федерална Република Германия от
15.11.2018г. Обстоятелството, че жалбоподателката не обитава процесния обект от ЕС, се
установява и от многократните неуспешни опити за връчване на съдебни книжа по
първоинстанционното дело.
Жалбоподателката намира, че съдът е извел неправилен извод за основателност на
предявените искови претенции, като видно от протокол на ОС на ЕС от 13.03.2014г. е
предвидено таксата за консумативни разходи да бъде в размер на 3 лв. на обитател от
апартамент, но разбивката на претендираните суми е за такива в различни размери – от по
6.05 лв. до 9.23 лв. Сочи, че на проведените общи събрания не е взето решение за
определяне на падеж на всяка от дължимите суми, поради което и счита, че процесните
вземания не са изискуеми, респективно не са дължими.
Жалбоподателката релевира и доказателствени искания, като поради допуснато от съда
нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в пропуск да разпредели
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, на основание чл. 266, ал. 3 от
ГПК моли:
2
Да бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да получи
информация от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД и „Електроразпределение
Север“ АД, относно обект в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ 43, вх. 2 ет. 8, ап.
45, с титуляр Т. С. Х. , за фактури, плащания и справка за потреблението на
електрическа енергия за периода от 01.11.2018г. до 31.12.2019г.;
Да бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с
удостоверение от МВР – Сектор „Български документи за самоличност“ за
пътуванията на Теодора Хюсеин извън пределите на страната за периода от
01.11.2018г. до 31.12.2019г.;
Да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане, от
показанията на който ще се установи, че Теодора Хюсеин пребивава на
територията на страната не повече от 30 дни;
Моли за приемане към доказателствата по делото приложените към
въззивната жалба писмени доказателства.
В заключение въззивникът моли за отмяна на атакуваното съдебно решение, като
претендира и сторените съдебно-деловодни разноски.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд правилно не е
взел становище и не се е произнесъл по депозираното след срока по чл. 131 от ГПК
становище на въззивника. Въззиваемият намира, че възражението на въззивника за
процесуалната легитимация на етажната собственост е неоснователно, тъй като с решение
на ОС на ЕС от 16.06.2017г. е било взето решение да се образуват дела по реда на чл. 410 от
ГПК, а редът по ГПК при възражение на длъжника автоматично препраща към реда по чл.
422 от ГПК. За неоснователно намира и възражението, че лицето на Жеко Жеков няма
надлежна представителна власт, тъй като съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗУЕС, при изтичане на
мандата на управителя, същият продължава да изпълнява функциите си до избора на нов
управител, поради което и до провеждане на такъв избор, управител е Жеко Жеков. Относно
възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС сочи, че всеки собственик следва да уведоми
управителя или касиера за отсъствието си писмено или устно, тъй като в противен случай
няма как последните да се сдобият с тази информация и да изключат въпросния апартамент
от начисляване на такси. Счита, че възражението е следвало да бъде направено до първото
по делото заседание пред първоинстанционния съд. Намира за неоснователно и
възражението, че за дължимите такси не е предвиден падеж, тъй като е явно, че таксите в
етажната собственост са месечни, следователно стават дължими след края на текущия
месец.
Предвид изложеното в отговора на жалбата, въззиваемият моли обжалваното решение да
бъде потвърдено.
По доказателствените искания на страните:
3
Настоящият състав на съда намира, че релевираните във въззивната жалба доказателствени
искания от въззивника Теодора Хюсеин, следва да бъдат оставени без уважение. Видно от
Определение с № 5639/27.04.2020г., на ответника е било указано да докаже всички факти,
които изключват отговорността му, тоест да докаже правоизключващите си възражения,
каквото е възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. В проведеното на 29.07.2020г. открито
съдебно заседание, процесуалният представител на ответника (въззивник в настоящото
производство), изрично е заявил, че няма възражение по така изготвения от съда доклад по
делото, респективно с така разпределената доказателствена тежест. В същото съдебно
заседание процесуалният представител на ответницата е представил доказателства, чрез
които е целял да докаже основателността на правоизключващото си възражение, а именно
адресна регистрация на Теодора Хюсеин, от която е видно, че от 2018г. същата има настоящ
адрес във Федерална Република Германия. Съдът е приел и приложил към доказателствата
по делото копие от тази адресна регистрация. Предвид това, настоящият състав на съда
счита, че не е било допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от
първоинстанционния съд, тъй като доказателствената тежест по отношение на възражението
е била разпределена, като са събрани и доказателства в тази насока. Също така, нито едно от
доказателствените искания не е за новооткрито и/или нововъзникнало за страната
доказателство, поради което да е налице хипотезата на чл. 266, ал. 2 от ГПК, изключваща
преклузията за представяне на доказателства. В допълнение на това, приложените към
въззивната жалба писмени доказателства са били на разположение на въззивника още по
време на първоинстанционното производство, като същият е имал възможност да ги
представи в проведеното открито съдебно заседание на 29.07.2020г., заедно с представената
тогава адресна регистрация.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 266173/16.09.2020 г., депозирана от
Т. С. Х. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ бл. 43, вх. 2, ет. 8, ап. 45,
срещу Решение № 260067 от 18.08.2020 г., постановено по гр.д. № 19667 по описа на РС-
Варна за 2019г., ГО, 19 съдебен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените доказателствени искания на въззивника на
основание чл. 266, ал. 3 от ГПК за издаване на съдебни удостоверения, за допускане на един
свидетел в решим на довеждане, както и за приемане на приложените към въззивната жалба
писмени доказателства.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 3032/2020 г. на ОС-Варна за 20.01.2021 г. от
10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5