РЕШЕНИЕ
№ 1078/27.01.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на деветнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на Прокурор Антон С.…………….………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова и. адм. дело № 902 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от В.С.М. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник , против: Областна Дирекция на МВР гр.Хасково, бул. „Б.“ №.
Исковете са с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сума в общ размер 3478.64 лв, от които 2000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди и 1478.64, лв, представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразен административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №18-0271-000235 от 27.07.2018г., издадена от Началник РУ-Харманли към ОДМВР-Хасково, отменена по съдебен ред с влязло в сила решение по адм.д.773/2018г. по описа на Административен съд-Хасково, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 25.11.2018г. до окончателното им изплащане. Претендира се и присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Ищецът излага съображения, че претърпените от него неимуществени вреди се изразяват в причиненото безпокойство и страх, които изпитал, тъй като на 27.07.2018г. с наложена ПАМ по чл.171т.4 от ЗДвП било иззето свидетелството му за управление на МПС. Точно в този момент ищецът силно се притеснил, тъй като тогава бил в трудово правоотношение с Община Харманли в ОП“Горска компания“. Сочи, че с изземването на СУМПС бил възпрепятстван да изпълнява трудовите си задължения съобразно трудовия му договор, както и свои лични ангажименти. Всичко това било съпроводено с изнервящи вътрешни преживявания, които допълнително усилили стреса от тази неприятна случка с него. След като останал без СУМПС, ищецът бил лишен от трудово възнаграждение за срок от два месеца в размер на по 639.32 лв или общо за двата месеца 1278.64лв. През периода от изземването на СУМПС на 27.07.2018г. до отмяната на ЗППАМ и влизане в сила на решението на АС-Хасково на 24.11.2018г. ищецът чувствал преди всичко несигурност, неудобства и притеснения, което естествено се отразило на поведението му. Ищецът счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразната ЗППАМ и настъпилия в правната му сфера вредоносен резултат, изразяващ се в лишаването му от получаване на трудови възнаграждения и други негативни преживявания. Обезщетението за така претърпените болки и страдания ищецът оценява на 2000 лева, а сторените имуществени вреди претендира в общ размер 1478.64 лв, от които 1274.64 лв - неполучени две трудови възнаграждения и 200.00 лв – заплатен адвокатски хонорар.
В допълнителна молба ищецът уточнява, че периодът на търпене на неимуществени вреди е от 27.07.2018г. (датата на изземване на СУМПС) до 24.11.2019г. (датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на ЗППАМ). Относно претендираните обезщетения от 1278.64 лв и от 200.00 лв, уточнява, че периодът на търпене на имуществените вреди е от 01.10.2018г. и за м.11.2018г. , съответно от 27.07.2017г. до 24.11.2019г.
Ответникът по иска, ОДМВР - Хасково, в представен писмен отговор на исковата молба и в съдебно заседание чрез процесуален представител оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани, като мотивира съответни съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита предявените искове за неоснователни и недоказани, и предлага да бъдат отхвърлени. Излага подробни съображения за неустановяване наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, обосноваващи възникването на право на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от отменената ЗППАМ.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложеното адм.д. №773/2018г. на АС-Хасково, че със ЗППАМ №18-0271-000235 от 27.07.2018г., издадена от Началник РУ-Харманли към ОДМВР-Хасково, на В.С.М. е била наложена ПАМ по чл.171 т.4 от ЗДвП – изземване на СУМПС на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП. ЗППАМ е била обжалвана пред Административен съд-Хасково, където е било образувано адм.д №773/2018г. С постановеното по делото Решение №837/07.11.2018г. съдът е отменил ЗППАМ №18-0271-000235 от 27.07.2018г., издадена от Началник РУ-Харманли към ОДМВР-Хасково. Съдебното решение е влязло в сила на 24.11.2018г.
В производството по адм.д.№773/2018г. на АС-Хасково ищецът е бил представляван от адв. М.К. по силата на Договор за правна защита и съдействие и Пълномощно от 12.10.2018г. Видно от Договора за правна защита и съдействие от 12.10.2018г. , сключен между В.С.М. и адв.К., е било договорено възнаграждение в размер 200.00 лв. , за което липсват данни относно начина и срока на плащане, както и за реалното му изплащане. В производството по адм.д.№773/2018г. на АС-Хасково, В.С.М. не е претендирал присъждане на разноски. Такова искане не се съдържа в жалбата срещу ЗППАМ №18-0271-000235 от 27.07.2018г., издадена от Началник РУ-Харманли към ОДМВР-Хасково, нито е направено в проведеното на 12.10.2018г. открито съдебно заседание по адм.д.№773/2018г.
Видно от представения Трудов договор №139/07.07.2016г., сключен между Общинско предприятие (ОП) “Горска компания“ – Община Харманли и В.С.М., на ищеца е възложено и последният е приел да изпълнява длъжността „шофьор“ в посоченото ОП, считано от 11.07.2016г. за пълно работно време от 8 часа и като са му определени основно месечно възнаграждение в размер 520.00 и допълнително възнаграждение за прослужено време – 10.40 лв, както и платен годишен отпуск в размер на 20 дни. Съгласно допълнително споразумение №57 от 01.01.2019г. за изменение на трудовия договор, ищецът е на длъжност „тракторист“ , определеното му основно месечно възнаграждение е в размер 650.00 лв., а допълнителното такова в размер 4%, а основният платен годишен отпуск е в размер 20 дни.
С няколко поредни заповеди на работодателя ОП “Горска компания“ – Община Харманли, на В.С.М. е било разрешено ползването на неплатен отпуск, за срок , както следва: съгласно Заповед № 108а/13.09.2018г. – 21 дни за периода от 17.09.2018г. до 16.10.2018г., включително; съгласно Заповед № 115/12.10.2018г. – 9 дни за периода от 17.10.2018г. до 29.10.2018г., включително; съгласно Заповед № 118/29.10.2018г. – 9 дни за периода от 30.10.2018г. до 09.11.2018г. ,включително; съгласно Заповед № 125/09.11.2018г. – 10 дни за периода от 10.11.2018г. до 23.11.2018г., включително; съгласно Заповед № 127/23.11.2018г. – 5 дни за периода от 24.11.2018г. до 30.11.2018г., включително; съгласно Заповед № 130/03.12.2018г. – 5 дни за периода от 01.12.2018г. до 07.12.2018г. ; съгласно Заповед № 139/06.12.2018г. – 6 дни за периода от 08.12.2018г. до 17.12.2018г. Във всички изброени заповеди ищецът ес посочена длъжност „тракторист“.
Видно от представеното Удостоверение изх.№44/16.01.2019г., издадено от ОП „Горска компания“, за периода м.01.2018г. – м.12.2018г. ищецът е получил брутно трудово възнаграждение в общ размер 6026.25 лв, като за м.07.2018г. същото е в размер 639.27 лв, за м.08.2018г. е в размер 639.32 лв, за м. 09.2018г. е в размер 319.86 лв, а за м.10.2018г. и м.11.2018г. не са отразени получени доходи.
Съгласно писмо изх.№130/07.11.2019г. на ОП“Горска компания“ през периода от 13.06.2018г. до 17.09.2018г. В.С.М. е бил на работа в общинското предприятие на длъжност „тракторист“. През посочения период е ползвал платен годишен отпуск, както следва: от 02.07.2018г. до 06.07.2018г. ; от 01.08.2018г. до 03.08.2018г.; от 27.08.2018г. до 14.09.2018г. и неплатен годишен отпуск с трудов стаж от 17.09.2018г. до 16.10.2018г.
От Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Хасково е постъпило писмо с рег.№125300-19845/18.11.2019г. , съгласно което след извършена проверка е установено, че СУМПС №*********, издадено на В.С.М. *** на 29.06.2018г. , поради изтекла валидност. Към писмото е приложена справка за нарушител/водач относно В.С.М., видно от която на 07.12.2018г. му е издадено ново СУМПС с №*********, връчено на 17.12.2018г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Н. Е. И.. Последната сочи, че са приятели с ищеца. Заявява, че си спомня за книжката, че е ходил да я подновява някъде към края на юли или август, но имало някакви проблеми и му я взели. Тогава станали доста проблеми, изпаднал в някаква депресия, имал проблеми с жена си, с която се карали постоянно. Ищецът бил шофьор на камион и работел за общината. На свидетелката било известно, че имал някакви стари актове, някакво невъзстановяване на точките и не знаел, че ще му вземат книжката. Отишъл да си я поднови и му я взели. След това имал доста проблеми в продължение на 3 - 4 месеца. Проблемите му били психически. Бил доста изнервен, не контактувал и много го било страх да не си изгуби работата. С жена му се карали, защото нямало как да карат с една заплата, а имали дете и им било много трудно. Свидетелката като тяхна приятелка била постоянно при тях през тези четири месеца и никак не ѝ било приятно. Почти всяка вечер се виждали, тъй като били много близки приятели и с ищеца, и с жена му. Не ѝ било приятно да го гледа така 3-4 месеца, а също и жена му, и детето, тъй като имали големи затруднения, а работата му зависела от книжката. Тогава ищецът за първи път получил задушаване, според свидетелката вероятно на нервна основа, ходел на психолог или на невролог. Имал доста проблеми с дишането, със сърцето, бил се притеснил, това се дължало на притеснението. През това време ищецът не ходел на работа, защото бил шофьор на камион и работата му зависела от книжката. Всичко се случило през 2018г. , ищецът отишъл да си подновява книжката, тъй като щели да ходят на море. Имали доста затруднения през тези 3-4 месеца, тъй като били на една заплата. Книжката не му била вземана друг път, ищецът не бил такъв човек. Свидетелката за пръв път го видяла в състояние на депресия. Три-четири месеца било ад за тях.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Предявени са искове с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени и имуществени вреди вследствие на отменена с влязло в сила съдебно решение ЗППАМ, издадена по реда на ЗДвП. Претенцията е заявена от лице с правен интерес и срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – ОДМВР-Хасково, към което юридическо лице принадлежи издателят на отменения административен акт. Налице е и процесуалната предпоставка по чл. 204 ал. 1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като актът, от който се твърди, че са произтекли претендираните за обезщетяване вреди е отменен с влязло в сила съдебно решение.
Предвид горното, исковете са допустими.
По основателността и доказаността на предявените искове съдът намира следното:
Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (в редакцията, действаща към момента на предявяване на исковете), Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл.4 от ЗОДОВ (в редакцията, действаща към момента на предявяване на исковете) Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да се установи кумулативното наличие на следните елементи, които са част от фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, които са отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая не е спорно, че ЗППАМ №18-0271-000235 от 27.07.2018г., издадена от Началник РУ-Харманли към ОДМВР-Хасково е отменена с влязло в законна сила съдебно решение. Установената незаконосъобразност на административния акт обуславя наличието на първия елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ по отношение и на двата предявени иска.
По отношение на претендираните имуществени вреди не се установи от събраните по делото доказателства да са налице някои от останалите две предпоставки по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Част от претендираните имуществени вреди - тези в размер на 1278.64 лв, се изразяват в неполучено трудово възнаграждение за период от два месеца, а именно м.10, 2018г. и м.11, 2018г. Установява се от представеното по делото Удостоверение изх.№44/16.01.2019г., издадено от ОП „Горска компания“, че действително за м.октомври и м. ноември, 2018г. ищецът не е получил трудово възнаграждение т.е. последният е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи. Не се доказва обаче, че неполучаването на трудово възнаграждение за този период е именно в резултат на незаконосъобразната ЗППАМ. От представените по делото Заповед № 108а/13.09.2018г., Заповед № 115/12.10.2018г., Заповед № 118/29.10.2018г., Заповед № 125/09.11.2018г. и Заповед № 127/23.11.2018г. се установява , че през м.октомври и м. ноември, 2018г. ищецът е бил в неплатен отпуск, а последица от ползването на такъв е неполучаване на трудово възнаграждение. Предвид последното, увреждането в правната сфера на ищеца, изразяващо се в неполучено трудово възнаграждение за горепосочените месеци не произтича пряко и непосредствено от отменения административен акт, а е резултат от ползвания неплатен отпуск. Дори и да се приеме, че тази настъпила за ищеца вреда е свързана по някакъв начин с незаконосъобразно приложената спрямо него ПАМ, доколкото с изземването на СУМПС последният е в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения, то причинната връзка между отменената ЗППАМ и настъпилия вредоносен резултат не е пряка и непосредствена. Липсата на тази предпоставка от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ обосновава извод за неоснователност и недоказаност на претенцията за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 1278.64 лв.
Неоснователна е и
останалата част от претенцията на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди, а
именно на такива в размер на 200.00 лв, представляващи адвокатски хонорар за
осъществено процесуално представителство по адм.д.№773/2018г. на АС-Хасково. Посочената сума има характер на разноски по административно
дело, отговорността за които е регламентирана изрично в чл.143 от АПК т.е. тя
не представлява имуществена вреда, чието овъзмездяване се извършва по реда на
ЗОДОВ. Претенцията за присъждане на адвокатското възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по адм.д.№773/2018г. на АС-Хасково ищецът е следвало да претендира по друг процесуален ред. В
този смисъл е и разпоредбата на чл.8
ал.3 от ЗОДОВ.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за обезщетяване на имуществени вреди в общ размер 1478.64 лв следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди съдът намира следното:
За понятието "неимуществена вреда" липсва легална дефиниция. Обезщетенията за такива вреди съдът присъжда за конкретно претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на административния орган, като е необходимо те да бъдат установени и доказани от ищеца.
В настоящия случай от събраните по делото гласни доказателства не се установяват негативни изживявания на ищеца в такава степен съществени, че да обосноват репариране. Макар да кредитира с доверие показанията на разпитаната по делото свидетелка, съдът счита, че същите са твърде общи и не визират конкретни проявления на твърдените в исковата молба притеснения, неудобства, изнервящи вътрешни преживявания и промяна в поведението му. Такава конкретика е налице единствено по отношение на заявените от свидетелката настъпили здравословни проблеми за ишеца, наложили посещение при психолог или невролог. Те обаче подлежат на доказване чрез съответната медицинска документация, а такава по делото липсва като изрично се сочи в съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца, че не може да бъде представена.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди следва да се отхвърли като недоказан.
Ищецът е направил искане и за
присъждане на законна лихва върху претендираната сума за имуществени и неимуществени
вреди. Доколкото предявените искове съдът отхвърля изцяло като неоснователни и недоказани,
то поради акцесорния ѝ характер, следва да се отхвърли и
претенцията за присъждане на законна лихва върху търсената като обезщетение
сума за имуществени и неимуществени вреди.
По изложените съображения, съдът
приема, че в случая не се установява наличието на всички предпоставки,
необходими за ангажиране на отговорността на ответната страна – ОДМВР-Хасково ,
поради което исковите претенции
следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същата е заявена своевременно. С оглед на това и на основание чл.10 ал.4 от ЗОДОВ вр. чл.37 от Закона за правната помощ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника по исковете юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.М. ***, с посочен съдебен адрес:***, против Областна Дирекция на МВР гр.Хасково, бул. „Б.“ №*** иск, с който се претендира присъждане на обезщетение в размер на 2000 лева, представляващи неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0271-000235 от 27.07.2018г., издадена от Началник РУ-Харманли към ОДМВР-Хасково, отменена с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.11.2018г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.М. ***, с посочен съдебен адрес:*** против Областна Дирекция на МВР гр.Хасково, бул. „Б.“ №*** иск, с който се претендира присъждане на обезщетение в размер на 1478.64 лв, представляващи имуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0271-000235 от 27.07.2018г., издадена от Началник РУ-Харманли към ОДМВР-Хасково, отменена с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.11.2018г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА В.С.М., ЕГН **********, да заплати на Областна Дирекция на МВР гр.Хасково, юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: