Решение по дело №4267/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 декември 2022 г.
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20225330204267
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2383
гр. П., 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20225330204267 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 618165-F619779/13.12.2021
г. издадено от ***** на ТД на НАП гр. П. с което на „Т.“ ООД, на основание
чл. 182, ал. 2, вр. чл. 182, ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ са били наложени административни наказания, както следва:
,,имуществена санкция‘‘ в размер от 250 лева за извършено нарушение по чл.
182, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 124, ал. 5 ЗДДС по повод кредитно известие №
**********/31.08.2020 г., ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 433,72 лева за
извършено нарушение по чл. 182, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 124, ал. 5 ЗДДС по
повод кредитно известие № **********/31.08.2020 г. и ,,имуществена
санкция‘‘ в размер от 250 лева за извършено нарушение по чл. 182, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 124, ал. 5 ЗДДС по повод кредитно известие №
**********/31.07.2020 г., като и трите са издадени от ,,А.‘‘ ЕАД.
Дружеството жалбоподател, чрез ***** Ш. обжалва процесното
наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че по делото
не са налице доказателства, които да установяват, че кредитните известия са
достигнали до знанието на жалбоподателя. Също така размерът на
наложените наказания не бил пропорционален на степента на обществената
опасност на нарушението. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, действаща чрез **** ****М. оспорва подадената
жалба. Намира същата за неоснователна, поради което поиска
потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. Претендира
1
разноски. При условията на евентуалност желае редуцирането на
претендираното адвокатско възнаграждение до минимума предвиден в
закона.
П.ският районен съд, след което се запозна с доказателства по делото и
се взе предвид доводите и възраженията на страните, намира, че жалбата е
подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна,
против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след като се запозна с формираната по делото доказателствена
съвкупност, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността
на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна.
Съображенията в тази насока са следните: В АУАН и в НП са изложени
следните фактически параметри на нарушението: Дружеството –
жалбоподател като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на
получател по фактури за доставка на захарни изделия, издадени от „А.‘‘ ЕАД
с ЕИК *********, по които е ползван данъчен кредит по смисъла на чл. 72, ал.
2 ЗДДС, не е отразило в дневника си за покупките, издадени от доставчика
кредитни известия по тези фактури, като не е сторило това в
законоустановения срок от 01 – во до 14 – то число на месеца, следващ
месеца, през който е издадено кредитното известие, което е довело до
определяне на декларирания от лицето резултат „ДДС за внасяне“ за
съответния данъчен период в по – малък размер с ДДС по кредитните
известия.
Въз основа на горното актосъставителят и административно наказващия
орган приели за установено, че „Т.“ ООД е извършило следните нарушения:
т. 1. „Т.“ ООД не е отразило в дневника за покупките и в справка –
декларация, подадени в ТД на НАП – П. с вх. № 16004414072/10.09.2020 г. за
данъчен период месец август 2020г., кредитно известие №
**********/31.08.2020 г., издадено от „А." ЕАД с предмет: „натурални
бонуси", с данъчна основа в размер на „минус" 4 146,76лв. и ДДС - „минус"
829,35 лв. към фактура № 20154/31.08.2020 г. с данъчна основа - 4 146,76 лв. и
ДДС – 829,35 лв. , по която получателят е ползвал право на данъчен кредит
през месец септември 2020 г. Кредитното известие е отразено от „Т.“ ООД
със закъснение в дневника за покупките и в справка – декларация, подадени в
ТД на НАП – П. с вх. № 16004446271/12.10.2020г. за данъчен период месец
септември 2020г. Несвоевременното включване на издаденото от „А." ЕАД
кредитно известие в дневника за покупки на получателя, е довело до
определяне на резултат в подадената от „Т.“ ООД справка декларация по
ЗДДС за данъчен период м. август 2020г. - „ДДС за внасяне" в по-малък
размер със сумата от 829,35лв. Нарушението е извършено на 15.09.2020г. в гр.
П..
т. 2. „Т.“ ООД не е отразило в дневника за покупките и в справка –
декларация, подадени в ТД на НАП – П. с вх. № 16004414072/ 10.09.2020 г. за
данъчен период месец 08.2020г., кредитно известие №
**********/31.08.2020г., издадено от „А." ЕАД с предмет: „бонус оборот‘‘, с
2
данъчна основа в размер на „минус" 8674,45 лв. и ДДС - „минус" 734,89лв.
към фактура № 20153/31.08.2020 г. с данъчна основа - 38 884,60 лв. и ДДС – 7
776,92 лв., по която получателят е ползвал право на данъчен кредит през
месец 08.2020г. Кредитното известие е отразено от „Т.“ ООД със закъснение в
дневника за покупките и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП - П. с
вх. № 16004446271/12.10.2020г. за данъчен период месец 09.2020 г.
Несвоевременното включване на издаденото от ,„А.“ ЕАД кредитно известие
в дневника за покупки на получателя, е довело до определяне на резултат в
подадената от „Т.“ ООД справка декларация по ЗДДС за данъчен период м.
08.2020 г. - „ДДС за внасяне“ в по-малък размер със сумата от 1734,89 лв.
Нарушението е извършено на 15.09.2020г. в гр. П..
т. 3 - „Т.“ ООД не е отразило в дневника за покупките и в справка –
декларация, подадени в ТД на НАП – П. с вх. № 16004383588/10.08.2020 г. за
данъчен период месец юли 2020г., кредитно известие №
**********/31.07.2020 г., издадено от „А." ЕАД с предмет: „бонус оборот", с
данъчна основа в размер на „минус" 2 872,65лв. и ДДС - „минус" 574,53 лв.
към фактура № 19081/31.07.2020 г. с данъчна основа - 8 332,07 лв. и ДДС – 1
666,53 лв. , по която получателят е ползвал право на данъчен кредит през
месец юли 2020 г. Кредитното известие е отразено от „Т.“ ООД със
закъснение в дневника за покупките и в справка – декларация, подадени в ТД
на НАП – П. с вх. № 16004414072/10.09.2020г. за данъчен период месец
август 2020г. Несвоевременното включване на издаденото от „А." ЕАД
кредитно известие в дневника за покупки на получателя, е довело до
определяне на резултат в подадената от „Т.“ ООД справка декларация по
ЗДДС за данъчен период м. юли 2020г. - „ДДС за внасяне" в по-малък размер
със сумата от 574,53лв. Нарушението е извършено на 15.08.2020г. в гр. П..

Описаната по – горе фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства –
показанията на актосъставителя – свидeтеля Б., както и от приобщените по
надлежния ред писмени доказателства.
По отношение на показанията на свидетеля Б. съдът не намира
основания да не кредитира същите в цялост, доколкото същият
добросъвестно потвърди изложените от него в процесния АУАН
констатации. Показанията му са изцяло логични, последователни и съответни
на приложените по делото писмени доказателства. Н. Б. изрично посочи, че
не е изследвал факта на получаване на процесните кредитни известия, като
проверката му включвала единствено проверка на датата на кредитното
известие и съответно според нея в кой месец е следвало да бъде отразено в
дневника за покупките.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложената
по административната преписка оправомощителна заповед № ЗЦУ-1149/
25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП. Същите са в съответствие
със сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
3
При извършена служебна проверка, а както и по повод изричните
възражения на жалбоподателя в тази насока, Съдът намира, че процесното
наказателно постановление следва да бъде отменено, поради недоказване на
всички съставомерни факти от състава на административното нарушение по
чл. 124, ал. 5 от ЗДДС. В тази връзка следва да се посочи, че фактическият
състав на нарушението по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС включва в себе си не само
издаването на кредитното известие, но и неговото реално получаване от
адресата и данъчнозадълженото лице. Този извод следва от изричния текст на
горецитираната разпоредба според който "регистрираното лице е длъжно да
отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за
данъчния период, през който са издадени". При тълкуване на разпоредбата, с
оглед цялостното й съдържание, се формира извод, че това изискване се
отнася единствено до кредитните известия, които са получени от данъчно
задълженото лице в месеца на издаването им, като в противен случай би се
стигнало до обективно невъзможно за изпълнение задължение. Безспорно
установено положение е, че отговорността на ЮЛ е обективна и безвиновна и
за нейното ангажиране не е необходимо да се установява умисъл или
непредпазливост на служител на ЮЛ. Посоченото, обаче не отменя базисното
правило, че за да бъде неизпълнението на дадено задължение противоправно
и наказуемо, изпълнението му следва да е обективно възможно към момента,
който се сочи като дата на осъществяване на административния състав.
Отразяването на кредитните известия в месеца на издаването им е общото
правило и желаното развитие на данъчните отношения. В този смисъл е и
цитирана от въззиваемата страна съдебна практика. Поради изложеното в
случай, че кредитното известие е получено в месеца на издаването му,
данъчнозадълженото лице следва безусловно да го отрази в дневника за
покупки за същия месец, като всякакви причини от вътрешно организационно
естество за забавата са ирелевантни и не могат да възпрепятстват
ангажирането на обективната и безвиновна отговорност на юридическото
лице. В случай, че кредитното известие е получено, обаче в месец последващ
неговото издаване, е налице своеобразна „грешка“ по смисъла на чл. 126, ал.3,
т.1 ЗДДС, изразяваща се в неотразяване на обективно съществуващ документ
в справката декларация и дневника за покупки, която грешка се поправя по
реда на чл. 126, ал.3, т.1 ЗДДС чрез включване на документа в отчетния
регистър, но не за месеца, в който документа е бил издаден, а за месеца, в
който грешката е установена, което означава, че в случай на кредитни
известия получени по-късно от месеца на издаването им, корекцията се
извършва като кредитното известие се отрази в дневника за покупките за
данъчния период, съответстващ на месеца на получаването му, доколкото
именно тогава се явява открита „грешката“. От гореизложеното следва, че
момента на реалното получаване на кредитното известие е от значение не
само като елемент от фактическия състав за съставомерност на деянието като
нарушение по чл. 124, ал.5 ЗДДС, но и за определяне по кой ред следва да
бъде отразено кредитното известиепо реда на чл. 124, ал. 5 ЗДДС или по реда
на чл. 126, ал.3, т.1 ЗДДС. В смисъла, че реалното получаване на кредитното
известие е елемент от фактическия състав на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС е и трайно
4
установената практика на Върховен административен съд, обективирана в
редица актове включително Решение № 15442 от 14.12.2020 г. по адм. дело №
8391/2020 г., Решение № 6188 от 25.05.2016 г. по адм. дело № 1952/2015 г.,
Решение № 13290 от 08.12.2015 г. по адм. дело № 15523/2014 г.,Решение №
2512 от 08.03.2016 г. по адм. дело № 15565/2014 г., Решение № 16902 от
17.12.2013 г. по адм. дело № 4780/2013 г., Решение № 11769 от 06.11.2015 г.
по адм. дело № 4412/2014 г. В тази посока са и постановените решения на
най-актуалната практика административните съдилища на различни съдебни
райони: Решение № 147 от 20.12.2021 г. по к. а. н. д. № 128/2021 г. на
Административен съд – Кърджали; Решение от 21.06.2021 г. по к. а. н. д. №
10139/2021 г. на Административен съд – Велико Търново, Решение № 2531 от
30.11.2015 г. по к. а. н. д. № 2953/2015 г. на Административен съд – Варна,
Решение № 351 от 24.06.2020 г. по к. а. н. д. № 198/2020 г. на
Административен съд – Пазарджик. Противна позиция е застъпена
единствено в Решение на Административен съд – П. с Решение № 2050 от
28.10.2015 г. по к. н. а. х. д № 1627/2015 г., постановено преди формиране на
цитираната трайна практика на ВАС и административните съдилища в
страната. С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция приема, че
за да бъдат съставомерни деянията на посочените в акта и постановлението
дати, следва да е несъмнено установено по делото, че процесните кредитни
известия са получени в същия месец, за който са издадени.
В конкретния случай беше изискана информация от трето неучастващо
по делото лице, а именно ,,А.‘‘ ЕАД, което отговори на Съда, че не разполага
с доказателства, кога кредитните известия са били получени от дружеството
жалбоподател.
В конкретния случай от страна на наказващия орган, но и не се описва
или твърди за конкретния момент нито в обстоятелствената част на АУАН,
нито в обжалваното НП. Напротив, от показанията на разпитания в съдебно
заседание актосъставител Б. се установява, че като контролен орган не е
изследвал кога са получени процесните кредитни известия.
Всичко коментирано съществено е засегнало и правото на защита на
жалбоподателя, да разбере за какво точно негово поведение е наказан, като не
са били съобразени реквизитите по чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН, касаещи описание на нарушението и обстоятелствата, на които се
основава. Неизследването и непосочването в АУАН и НП на обстоятелството
дали и кога са получени процесните кредитни известия не само е довело до
фактическа необоснованост на изводите за съставомерност на деянията и
ангажиране на отговорността на дееца въз основа на предположения, но е
довело и до съществено нарушение на процесуалните правила. В процесния
случай, както съдът, така и нарушителят са поставени в положение да гадаят
и да предполагат какви са всъщност фактическите параметри на вмененото
нарушение. Предвид изложеното безпредметно се явява обсъждането на
останалите, релевирани с въззивната жалба възражения, като обжалваното
Наказателно постановление следва да бъде отменено.
По разноските:
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните в съдебните производства
5
имат право на разноски по реда на АПК. По този повод е направено
своевременно искане от жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за
реално разходени средства за адвокатско възнаграждение по случая в размер
на 300 лева, видно от приложения договор за правна защита и съдействие. В
същия е записано, че възнаграждението е изплатено в брой при подписването
му, като в тази си част представлява разписка за заплащането на хонорара.
Предвид отмяната на обжалваното наказателно постановление и изложените
по-горе съображения, съдът намира за основателна претенцията на
жалбоподателя до пълния й размер, като следва да се осъди въззиваемата
страна за тази сума.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1
и т. 2 от ЗАНН и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 618165-F619779/13.12.2021 г.
издадено от ***** на ТД на НАП гр. П. с което на „Т.“ ООД, на основание чл.
182, ал. 2, вр. чл. 182, ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ са били наложени административни наказания, както следва:
,,имуществена санкция‘‘ в размер от 250 лева за извършено нарушение по чл.
182, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 124, ал. 5 ЗДДС по повод кредитно известие №
**********/31.08.2020 г., ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 433,72 лева за
извършено нарушение по чл. 182, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 124, ал. 5 ЗДДС по
повод кредитно известие № **********/31.08.2020 г. и ,,имуществена
санкция‘‘ в размер от 250 лева за извършено нарушение по чл. 182, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 124, ал. 5 ЗДДС по повод кредитно известие №
**********/31.07.2020 г., като и трите са издадени от ,,А.‘‘ ЕАД.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите БУЛСТАТ ********* ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.“ ООД, ЕИК ********* сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за
представителство пред Районен съд П..
Решението подлежи на обжалване пред П.ски Административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6