Р Е Ш Е Н И Е
София, 25.11.2022
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-3 състав, в открито заседание на четиринадесети ноември през
две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 13599 г. по описа за 2017 г. и
за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е
иск от В.В.М.,
ЕГН **********,*** против Ю.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 227, б. „в“ ЗЗД
за отмяна на дарението, извършено с нотариален акт № 88, том I, рег.№ 5372, дело
№ 77 от 1999 г., на нотариус В.Я., рег.№ 265 от НК, вписан в Служба по
вписванията вх.рег.№ 26132, акт № 94, том LXXIV, дело № 16704, имотна партида
33637, по силата на който Е.И.М., ЕГН
**********,***, поч. на 18.11.2019 г. е дарила на дъщеря си Ю.В.Д. 1/2 ид. ч. от следния недвижим
имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 16, находящ се на 4-ти ет., в жилищна сграда - ******София,
район „Лозенец", ул."*******№ **, състоящ се от две стаи, хол, кухня
и други сервизни помещения, със застроена площ от 80.50 кв.м., като си запазила
правото пожизнено и безвъзмездно да ползва имота, предмет на дарението, до размер на ½ ид.ч. от извършеното
дарение. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че с
нотариален акт № 88, том I, рег.№ 5372, дело № 77 от 1999 г., на нотариус В.Я.,
рег.№ 265 от НК, вписан в Служба по вписванията вх.рег.№ 26132, акт № 94, том
LXXIV, дело № 16704, имотна партида 33637, е сключен договор за дарение, по
силата на който Е.И.М., ЕГН **********,***, поч. на 18.11.2019 г./първоначална
ищца по делото/, дарила на дъщеря си – ответницата Ю.В.Д., собствената си 1/2
ид. ч. от следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 16, находящ се на 4-ти
етаж, в жилищна сграда - ******в град София, район „Лозенец", ул."*******№
**, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, със
застроена площ от 80.50 кв.м., като си запазила правото пожизнено и
безвъзмездно да ползва имота, предмет на дарението.
Заявява се, че поради напредналата й
възраст и съпътстващи заболявания първоначалната ищца – дарителката Е.М. не е в
състояние да се издържа сама, поради което с нотариална покана, рег.№ 6869, том
5, акт № 48 от 18.07.2017 г. на В.Г.- нотариус с рег.№ 340 от НК, поканила
дъщеря си да й заплаща месечна издръжка, в размер на 250 лв. Поканата е връчена
на 31.07.2017 г., но след получаването й не последвало плащане от страна на
ответницата.
Предвид
изложеното ищецът моли съда да отмени, на основание чл. 227, б. „в“ ЗЗД,
извършеното дарение.
Ищцата е
представила писмени доказателства. Поискала е допускане на гласни такива и
експертизи.
В хода
по същество моли съда да уважи предявения иск, като отмени процесното дарение
до размер ¼ ид.ч. от дарения имот.
Претендира
разноски и адвокоатско възнаграждание.
Ответницата Ю.В.Д.
оспорва предявения иск.
Твърди, че не е нарушила вещното право
на доживотно ползване на ищцата.
Заявява, че не работи, а единственият
й доход е от пенсия по болест във връзка с онкологично заболяване в размер 170
лв..
Твърди, че ищцата притежава части от
недвижими имоти - къща в с. Говедарци, общ. Самоков, наследствени земеделски
земи в с. Бели Искър, общ. Самоков, с които има възможност за финансово
подпомагане.
Представя писмени доказателства, които
моли да бъдат приети. Поискала е допускане на гласни такива и експертизи.
В хода
по същество моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и да й
присъди сторените разноски.
.
Съдът като
взе предвид представените и приети по делото доказателства и становища на
страните приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Нотариален
акт № 88,
том I, рег.№ 5372, дело № 77 от 1999 г., на нотариус В.Я., рег.№ 265 от НК,
вписан в Служба по вписванията вх.рег.№ 26132, акт № 94, том LXXIV, дело №
16704, имотна партида 33637, от който е видно, че между Е.И.М. и нейната
дъщеря – ответницата Ю.Д. е сключен договор за дарение на1/2 ид.ч. от следния недвижим
имот: АПАРТАМЕНТ
№ 16, находящ се на 4-ти ет., в жилищна сграда - ******София, район
„Лозенец", ул."*******№ **, състоящ се от две стаи, хол, кухня и
други сервизни помещения, със застроена площ от 80.50 кв.м., при запазване
правото
на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота от страна на дарителката.
С нотариална
покана, рег.№ 6869, том 5, акт № 48 от 18.07.2017 г. на В.Г.- нотариус с рег.№
340 от НК, изпратена от Е.М. до ответницата Д., връчена й лично на 31.07.2017
г., дарителката – нейна майка я поканила да й заплаща месечна издръжка от 250
лв. Доказателства за заплащане от ответната страна на такива суми месечно по
делото не бяха представени.
В
хода на производството, на 18.11.2019 г. първоначалната ищца Е.М. и по делото
бе конституиран нейният син и брат на ответницата В.М..
От
негова страна по делото бе представено Саморъчно
завещание от 20.03.2018 г., по силата на което Е.М. е завещала на ищеца В.М.
собствената си ½ ид.ч. от процесния имот. Това завещание бе оспорено от
ответната страна по реда на чл. 193 ГПК и съдът откри производство по
оспорването му.
Назначената съдебно – графологична
експертиза даде заключение, че завещанието е написано и подписано от Е.И.М..
По
делото беше назначена и приета съдебно –
медицинска експертиза. Вещото лице заявява, че Е.М. е страдала от следните
заболявания: - клапна болест на сърцето, митрално клапно протезиране с
биологична клапна протеза, артериална хипертония, хронично предсърдно мъждене и
трептене, имплантиран постоянен електостимулатор /2017 г./, исхемичен инсулт в
басейна на дясната средномозъчна артерия /2019 г./. След преглед на
рецептурната книжка експертът е установил, че на месец тя е приемала следните
лекарства: еликвис – 152 лв. за 60 дни, кавинтон форте – 15,23 лв. за 30 дни,
спиронолактон – 5,76 лв. за 30 дни, конкор
– 7,48 лв. за 56 дни и норваск – 5,66 лв. за 60 дни. Приемани са и други
лекарства, но не като редовна терапия, а инцидентно – ципрофлоксацин, лопедиум,
магнерот, фурантрил.
Според
заключението на допълнителната съдебно – медицинска експертиза, допълнителните
заболявания на Е.И.М. са: - Старческа нуклеарна катаракта на дясното око, което
на 11.12.2015 г. е оперирано по стандартна методика без компликации и са
платени медицински изделия, които не се заплащат от НЗОК: задно - камерна леща
и Мегакром 00104 на обща стойност 1 000 лв., - Интрапаренхимна мозъчна
хеморагия, отразена в етапна епикриза от Отделение по нервни болести при
УМБАЛСМ Пирогов. Издадената рецепта и закупения едикамент Албурекс на стойност
1291 90. отговарят да са закупени и приложени по време на болничния престой прилага
само интравенозно, въпреки, че не е отразено в епикризата.
По
делото беше изслушана и приета съдебно –
счетоводна експертиза, според заключението на която месечният параичен
разход за издръжка средно на едно лице за 2017 г. възлиза на 434, 75 лв., а за
2018 г. – на 463, 22 лв. Експертът заявява, че по отношение на ищцата, с оглед
необходимите разходи за лекарства месечно, този разход възлиза на 495, 38 лв.
за 2017 г. и на 523, 85 лв. за 2018 г.
По искане на страните
по делото са разпитани трима свидетели.
Свидетелят
В.В.М. е внук на починалата ищца Е.М., син на ищеца В.М. и племенник на
ответницата Ю.Д..
Той заяви, че Ю.Д.
работи като психолог, има кабинет за изготвяне на психопрофили в жилището си в
кв. Бъкстон. Свидетелят е живеел с баба си. Според казаното от него, леля му и
съпругът й са ги заплашвала, леля му казвала, че иска да се продаде апартамента
и така и св. М. щял да вземе някакви пари от него. Заканила се, че в имота ще
пусне да живеят цигани, за да ги принуди да го продадат. Наложило се баба му да
си смени номера на телефона, защото искали тя да се изнесе от апартамента,
пожелавали й да умре. Свидетелят е живял за малко в Германия, но сега живее в
България. Знае, че баба му прехвърлила ½ ид.ч. от процесния апартамент
на леля му, като си запазила правото на ползване върху него, но по – късно му е
казвала, че е била подведена. Другата половина от имота е собственост на
свидетеля. Сега, според този свидетел, леля му живеела в собствено жилище на
ул. Черни връх, с мъжа й имат и семеен имот в с. Равда – къща в затворен
комплекс на два етажа с гараж и заден двор.
Св. В. М. каза, че
баба му Е.М. на 14.11.2019 г. получила инсулт, дъщеря й изобщо не знаела, че
майка й е в болница, като я уведомили, идвала да я вижда, престоявала между 45
минути и час и половина. По – нататък в показанията си св. М. заяви, че отношенията
между майка и дъщеря приключили след дарението на апартамента, интересът на Д.
спаднал. Докато била жива, баба му нямала друг доход освен пенсията си и
разчитала на внука си и неговото семейство за храна.
Свидетелката
Н.Н.Н.е живяла в блока, в който е живяла починалата Е.М.,
на същата площадка.
Тя познава Е.М. от 60
години. Заяви, ч„е дъщеря й Ю.Д. ***/ докато не се оженила. След това се
преместила и от 30 години не е идвала да види майка си. М. всяко лято ходела на вилата си в с.
Говедарци, която била построена от нея и съпруга й, а зимата живеела в
апартамента с внука си и неговото семейство – жена и две деца. Няколко години
внукът бил в Германия и тя живяла в апартамента само с децата му. Последните
години Е. не била добре със сърцето си и ходела по – рядко в Говедарци. Според
свидетелката, М. имала материални затруднения, затова садяла картофи на
Говедарци и ги продавала на съседи. Имало e случаи, когато дори не можела да
си плати таксата за входа, която била някъде от порядъка на 6 или 7 лв. Все
казвала: „Владко като си дойде ще плати“.
Три – четири години преди да почине М. ходела при дъщеря си да й чисти и
да й разхожда кучето. От самата Е.М. свидетелката знае, че дъщеря й Ю. ***, по
– късно си купила апартамент в затворен комплекс в ж.к. Бъкстон. Когато Е. се
разболяла, синът й я взел да я гледа при себе си, в ж.к. Люлин. По – нататък
свидетелката заяви, че още преди 30 години ответницата карала хубава кола.
Свидетелката
С.С.З.живее в с. Говедарци и е била съседка на М. по вила.
В показанията си тя заяви, че през 1978 г. М. и съпругът й започнали да строят
къщата и оттогава я познава. Двете семейства са строили по едно и също време.
Мъжът на Е. бил водопроводчик и им поставил водопровода на банята, а, заедно с
това, им карал материали от София. Двете семейства били близки, особено близки
станали след смъртта на съпруга на Е. – В.. Е. живяла половината година в
Говедарци, през уикендите идвали децата й – по – често дъщеря й. Семейството на
свидетелката й помагало, мъжът й цепел дърва. Е. винаги организирала гости за
имения си ден, ходели й на гости – синът й по – рядко и по – често дъщерята.
Двамата със съпруга й идвали всяка седмица или през седмица. . С тях си
споделяла, че синът й не се грижи за нея, докато дъщеря й и носи храна, дава й
пари за дърва, дори ги е черпила диня. Е. била много икономична, винаги имала
пари, получавала пари и от дъщеря си. През 2017 г. си споделила със свидетелката,
че има голям грях по отношение на Ю., която се е грижила за нея, давала й пари,
а тя ги давала на сина си и на внука си. За делото свидетелката разбрала на
погребението на М. от дъщеря й. Когато през 2017 година си направила операция
на очите, Е. казала на св. Зарева, че ще отиде в кв. Люлин, за да поиска от
сина си парите, които му е дала назаем. По – късно й споделила, че снаха й я
изгонила. Операцията на очите била платена от Ю.Д.. Обикновено Е. нямала нужда
от грижи, сама си правела всичко, стояла си на вилата в Говедарци. През
пролетта на 2019 г. дошла за последно, по – късно починала. След 2019 г. Ю. и
съпругът й идвали по – рядко на вилата.
Свидетелката Т.В.Т.е
приятелка на ответницата, работили са заедно в ГДИН от 1995 г. Тя заяви, че познава
Е. от 1996 г. и многократно й е гостувала на вилата в с. Говедарци. Ю.
непрекъснато помагала на майка си, грижела се изключително добре и за двамата
си родители. Дала, например, средства за операцията й, когато преди 15 години Е.
не могла да си получи обратно парите, дадени в заем на сина й. Според
свидетелката, когато Е. получила инсулт, синът й и неговото семейство не
допускали дъщеря й да я види в болницата и това й го е казвала самата Ю..
Заедно с това знае, че Ю. не е имала достъп до апартамента в Лозенец, на ул.
Люботрън, в който майка й живеела с внука си – сина на брат й. В., внукът, имал
е лошо, неприязнено отношение към баба си, не си плащал сметките и това тежало
на баба му и на Ю.. Свидетелката заяви категорично, че няма случай, в който Ю.
да е отказала грижи на майка си. Св. Т.каза още, че е ходила много пъти на
вилата в Говедарци заедно с Ю., още когато там живеели Е. и съпругът й. Виждала
е Е. през 2011 г., когато е ходила на гости на Ю. в апартамента й, тъй като по
това време майка й живеела при нея след претърпяна сърдечна операция. Тогава
самата Ю. била оперирана от рак и след химиотерапия, но се грижела за майка си.
Свидетелката не помни ответницата да е отказвала на майка си някакви средства.
След 1996 г. Т.повече от десет пъти е ходила в Говедарци, но не уточни периода,
през който е посещавала вилата. С Ю. е работила през периода от 1995 г. до 1999
г. След 1999 г. двете са се виждали един или два пъти месечно. Първоначално
тази свидетелката каза, че е ходила в имота до 2017 г., по – късно до 2016 г.,
а накрая заяви, че след 2015 г. не е виждала Е.М. и не е разговаряла с нея.
Знае, че е починала през м. ноември, но не помни точната година. Не знае кога е
заведено настоящото дело, знае само, че майката на Ю. си е оттеглила
завещанието по отношение на апартамента в Лозенец, в който били израснали Ю. и
брат й, защото изпитвала съчувствие към внука си и искала да осъществи някаква
нейна лична справедливост.
По делото от ищцовата
страна е представено удостоверение, от което е видно, че до завеждане на делото пенсията на първоначалната ищца – дарителката Е.М.,
е била 315 лв., а след това, считано от 01.10.2017 г., размерът й е бил
увеличен на 335 лв.
Съдът като
взе предвид представените и приети по делото доказателства и становища на
страните приема за установено следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание
чл. 227, б.“в“ ЗЗД за отмяна на извършено дарение, поради непредоставяне на
издръжка.
Договорът
за дарение е едностранен договор и по начало не създава за дарения никакви задължения за издръжка или помощ за дарителя,
освен моралното задължение да бъде признателен на дарителя за направеното
дарение. Това морално задължение се трансформира в правно задължение за даване
на издръжка само ако настъпят нови юридически факти – ако дарителят изпадне в
нужда и ако поиска от дарения да му дава издръжка. Последица от неизпълнението
на това вече правно задължение е възможността дарението да бъде отменено от
дарителя.
Фактическият състав на
основанието по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД включва следните три групи
обстоятелства: изпадане на дарителя в нужда от издръжка, която не следва да
бъде инцидентна, а да има траен характер; отправено искане до дареното лице за
даване на издръжка; отказ от дарения /изричен или мълчалив/ да дава исканата издръжка.
Съгласно разясненията,
дадени в ТР № 1/21.10.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС, при иск за
отмяна на дарение на посоченото по – горе основание не е налице проява на
непризнателност, когато дареният не представи поисканата от дарителя издръжка,
от която той трайно се нуждае, ако, поради липсата на достатъчно средства, с
даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които
е длъжен да издържа по закон, в по - лошо положение от това на дарителя.
В тежест на дарителя -
ищец е да установи трайната си нужда от издръжка, която включва обичайните
потребности за живот с оглед възрастта и социалното и здравословното му
положение, отправено искане до ответника да дава издръжка и отказът на
ответника да дава такава, както и фактът, че той разполага с
достатъчно средства, за да дава я предоставя, без да постави себе си
и лицата, които издържа по закон в по-неблагоприятно положение от това на
дарителя.
В тежест на ответника,
пък, е да докаже, че е предоставил на ищеца поисканата издръжка.
Не се спори между
страните по делото, а и се установява от представения и подробно описан по –
горе нотариален акт за дарение на недвижим имот, че между майката на ищеца Е.М.
и ответницата – нейна дъщеря, е сключен валиден договор за дарение, по силата
на който през 1999 г. М.. е дарила на дъщеря си ½ ид. ч. от процесния имот, като си е запазила
правото на ползване върху етажа до смъртта си.
Съдът намира, че дарителката
– първоначална ищца е изпаднала в трайна нужда от издръжка. Съдебната теория и
критериите на практиката приемат, че „трайната нужда“ следва да се преценява
във всеки конкретен случай, с оглед личността на дарителя, неговите конкретни
битови и здравословни нужди, като се вземе предвид неговата социална среда и
икономическите условия на живот в страната. Трайното изпадане на дарителя в
нужда от издръжка означава, че нито паричните му доходи, нито цялото
притежавано недвижимо и движимо имущество, нито потенциалните възможности,
свързани с това имущество, не са достатъчни за преживяването му. При
конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка трябва да се вземат
предвид всички обстоятелства, включително и дали доходите на дарителя са
по-ниски от определения от държавата средно необходим размер за едно лице в
страната. Линията на бедност е величина, която като общоизвестен факт
категорично обосновава наличието на трайна нужда от издръжка (в този смисъл Решение № 432 от
22.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3321/2013 г., IV г. о., Решение № 145 от 01.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 786/2017г., III г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
В конкретния случай се
установява, че ищцата към момента на завеждане на делото е била на 86 години, с
влошаващо се здравословно състояние, чийто месечен доход се е формирал
единствено от пенсията й, която, видно от представените писмени доказателства,
до завеждане на делото е била 315 лв., а след това, считано от 01.10.2017 г., е
била определена на 335 лв. – обстоятелство, което не беше оспорено от ответницата.
Съгласно Постановления на Министерския съвет линията на бедност, определена за
страната за 2017 г. е в размер на 321 лв., а за 2019 г. е в размер
на 348 лв. При посочения размер на линията на бедност и при месечен
доход от 315, респ. 335 лв., при липсата на друго имущество, при невъзможност
да реализира други трудови доходи, поради напредналата възраст и влошаващото се
здравословно състояние, което е свързано с ежемесечно закупуване на лекарства,
въззивният съд намира, че дарителката е изпаднала в трайна постоянна нужда от
издръжка.
По делото се установява
и че издръжката е поискана от ответницата с описаната
по – горе нотариална покана, както и че ответницата е обективирала поведение,
което, по своята същност, представлява отказ да се даде исканата издръжка,
израз е на непризнателност и предпоставя отмяна на дарението в хипотезата на
чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.
Искането за издръжка не
е формален акт и, в този смисъл, съдът се позовава на трайната практика на касационната
инстанция: Решение № 194 от 02.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 130/2013 г., III г.о., Решение № 435 от 02.11.2011г. на ВКС по гр. д. № 1370/2010 г.,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Нуждаещият се от издръжка може да поиска издръжка от
дарения и устно.
Не е необходимо поканата
за даване на издръжка да съдържа искане за точно определена парична сума,
достатъчно е тя да е определяема. В конкретния случай от съдържанието на поканата
за даване на издръжка, се установява, че, освен отразеното, че ищцата има нужда
от пари за лекарства, за закупуване на хранителни продукти и заплащане на
разходи за битови нужди, както и че разполага само с ежемесечен доход от пенсия,
тя е посочила и необходимата й сума – 250 лв.
Според съдебната
практика, от съществено значение за фактическия състав на нормата на чл. 227,
ал. 1, б. „в“ ЗЗД е поведението на дарения - дали той, след като дарителят му е
поискал издръжка, заявява желание да дава такава или не. Когато дареният не
изяви воля за даване издръжка на дарителя, то следва да се приеме, че е налице
отказ за даването й /в този смисъл е Решение № 172 от 16.05.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 1203/2012 г., IV г. о., ГК/.
В конкретния случай съдът
намира за доказан фактът, че е налице отказ от даването на издръжка, като, предвид
малкия размер на единствения доход на дарителката – пенсия в минимален размер, счита,
че не следва да бъдат взети пред вид показанията на свидетелите, посочени от
ответницата, които заявиха, че дарителката М. е била много спестовна жена, тъй
като, очевидно посочените средства за издръжка са изключително недостатъчни за
осигуряване на достоен живот на един възрастен човек – храна, поддръжка на
дома, отопление, осветление и други режийни, лекарства и т.н. В тази насока,
досежно необходимите на ищцата средства за издръжка, съдът кредитира приетите
по делото съдебно – медицинска и съдебно – счетоводна експертизи.
Съдът намира за доказана
и възможността на ответницата да осигурява издръжка на ищцата в минимален
размер, още повече че по делото не се спори, че ответницата е била в добро
финансово състояние, разполагайки с няколко недвижими имота, луксозна лека кола
и др. Що се касае до твърденията на ответницата, че е купувала на майка си храна
и други неща, за същите бе споменато в показанията на посочените от нея двама
свидетели, но съдът приема, че липсват доказателства това реално да е сторено,
поради което и разходите за закупуване на хранителни продукти не следва да се
отчитат при обсъждане на възможността на ответника да плаща издръжка.
С оглед изложеното съдът
счита, че предявеният иск е основателен и доказан и, като такъв следва да бъде
уважен, като бъде отменено извършеното дарение на процесния имот.
При този изход на спора следва
ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски, съобразно представения
списък, общо в размер на 3 458 лв., от които: 458 лв. д.т., 1 000 лв.
депозити за в.л. и 2 000 лв. адвокатски хонорар.
Водим от горното, Софийският градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА, по иска, предявен от В.В.М.,
ЕГН **********,*** против Ю.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 227, б. „в“ ЗЗД, дарението,
извършено с нотариален акт № 88, том I, рег.№ 5372, дело № 77 от 1999 г., на нотариус
В.Я., рег.№ 265 от НК, вписан в Служба по вписванията вх.рег.№ 26132, акт № 94,
том LXXIV, дело № 16704, имотна партида 33637, по силата на който Е.И.М., ЕГН **********,***, поч. на
18.11.2019 г. е дарила на дъщеря си Ю.В.Д.
1/2 ид. ч. от следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 16, находящ се на
4-ти ет., в жилищна сграда - ******София, район „Лозенец", ул."*******№
**, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, със
застроена площ от 80.50 кв.м., като си запазила правото пожизнено и
безвъзмездно да ползва имота, предмет на дарението, до размер на ½ ид.ч. от извършеното дарение.
ОСЪЖДА Ю.В.Д. да заплати на ответниците В.В.М. сторените по делото разноски в
общ размер 3 458 лв., от които: 458 лв. д.т., 1 000 лв. депозити за в.л. и
2 000 лв. адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: