№ 392
гр. Разград, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20253330100153 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79 и чл.86 от
ЗЗД, вр. със ЗПК.
Депозирана е искова молба от Е. Д. В., с която е предявен иск срещу
„Профи Кредит България“ ЕООД за установяване нищожността на Договор за
потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №40009339840/04.05.2022 г.,
сключен между страните по делото, с параметри: главница 5000 лв., срок за
погасяване 36 месеца, последната - на 08.11.2024г., вноските са по 243,48 лв.,
лихвен процент на ден – 0,11%, годишен лихвен процент /ГЛП/ - 41%;
годишен процент на разходите /ГПР/ – 48,85%, дължима сума по кредита –
8765,02 лв., допълнителни услуги „Фаст“ с възнаграждение 1750 лв. и
„Флекси“ - с възнаграждение 2000 лв., които допълнителни суми са
разсрочени и включени към погасителната вноски, в общ размер 347,65 лв.
Излага съображения за нищожност поради противоречие с императивни
разпоредби на чл. 19, чл. 11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл.12,
ал.1, т. 7-9 , вр. с чл. 21 и чл. 22 ЗПК. Сочи прекомерен размер на ГПР,
нееквивалентност на престациите, липса на информация за начина на
формиране на ГПР, нелоялна, заблуждаваща търговска практика. Твърди, че
клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, за които е предвидено
възнаграждение в полза на кредитодателя в размер на 3750 лв. са
неравноправни, противоречащи на чл. 10а ЗПК, както и на добрите нрави,
уговорени са във вреда на потребителя и целят заобикаляне на императивни
норми, уреждащи максималния размер на ГПР, който в конкретния случай не
включва посочените възнаграждения, въпреки, че същите са разсрочени и са
част от погасителната вноска по кредита. Навежда доводи за противоречие на
договора с императивни разпоредби на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД. Прилага договор за
потребителски кредит, погасителен план, стандартен европейски формуляр,
актуално състояние на ответника, договор за правна помощ, пълномощно.
Иска присъждане на направените по делото разноски. Иска съдът да задължи
ответното дружество да представи Извлечение от сметки, както и погасителен
1
план. Иска да бъде назначена съдебно - счетоводна експертиза, като вещото
лице отговори на следните въпроси: 1. Какви суми е изплатил ищецът, в какъв
размер на коя дата и какво е погасил с тях? 2. Да посочи в деня на подписване
на Договора за потребителски кредит Стандарт № 40009339840 от 04.05.2022
г. каква е била законната лихва? 3. Да посочи съобразно Приложение № I към
чл.19, ап.2 от ЗПК, кои компоненти са включени в договорения ГПР в размер
на 48.85% и правилно ли кредиторът е изчислил този процент? 4. Да посочи,
съобразно Приложение № I към чл,19, ал. 2 от ЗПК в какъв размер е
действителния ГПР, като към него добави и възнагражденията за
допълнителните услуги „Фаст“ в размер на 1 750 лева, Флекси в размер на
2000 лева, или общо в размер на: 3750 лева? 5. Да посочи колко пъти
законната лихва опредЕ. за 04.05.2022 г. е към това ГПР?
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника и в
срока по чл.131 от ГПК същият е депозирал писмен отговор. Счита искът за
неоснователен по отношение на всички доводи, касаещи недействителността
на процесния договор. Оспорва всички твърдения на ищеца за
недействителност на отделни клаузи от договора за кредит, неравносправност
и противоречие със ЗПК. Твърди, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 — 9 в относимата към
датата на сключване на договора редакция, респ. договорът за потребителски
кредит е действителен. Досежно допълнителните услуги, закупени от
потребителя, твърди, че възнаграждението за тях не следва да бъде включено
в ГПР. Сочи, че в общите разходи по кредита за потребителя, които следва да
се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги,
но само в случаите, когато сключването на споразумение за такива
допълнителни услуги е задължително условие за получаване на кредита,
каквато хипотеза не е налице. Неточното посочване на ГПР според ответника,
не следва да се приравнява на липсващ ГПР, което да доведе до най-тежката
последица, а именно нищожност на целия договор за кредит. Твърди, че е
спазен чл. 19, ал. 4 ЗПК, където е предвиден максимален праг на размера на
ГПР - пет пъти законната лихва. Твърди, че възнаграждението за избран и
закупен незадължителен пакет услуги не представлява действие, свързано с
усвояване и управление на кредита, респ. не противоречи на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК. В конкретния случай размерът на договорната лихва е фиксирана, не е
необходимо да се описва начина на формиране, тъй като абсолютната
стойност не въвежда в заблуждение. Сочи, че размерът не противоречи на
добрите нрави, като излага подробни съображения, свързани с механизма на
финансиране и набиране на средства от небанковите институции. Признава, че
е сключен процесния договор за кредит, при описаните в същия условия.
Претендира разноски по делото, включително и за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на по 360,00 лева. На основание чл.
78, ал. 5 ГПК прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, както и изявление за
прихващане на присъдените разноски.
След анализ на представените по делото доказателства, Съдът
установи следните фактически обстоятелства:
На 04.05.2022 г.между „Профи Кредит България“ ЕООД и Е. Д. В. е
сключен на Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“
№40009339840, със срок на погасяване 36 месеца и размер на главницата 5000
лв., уговорено погасяване на 36 вноски, последната - на 08.11.2024г., вноските
2
са по 243,48 лв., че е уговорена договорна лихва в размер на 41% - годишен
лихвен процент; ГПР – 48,85%. Съгласно погасителния план към договора
първата вноска е на 10.06.2022г., а последната – 10.05.2025г., а дължимата
сума по кредита е 8765,02 лв. Съгласно раздел V от договора е сключена
застраховка Живот, премията по която възлиза на 171 лв. Отделно, в договора
е отразено, че потребителят е закупил две допълнителни услуги - „Фаст“ с
възнаграждение 1750 лв. и „Флекси“ - с възнаграждение 2000 лв., които
допълнителни суми са разсрочени и включени към погасителната вноски, след
което общия размер на кредита е 12515,02 лева, а погасителната вноска – с
размер 347,65 лв.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са
обявени обстоятелствата, че между страните по делото е сключен Договор за
потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №40009339840/ 04.05.2022
г., с параметри: главница 5000 лв., срок за погасяване 36 месеца, която сума е
получена от кредитополучателя.
Кредитополучателя е подписал декларация, че е запознат и приема
приложените към процесния договор Общи условия (ОУ), както и че му е
предоставена информация във формата на Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити и разяснения на
преддоговорна информация по договора и споразумението за закупуване на
пакет от допълнителни услуги
Правния спор се свежда до изясняване дали застрахователната премия
и уговорените възнаграждения за допълнителни услуги /в размер на 3750 лв./
са разходи по кредита, респективно следва ли да са включени в ГПР по
кредита и невключването им влече ли недействителност на договора за кредит
в цялост, както и наличие/липса на съответствие на клаузите на договора с
императивни правни норми на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП.
Съгласно разпредЕ.та доказателствена тежест, на страните е указана
необходимостта от доказване на обстоятелствата, на които основават
твърденията си:
-ищецът - че в сключения между страните договор се съдържат
атакуваните клаузи, че са включени клаузи в противоречие със закона,
неравноправни, наличие на нееквивалентност на престациите, нищожност;
-ответникът - че при сключването на договора са спазени
императивните правила на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, включително че клаузите са
индивидуално договорени, именно по изрично искане от страна на ищеца.
По делото е допусната, назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза с
вещо лице В. Х. Д., със задача: След като се запознае с материалите по делото
и направи справка в счетоводството на ответното дружество „Профи Кредит
България“ ЕООД, касаеща процесния Договор за потребителски кредит
„Профи Кредит Стандарт“ №40009339840/ 04.05.2022 г, да отговори на
поставените въпроси, експерта отговаря:
1. Какви суми е изплатил ищецът, в какъв размер на коя дата и какво е погасил
с тях, как са отнесени счетоводно същите? - в периода от 10.06.2022 г. до
26.12.2024 г. /вкл./ са изплатена общо сума в размер на 4 615,01 лева по
процесния кредит, разпределени и счетоводно отразени в ответното дружество
както следва:
- редовно падежирали вноски по главници в размер на 667,60 лв;
- редовно падежирали вноски за лихви в размер на 1280,24 лв.;
- редовно падежирали вноски за закупени допълнителни услуги в размер на
912,28 лв.;
3
- начислени лихви за забава върху просрочени задължения в размер на 597,28
лв.;
- законна лихви за просрочени главници 1127,61 лв.;
- начислена такса по тарифа съгласно ОУ уговорено по т.17.4 – 30,00 лв.
2. Каква е била законната лихва на 04.05.2022 г.? – 10%.
3. Кои компоненти са включени в договорения ГПР в размер на 48.85% и
правилно ли кредиторът е изчислил този процент, съобразно Приложение № I
към чл.19, ап.2 от ЗПК? - В договорения ГПР в размер на 48,85 % кредитора и
ответник „Профи Кредит България" ЕООД е включил следните компоненти:
размер на главницата 5 000,00 лева и договорените лихви по подписания
погасителен план възлизащи на обща стойност 3765,02 лева, Изчислен и
проверен за целите на ССЧ Годишния процент на разходите възлиза на 49,6533
%, с оглед на което същият е неправилно изчислен в договора за кредит.
4. Какъв размер ще бъде ГПР, когато към него се добавят и възнагражденията
за допълнителните услуги „Фаст“ /в размер на 1 750 лева/ и Флекси /в размер
на 2000 лева/? - Размерът на годишния процент на разходите /ГПР/, когато към
него се добавят и възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст“ / в размер
на 1 750 лева/ и Флекси /в размер на 2 000 лева/ възлиза на 104,4049 %. В
съдебно заседание експертът допълва, че при включване и на застраховката,
ГПР възлиза на 107 %.
5. Редовно ли са водени счетоводните записвания в счетоводните книги и
регистри на ответника по делото във връзка с процесния договор? - В съдебно
заседание експертът заявява, че счетоводните операции и разчети са водени
редовно. Ищцата е получила сумата от 4928,00 лв., като разликата до 5000 лв.,
която е 72,00 лв. са удържани като застраховка „Защита на кредита“, която
застраховка не влиза в ГПР, посочен в договора.
СЪДЪТ като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, прецени следното от правна страна:
Предявен е иск за прогласяване нищожност на Договор за
потребителски кредит„Профи Кредит Стандарт“ №40009339840. Същият е
допустим.
Договорът за кредит, въз основа който се претендират вземанията, е
сключен между страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския закон
писмена форма. Характеристиките на договора за заем са както следва:
главница 5000 лв., срок - 36 месеца, размер на погасителните вноски - по
347,65 лв., договорна лихва в размер на 41% - годишен лихвен процент; ГПР –
48,85%.
Договорът изпълнява характеристиките на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който гласи, че това е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 24 от ЗПК за
договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от ЗЗП, в които е
регламентирана потребителската защита срещу неравноправните клаузи в
потребителските договори. Според чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
4
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като в т. 1 до 18 се съдържа неизчерпателен списък на видовете
неравноправни договорни клаузи.
В чл. 22 от ЗПК са предвидени няколко хипотези за недействителност
на договорите за потребителски кредит, а именно: "Когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, т. 7-12, чл. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен".
В чл. 10, ал. 1 от ЗПК са регламентирани изискванията, на които
задължително трябва да отговарят договорите за потребителски кредити, за да
са действителни, като едно от тях е изискването контрактът да е съставен по
ясен и разбираем за потребителя начин, а в случая това изискване не е
спазено. Не става ясно защо при отпуснат заем в размер на 5000 лева, лихвен
процент от 41% и ГПР от 48,85 %, крайната дължима от ищеца сума възлиза
на 12515,02 лева – което е видно от точка VI от договора, но в информацията,
представяща общите параметри на договора /на първа страница и начало на
същата точка/ е посочена съвсем различна сума – 8765,02 лв. т. е.
оскъпяването е в порядъци, далеч надхвърлящи допустимия от закона ГПР от
50 %. От гореизложеното следва, че ищцата е била подведен още изначално от
икономически по-силната страна – кредитора, че сключва договора при
посочените параметри на възнаградителната лихва и на ГПР. В погасителния
план към договора, не става ясно каква е общата стойност на главницата,
лихвите и възнаграждението за допълнителни услуги, не става ясно и дали и
къде е включена "застрахователната премия", както и дали допълнителните
суми се олихвяват наред с посочената главница на заема.
Съдът приема, че клаузата за заплащането на допълнителните услуги
е неравноправно договорено от ответника в качеството му на доставчик на
финансова услуга, в нарушение на добросъвестността. Съгласно посоченото в
договора услугата „Фаст“ представлява приоритетно становище на искането
за кредит и изплащане на кредита преди останалите клиенти, на които тази
услуга не е предоставена. Услугата „Флекси“ предоставя право на
едностранна промяна на погасителния план за целия срок на договора. Съдът
счита, че такива опционални клаузи са нищожни поради противоречието им с
добрите нрави, произтичащо от особено високия размер на възнагражденията
за тях на фона на размера на заетата от кредитополучателя парична сума,
съответно лихвата, която се дължи за нейното ползване. Разпоредбата на чл. 9
от ЗЗД позволява на страните да определят свободно съдържанието на
сключваните от тях договори, като единственото ограничение на свободата на
договаряне произтича от необходимостта от спазване на повелителните норми
на закона и съблюдаване на добрите нрави. Последните са критерии за норми
за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна
част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с
тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, като се
използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. В конкретния случай се налага представата, че
кредитополучател, който при сключването на договора за кредит не е
разполагал с паричен ресурс, си е позволил да договори предоставянето на
услуги на стойност, надвишаващи в пъти общия размер на дължимата за
ползването на кредита възнаградителна лихва. Това непонятно за
икономическата и житейска логика поведение повдига съмнения доколко
5
сключването на договора за този пакет допълнителни услуги е било на
практика задължително условие за получаване на кредит, а и доколко
възнагражденията за такива услуги следва да се включат в размера на ГПР по
кредита, в който случай клаузата за нейното заплащане би се оказала нищожна
на основание чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК във вр. §1, т. 1 от ДР към същия закон.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а според §1, т. 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Обвързаността на уговорените в договора допълнителни
услуги с получаването на кредита, обуславя включването на
възнаграждението за предоставянето им в размера на годишния процент на
разходите и следователно е от значение за съобразяването на този размер с
ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Според съдържанието на договора
услугите са били доброволно избрани от длъжника. Финансовото изражение
обаче на подобни услуги е до такава степен несъразмерно с интереса на
другата страна, че не позволява друго обяснение на решението да поиска
тяхното предоставяне, освен обвързването им с отпускането на самия кредит.
Стойността на тези услуги е в размер равен на възнаградителната лихва по
кредита и надхвърля максимално допустимия размер на ГПР, с оглед и
изчисленията на назначеното по делото вещо лице. Изложеното обосновава
нищожност на клаузата за нейното заплащане на основание чл. 19, ал. 5 от
ЗПК
Съдът приема, че в процесния договор клаузата за заплащането на
допълнителните услуги е неравноправно договорена от страна на ответника в
качеството му на доставчик на финансова услуга, тъй като е извършена в
нарушение на добросъвестността. Допълнителните услуги по смисъла на чл.
10а, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) са такива услуги, които са
свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към
насрещните престации на страните. Съгласно посоченото в договора, услугата
„Фаст“ предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, т. е. преди останалите клиенти, които не са закупили
тази услуга, а услугата „Флекси“ предоставя право на едностранна промяна на
погасителния план на кредита. Съдът намира тези клаузи за нищожни, поради
противоречието им с добрите нрави, съобразявайки особено високия размер
на възнагражденията (общо 3750лв.), доближаващ се до размера на сумата,
отпусната като кредит (5000 лв.). Безспорно, страните определят свободно
съдържанието на сключваните от тях договори, съгласно чл. 9 от ЗЗД, стига то
да не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Легална дефиниция за добрите нрави липсва, но е прието, че тази категория
включва морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
6
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани, нито са
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно.
В този смисъл, сделки, с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, като се използва недостига на материални
средства за облагодетелстване на друг субект, се считат за противоречащи на
добрите нрави. В конкретния случай изглежда, че в договора за потребителски
кредит е постигнато съгласие потребителят да закупи допълнителните услуги
„Фаст“ и „Флекси“ и са уговорени възнаграждения за същите, съответно 1750
лв. и 2000 лв., които следва да се заплащат разсрочено на вноски, заедно с
погасителните вноски за главница и възнаградителна лихва по кредита.
Предметът на тези допълнителни услуги е посочен в чл. 15 от ОУ към
договора– приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на
потребителски кредит преди кредитоискатели, без закупена услуга „Фаст“ и в
рамките на един час, считано от постъпване на искането за отпускане на
кредита – за услугата „Фаст“, а услугата „Флекси“ дава право на
кредитоискателя да променя едностранно погасителния си план при
изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в общите
условия. В ОУ обаче не са посочени сроковете за разглеждане на исканията за
отпускане на кредит без закупуване на допълнителните услуги, за да може да
се прецени дали допълнително заплатеното предимство за приоритетно
разглеждане на искането е нещо различно от основното задължение на
кредитора да предостави исканата сума по кредита. Следователно, с плащане
на възнаграждение за услугата „Фаст“ заемодателят цели една повишена
изгода от този тип договаряне. Същевременно чл. 16 от ЗПК дава право на
кредитора да изисква и събира информация преди сключване на договора за
кредит и след анализ на същата, да прецени дали да предостави кредита. В
случая въведената в договора допълнителна незадължителна услуга покрива
изцяло дейността на кредитора по чл. 16 от ЗПК относно преценката с оглед
осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на кредитополучателя, като
прехвърля върху него риска от евентуална неплатежоспособност, поради
което не се явява допълнителна услуга, за която се събира от потребителя
такси и комисиони по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Услугата „Флекси“
съдържа различни компоненти, които по същество съставляват евентуални
бъдещи изменения на уговорения начин на плащане, които обичайно
настъпват по съглашение между страните. Дейностите, за които се
претендират възнаграждения, са във връзка с изпълнение на задълженията на
страните по договора. По естеството си те са свързани с усвояване и
управление на кредита, а съгласно императивната разпоредба на чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква за тях заплащане на
възнаграждение. Освен това заплащането на възнаграждението от
потребителя на услугата „Флекси“ е предварително, което означава, че то е
дължимо дори само за възможността да бъде предоставена услугата и е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на
действието на договора. Принципът на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
опредЕ. услуга, а не хипотетично ползване на такава. Следователно, налице е
неравноправна клауза в процесния договор по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП
във връзка с препращащата разпоредба на чл. 24 от ЗПК, с която потребителят
се е задължил да заплати възнаграждения на кредитора за предоставянето на
7
пакет от допълнителни услуги. С възнагражденията по закупените
допълнителни услуги, размерът на дължимата сума по кредита от 8762,02 лв.
нараства на 12515,02 лева, а месечната погасителна вноска от 243,48 лв.
нараства на 347,65 лв. С включването на възнагражденията за услугите „Фаст“
и „Флекси“ към погасителните вноски очевидно се цели скрито оскъпяване на
кредита, тъй като посоченият размер на ГПР от 48,85 % нараства много над 50
%, а именно – 104% и така обогатява неоснователно кредитора, въвеждайки
допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън
посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл. 19 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В случая с клаузите на договора, предвиждащи
заплащането на възнаграждение за закупените допълнителни услуги се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а според чл. 21, ал. 1 от ЗПК
всяка клауза в договора за потребителски кредит, която има за цел или
резултат заобикаляне на законовите изисквания, е нищожна. Затова и законът
въвежда задължението в договора за кредит да бъде подробно описан начинът
на формиране на ГПР, като по делото се установи, че в процесния договор
това не е направено, а единствено е посочен общ размер на ГПР, който освен
това е и некоректно определен, което води до засягане на правата на
потребителя в една по-съществена степен.
В този смисъл, неоснователни са доводите на ответника, че
посочвайки ГПР като фиксирана абсолютна стойност, не е необходимо да се
сочат взетите предвид допускания. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването му и макар формално
процесният договор да съдържа изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК,
въз основа на цялостна преценка на всяка от уговорените клаузи, съдът
намира, че неправилното посочване и липсата на оповестяване на
действителния ГПР в договора за кредит, е достатъчно сериозен пропуск,
който се приравнява на непосочване на ГПР. В този смисъл е и най-новата
практика на СЕС, по специално в решението от 21.03.2024 г. по дело С-714/22
г.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11
ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. За недействителността съдът следи и служебно и ако констатира
такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на
исковете. Следва да се отбележи, че при тази недействителност, отговорността
на кредитополучателя не отпада изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на
лихвата и другите разходи по кредита.
Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт
№40009339840/ 04.05.2022 е сключен в противоречие на закона, обуславящо
приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална
недействителност - в която кредиторът има право само на връщане на
8
неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за такси, договорна
лихва или за заплащане на уговорени неустойки, с оглед на което предявеният
иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото следва да се присъдят разноски по делото в
полза на ищеца. Съгласно списъка по чл. 80 от ГПК се претендират 503,80 лв.
– платена държавна такса, 670,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
и 400,00 лв. – внесен депозит за възнаграждение на вещо лице.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.
Разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/9.07.2004г. за възнагражденията
за адвокатска работа, предвижда възнаграждение в размер на 1526,35 лв.,
далеч над претендираният размер от 670,00 лв., с оглед на което възражението
не следва да се уважава.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит Профи
кредит Стандарт №40009339840, сключен на 04.05.2022г. между Е. Д. В., ЕГН
**********, с адрес гр. Р.********, общ. Разград и „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53Е, вх.В, ет.7, ж.к. МОТОПИСТА, общ. Столична,
представлявано от С. Н. Н. и Н. М. Л., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр.
с чл. 143 от ЗЗП във вр. с чл. 22 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на Е. Д. В., ЕГН **********, сторените по делото разноски в
размер на 1573,80 лв. /хиляда петстотин седемдесет и три лева и осемдесет
стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
9