О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260144/09.04.2021г.
Варненски апелативен
съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 09.04.2021г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№53/21г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид
следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.След постановяване на определение №260078/11.02.2021г. по в.гр.д.№53/21г.
по описа на ВАпС, гр.о. за частично прекратяване на делото /в частта му по
подадена от К.П.Г. въззивна жалба, която е била депозирана след изтичане на
преклузивния срок за обжалване/ въззивното производство има за предмет само
подадената от М.Т.Т., чрез процесуалния й представител адв.Д.П., въззивна жалба
против решение №260027/14.10.2020г., постановено по гр.д.№233/ 19г. по описа на
РОС, в частите му, с които се отнема в полза на Държавата по иска с пр.осн. чл.153,
ал.1, вр. §5, ал.2 ЗПКОНПИ, предявен от Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, от М.Т. Г., ЕГН **********, на основание чл.151, във връзка с чл.142, ал. 2, т. 2, във вр. с
чл. 141 от ЗПКОНПИ, следното имущество:
1/ сумата в размер на 472,52 лв., представляваща непреобразувана част от вноски и получен
превод по картова сметка в лева BG97 PIRB 9170 1604
8550 13, открита на 22.04.2014 г. в „Банка Пиреос България” АД, в клон Разград,
с титуляр М.Т. Г.;
2/ ½ от сумата в размер на 7 400 лв., представляваща паричната равностойност на лек
автомобил, марка „БМВ“, модел „530 ХД“, per. № РР3463ВК, рама № WBANM71 070CP14799, двигател № 306D326706405, дата на първа регистрация 29.12.2005г.;
3/ ½ от сумата в размер на 14 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаване на лек автомобил, марка „Порше“, модел „Кайен“, per. № РР1600ВК, рама № WP1ZZZ9PZ4LA51530, двигател № М480081420717, дата на първа регистрация
26.09.2004 г., придобит с договор за покупко-продажба на МПС от 30.10.2017 г., отчужден с договор за покупко-продажба на МПС от 12.01.2018г.,
както и в частта му, с която М.Т.Т. е осъдена да
заплати на КПКОНПИ 1/3 от сумата, представляваща
разликата над 1 465, 20лв. до 1 870 лв. /съответно на обжалваната част от решението/, представляваща разноски по делото пред Окръжен
съд-Разград, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, както и е осъдена да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Разград 1/3 от сумата, представляваща разликата над 4 060, 84лв. до 5 182, 72 лв. /съответно на обжалваната
част от решението/, представляваща дължимата
по делото държавна такса, на основание чл.157, ал. 2 ЗПКОНПИ вр. § 5, ал. 2 от
същия вр.78, ал.6 ГПК във вр. чл.84, ал.1, т.1 ГПК във връзка с чл. 162, ал.2,
т.5 ДОПК.
В жалбата се твърди,
че решението в обжалваните му от М.Т. части е постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
поради необоснованост по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което предявените против същата
искове бъдат отхвърлени.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество, представлявана от Г.Г. - държавен инспектор в ТД на КПКОНПИ Варна, в
депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК поддържа
становище за нейната неоснователност и моли решението на РОС в обжалваните му
части да бъде потвърдено.Претендира разноски.
К.П.Г. е бил конституиран от ВАпС
като въззивник в качест -вото му на проверявано лице по въззивната жалба на М.Т.Т.
против горепосочените части от решението на РОС.В частта по въззивната жалба,
подадена от М.Т., производството по в.гр.д.№53/21г. по описа на ВАпС, е било
спряно на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до влизане в сила на прекратителното
определение досежно производството по въззивната жалба на К.Г..Определение №260078/11.02.2021г.,
постановено по в.гр.д.№53/21г. по описа на ВАпС, гр.о., за което страните са
надлежно уведомени, не е било обжалвано и е влязло в сила, с оглед което и
производството подлежи на възобновяване на осн. чл.230, ал.1 от ГПК.
На
настоящият състав е служебно известно, че с определение №8181/ 02.04.2019г. по
гр.д.№704/17г. Софийски градски съд е направил преюдициално запитване по
следните въпроси, отправени до Съда на Европейския съюз:
1. Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от
престъпна дейност в Европейския съюз или гражданско-правна е мярката по
отнемане на незаконно придобито имущество, предвидена в ЗОПДНПИ
(отм.); , ако:
A) обявената от националния
закон цел на отнемане на имуществото е генералната превенция - предотвратяване
на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него,
но без да се поставя като условие за конфискацията... съществуването на пряка
или косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество;
B) от отнемане е застрашен не
отделен имуществен обект, а (1) цялото имущество на проверяваното лице, (II)
имуществени права на третите лица (физически и юридически), придобити,
възмездно или безвъзмездно от проверяваното лице...;
C) единствено условие за
отнемане е въвеждането на необорима презумпция за незаконност на цялото
имущество, за което не е установен законен източник (без предварителна
регулация на значението на "законен/незаконен източник");
D) преурежда законността на
придобитото имущество за всички засегнати лица (проверявано, трети лица и
техните съконтрахенти в миналото) с обратна сила за 10 години назад като
резултат на недоказване на източници на придобиване на имуществото на
проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно задължение към
момента на придобиването на конкретното имуществено право?
3. По-специално, следва ли чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че
гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чиито
имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като
настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното
производство?
4. Следва ли презумпцията за
невиновност, закрепена в член 48, параграф 1, изискването за зачитане на
правото на защита, установено в чл. 48, параграф 2 от Хартата на
основните права на ЕС
и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална
правна уредба като тази по главното производство, която:
· създава презумпция за
престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.); ;
· създава презумпция за
наличие на основателно предположение за незаконно придобито имущество (чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ отм.);
· размества доказателствената
тежест за доказване на произхода на имуществото и средствата за неговото
придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да
доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя си, дори когато
придобиването е възмездно;
· въвежда "имущественото
несъответствие" като единствено и решаващо доказателство за наличие на
незаконно придобито имущество;
· размества доказателствената
тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото лице, и то преди и
независимо от неговото осъждане;
· допуска прилагането на
методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се
установява предположението за незаконен характер на съответното имущество,
както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия
съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху
съдържането и прилагането на методиката?
5. Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от
престъпна дейност в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска
националният закон да замени разумното предположение (въз основа на събраните
по делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез
престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за противоправност на
източника на забогатяване, която се основава единствено на установено
обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния закон стойност
(например 75 000 евро в продължение на 10 години)?
6. Следва ли правото на
собственост, в качеството му на общ принцип на правото на Европейския съюз,
установено в член 17 от Хартата на основните права
на Европейския съюз,
да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по
главното производство, която:
· въвежда необорима
презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно придобитото имущество (чл. 63, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);.
По
преюдициалното запитване е образувано дело С-319/19 пред СЕС, а делото е
висящо.Чл.267, ал. 1 ДФЕС задължава всеки български съд да
отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от
правото на ЕС е от значение за правилното решаване на спора (така и чл.628 ГПК).С отправянето на запитването съдът
спира производството по делото (чл.631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се
възобновява (чл.631, ал. 2 ГПК).Решението на СЕС е задължително не
само за съда, който е отправил преюдициалното запитване, но също така за всички
съдилища и учреждения на Република България (чл.633 ГПК).Това означава, че когато е отправено
преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг
съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за
решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС,
вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква
също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с
произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси.Изложеното важи и за
настоящото производство.Повдигнатите по него въпроси по ЗПКОНПИ /имащ
разпоредби, аналогични с тези в ЗОПДНПИ/отм.// предполагат тълкуването на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 3 април 2014г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от
престъпна дейност в Европейския съюз от настоящия състав според цитираните
по-горе въпроси, които са поставени пред СЕС с определение №8181/02.04.2019г.
по гр.д. №704/2017г. на СГС.Доколкото образуваното дело С-319/19 продължава да
е висящо пред СЕС, съдът приема, че настоящото производството следва да бъде
спряно до приключването на дело С-319/19 на Съда на Европейския съюз.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА
производството по в.гр.д.№53/21г. по описа на ВАпС, гр.о. на осн. чл.230, ал.1
от ГПК.
СПИРА
производството по в.гр.д.№53/21г. по описа на ВАпС, гр.о. до приключването на
дело С-319/19 на Съда на Европейския съюз на осн. чл.633, вр. чл.631, ал.1 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: