Определение по дело №53/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260144
Дата: 9 април 2021 г.
Съдия: Мария Кръстева Маринова
Дело: 20213000500053
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

260144/09.04.2021г.

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 09.04.2021г., в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                                          МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№53/21г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.След постановяване на определение №260078/11.02.2021г. по в.гр.д.№53/21г. по описа на ВАпС, гр.о. за частично прекратяване на делото /в частта му по подадена от К.П.Г. въззивна жалба, която е била депозирана след изтичане на преклузивния срок за обжалване/ въззивното производство има за предмет само подадената от М.Т.Т., чрез процесуалния й представител адв.Д.П., въззивна жалба против решение №260027/14.10.2020г., постановено по гр.д.№233/ 19г. по описа на РОС, в частите му, с които се отнема в полза на Държавата по иска с пр.осн. чл.153, ал.1, вр. §5, ал.2 ЗПКОНПИ, предявен от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, от М.Т. Г., ЕГН **********, на основание чл.151, във връзка с чл.142, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, следното имущество:

1/ сумата в размер на 472,52 лв., представляваща непреобразувана част от вноски и получен превод по картова сметка в лева BG97 PIRB 9170 1604 8550 13, открита на 22.04.2014 г. в „Банка Пиреос България” АД, в клон Разград, с титуляр М.Т. Г.;

2/ ½ от сумата в размер на 7 400 лв., представляваща паричната равностойност на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „530 ХД“, per. № РР3463ВК, рама № WBANM71 070CP14799, двигател № 306D326706405, дата на първа регистрация 29.12.2005г.;

3/ ½ от сумата в размер на 14 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Порше“, модел „Кайен“, per. № РР1600ВК, рама № WP1ZZZ9PZ4LA51530, двигател № М480081420717, дата на първа регистрация 26.09.2004 г., придобит с договор за покупко-продажба на МПС от 30.10.2017 г., отчужден с договор за покупко-продажба на МПС от 12.01.2018г., както и в частта му, с която М.Т.Т. е осъдена да заплати на КПКОНПИ 1/3 от сумата, представляваща разликата над 1 465, 20лв. до 1 870 лв. /съответно на обжалваната част от решението/, представляваща разноски по делото пред Окръжен съд-Разград, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, както и е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Разград 1/3 от сумата, представляваща разликата над 4 060, 84лв. до 5 182, 72 лв. /съответно на обжалваната част от решението/, представляваща дължимата по делото държавна такса, на основание чл.157, ал. 2 ЗПКОНПИ вр. § 5, ал. 2 от същия вр.78, ал.6 ГПК във вр. чл.84, ал.1, т.1 ГПК във връзка с чл. 162, ал.2, т.5 ДОПК.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му от М.Т. части е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените против същата искове бъдат отхвърлени.Претендират се разноски.  

Въззиваемата страна Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, представлявана от Г.Г. - държавен инспектор в ТД на КПКОНПИ Варна, в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на РОС в обжалваните му части да бъде потвърдено.Претендира разноски.

К.П.Г. е бил конституиран от ВАпС като въззивник в качест -вото му на проверявано лице по въззивната жалба на М.Т.Т. против горепосочените части от решението на РОС.В частта по въззивната жалба, подадена от М.Т., производството по в.гр.д.№53/21г. по описа на ВАпС, е било спряно на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до влизане в сила на прекратителното определение досежно производството по въззивната жалба на К.Г..Определение №260078/11.02.2021г., постановено по в.гр.д.№53/21г. по описа на ВАпС, гр.о., за което страните са надлежно уведомени, не е било обжалвано и е влязло в сила, с оглед което и производството подлежи на възобновяване на осн. чл.230, ал.1 от ГПК.

На настоящият състав е служебно известно, че с определение №8181/ 02.04.2019г. по гр.д.№704/17г. Софийски градски съд е направил преюдициално запитване по следните въпроси, отправени до Съда на Европейския съюз:

1. Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз или гражданско-правна е мярката по отнемане на незаконно придобито имущество, предвидена в ЗОПДНПИ (отм.); , ако:

A) обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е генералната превенция - предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, но без да се поставя като условие за конфискацията... съществуването на пряка или косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество;

B) от отнемане е застрашен не отделен имуществен обект, а (1) цялото имущество на проверяваното лице, (II) имуществени права на третите лица (физически и юридически), придобити, възмездно или безвъзмездно от проверяваното лице...;

C) единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима презумпция за незаконност на цялото имущество, за което не е установен законен източник (без предварителна регулация на значението на "законен/незаконен източник");

D) преурежда законността на придобитото имущество за всички засегнати лица (проверявано, трети лица и техните съконтрахенти в миналото) с обратна сила за 10 години назад като резултат на недоказване на източници на придобиване на имуществото на проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно задължение към момента на придобиването на конкретното имуществено право?

3. По-специално, следва ли чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чиито имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното производство?

4. Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1, изискването за зачитане на правото на защита, установено в чл. 48, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която:

· създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.); ;

· създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно придобито имущество (чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ отм.);

· размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно;

· въвежда "имущественото несъответствие" като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество;

· размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;

· допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява предположението за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържането и прилагането на методиката?

5. Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска националният закон да замени разумното предположение (въз основа на събраните по делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за противоправност на източника на забогатяване, която се основава единствено на установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния закон стойност (например 75 000 евро в продължение на 10 години)?

6. Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по главното производство, която:

· въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно придобитото имущество (чл. 63, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);.

По преюдициалното запитване е образувано дело С-319/19 пред СЕС, а делото е висящо.Чл.267, ал. 1 ДФЕС задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на спора (така и чл.628 ГПК).С отправянето на запитването съдът спира производството по делото (чл.631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл.631, ал. 2 ГПК).Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил преюдициалното запитване, но също така за всички съдилища и учреждения на Република България (чл.633 ГПК).Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси.Изложеното важи и за настоящото производство.Повдигнатите по него въпроси по ЗПКОНПИ /имащ разпоредби, аналогични с тези в ЗОПДНПИ/отм.// предполагат тълкуването на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз от настоящия състав според цитираните по-горе въпроси, които са поставени пред СЕС с определение №8181/02.04.2019г. по гр.д. №704/2017г. на СГС.Доколкото образуваното дело С-319/19 продължава да е висящо пред СЕС, съдът приема, че настоящото производството следва да бъде спряно до приключването на дело С-319/19 на Съда на Европейския съюз.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по в.гр.д.№53/21г. по описа на ВАпС, гр.о. на осн. чл.230, ал.1 от ГПК.

СПИРА производството по в.гр.д.№53/21г. по описа на ВАпС, гр.о. до приключването на дело С-319/19 на Съда на Европейския съюз на осн. чл.633, вр. чл.631, ал.1 от ГПК.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                       ЧЛЕНОВЕ: