Разпореждане по дело №363/2024 на Административен съд - Силистра

Настоящият състав разгледа постъпилото адм.д.№363/24г. по описа на АС-Силистра и прие, че правото на жалба, след отстраняване на констатирана нередовност с Разпореждане №1252/07.11.2024г., е упражнено редовно, по аргумент от чл.172 ал.5 ЗДвП и чл.150-151 АПК, в срока от чл.149 ал.1 АПК, а административната преписка, макар и непълна, е представена от ответния орган (чл.152 ал.2 АПК), поради което съдът дължи извършване на действията по чл.154, чл.163 и чл.170 ал.3 от АПК.

 

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед №24-04 45-000154/15.08.2024г. за прилагане на принудителна административна мярка(ПАМ) по чл.171 т.2а б.“а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по вид „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 (шест) месеца“ на товарен автомобил “Ф. Т. *****“,с рег.№[рег. номер],собственост на „Зърнени храни“АД, с ЕИК:*****и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор С. Д. И.. Свидетелството за регистрация на МПС №*****(л.7 адм.д.№2525/24г. на АС-Варна) и двете табели с посочения регистрационен номер,са иззети със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение, серия GA №705677/15.08.24г. (л.16), съгласно регламентацията от чл.172 ал.4 ЗДвП, за нарушение на чл.150 ЗДвП (управление на МПС от неправоспособен водач), извършено с процесния автомобил от А. М. З..

Жалбоподателят твърди, че оспореният акт бил засегнат от тежък порок, сочещ на незаконосъобразно упражнено публично правомощие от ответния орган, в нетърпимо противоречие с нормативната цел, изведена от чл.171 ЗДвП. Поддържа довод за материалната му незаконосъобразност, в контекста на отношението на собственика на дерегистрираното МПС към релевираното нарушение, като твърди, че не е предоставяно управлението на процесния автомобил под никаква форма и причина на извършителя, а самият той,макар и работник в дружеството (на длъжност „машинен оператор на силози в зърнобаза Варна“) е нямал практически никакъв достъп до него.

Поставен в този ракурс случаят сочел на неоснователно засягане на правната сфера на собственика на МПС, с което е извършено нарушението на чл.150 ЗДвП, като жалбоподателят визира за неспазени базовите принципи от чл.4 ал.2 АПК и чл.6 ал.2 АПК. Твърди, че оспореният акт бил издаден извън нормативната цел, за която са регламентирани разпоредените с него правни последици, както и бил засегнал права и законни интереси на оспорващото дружество в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.В този контекст се поддържа и допуснато нарушение на изискването за форма на правоограничителен административен акт от процесната категория, тъй като в нарушение на чл.172 ал.1 ЗДвП,същият бил немотивиран в сегмента на главното оплакване - за противоречието му с нормативната цел. Тя нямало как да бъде обективно постигната („за преустановяване на административните нарушения“), щом собственикът на автомобила, с който е извършено нарушението, нито е предоставял управлението му на неправоспособния водач, нито е знаел за последното.

В обобщение се твърди, че оспорената ЗППАМ била материално незаконосъобразна, в който сегмент се намира и централното оплакване на оспорващото дружество - за тежко несъответствие на акта с целта на закона и неговата несъразмерност/непропорционалност с оглед засегнатите права.

Оспорването е осъществено съгласно правилото от чл.152 ал.1 АПК, въпреки което ответният орган не е представил пълната административна преписка,което с оглед на засиленото служебно начало в административното правосъдие (арг.чл.9 ал.3-ал.4 АПК), налага да бъдат дадени указания на страните, съобразно чл.170 ал.3 АПК, в следния порядък:

Издателят на оспорения акт дължи установяване изпълнението на законовите изисквания при издаването му както и съществуването на фактическото основание, на което е базиран. В контекста на задължителната служебна проверка по чл.168 ал.1 АПК, съдът указва:

- на ответника, че следва да представи по делото доказателства за компетентността на органа, издал оспорения акт - удостоверителен документ за изпълняваната длъжност от автора на оспорената ЗППАМ - И. Г. С., както и Министерската заповед (на министъра на МВР), определяща службите за контрол по чл.165 ал.1 ЗДвП;

- на жалбоподателя, че носи тежестта за установяване на твърдените от него факти, съгласно от чл.154 ал.1 ГПК,във връзка с чл.144 АПК, на които основава своите възражения.

Независимо от липсата на Списък по чл.152 ал.3 АПК, оспореният пред настоящия състав административен акт не засяга права и интереси на други лица, воден от което и на основание чл.154 ал.1 АПК, съдът

конституира страните по делото:

Жалбоподател: “Зърнени храни“АД, с адрес на управление: [населено място], [улица],представлявано от изпълнителния директор С. Д. И.;

Ответник по жалбата: Началник на РУ-Аксаково към ОД МВР [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица].

 

На основание чл.157 ал.1 АПК, съдът насрочва съдебно заседание по административно дело №363/2024г. по описа на Административен съд гр. Силистра на 15.01.2025г. от 14:00 часа, за която дата да се призоват конституираните страни по делото.

 

Преписи от настоящото разпореждане да се връчат на страните по реда на чл.137 АПК,като ответният орган има право на писмен отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок от съобщаването (чл.163 ал.2 АПК).