Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260057 10.03.2021
г. град
Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа
година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Милена Ташева
като разгледа докладваното от съдия Атанас
Динков АНД № 500 по описа за 2020 г. и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с
жалба от Д.Т.В., ЕГН ********** против наказателно постановление (НП) № 20-0375-000503/15.10.2020
г. издадено от И. Д.Д., на длъжност - началник група към ОДМВР - Стара Загора,
РУ - Чирпан, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е била
наложена глоба в размер на 200 лева.
Жалбоподателят
твърди, че НП е неоснователно и незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено.
Въззиваемата
страна РУ - Чирпан, изразяват становище НП да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.
2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 260045/31.08.2020 г. жалбоподателят Д.Т.В., ЕГН ********** е санкциониран на основание чл. 179, ал. 2, предложение 1 от ЗДвП („Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление“), за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП („Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“), изразяващо се в това, че на 31.08.2020 г. в 19.20 часа, в Община Братя Даскалови, на път 2-66, км. 110, по посока изток -запад е управлявал собствения си лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № ***, с несъобразена скорост спрямо пътната обстановка, релефа на местността (неравности по пътното платно), загубил управление над МПС, напуснал от дясно по посока на движението си пътното платно, преобърнал се надясно и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП), с материални щети и пострадало лице.
На
първо място, в административно-наказателното производство е било допуснато съществено
нарушение на регламентираната в ЗАНН процедура за установяване на
административно нарушение. От показанията на полицейските служители -
актосъставителя И.Д.Н. и свидетеля по акта Т.И.Т. се установява, че същите не
са били очевидци на процесното ПТП, тъй като са били изпратени на
местопроизшествието по-късно, където са констатирали, че процесното
превозно средство е било качено на автомобил за пътна помощ, на място е бил
стария полицейски екип, и от колегите си са разбрали подробностите за
катастрофата. Актосъставителят Н. приел, че тъй като на мястото на
произшествието има естествени неравности (бабуни), обозначени със знак, шофьора
на катастрофиралия автомобил е извършил нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй
като го е управлявал с несъобразена скорост, поради което му съставил процесния
АУАН. Свидетеля Н. твърди, че Д.Т.В. е имал претенции, че не е шофирал с
превишена скорост, но полицейския служител му разяснил, че не става въпрос за
превишена скорост, а за несъобразена (л. 20 – 21 от делото). В АУАН, серия GA,
№ 260045/31.08.2020 г. е вписано, че жалбоподателя няма възражения (л. 6 от
делото).
Изложеното
дотук води до извод, че актосъставителя, както сам твърди в показанията си,
дадени при проведеното съдебно следствие е бил запознат с обясненията (възраженията)
на водача на катастрофиралото ПТП, направени от последния при съставянето на
акта. Съгласно чл. 42, т. 8 от ЗАНН, актът за установяване на административното
нарушение трябва да съдържа обясненията или възраженията на нарушителя, ако е
направил такива. В практиката си касационната инстанция е категорична, че
обясненията (възраженията) на нарушителя са елемент от
съдържанието на акта по чл. 42, т. 8 от ЗАНН, и ако са направени такива от
нарушителя, те несъмнено следва да намерят отражение в него, при съставяне на
акта в негово присъствие (В този смисъл Решение от 5.03.2014 г.
на АдмС - Стара Загора по к.а.н.д. № 45/2014 г. и др.). Смисълът на нормативно
установените изисквания за съставяне и връчване на АУАН е да гарантират и
обезпечат правото на защита на лицето, спрямо което е образувано
административнонаказателното производство, като в това число е и правото му да
направи възражения и да даде обяснения към момента на съставяне на АУАН, които
обяснения да бъдат включени като част от съдържанието на акта, съгласно чл. 42,
т. 8 от ЗАНН (В този смисъл Решение от 1.11.2011 г. на АдмС - Стара Загора по
к.а.н.д. № 368/2011 г., Решение от 22.10.2020 г. на АдмС - Стара Загора по к.а.н.д.
№ 297/2020 г. и др.). В случая, допуснатото нарушение е съществено и
неотстранимо по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Довело е до накърняване на
процесуалните права и в частност правото на защита на санкционираното лице и
представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.
На
второ място, обжалваното НП е било издадено при неизяснена от АНО фактическа
обстановка за извършеното ПТП. Както беше посочено по-горе, актосъставителя и
свидетеля по акта не са били очевидци на произшествието. Тъй
като се констатираха съществени нарушения на процесуалните правила при издаване
на процесния АУАН, този акт не може да се ползва с установената в чл. 189, ал.
2 от ЗДвП доказателствена сила. Още повече, че съгласно чл. 16, ал. 2 от НПК,
във вр. с чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство констатациите в АУАН нямат
доказателствена сила, като в този смисъл е задължителното за съдилищата
разрешение, дадено в т. 7 на Постановление № 10 от 28.IX.1973
г. на Пленума на ВС, съобразно което съдът е длъжен, разглеждайки делото по
същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административно нарушение, като нарушителят не е длъжен да доказва невиновността
си, а административнонаказващият орган е този, който следва да събере
доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината, т. е.
тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да издаде
процесното НП обаче, АНО не е сторил това. Още повече, че в практиката си
касационната инстанция застъпва, че тъй като, още при съставяне на АУАН
жалбоподателя е възразил, че към момента на произшествието не е шофирал с
превишена скорост, административнонаказващият орган е бил длъжен да извърши
разследването, предвидено в чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. За целта той разполага с
широк кръг законоустановени правомощия, които му позволяват да събере
необходимите доказателства и едва тогава да пристъпи към произнасяне по
преписката (В този смисъл Решение № 220 от 23.09.2010 г. на АдмС - Стара Загора
по к.н.а.х.д. № 214/2010 г., Решение от 25.09.2013 г. на АдмС - Стара Загора по
к.а.н.д. № 356/2013 г., Решение от 10.03.2015 г. на АдмС - Стара Загора по
к.а.н.д. № 9/2015 г., и др.).
В
подкрепа на горното са и показанията на свидетеля Р.Р.В.(съпруга на
жалбоподателя), пътувала в автомобила по време на ПТП, която твърди, че както
тя, така и съпругът и са били запознати, че пътя е лош, именно поради наличието
на тези неравности (бабуни) на пътното платно на мястото на произшествието.
Поради това, съпругът и като дългогодишен шофьор е карал бавно
и внимателно, тъй като в колата, освен тях се возели и двете им деца. Описаните
неравности били, както преди знака, който ги обозначавал, така и след знака,
като свидетелката усетила, че изведнъж, много близо след знака нещо станало и
от банкета се обърнали в канавката (л. 28 от делото).
В
нарушение на изискванията на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, наказващият орган не е
извършил разследване на спорните обстоятелства, релевантни за ангажиране
отговорността на жалбоподателя, което процесуално нарушение също представлява
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.
В
случая, причиняването на ПТП, като съставомерен признак на нарушението по чл.
179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП, е установено от събраните и по делото писмени и
гласни доказателства и не се оспорва от жалбоподателя. За квалифицирането на
деянието като административно нарушение по чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП
обаче, не е достатъчно водачът на МПС да е причинил ПТП, а е необходимо пътнотранспортното
произшествие да е настъпило поради движение с несъобразена скорост. В
доказателствена тежест на АНО е да установи релевантните обстоятелства, което в
случая не е сторено и има за последица недоказаност на повдигнатото на Д.Т.В. административнонаказателно
обвинение по чл. 179, ал. 2, предл. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2
от ЗДвП.
По
изложените мотиви, съдът приема, че административнонаказателното обвинение за
извършено от Д.Т.В. Георги Неделчев Гочев нарушение по чл. 179, ал. 2, предл.
1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, е фактически, правно и доказателствено
необосновано, поради което обжалваното наказателното постановление, като
незаконосъобразно и неправилно, следва да бъде отменено.
На
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Жалбоподателят не иска и не представя доказателства за сторени съдебни
и деловодни разходи, поради което такива не му се дължат.
Предвид
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
наказателно постановление № 20-0375-000503/15.10.2020 г. издадено от И. Д.Д.,
на длъжност - началник група към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Чирпан.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд
гр.Стара Загора в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението,
че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: