Р Е Ш Е Н И Е
№99
гр. Русе, 28.01.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5870 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Постъпила е искова
молба от Б.Г.Я. против „Банка ДСК“ ЕАД, в която се твърди, че с изпълнителен
лист по гр.д. № ****/2006г. по описа на Районен съд - Русе е осъдена солидарно с
Н.Т.К., А.Б.А.и И.А.А.да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумите: главница 10 000лв.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.10.2006г. до окончателното
изплащане, 1113,06лв. лихви за периода 25.06.2006г. до 26.10.2006г. и 584,27лв.
разноски по делото – 222,27лв. държавна такса и 362.00лв. юрисконсултско възнаграждение.
На 17.01.2007г. ищцата
получила покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Милкана Македонска, с която
била уведомена, че трябва да заплати по изп.дело №***/2007г. посочените по-горе
суми, както и разноски по изпълнителното дело.
Ищцата твърди, че е
изтекла погасителната давност за претендираните от ответника суми и прави
възражение за това, с оглед на което моли да бъде постановено съдебно решение,
с което да бъде признато за установено, че тя не дължи на „Банка ДСК“ ЕАД суми
в размер на главница 10 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от
27.10.2006г. до окончателното изплащане; 1113,06лв. лихви за периода
25.06.2006г. до 26.10.2006г. и 584,27лв. разноски по делото – 222,27лв.
държавна такса и 362,00лв. юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден
изпълнителен лист по гр.д.№****/2006г. по описа на Районен съд - Русе.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна изразява становище за недопустимост на предявения иск,
поради липса на правен интерес от предявяването му, а в условията на евентуалност
изразява становище за неговата неоснователност. Оспорва се претендираното в изпълнителното
производство от ищцата вземане да е погасено по давност. Твърди се, че е налице
прекъсване на давностните срокове, поради предприети изпълнителни действия по
отношение на солидарните длъжници и по изпълнителното дело са постъпвали
плащания от наложени запори на трудови възнаграждения до месец декември 2014г.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме предявеният иск за допустим
и основателен, се оспорва дължимостта на разноски, с оглед приложение на
правилото на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане
на настоящото съдебно производство и не е отричал изтичането на давностния срок
на процесното вземане.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
В полза на Банка
„ДСК“ ЕАД по ч.гр.д.№****/2006г. на Районен съд – Русе, на 01.11.2006г. е
издаден изпълнителен лист на осн. чл.
237 и чл. 242 до 248 ГПК (отм.) срещу солидарните длъжници Б.Г.Я., Н.Т.К., А.Б.А.и
И.А.А.за сумите: 10 000лв. главница, ведно със законната лихва считано от
27.10.2006г. до окончателното изплащане, 1113,06лв. договорна лихва за периода
25.05.2006г. до 26.10.2006г., дължими по извлечение от сметка по партидата на Б.Г.Я.,
както и сумите 222,27лв. държавна такса и 362.00лв. юрисконсултско
възнаграждение.
По молба на „Банка
ДСК“ ЕАД и въз основа на издадения изпълнителен лист срещу солидарните длъжници
по него е образувано изпълнително дело №*** на ЧСИ Милкана Македонска с район
на действие Окръжен съд – Русе. На 17.01.2007г. до ищцата е изпратена призовка
за доброволно изпълнение, получена на 21.01.2007г., на 24.01.2007г. е наложен
запор по сметките й в „Банка ДСК“ ЕАД, а на 01.02.2007г. е наложен запор на
трудовото й възнаграждение. На 14.02.2011г., след изпратени от ЧСИ запорни
съобщения до банки на територията на Р България, от „Сибанк“ АД клон Русе, в
изпълнение на изпратеното им запорно съобщение са извършили превод на сумата от
13,18лв. от сметка на Б.Г.Я., представляваща безсрочен влог в щатски долари,
след което сметката е останала без авоар и блокирана въз основа на запорното
съобщение.
Няма данни по
делото за други предприети изпълнителни действия по отношение на ищцата като
солидарен длъжник. Такива има предприети спрямо другите длъжници, включително и
удръжка на суми от трудовите им възнаграждения. Според представената към
отговора справка, последното получено от взискателя плащане по изпълнителното
дело е от месец декември 2014г.
На
основание депозирана от взискателя „Банка ДСК“ ЕАД молба от 15.11.2019г.,
изпълнителното производство е прекратено на осн. чл. 433, ал.1 т.2 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
За длъжника съществува
правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за установяване недължимост
на сумите, произтичащи от несъдебни изпълнителни основания. Предмет на този иск
е оспорване съществуването на самото изпълняемо право и следва да се квалифицира
по общия текст на чл. 124, ал.
1 ГПК, който е аналогичен на иска по чл. 254 ГПК
(отм.), в който смисъл е установената съдебна практика – Решение № 216 от
28.08.2012 г. на ВКС по т. д. №913/2010 г., II т. о.
В конкретният
случай, ищцата, в качеството на длъжник се е позовала на изтекла в нейна полза
погасителна давност по отношение на претендираното от ответника като взискател
в образувано изпълнително производство парично вземане, поради което
предявеният отрицателен установителен иск се явява допустим.
Няма спор по
делото, а и се установява от приложеното изпълнително производство, че в
продължение на повече от 5 години преди образуване на настоящото производство,
по отношение на ищцата не са извършвани изпълнителни действия. Съгласно задължителната
за съдилищата практика, обективирана в ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 10,
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица не са изпълнителни действия
и не прекъсват давността. Образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа
също не прекъсва давността. С оглед на това, следва да се приеме, че последното
изпълнително действие по отношение на ищцата е предприето на 14.02.2011г., с
удръжка от нейна сметка в „Сибанк“ АД клон Русе на сумата от 13,18лв. на
основание запорно съобщение по изпълнителното дело.
Спорен по делото е
въпросът, дали извършените спрямо други солидарни длъжници изпълнителни
действия водят до прекъсване на давността по отношение на всички длъжници в
изпълнителното производство, включително и на ищцата, каквото е възражението на
ответника срещу основателността на исковата претенция.
Съгласно нормата на
чл. 125, ал. 1 ЗЗД
прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не
произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. Поради това се налага извод,
че за погасителния давностен срок спрямо ищцата като длъжник е без значение
настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния
срок по отношение на другите солидарни длъжници. Относно момента на
прекратяването на изпълнителния процес по силата на закона, поради неизвършване
на изпълнителни действия в продължение на 2 години по отношение на ищцата е без
значение и не оказва действие фактът дали срещу другите длъжници по
изпълнителното дело са извършвани изпълни действия. Това е така, тъй като при
изпълнителен процес, заведен срещу повече от един длъжник, са налице няколко
отделни изпълнителни правоотношения и срокът за премиране на всяко едно от тях
тече от последното изпълнително действие срещу всеки от длъжниците. В този
смисъл е Решение № 48/ 2016 г. по търг. дело № 404/ 2015 г. на ВКС, II-ро ТО.
По тези
съображения, следва да се приеме, че за последен път давността за процесното
вземане спрямо ищцата е била прекъсната на 14.02.2011г., т.е към 14.02.2016г.
цялото претендирано от ищцата вземане на ответника е погасено по давност,
включително и в частта за главница.
Предвид изложеното,
предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде изцяло уважен като
основателен.
При този изход на
спора следва да се определят разноските по делото. Съгласно чл. 78, ал.2 ГПК,
ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая обаче и двете
предпоставки не са налице, поради което искането на ответника за
освобождаването му от дължимостта на разноски за настоящото производство не би
могло да бъде уважено. В полза на ищцата на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва
да се присъдят направените от нея разноски за образуване и водене на делото в
размер на 1420,30лв., включващи платена държавна такса в размер на 470,30лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 950лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.Г.Я. ЕГН**********, със
съдебен адрес ***, не дължи на „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“
№19, сумите: 10 000лв. главница, ведно със законната лихва считано от
27.10.2006г. до окончателното изплащане, 1113,06лв. договорна лихва за периода
25.05.2006г. до 26.10.2006г., дължими по извлечение от сметка по партидата на Б.Г.Я.,
както и сумите 222,27лв. държавна такса и 362.00лв. юрисконсултско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 01.11.2006г. по
ч.гр.д.№****/2006г. по описа на Районен съд – Русе, поради погасяване на
вземането по давност.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Московска“ №19
да заплати на Б.Г.Я. ЕГН**********, със съдебен адрес ***, сумата
от 1420,30лв. разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: