РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. гр. Хасково, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Николова
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Даниела К. Николова Административно
наказателно дело № 20225640200648 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от С. Ф. С. от град Хасково,чрез пълномощника
адв.П. Д. срещу Наказателно постановление № 21-1253-002810 от
16.06.2021 г. на Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Хасково,
с което на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – "Глоба" в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В подадената жалба се твърди
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Моли
съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление на Началник
Сектор "ПП" при ОД на МВР – Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и се представлява от упълномощен
процесуален представител адв.П. Д. ,който поддържа жалбата и моли за
отмяна на НП .Претендира и за разноските по делото.
Административнонаказващият орган – Началник сектор "ПП" при ОД
на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по
1
делото. В съпроводителното писмо изразява становище по жалбата, като
оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 29.12.2020 г., свидетелят С. Д. Г. на длъжност "младши инспектор
" в РУ- Хасково,съвместно колегата си били на работа и в района на ул.
"Дунав " в гр. Хасково,когато спряли за проверка лек автомобил марка
"**** " с немска регистрация. Автомобилът бил с немски регистрационни
табели ***, издадени в Германия, управляван от водача С. Ф. С. .
Регистрационните табели на автомобила били валидни до 05.12 .2020 г., т. е. с
изтекъл срок на валидност. По тази причина св. Г. и колегата му потърсили
съдействието на служители на сектор ПП при ОД на МВР-Хасково и място
бил изпратен св. В. Ж. Д. –мл. автоконтрольор в сектора. С оглед
направените на мястото на нарушението констатации и въз основа на извода,
че регистрационните табели на автомобила са с изтекъл срок на валидност до
05.12.2020 г. срещу жалбоподателя С. С. бил съставен на 29.12.2021 г. от
св.Д. Акт за установяване на административно нарушение, серия GA №
348604 от 29.12.20221г., за нарушение, квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП. Актът бил изготвен в присъствие на св.С. Г. и лицето, сочено в него
като нарушител, след което му бил предявен и подписан от него. В графата за
възражения и обяснения нарушителят вписал, че няма възражения. Препис от
АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя на 29.12.2020 г., според
изричното отбелязване в тази насока. Възражения срещу съставения акт за
установяване на административно нарушение били депозирани допълнително
в рамките на законовия срок за това.
С мотивирана резолюция/без дата / на Началник Сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР Хасково, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, АНП
по чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП било прекратено и изпратена по
компетентност на РП-Хасково. С Постановление от 07.06.2021 г. на прокурор
2
при РП-Хасково е отказано образуването на досъдебно производство ,
след като е прието , че макар и деянието формално да осъществява
признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, то поради своята
малозначителност се характеризирало с явно незначителна степен на
обществена опасност и това на основание чл. 9, ал. 2 НК, изключвало
определянето му като престъпление.Посочено е препис от постановлението,
ведно с преписката да се изпратят на Началник сектор ПП при ОД на МВР –
Хасково с оглед реализиране на административнонаказателна отговорност на
С. С..
При издаване на наказателното постановление а основание чл. 36, ал.
2 от ЗАНН, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в
акта фактическа обстановка и наложил процесните административни санкции.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по
делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода
на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетелите В. Д. и С. Г. като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По републиканските пътища, отворени за
обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по
такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни
превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин,
възпрепятстващ повторното му ползване.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП предвижда, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Според настоящият състав на съда, при издаването на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, които водят до отмяната на същото на
процесуално основание. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е
3
наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия, но в процеса на реализиране на
отговорността, при издаването му са допуснати съществени процесуални
нарушения, явяващи се абсолютно основание за неговата отмяна.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените
по делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателят С. С.
е осъществено нарушение, но не по визираното в НП нар, а по чл. 175, ал. 3,
пр. 1 по ЗДвП, доколкото съгласно НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, след
изтичане на срока за временна валидност регистрационните табели не могат
да се използват. За да приеме, че е осъществено нарушение по чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП, съдебният състав анализира разпоредбите на чл. 140, ал. 1, чл.
141, ал. 1 и чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в
трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по
техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден
винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.
Разпоредбата на чл. 141, ал. 1 от ЗДвП гласи, че за всяко регистрирано
моторно превозно средство или ремарке се издава свидетелство за
регистрация с безсрочна или с временна валидност по образец, утвърден от
министъра на вътрешните работи, което съдържа данните за превозното
средство съгласно наредбата по чл. 140, ал. 2. От своя страна съгласно чл.
175, ал. 3 от ЗДвП Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
От така цитираните правни норми се установява, че разпоредбите на
чл. 140, ал. 1 и чл. 141, ал. 1 от ЗДвП не въвеждат никакви задължения за
4
водачите на МПС, а единствено сочат, че по пътищата могат да се движат
само регистрирани превозни средства, както и се определят видовете
регистрации на превозните средства.
За разлика от тях разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП въвежда такива
задължения, като въвежда забрана за управление на МПС, което не е
регистрирано или макар да е регистрирано се управлява без регистрационни
табели. Следва да се има предвид и това, че след изтичането на временната
регистрация на едно МПС то се явява нерегистрирано такова, ако не е било
регистрирано с постоянна регистрация в срока на временната такава, поради
което и същото не следва да бъде управлявано. Доколкото се установява
безспорно, че лекият автомобил е бил управляван от жалбоподателя С. на
29.12.2020 г., а временната му регистрация е изтекла на 05.12.2020 г. то
настоящия съдебен състав приема, че е било извършено нарушение по чл.
175, ал. 3 от ЗДвП. Същевременно обаче по административното производство
са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя и са основание за отмяна
на НП. Такива нарушения са разминаванията между описаните фактически
положения както в НП и дадената цифрова квалификация на нарушението.
Както вече се посочи, жалбоподателят не е осъществил нито нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП както е посочено в АУАН и НП, нито по чл. 141, ал. 1
от ЗДвП. Доколкото обаче и квалификацията на нарушението по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП не отговаря на описаните факти, които са за управление на МПС с
регистрационни табели с изтекъл срок за валидност, то отново следва да се
счита, че е нарушено правото на защита на нарушителя. Освен това не може
да намери приложение и разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, доколкото
същата визира само допуснати нарушения при съставянето на АУАН, а не и
на НП. Ето защо, макар и да е доказано осъществяване на нарушение с оглед
на допуснатите процесуални нарушения, обжалваното НП следва да бъде
отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в тежест на
административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени направените
разноски за адвокатско възнаграждение .Те следва да бъдат уважени в
размер на 350 лева, който е под минимално предвидения в разпоредбата на
5
чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размер от 400 лв. и той следва да бъде осъден
да заплати сумата от 350 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление 21-1253-002810 от 16.06.2021 г.
на Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково , с адрес: гр. Хасково ,бул. „*******, да
заплати на С. Ф. С. ,ЕГН- ********** от гр.Хасково ,ул.“******* сумата от
350 лв. адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!!
Секретар: Г.С.
6