РЕШЕНИЕ
гр. София, …………………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, III „В” въззивен състав, в публичното заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.съдия: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното
от младши съдия Коева гр. дело № 9626 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 348581 от 278.02.2018
г., постановено по гр. д. № 23067/2017 г. по описа на СРС, 158 състав, е допусната
делба между П.К.К., К.П.К. и Й.К.К.
на следния съсобствен недвижим имот: подробно
индивидуализиран в нотариален акт № 24 от 27.03.1998 г., нот.
дело № 24/7008 от 1998 г. за собственост върху жилище дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно
устройство на нотариус М.с район на действие СРС, а именно: апартамент № 49, находящ
се в гр. София, район Слатина, ж.к. **********, състоящ се от една стая,
дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 61 кв. м., при съседи
: стълбище, двор, апартамент № 50, двор, ведно с прилежащото избено помещение №
12, при съседи: коридор, мазе № 11, мазе № 13, както и 4,785 % ид.ч. от общите части на сграда и правото на строеж върху
мястото, при квоти: 1/3 идеална част всеки от съделителите,
а именно: 1/3 ид.ч. за П.К.К.,
1/3 ид.ч. К.П.К. и 1/3 ид.ч.
за Й.К.К..
Срещу така постановеното
решение е подадена въззивна жалба от съделителя К.П.К.. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно поради нарушение на материалния закон съдопроизводствените правила.
Поддържа се, че в хода на първоинстанционното производство е установено, че
процесният апартамент, получен от починалата му съпруга като обезщетение е
доплатен с лични средства на въззивника и квотата му в съсобствеността е 2/3 ид.ч., поради което неправилно е допсуната
делба при квоти по 1/3 за всеки от съдедлителите.
Искането към съда е да отмени решението на СРС и да постанови ново при
правилните квоти.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П.К. Колев, в който се излагат
съображения за неоснователност на въззивната жалба.
В законоустановения срок не
е постъпил отговор на жалбата от Й.К.К..
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
оплаквания в жалбата.
Първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
СРС, 158 състав, е бил
сезиран с конститутивен иск за делба с правно основание чл. 341, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.
За да се уважи искът за
делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да
са налице следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1)
ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху
включения в делбената маса имот; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на
правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни
всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието
в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във
вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
От нотариален акт за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот
за мероприятия по ЗТСУ, издаден на 27.03.1998 г. се установява, че Е.Ц.В.е била
призната за собственик на процесния апартамент на стойност 14 034 лв., която
цена се покрива от припадащите се суми срещу отчуждения недвижим имот и
собствени средства на получаващия обезщетение в размер на 14 034 лв..
От удостоверение за
наследници с изх. № 3429 от 30.06.2014 г. се установява, че Е.Ц.В.е починала на
10.04.2003 г., като е оставил за наследници: К.П.К. – съпруг, П.К.К. – син и Й.К.К. - дъщеря.
За да постанови обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел, че доколкото процесния апартамент е
бил отстъпен на Е.Ц.В.срещу отчужден нейн личен имот,
делбата следва да бъде допусната при равни квоти между тримата съделители – наследници на първата.
Настоящият състав намира, че
доводите във въззивната жалба по отношение на така определените квоти са неоснователни,
поради следните съображения:
Разпоредбата
на чл. 342 ГПК представлява специално
правило за първото заседание в делбеното
производство, в което всеки от сънаследниците може да
възрази против правото на някой от тях да участвува
в делбата, против размера на неговия
дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти.
Законът е предвидил такава възможност в делбеното
производство, поради което и това е
най-късният момент, в който страната може да направи възраженията си.
Видно от протокола за
проведеното първо съдебно заседание на 18.10.2017 г. от страна на процесуалния
представител на съделителя К.П.К. не са направени
сочените във въззивната жалба възражения, че имота получен от наследодателката в обезшетение е
бил доплатен с лични средства на К.К.. В проведеното
съдебно заседание са направени искания от процесуалния представител на другия съделител. Освен, че липсва своевременно въведено твърдение
за наличие на принос в придобиването на процесния имот, в първоинстанционното
производство не са били анагажирани доказателства за
това.
Съгласно трайната съдебна
практика на ВКС, когато срещу отчужден индивидуален имот на единия съпруг бъде
отстъпен в обезщетение недвижим имот макар това да е станало по време
на брака собствеността на отстъпения имот не се включва в съпружеската
имуществена общност, тъй като липсва принос от другия съпруг. Презумпцията
на чл. 21, ал. 3 СК обаче е оборима. Приносът е
изключен когато вещите и вещните права са придобити по време на брака, но със
средства, или права, придобити по дарение, наследство, или с друго лично
имущество по смисъла на чл. 22 СК.
Когато стойността на дадения
в обезщетение имот е покрита изцяло от стойността на отчуждения имот
другият съпруг няма принос в придобиването, поради което върху получения
като обезщетение имот не възниква съпружеска общност. В този случай е
без значение момента на придобиване на правото на собственост. Така Решение
№
145 от 27.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1352/2013 г., I г. о., ГК.
В случая в представения по
делото нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, издаден на 27.03.1998 г. е
посочено, че цената на дадения като обезщетение недвижим имот се покрива от припадащте се суми срещу отчуждения недвижим имот, а именно
14034 лв. Липсва отбелязване за доплащане или получаване на заем за доплащане
на апартамента.
Отразеното в констативния нотариален
акт, който се издава на основание чл. 134, ал. 4 ЗТСУ (отм.) не е било оборено от страна на съделителя
К.П.К.. Следва да се отбележи, че оценката на имота, който се отчуждава
по реда на ЗТСУ (отм.) се определя със заповедта
по чл. 98 ЗТСУ (отм.) към момента, към
който се извършва оценяването. След като заповедта по чл. 98 ЗТСУ (отм.)влезе в сила, тази
оценка не може да бъде променяна, както и не може да бъде променяна констатацията
каква част от нея покрива стойността на отстъпения като обезщетение жилищен
имот. Заповедта по чл. 98 ЗТСУ (отм.),
издадена по предвидения в закона ред, удостоверява тези стойности, поради което
следва да се приеме, че посочената в нея стойност на отчуждения имот, както и
на сумата, представляваща разликата между стойността на отчуждения имот и стойността
на отстъпения в обезщетение, която титулярът на
заповедта следва да заплати, е меродавна при наличие на несъответствие със
стойностите, посочени в издадения след построяване на сградата нотариален акт.
Именно въз основа на определените със заповедта по чл. 98 ЗТСУ (отм.) стойности следва
да бъде определено съотношението между цената на отчуждения и цената на
отстъпения в обезщетение недвижим имот и в заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.),
Ето защо, доколкото не е
представена заповед, която да оборва отразеното в издадедния
на осн чл. 134, ал. 4 ЗТС (отм.) нотариален акт и
същият е издаден на името на наследодателката Е.Ц.К.
в обезщетение за нейн личен имот, като последното не
е спорно по делото, следва да се приеме, че съпругът й съделител
не е доказал наличие на принос в придобиване на собствеността, поради което и
правилно е допусната делба при равни квоти, съобразно разпоредбата на чл. 9,
ал. 1 ЗН.
Тъй като правните изводи на
въззивния съд съвпадат с крайния резултат, до който е достигнал първоинстанционния
съд, то решението на СРС следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на правния
спор с правна възможност да претендира деловодни разноски разполагат въззиваемите.
Такова искане не е било направено от тях, не са били представени и
доказателства за сторени разноски, поради което и такива не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 348581 от 278.02.2018 г., постановено по
гр. д. № 23067/2017 г. по описа на СРС, 158 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.