Р
Е Ш Е Н И Е № 82
08.
11. 2019
год. гр. Чирпан
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Чирпан, втори състав
На
28. 10. 2019 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи за
разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 372 по описа за 2019
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
във вр. с чл. 429 ал.3 от КЗ, вр.
чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът, чрез
процесуалния си представител, изнася в ИМ, че на 20.01.2018г., около 17:40
часа, през тъмната част на денонощието, при ясно време и суха пътна настилка, Х.
Р. Т., с ЕГН: ********** – баща на ищцата, управлявал л.а. „Фолксваген
Пасат" с per. № ****,
собственост на съпругата му Д. И. Т., в посока от изток на запад по АМ
„Тракия", движейки се в права посока в северната активна лента за
движение. В същото време, в района на км. 172+500, управляваният от Х. Т.автомобил
бил застигнат и блъснат отзад от предприелия маневра „изпреварване" л.а. „Мазда 3" с peг. № ****, управляван от виновния
водач Н. В. П., с ЕГН: **********. Причината за настъпване на инцидента била,
че водачът на л.а. „Мазда" не бил осигурил
достатъчно странично разстояние между неговия автомобил и изпреварвания л.а.
„Фолксваген". Ударът настъпил в дясната активна лента за движение между
предните челни десни състави на л.а. „Мазда 3" и
задните леви състави на л.а. „Фолксваген Пасат". В резултат на сблъсъка
л.а. „Фолксваген" напуснал пътното платно вдясно на посоката си на
движение и достигайки канавката, която се намирала северно от пътното платно,
се установил в покой. След удара л.а. „Мазда" се
отклонил наляво спрямо посоката си на движение и се ударил в разделителна мантинела между двете платна на магистралата, след което
променил посоката си на движение, като се насочил на северозапад и достигайки
разделителната прекъсната линия между двете активни ленти за движение на
северното пътно платно, се установил в покой с предна част, насочена на
североизток, където след това бил блъснат от друг автомобил. В автомобила,
управляван от Х. Р. Т., са пътували и ищцата Д.Х.Т., както и съпругата му Д. И.
Т.. Като резултат от претърпяното ПТП пострадалата Д.Х.Т. получила контузия на долната част на гърба и
таза.
От
съставения от служител на РУ на МВР - Чирпан Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и от направена справка в електронния сайт на Гаранционен фонд
се установява, че към датата на ПТП - 20.01.2018г., л.а. „Мазда
3" с per. № **** е
бил с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите в „ДЗИ -ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД по застрахователна полица № ****, валидна от
27.03.2017г. до 26.03.2018г.
За станалото
ПТП били образувани пр.пр. №64/2018г. по описа на РП
- Чирпан и ДП №36/2018г. по описа на РУ на МВР - Чирпан. След внесен от
прокуратурата в съда обвинителен акт срещу виновния водач Н. В. П., било
образувано НОХД №384/2018г. по описа на PC - Чирпан. С Решение №5 от
23.01.2019г., постановено по горепосоченото дело, съдът признал обвиняемия за
виновен в това, че на 20.01.2018г. на АМ „Тракия", на км. 172+500, при
управление на МПС - л.а. „Мазда 3"с per. № ****. е
нарушил правилата за движение по пътищата: чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП - при
изпреварване не е осигурил достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното пътно превозно средство; както и чл.20, ал.1 от ЗДвП - не е
контролирал непрекъснато превозното средство което управлява, в пряка причинна връзка
с което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Х. Р. Т.,
изразяваща се в счупване на таза в областта на лявата срамна кост и лявата гаванковидна ямка и разчленяване
на лонното съчленение на
таза, причинило трайно затруднение на движенията на двата крака, поради което
на основание чл.343, ал.1, б. „б", предл. 2, вр. с чл.342, ал.1, предл. 3 от
НК и чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр. с чл.78а, ал.1 от НК, подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание „Глоба" в размер на 1 000 лв. На основание чл.78а, ал.4 от НК на
обвиняемия не е наложено административно наказание по смисъла на чл.37, т.7, предл. 2 от НК.
Съгласно
чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд (в случая -постановеното
решение по чл.78а от НК) е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. С
оглед на това, следва да се приеме за установено, че описаното деяние е
извършено виновно от делинквента.
След
инцидента ищцата била прегледана в Спешното отделение на УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович" АД - Стара Загора. При извършения преглед на
пострадалата била поставена диагноза: Contusio
lumbalys.
От
Амбулаторен лист №000001 от 29.01.2018г., издаден от д-р
Иван Байчев -специалист ортопед-травматолог, било видно, че ищцата Д.Х.Т. е
имала оплаквания от болки в долната част на гърба. При извършения на ищцата
преглед лекарят установил наличие на оток и променена оцветка. Назначено било рентгенографско изследване и предписана медикаментозна терапия.
Поставена била основна диагноза: Контузия на долната част на гърба и таза.
В резултат
на претърпяното ПТП ищцата получила и психическа травма. При инцидента същата
изпитала силен страх и стрес, които се отразили неблагоприятно на психическото
й състояние. В продължение на няколко седмици пострадалата не можела да спи
нормално, сънувала кошмари, изгубила апетит и изпитвала страх да пътува с
автомобил.
Съгласно
изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ ищцата е
отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди с писмо, изпратено на 07.03.2018г.,
получено на 08.03.2018г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 0177SD 7). По тази
претенция е образувана Застрахователна преписка №43072951800056. След
осъществена между страните кореспонденция, с писмо с изх. №0-92-7345 от
11.06.2018г. „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД е уведомило пострадалата чрез
пълномощника й адв. Ж.З., че след като са разгледани
всички представени по преписката документи, на ищцата Д.Х.Т. било определено и
на 08.06.2018г.изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000
лв.
Тъй като към
датата на подаване на исковата молба в съда ищцата не е получавала обезщетение,
различно от горепосоченото в размер на 1000лв, за причинените й неимуществени
вреди в резултат на претърпяното ПТП на 20.01.2018г., твърди, че за нея бил
налице правен интерес от завеждане на настоящия иск за разликата между
изплатеното й застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и
справедливото такова, с оглед на причинените й болки и страдания, вследствие на
непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, против ответното застрахователно дружество, отговорно за
възстановяване на вредите, причинени от застрахования.
По отношение
на обезщетението за неимуществени вреди, счита, че определеното й и изплатено
такова в размер на 1 000 лв. не отговаряло нито на действително претърпените от
нея болки и страдания от причинените й вследствие на процесното
ПТП травматични увреждания, нито на заложения в чл.52 от ЗЗД принцип на
справедливостта, както и на съдебната практика по подобни казуси. По силата на
чл.45 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди - имуществени и
неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определяло
от съда по справедливост. Справедливостта изисквала претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
„справедливост" не е абстрактно. Според ППВС на РБ №4/23.12.1968г. то е
свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства били характерът на увреждането;
начинът на настъпването; обстоятелствата, при които е станало; допълнителното
влошаване на състоянието на здравето; причинените морални страдания и др. От
представените по делото медицински документи се установявали получените от
ищцата травматични увреждания, изразяващи се в контузия на раменния пояс и
мишницата. Установило се също така, че вследствие на инцидента пострадалата
била изпитала и силен страх и стрес, както и негативни емоции.
В ИМ се изнася още, че справедливо обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на претърпяното от нея
ПТП на 20.01.2018г. се явявала сумата от 5 000 лв. Така, като се вземело
предвид вече изплатеното на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 1 000 лв., то напълно основателен и доказан претендираният
с настоящата искова молба размер от още 4 000 лв. -разликата в обезщетението,
която ще допринесе за репариране на реално претърпените от ищцата Д.Х.Т. болки
и страдания в резултат на процесното ПТП.
На основание чл.429, ал.З от КЗ, вр.
с чл.86, ал.1 от ЗЗД, считам, че съдът следва да присъди на ищцата и дължимата
законна лихва върху претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, считано от датата на предявяване на писмената
застрахователна претенция от увреденото лице - 08.03.2018г., до окончателното
изплащане на сумата.
Моли съда, да
постановите решение, с което да осъди „ДЗИ
- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1463, район „Триадица", бул. „Витоша"
№89Б, представлявано от представителите Коста Христов Чолаков, Бистра Ангелова
Василева, Евгени Йосифов Бенбасат и Борис Христов Паличев, да заплати на Д.Х.Т., с ЕГН: **********,***, ****, сумата от 4000 лв. (четири хиляди лева),
представляваща разликата между изплатеното на ищцата обезщетение в размер на 1
000 лв. и реално полагащото й се в размер на 5 000 лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
контузия на долната част на гърба и таза, както и преживени душевни болки и
страдания - силен страх, стрес и негативни емоции, в резултат на претърпяното
от нея ПТП на 20.01.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 08.03.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна
претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.
Претендира
за направените по делото разноски, както и възнаграждение за един адвокат.
Ответното дружество подава
отговор в законоустановения срок. В отговора си взема
становище, че предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени щети е допустим, но разгледан по същество неоснователен.В
отговора се посочва,че ответникът е заплатил на ищцата сумата в размер на
1000,00 за ,представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени щети,
като пострадала от ПТП. В отговора се взема становище,че иска в тази му част е
завишен и с изплащането на сумата от 1000,00 лв. ищцата е била обезщетена и
застрахователното дружество е изпълнило всички вменени му от Закона задължения.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, и от заключенията на вещите лица, както и от становището на
страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно
установено по делото е че на 20.01.2018г., около 17:40 часа, през тъмната част
на денонощието, при ясно време и суха пътна настилка, Х. Р. Т., с ЕГН: **********
- съпруг на ищцата, управлявал л.а. „Фолксваген Пасат" с per. № ****,
собственост на ищцата Д.Х.Т., в посока от изток на запад по АМ „Тракия",
движейки се в права посока в северната активна лента за движение. В същото
време, в района на км. 172+500, управляваният от Х. Т.автомобил бил застигнат и
блъснат отзад от " л.а. „Мазда 3" с per. № ****,
управляван от водач Н. В. П., с ЕГН: **********.
Причината за
настъпване на инцидента е, че водачът на л.а. „Мазда"
не осигурил достатъчно странично разстояние между неговия автомобил и
изпреварвания л.а. „Фолксваген". Ударът настъпил в дясната активна лента
за движение между предните челни десни състави на л.а. „Мазда
3" и задните леви състави на л.а. „Фолксваген Пасат". В резултат на
сблъсъка л.а. „Фолксваген" напуснал пътното платно вдясно на посоката си
на движение и достигайки канавката, която се намирала северно от пътното
платно, се установил в покой. След удара л.а. „Мазда"
се отклонил наляво спрямо посоката си на движение и се ударил в разделителна мантинела между двете платна на магистралата, след което
променил посоката си на движение, като се насочил на северозапад и достигайки
разделителната прекъсната линия между двете активни ленти за движение на
северното пътно платно, се установил в покой с предна част, насочена на
североизток, където след това бил блъснат от друг автомобил. В автомобила, управляван
от Х. Р. Т., са пътували и ищцата Д.Х.Т., както и съпругата му Д. И. Т.. Като
резултат от претърпяното ПТП пострадалата Д.Х.Т. получила контузия на долната част на гърба и
таза.
Видно от
направена справка в електронния сайт на Гаранционен фонд се установява, че към
датата на ПТП - 20.01.2018г., л.а. „Мазда 3" с per. № **** е
бил с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите в „ДЗИ -ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД по застрахователна полица № ****, валидна от
27.03.2017г. до 26.03.2018г.
За станалото
ПТП било образувано ДП №34/2018г. по описа на РУ на МВР - Чирпан. След внесен
от РП Чирпан в РС Чирпан обвинителен акт, срещу водача на л.а. „ Мазда „ Н. В. П., било образувано НОХД № 384/2018г. по
описа на PC - Чирпан. С
Решение №5 от 23.01.2019г., постановено по горепосоченото дело, съдът признал
обвиняемия за виновен в това, че на 20.01.2018г. на АМ „Тракия", на км.
172+500, при управление на МПС - л.а. „Мазда 3"с per. № ****. е
нарушил правилата за движение по пътищата: чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП - при
изпреварване не е осигурил достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното пътно превозно средство; както и чл.20, ал.1 от ЗДвП - не е
контролирал непрекъснато превозното средство което управлява, в пряка причинна
връзка с което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Х. Р. Т.,
изразяваща се в счупване на таза в областта на лявата срамна кост и лявата гаванковидна ямка и разчленяване
на лонното съчленение на
таза, причинило трайно затруднение на движенията на двата крака, поради което
на основание чл.343, ал.1, б. „б", предл. 2, вр. с чл.342, ал.1, предл. 3 от
НК и чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр. с чл.78а, ал.1 от НК, подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „Глоба" в размер на 1 000 лв. На основание
чл.78а, ал.4 от НК на обвиняемия не е наложено административно наказание по
смисъла на чл.37, т.7, предл. 2 от НК.
Съгласно
чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд (в случая
-постановеното решение по чл.78а от НК) е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. С оглед на това, следва да се приеме за установено, че
описаното деяние е извършено виновно от делинквента.
След
инцидента ищцата била прегледана в Спешното отделение на УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович" АД - Стара Загора, видно от представените
копия на страници от Амбулаторния дневник на Спешното отделение, започнат на
02.01.2018г., завършен на 24.01.2018г. и Лист за преглед на пациент от
20.01.2018г. с час 22.00часа. При извършения преглед на пострадалата била
поставена диагноза: Contusio lumbalys.
От
Амбулаторен лист №000001 от 29.01.2018г., издаден от д-р Иван Байчев
-специалист ортопед-травматолог, било видно, че ищцата Д.Х.Т. е имала
оплаквания от болки в долната част на гърба, оток и променена оцветка. При
извършения на ищцата преглед лекарят установил ограничени движения и кръвонасядания по контузените места. Назначено било рентгенографско изследване и предписана терапия. Поставена
била основна диагноза: Контузия на долната част на гърба и таза.
Видно от
приложената по делото Молба за изплащане на неимуществени вреди ищцата е
отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди с писмо, изпратено на 07.03.2018г.,
получено на 08.03.2018г. ( виж Известие за доставяне № ИД PS 6000 0177SD 7). По тази
претенция е образувана Застрахователна преписка № 43072951800056. След
осъществена между страните кореспонденция, с писмо с изх. №0-92-7345 от
11.06.2018г. „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД е уведомило пострадалата чрез
пълномощника й адв. Ж.З., че след като са разгледани
всички представени по преписката документи, на ищцата Д.Х.Т. било определено и
на 08.06.2018г.изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
1 000, 00 лв. / виж Преводно
нареждане за Кредитен превод от 08.06.2018 г. /.
По така
установена фактическа обстановка не се спори по същество от страните. Спорното
в случая е дали изплатеното на ищцата обезщетени е справедливо по смисъла на
Закона.
Видно
от приетата и неоспорена по делото СМЕ по писмени данни № 331/ 2019 г. с вещо
лице Д- р Т.Г.Т., се установява, че пострадалата е получила следните
травматични увреждания: Контузия в поясната област в
дясно, като тоза увреждане са причинило на
пострадалата временно разстройство на здравето неопасно за живота- лека телесна
повреда.В заключение на вещото лице д- р Т. изрично се сочи, че оздравителния
процес при правилно лечение е 2-3 седмици, както и че няма данни за настъпили
усложнения. Вещото лице изрично посочва, че в конкретния случай е налице причинно
– следствена връзка между получените увреждания и процесното
ПТП.
По
разбиране на настоящия състав заключението на вещото лице следва да бъде
кредитирано, тъй като същото е в съответствие със събрания по делото доказателствен материал и е изготвено от експерт,
незаинтересован и разполагащ с нужните специални знания.
Съдът
кредитира свидетелските показания на разпитаните в хода на производството
свидетели Д. И. Т. и Е. М. С.. Съдът
счита, че следва да кредитира тези показания, тъй като те са логични,
непротиворечиви помежду си, съпоставени и с представените и приети по делото
доказателства, а и в хода на производството други доказателства, противни на
тях, не бяха събрани, като съдът отчита и обстоятелството, че в конкретният
случай свидетелите са близки на пострадалата. Първият от тях е майка, а втората
– /вуйна – леля/. Именно защото са близки на пострадалата, те най-добре могат
да преценят състоянието й след настъпването на ПТП, като следва да се има
предвид, че свидетелят Д. И. Т. е и пряк очевидец на въпросното ПТП.
Безспорно
установено по делото е, че лекият автомобил марка Мазда,
модел 3 с ДКН **** има сключен договор
за застраховка „ ГО „ с ответното дружество. Това обстоятелство не се оспорва а
напротив, по същество се признава от ответната страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 493 ал. 1 т.1 от КЗ Застрахователят по задължителна
застраховка „ ГО „ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица в т.ч. пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на
МПС по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт, а разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения,
спрямо когото застрахования е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432 ал. 1 от КЗ, следва на първо място: да се установи
наличието на валиден застрахователен договор за застраховка „ ГО „ между
собственика на управлявания от деликвента автомобил и
застрахователя, както и всички предпоставки на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения, а именно да е
налице противоправно извършено действие, наличие на
вредоносен резултат, наличие на вина у прекия извършител, както и на пряка и
непосредствена причинноследствена връзка между противоправното действие и причинения вредоносен резултат.
Застрахователят дължи обезщетение за вредите дотолкова, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т. е. отговорността му е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител.
По
разбиране на настоящия състав в конкретния случай е налице противоправно
деяние на водача, изразяващо се в това, че е нарушил разпоредбите на ЗДвП. От
субективна страна деянието е извършено непредпазливо, небрежно, тъй като
водачът е бил длъжен да знае правилата, които регламентират движението по
пътищата и е следвало да съобразява поведението си с тях. Съгласно разпоредбата
на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД вината на деликвента се
предполага до доказване на противното.
Относно размера на репарираните причинени
увреждания, съдът счита, че следва да се съобразява с нормата на чл. 51 ал. 1
от ЗЗД, а именно че при непозволено увреждане се дължат всички вреди, които са
пряка или непосредствена последица от увреждането.
Видно от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в резултат на
настъпилото ПТП ищцата в сравнително продължителен период от време освен
претърпените болки е изпитвала и психични последици изразяващи се в
обстоятелството, че отказала да управлява лек автомобил, макар да е правоспособен
водач. От разпитаните по делото свидетели се установи, че ищцата по време на
настъпилото ПТП ползвала отпуск. Същата била трайно установена в Кралство
Великобритания и в частност в Англия, където работела във Ферма. Работата била
свързана в прибиране на реколта. След претърпяното ПТП същата напуснала
Република България и се завърнала в Кралство Великобритания, където се наложило
да смени трудовите си функции и да работи в офис, тъй като изпитвала силни болки
в областта на гърба и кръста. По думите на нейната леля, св. С., „…трудно се движеше, кръста я болеше и
крака, стресирана беше, не можеше да спи, уплашена беше и ние й помагахме с
каквото можем.“
От
гореизложеното съдът приема, че в резултат на претърпяното ПТП ищцата получила
и временна психическа травма. След инцидента същата изпитала силен страх и
стрес, които се отразили неблагоприятно на психическото й състояние. В
продължение на няколко седмици пострадалата не можела да спи нормално, сънувала
кошмари и изпитвала страх да пътува с автомобил.
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието "справедливост" не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
Всичко
гореизложено мотивира съда да приеме, че в конкретният случай справедливо
обезщетение за ищцата следва да бъде определено в размер на 3000.00лева, и тъй
като се има предвид, че ответната страна е изплатила както бе посочено по-горе
обезщетение в размер на 1000.00лв. то иска за обезщетяване на понесените от
ищцата неимуществени вреди се явява основателен до размер на 2000.00лв., а в
останалата му част до претендираните 5000.00лв. като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Определените
размери на коментираното обезщетение съответстват както на законовия критерий
„по справедливост”, така и на трайно установеното съдебна практика в аналогични
случаи. Същите не биха могли реално да обезщетят преживяната болка и
страданието, което остава за цял живот.
Що се касае до лихвата за забава при
действието на новия КЗ съдът намира следното:
Няма спор, че отговорността на застрахователя е
обусловена от тази на прекия причинител на ПТП. Безспорно е също, че по общите
правила за деликта и съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД
делинквента се счита в забава от деня на
непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба обаче дадена в чл. 429 от
новия КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за
"Гражданска отговорност" следва да се приеме, че по силата на
законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на
увреденото лице законна лихва, се начислява от момента, посочен в ал. 3 на чл. 429 КЗ. С други думи, отговорността на прекия причинител за лихви,
считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата
на самия кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му
е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Т.е. не е налице
законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за
времето от увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е
нормата на чл. 429, ал. 2, т.
2 КЗ, според която в застрахователното обезщетение се включват само
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал. 3. В ал. 3 са посочени две условия,
ограничаващи размера на претенцията за лихви - първото е тя да не надхвърля
рамките на застрахователната сума (лимити на отговорността) и второто условие е
да се начисли от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна.
Горните изводи не могат да се игнорират от правилото
на чл. 497
вр. чл. 496 от КЗ.
Тези норми установява отговорността на самият застраховател за плащане на
законни лихви, върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от
неговата собствена забава. Тази лихва не е обусловена от поведението на делинквента, нейният размера вече не е част от
застрахователната сума (визирана в чл. 429 КЗ),
и не може да бъде ограничаван от размера на последната.
При изложените изводи законната лихва за забава, която
следва да се присъди на увреденото лице (ищцова
страна) върху определеното обезщетение за неимуществени вреди е от дата
08.03.2018г. като първа възможна дата от която може да се приеме, че е
предявена застрахователната претенция от увреденото лице. Тази дата се извлича
от единственото представено доказателство в тази насока, а именно – известие за
доставяне обратна разписка.
Предвид изхода на делото и на осн.
чл. 78 ал. 1 от ГПК, съдът счита че следва да осъди ответното дружество да
заплати на ищцовата страна направените по делото
разноски в размер на 275,00лв. , съразмерно с уважената част от иска.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
на ответника следва да се присъдят разноски за настоящото производство
съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 60,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК
във вр. с чл. 25, т. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съдът намира за неоснователно възражението
на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък
размер на разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на
фактическата и правна сложност на делото. Възможността за намаляване на
възнаграждението е ограничена до минимално определения размер на чл. 36 от ЗА,
който в ал. 2 предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и
клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредбата
на Висшия адвокатски съвет. С Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. Дело № 6/2012 г., т. 3 ОСГТК на ВКС прие, че при
произнасяне по възражение за прекомерност на договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от трикратния размер на предвиденото в § 2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
минимален размер, като вземе предвид действителната фактическа и правна
сложност на делото.
Според чл. 7, ал. 2, т. 3
от същата наредба, при интерес от 1000 до 5000 лв.минималното
адвокатско възнаграждение следва да се определи:- 300 лв. + 7 % за горницата
над 1000 лв. В настоящият случай претенцията е в общ размер на 4000,00 лева и предвид
посочените разпоредби минималния размер на адвокатското възнаграждение е 510,00
лева. Уговореното възнаграждение в приложеното към делото пълномощно е 550,00
лева, т. е. над минималния размер, определен в наредбата. Съдът счита, че
предвид направените възражения от ответното дружество е налице правна сложност
на делото, поради което не следва да се намали размера на адвокатското
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗД " ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ " ЕАД следва да
заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 80,00 лв., съразмерно с уважената част от исковата претенция, както и
разноски по производството за назначената по делото експертиза, съразмерно с уважената
част от иска, в размер на 120,00 лв.
Предвид гореизложеното и на осн.
чл. 432 ал. 1 от КЗ във вр. чл. 493 ал.1 т.1 КЗ, чл.
235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463,
район „Триадица", бул. „Витоша" №89Б, представлявано от
представителите Коста Христов Чолаков, Бистра Ангелова Василева, Евгени Йосифов
Бенбасат и Борис Христов Паличев,
да заплати на Д.Х.Т., с ЕГН: **********,***,
****със съдебен адрес:*** , чрез адв. Ж.З. и адв. М. З.сумата от 2000,00 лв. ( две хиляди лева), представляваща разликата между
изплатеното на ищцата обезщетение в размер на 1 000 лв. и реално полагащото й
се в размер на 3 000 лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на долната част на
гърба и таза, както и преживени душевни болки и страдания - силен страх, стрес
и негативни емоции, в резултат на претърпяното от нея ПТП на 20.01.2018г.,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 08.03.2018г. - датата
на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до
окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част
до размер на 4000,00 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, спосочен ЕИК и седалище и адрес на управление, да заплати на Д.Х.Т.
с п.а. и ЕГН направените по делото разноски в размер на 275,00 лв. ,съразмерно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА
ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"
ЕАД, спосочен
ЕИК и седалище и адрес на управление, да заплати в полза на Държавата по
Бюджета на съдебната власт по сметка на РС Чирпан държавна такса в размер на 80,00
лв., съразмерно с уважената част от иска, както и сумата 120,00, разноски по
производството за назначената по делото експертиза, съразмерно с уважената част
от иска.
ОСЪЖДА Д.Х.Т. с п.а. и ЕГН да заплати на „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с посочен
ЕИК и седалище и адрес на управление направените по делото разноски в размер на
60,00
лв., съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд- Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:. . . . . . . . . . . . . . . . . . .