РЕШЕНИЕ №
гр. Пловдив, 30.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГО, ХХІ-ви
гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди
и тринадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
При секретаря Малина
Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. 7442/2013г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано
по искова молба от Г.П.Ч., ЕГН **********, П.Г.Ч., ЕГН ********** и В.Г.Ч.,
ЕГН: **********, с която против „Рамина”ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул."Въча" № 10 са предявени искове по чл.92 ЗЗД – за осъждане на дружеството да заплати на всеки от ищците по 12322 лв
договорна неустойка за забава, искове по 79, ал.1 ЗЗД - за осъждане на
дружеството да заплати на всеки от тях по 4555 лв обезщетение на основание
чл.13, ал.15 от договор за проектиране
и строителство срещу задължение за учредяване на право на строеж от
29.02.2008г., за периода м.септември 2009г. – 31.01.2013г. (общо 41
месеца).
Твърди се, че на 29.02.2008г., ищците и още три лица,
всички в качеството на съсобственици на недвижим имот, с административен адрес П,
ул."С. М." № .. /бивша улица „И."/, целия с площ 610.00 кв.м,
представляващ УПИ ... от кв. .., по плана на гр. Пловдив - Първа градска част,
при граници: юг - ул."С. М.", с. - УПИ ..., УПИ ..., УПИ...- комплексно
застрояване, изток - УПИ ..., запад - УПИ Х-1237 сключили предварителен договор за проектиране и
строителство срещу задължение за учредяване на право на строеж с
„РАМИНА" ООД, , представлявано от управителя си Ц.Д.К. с ЕГН **********.
По силата на този договор, ищците и останалите собственици се задължили да
учредят права на строеж в сградата, която по план следвало да се изгради в
описаното по-горе дворно място, в полза на дружеството.
Ищците изпълнили
задължението си и сключили договор за учредяване право на строеж срещу
задължение за построяване на новопроектирана сграда на 06.01.2008 година,
обективиран в нот. акт № том , година. Като съсобствениците на терена, ищците
и останалите съсобственици сключили договор на 06.10.2008 година с нот. акт № ..,
том.., ... година, с който си учредили един на друг права на строеж, така че
всеки един от тях станал собственик на конкретни права на строеж върху отделни
обекти в бъдещата сграда, като първият
от ищците станал собственик на
вещно право на ползване върху обекти от раздели А и Б от визирания
нотариален акт, а вторият и третият станали
собственици на права на строеж на
отделни обекти, посочени също в раздели А и Б на този нотариален акт.
С подписването на
всички тези договори, строителят поел ангажимент към ищците да извърши
строителството на бъдещата сграда и в срок от 15 месеца от издаването на
протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и
ниво на строежа да ни предаде обектите, за които всеки един от ищците се
легитимира като собственик с акт образец 15. Протоколът за откриване на
строителна линия бил издаден на 03.10.2008
година. Според договореното, акт образец 15 трябвало да бъде подписан до
03.01.2010 година, но реално бил
подписан на 17.01.2013 година.
Така, забавата продължила от
04.01.2010 година до 17.01.2013 година - общо 1109 дни. Поддържа се, че съобразно чл. 6 и чл. 13, ал.9 от предварителния договор и във вр. с чл. 27, „РАМИНА" ООД дължи на ищците неустойки за
забава в размер на 100 лв. за всеки просрочен ден. Това задължение било
потвърдено и в нот.акт № 44, том 89, 2008 година - раздел 1.2. от същия. Поддържа се, че за периода на забавата,
дружеството-строител дължи общо на всички съсобственици неустойка в размер на
110900 лв. Всеки един от ищците тримата, на това основание, претендира от
ответника по 12 322 лв.
Съгласно чл. 13, ал. 15 от предварителния договор, била постигната уговорка
дружеството-строител да обезщети ищците за времето на строежа с по 1000 лева
месечно, считано от датата на определяне на строителна линия до получаване
на удостоверение за въвеждане в експлоатация, поради това, че те трябвало да се
устроят някъде с жилища за периода на строителството. Строителна линия била
дадена с протокола от 03.10.2008 година. Удостоверението за въвеждане в
експлоатация било издадено на 30.01.2013 година. Поддържа се, че за целия този
период от 52 месеца, „РАМИНА" ООД дължи на ищците обезщетение, на
основание чл.13, ал. 15 от предварителния договор, в размер на 52000лева. За периода
от 03.10.2008 годиа до август месец 2009 година /вкл./ това обезщетението им
било изплащано. Останало обаче неплатено
задължението за периода от
септември 2009 година до 30.01.2013
година - общо 41 месеца. Твърди се, че за този
период, дружеството-строител дължи на всички съсобствениците на терена общо
41000 лева. Тримата ищци претендират за всеки един от тях по 4555 лева на това основание.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорват предявените искове.
Признава се, че между
страните е сключен предварителен договор, както се твърди в исковата молба. По
отношение на исковете на всеки от ищците за заплащане на сумата в размер от
4555 лева се посочва, че тези вземания са обезщетения и са дължими месечно на
всяко първо число от текущия месец. Твърди се, че тези вземания на ищците по
договора са периодични и се погасяват с изтичане на предвидената в ЗЗД
тригодишна давност. В този смисъл се прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на предявените искове за обезщетение за периода от м.
септември 2009 г. до м. април 2010 г., тъй като вземането е изискуемо на всяко
първо число, исковата молба е депозирана на 29.04.2013 г. и се посочва, че
месечното обезщетение за месец април 2010 г. е погасено по давност.
Отделно от
възраженията за изтекла погасителна давност, се излагат съображения за
неоснователност и недоказаност на предявените искове за обезщетение по
чл.13/15/ от договора за периода месец септември 2009 г. до м. януари 2013 г.
Твърди се, че
действително, в договора са били предвидени, както обезщетения във вр.
чл.13/15/ от договора, така и неустойка
за забава във вр. чл.27 от договора. Така и двете суми, определени като
неустойка и обезщетение са уговорени по размер, като изрично е посочено, че се
дължат на възложителя.
Твърди се, обаче, че
претендираното от ищеца обезщетение за месечно плащане на сума в общ размер на
1000 лв ,уговорено в чл.13/15/ от договора е неприложимо за периода от
03.03.2010 г. до издаване Удостоверението за въвеждане в експлоатация.
Твърди се,
претендираното обезщетение по чл.13/15/ от предварителния договор не е посочено
в договора обезщетение за какво точно обстоятелство е и съобразно чл.20 ЗЗД
следва да се приеме, че обезщетението, така както е уговорено в договора, е
дължимо и изискуемо всяко първо число от месеца за периода от откриване на
строителната линия до получаване разрешение за ползване.
Твърди се, че това
обезщетение е винаги дължимо по време на договора, доколкото уговорените в
съглашението срокове се спазват и строителният обект приключил в срока по чл.6,
в който смисъл от 03.10.2008 г. до 30.03.2010 г. се дължи обезщетението,
уговорено чл.13/15/ от договора. Посочва се, че отделно от това обезщетение,
страните са уговорили и неустойка в чл.27 от договора по отношение на
неспазване на срока на същия чл.6 от Договора, която неустойка се дължи от
04.03.2010 г. Излагат се съображения, че е безспорен наказателния характер на
така уговорената неустойка, целяща да стимулира ответника да изпълни
ангажиментите си в срок до 03.03.2010 г. Посочва се, че характерът на тази
неустойка като на „Пенална неустойка” и се дължи за всеки просрочен ден, без
краен срок, до който се дължи.
Освен това, съгласно
уговорките между страните, наред с дължими неустойка, уговорена в чл. 27
ответното дружество след изтичане на срока по чл. 6 следва да заплаща
обезщетение по чл. 13/15/. Това налага извод, че са уговорени две санкции за
неизпълнение на едно и също задължение, поради което уговореното „обезщетение”
след срока от 03.03.2010 г. е в противоречие с добрите нрави-основание за
неприлагането му.
В крайна сметка се
поддържа, че обезщетението по чл. 13/15/ е дължимо през време на уговорения
срок за завършване на строителния обект, уговорен в чл.6, а при просрочие
следва да бъде дължима неустойката по чл.27 за неспазване срока по чл.6.
Като взе предвид
твърденията на страните в съвкупност с доказателствата по делото, съдът прие за
установено следното:
Няма спора, а и се
установява, че на 29.02.2008г., между собствениците на УПИ ... – ... от кв. ....
по плана на Първа градска част – гр. Пловдив, сред които са и ищците, в
качеството им на възложители и ответника, в качеството му на Изпълнител, е
сключен предварителен договор за проектиране и строителство на жилищна сграда
срещу задължение за учредяване на право на строеж.
Договорът е подписан
от представител на ответното дружество, като документът не е оспорен като
неавтентичен, поради което следва да се приеме, че той надлежно обвързва
възложителя с клаузите си. В договора е посочено, че документите за
собственост, удостоверяващи притежаваните от съсобствениците права, са
неразделна част от него.
Според чл. 6 от
договора срокът на цялостното изпълнение на строителството на обекта е 15
месеца, считано от датата на съставяне на протокол за разкриване на
строителната площадка. Този срок се счита за изпълнен, ако за строителството е
съставен акт обр. 15 по реда на чл. 176 ЗУТ за установяване годността за
приемане на обекта.
Няма спор, че
строителната площадка е открита на 03.10.2008г, следователно срокът по чл. 6 е
до 03.01.2010г., но тъй като тази дата се явява неприсъствен ден, съгласно
чл.72, ал.2, вр. ал.1 ЗЗД, срокът е изтекъл в първия присъствен ден –
04.01.2010г.
Според чл. 13, ал.
15 изпълнителят се задължава да обезщети възложителя ежемесечно със сума общо
от 1000 лв на всяко първо число от месеца от датата на издадената строителна
линия до получаване на разрешение за ползване, т.е. до 30.01.2013г. видно от
приложеното по делото удостоверение №3
за въвеждане в експлоатация, издадено на същата дата. Няма спор, че ответникът
е изпълнявал това си задължение до м. август 2009г. вкл., като е заплащал на
ищеца и останалите съсобственици сума от общо 1000 лв.
Според чл. 27 от
договора в случай, че изпълнителят изпадне във виновна забава относно сроковете
по чл. 6, чл. 12 и чл. 13, ал. 14 същият дължи на възложителя неустойка за
забава в размер на 100 лв за всеки ден на забава. Няма спор, че забавата е
факт, тъй като протоколът за откриване на строителна линия е издаден на
03.10.2008г., а съобразно уговореното (чл.13, ал.9), строителят е следвало да
завърши обекта във вид за издаване с акт образец 15 в 15 месечен срок, т.е. до
03.01.2010г. Както се посочи, тази дата обаче е неприсъствен ден (неделя),
поради което срокът е изтекъл в първия присъствен ден – 04.01.2010г. Задължението
за завършване на строителството е изпълнено на 17.01.2013г, когато е съставен
Акт Обр. 15.
Тълкуването на
клаузата по чл.13, ал.15 от процесния договор от 29.02.2008г. води до извод, че
уговореното в нея обезщетение от общо 1000 лв, което изпълнителят следва да
заплаща ежемесечно на възложителите, е дължимо при нормалното развитие на
договорните отношения между страните, а не в случай на забава на изпълнителя
относно изпълнението на договора. Тоест, сумата се дължи в изпълнение на договора,
а не като санкция за неизпълнението му. Поради това, неоснователни са
възраженията на ответника, че е налице припокриване на това обезщетение са
предвидената по чл.27 от договора неустойка от 100 лв дневно за всеки ден
забава на изпълнителя. Ето защо, не може да се приеме, че уговореното в чл.13,
ал.15 обезщетение противоречи на добрите нрави, тъй като, освен че не
представлява още една санкция за забава на изпълнителя, наред с уговорената
неустойка, както поддържа ответника, е израз на съвсем нормална практика в
гражданския оборот строителя да се ангажира с плащане на определена сума
месечно на собственика до завършване на строителството на сградата, с оглед
например покриване на разходите на собственика за квартира или други създадени
му неудобства по време на строителството.
В договора от
29.02.2008г. е уговорено, че сумата от 1000 лв се дължи на възложителя, като
под възложител се разбира всичките 6 лица – съсобственици на имота, 3-ма от
които са ищците по делото. Доколкото не е уговорено конкретно кой от
собствениците каква част от обезщетението ще получава, предвид характера на
договора, с който всеки от тях, вкл. тримата ищци поемат определени задължения
срещу получаване на определена насрещна престация – организиране на комплексно
проектиране и строителство на жилищна сграда в УПИ – ...., кв.... по плана на
І-ва гр. Част, гр.Пловдив, именно в качеството им на съсобственици на имота,
всеки с определен обем собственически права относно имота, се налага извод, че
всеки от възложителите има право на съответната на собственическите му права
част от дължимото от строителя месечно обезщетение от 1000 лв месечно. Този
извод е основан, както на факта, че всеки от собствениците на имота поема
задължения към другата страна, с оглед обема на притежаваните от него
собственически права, срещу които ще получи и съответна на тях престация, респ.
и ще му се следва съответната на правата му част от уговореното месечно
обезщетение, така и предвид нормата на чл.30, ал.3 от ЗС, която предвижда всеки
съсобственик да участва в ползите от вещта съобразно частта си, на която се
основава и правото на всеки съсобственик да претендира да получи права по
договора, съответни на собственическите му права от имота, с които се
разпорежда в полза на насрещната страна съобразно уговореното в договора.
Видно е от
представения по делото нотариален акт за учредяване на право на строеж №.., том...,
рег.№...., дело №....г. от 06.10.2008г., че Г.П.Ч. е собственик на 7/27
ид.части от имота, а П.Г.Ч. и В.Г.Ч. притежават по 1/27 ид.части от същия.
Следователно, за периода от м.септември 2009г. до 30.01.2013г.- 41 месеца,
ответникът им дължи част от обезщетение по чл.13, ал.15 от договора, съответно
на правата на собственост на всеки от тях от имота, а именно – на Г.П.Ч., със
7/27 ид.части от имота – 259,26 лв месечно или общо 10629,66 лв за процесния
период от 41 месеца, а на П.Г.Ч. и В.Г.Ч., притежаващи по 1/27 ид.части от същия
– по 37,04 лв месечно или по общо 1518,64 лв на всеки от тях за процесния
период от 41 месеца.
Така, както са
предявени, исковете на ищците, а именно – за заплащане на месечно обезщетение,
на основание чл.13, ал.15 от договора, от общо 4555 лв на всеки от тях за 41
месеца от м.септември 2009г. до 30.01.2013г., съставляват обективно съединени
искове за всеки от месеците през периода, т.е. по 111,09756 лв месечно на всеки
от тях.
Направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност досежно тези вземания на
ищците, които без съмнение имат периодичен характер, тъй като са били дължими
от изпълнителя на всяко първо число на месец от датата на издаване на
строителна линия до получаване на разрешение за ползване, се явява частично
основателно. След като са периодични, тези вземания се погасяват с изтичане на
3г. давност, поради което са погасени вземанията на ищците, падежът на които е
настъпил преди 28.04.2010г. Това означава, че погасени по давност са
предявените от ищците в настоящото производство вземания срещу ответника за
обезщетение по чл.13, ал.15 от предварителния договор от 29.02.2008г. за
периода м.септември 2009г. - 28.04.2010г., т.е. за 8 месеца, както следва: общо
2074,08 лв (по 259,26 лв месечно) вземания на Г.П.Ч. и по общо 296,32 лв
вземания на П.Г.Ч. и В.Г.Ч.. Поради това, за посочения период от 8 месеца,
исковете по чл.79, ал.1 на всеки от тримата ищци за сумата от 888,78 лв (8
месеца х 111,09756 лв месечно), се явяват неоснователни поради погасяването на
вземанията им по давност.
За периода от м.май
2010г. до 30.01.2013г., т.е. за 33 месеца, исковете на Г.П.Ч. се явяват
основателни, като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес,
независимо че общия размер на обезщетението се изчислява на 8555,58 лв
(33х259,26 лв), исковете ще се уважат съобразно предявения размер – 33 месеца
по 111,09756 лв = 3666,22 лв, която сума ответникът следва да бъде осъден да
заплати на Г.П.Ч., като обезщетение по чл.13, ал.15 от предварителния договор
от 29.02.2008г., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до
окончателното изплащане, като ще се отхвърлят за разликата над сумата от
3666,22 до пълния предявен размер от 4555 лв и за периода от 8 месеца от
м.септември 2009г. - 28.04.2010г.
Ищците П.Г.Ч. и В.Г.Ч.
също претендират обезщетение на посоченото основание, в общ размер от по 4555
лв за всеки. Както се посочи, следващото им се такова, с оглед правата им на
собственост в имота, е по 37,04 лв месечно или по общо 1518,64 лв на всеки от
тях за процесния период от 41 месеца. Предявеният от тях размер за всеки месец
от този период, предвид цената на исковете им от 4555 лв, е по 111,09756 лв
месечно.
С оглед направеното
възражение за изтекла погасителна давност обаче, се погасяват вземанията им за
периода м.септември 2009г. - 28.04.2010г., т.е. за 8 месеца, или по общо 296,32
лв за всеки от тях. Така, исковете им за този период, предявени за обезщетение
в по-голям размер от правата им - за 111,09756 лв месечно или общо по 888,78 лв
за всеки от тях, се явяват неоснователни поради погасяването им по давност.
Ответникът обаче
дължи и следва да бъде осъден да заплати на П.Г.Ч. и В.Г.Ч. обезщетение по
чл.13, ал.15 за периода от м.май 2010г. до 30.01.2013г., т.е. за 33 месеца х
37,04 лв месечно = 1222,32 лв на всеки от тях, ведно със законната лихва от
датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане. За разликата над тази сума
до пълния предявен размер от общо 4555 лв, исковете на П.Г.Ч. и В.Г.Ч. ще се
отхвърлят като неоснователни, тъй като следващото им се обезщетение по чл.13,
ал.15 от договора, с оглед правата им на собственост в имота, е по 37,04 лв
месечно, при предявен размер от 111,09756 лв месечно, както и поради погасяване
на вземанията им от по общо 296,32 за периода м.септември 2009г. -
28.04.2010г., т.е. за 8 месеца, по давност.
По исковете по чл.92 ЗЗД:
Предявени са на основание
чл. 27 от предварителния договор от 29.02.2008г., съгласно който, ако
изпълнителят изпадне във виновна забава относно сроковете по чл. 6, чл. 12 и
чл. 13, ал. 14, дължи на възложителя неустойка за забава от 100 лв за всеки ден
забава, като се иска осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците по
общо 12322 лв за период на забава от 1109 дни, от 04.01.2010г. до 17.01.2013.
Тоест, налице са обективно съединени искове за неустойка за всеки от ден от
посочения период, т.е. по 11,11091 лв неустойка дневно за всеки от ищците.
Няма спор, а и се
установява, че забавата на изпълнителя е настъпила, тъй като протоколът за
откриване на строителна линия е издаден на 03.10.2008г., а съобразно
уговореното в чл.6 и чл.13, ал.9, строителят е следвало да завърши цялостното
изпълнение на строителството на обекта, във вид за издаване с акт образец 15, в
15 месечен срок, т.е. до 03.01.2010г. Тази дата обаче е неприсъствен ден
(неделя), поради което и съгласно чл.72, ал.2, вр. ал.1 ЗЗД, горепосочения срок
изтича в първия присъствен ден – 04.01.2010г., респ. ответникът е изпаднал в
забава от 05.01.2010г. Задължението за цялостно завършване на строителството по
чл.6 и чл.13, ал.9 от договора е изпълнено на 17.01.2013г, когато е съставен
Акт Обр. 15, с който е установена годността за приемане на строежа.
Съдът намира, че
неустойка от 100 лв дневно не е дължима на всеки от собствениците поотделно, а
всеки от тях има право да претендира съответната на правата си на собственост в
имота част от нея. Друго тълкуване на клаузата на чл.27 от договора от
29.02.2008г. не би съответствало на действителната обща воля на страните,
изразена в договора, на останалите уговорки между страните и изобщо на предмета
и целта на договора, тъй като е очевидна вложената логика, че собственикът с по-голям
дял, който срещу обременяването му чрез учредяване на право на строеж на
изпълнителя, ще получи в собственост обекти на собственост от сградата, която
ще се построи в имота, има по-голям обем накърними права при забава на
изпълнителя, отколкото собственикът с по-малък дял от имота, който ще учреди
право на строеж на изпълнителя в по-малък обем, с оглед дела си от имота.
Тоест, съсобственикът с по-голяма дял от имота има правен интерес в негова
полза да бъде уговорена по-голяма неустойка за забава, т.е. в случая да получи
по-голяма част от уговорената неустойка от 100 лв дневно, тъй като при забава
на изпълнителя би бил засегнат в много по-голяма степен, отколкото
съсобственика с по-малък дял от имота.
С оглед горното,
следва да се приеме, че всеки от ищците имат право на част от уговорената в
чл.27 от договора неустойка от 100 лв за всеки ден забава, съответстваща на
дела му от съсобствения с другите възложители имот. В случая, не може да бъде
споделено виждането на ищците, че след като притежават общо 1/3 от имота (7/27
ид. части за Г.П.Ч. и по 1/27 ид. част П.Г.Ч. и В.Г.Ч.), има се следва
неустойка в еднакъв размер, предвид различния обем на правата им на собственост,
за което по-горе се изложиха съображения. Така, с оглед квотите на всеки от
ищците, следва да се приеме, че Г.П.Ч. има право на неустойка за забава по
чл.27 от договора в размер на 25,93 лв/ден, при предявен размер от 11,11091 лв/ден
(12322 лв за 1109 дни забава), а П.Г.Ч. и В.Г.Ч. имат право на неустойка от 3,70
лв/ден за всеки от тях, при предявен размер от 11,11091 лв/ден (12322 лв за
1109 дни забава).
Предвид направеното
от ответника възражение за изтекла погасителна давност и тъй като се касае за
вземания за неустойка, дължими за всеки ден забава, погасени на основание
чл.111 ЗЗД, с изтичане на 3г. давност се явяват изискуемите вземания на ищците
за периода 05.01.2010г. - 28.04.2010г., общо 114 дни, както следва - на Г.П.Ч.,
за сумата от общо 1266,64 лв неустойка по чл.27 от договора за периода 05.01.2010г.
-28.04.2010г. - по 11,11091 лв/ден, а П.Г.Ч. и В.Г.Ч. – за сумите от по 421,80
лв за всеки от тях неустойка по чл.27 от договора за периода 05.01.2010г.
-28.04.2010г. - по 3,70 лв/ден. Неоснователни са исковете на ищците за
неустойка по чл.27 от договора за дата 04.01.2010г., тъй като съобразно чл.72,
ал.2, вр. ал.1 ЗЗД, 15-месечния срок за цялостно завършване на строежа е
изтекъл именно на този ден, явяващ се първия присъствен след 03.01.2010г.,
поради което неустойката е била дължима от деня, следващ първия присъствен ден
– т.е. от 05.01.2010г. Поради това, исковете за тези периоди и суми се явяват
неоснователни.
Така, дължими от
ответника се явяват неустойките за забава, на основание чл.27 от договора, за
периода 29.04.2010г. – 16.01.2013г. вкл., общо 994 дни, като на Г.П.Ч. ще се
присъди неустойка за забава по чл.27, вр. чл. 6 и чл.19, ал.3 от договора в
предявения размер на 11,11091 лв/ден, т.е. общо 11044,24 лв, а на П.Г.Ч. и В.Г.Ч.
– по 3,70 лв/ден на всеки от тях или общо по 3677,80 лв, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане.
По изложените
съображения и с оглед направеното възражение за погасителна давност, за
разликата на присъдената сума от 11044,24 лв за периода от 994 дни, от
29.04.2010г. – 16.01.2013г. вкл., до пълния предявен размер от 12322 лв, вкл. за
неустойка за дата 04.01.2010г. и за периода от 114 дни от 05.01.2010г. -
28.04.2010г., за който вземанията са погасени по давност, исковете на Г.Ч. по
чл.92 ЗЗД ще се отхвърлят като неоснователни.
Исковете на П.Г.Ч. и
В.Г.Ч. се явяват частично основателни и ще се уважат да размер на сумата от по
3677,80 лв за всеки от тях неустойка за забава по чл.27, вр. чл. 6 и чл.19,
ал.3 от договора от 3,70 лв дневно за периода от 29.04.2010г. – 16.01.2013г.
вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ – 29.04.2013г. до
окончателното изплащане. За разликата над сумата от 3677,80 лв до пълния
предявен размер от 12322 лв, вкл. за неустойка за дата 04.01.2010г. и за
периода от 114 дни от 05.01.2010г. - 28.04.2010г., за който вземанията са
погасени по давност, исковете на П.Г.Ч. и В.Г.Ч. против „Рамина”ООД ще се
отхвърлят като неоснователни
На основание чл.78, ал.1, Г.П.Ч. има право на
разноските по делото съобразно уважения размер на исковете, поради което, при
установени разноски от 675,06 лв за държавна такса и 1500 лв за адвокатски
хонорар, ще му се присъдят по съразмерност 1895,84 лв. На П.Г.Ч. и В.Г.Ч. им се
следват разноските по делото, но съразмерно с уважената част от исковете им,
поради което, при установени разноски на всеки от 1500 лв за адв. хонорар и
675,08 лв за държавна такса, ще им се присъдят по 631,51 лв, които ответникът
ще бъде осъден да заплати на всеки от тях. Ответникът не е претендирал
разноски, а и не са налице доказателства за такива, поради което и не се дължи
произнасяне.
Мотивиран от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Рамина”ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул."Въча" №
10 да заплати на Г.П.Ч., ЕГН **********, сумата от 11044,24 лв неустойка за
забава от 11,11091 лв/ден, дължима на основание чл.27, вр. чл. 6 и чл.13, ал.9
от предварителен договор за проектиране и строителство срещу задължение за
учредяване на право на строеж, сключен на 29.02.2008г. с „Рамина”ООД, за период
от 994 дни, от 29.04.2010г. до 16.01.2013г. вкл., поради неизпълнението на
задължението на „Рамина”ООД да завърши цялостното изпълнение на строителството
на обекта по договора, във вид за издаване с акт образец 15, в 15 месечен срок
от датата на протокола за разкриване на строителна площадка, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.04.2013г. до
окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на Г.П.Ч. за осъждане на „Рамина”ООД,
ЕИК ********* да му заплати неустойка за забава по чл.27, вр. чл. 6 и чл.13,
ал.9 от предварителен договор за проектиране и строителство срещу задължение за
учредяване на право на строеж, сключен на 29.02.2008г. с „Рамина”ООД, за
разликата над присъдената сума от 11044,24 лв за периода от 994 дни, от
29.04.2010г. – 16.01.2013г. вкл., до пълния предявен размер от 12322 лв, вкл.
за неустойка за дата 04.01.2010г. и за периода от 114 дни от 05.01.2010г. -
28.04.2010г., за който вземанията са погасени по давност.
ОСЪЖДА „Рамина”ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул."Въча" №
10 да заплати на Г.П.Ч., ЕГН ********** сумата от 3666,22 лв обезщетение по чл.13,
ал.15 от предварителен договор за проектиране и строителство срещу задължение
за учредяване на право на строеж, сключен на 29.02.2008г. с „Рамина”ООД, по
111,09756 лв месечно за периода от 33 месеца от м.май 2010г. до 30.01.2013г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.04.2013г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете на Г.П.Ч. за осъждане на
„Рамина”ООД да му заплати обезщетение по чл.13, ал.15 от посочения договор за
разликата над сумата от 3666,22 до пълния предявен размер от 4555 лв за периода
от 8 месеца от м.септември 2009г. - 28.04.2010г., поради погасяване на
вземанията за този период по давност.
ОСЪЖДА „Рамина”ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул."Въча" №
10 да заплати П.Г.Ч., ЕГН ********** и В.Г.Ч., ЕГН: ********** по 3677,80 лв
неустойка за забава по чл.27, вр. чл. 6 и чл.13, ал.9 от предварителен договор
за проектиране и строителство срещу задължение за учредяване на право на
строеж, сключен на 29.02.2008г. с „Рамина”ООД, по 3,70 лв/ден за периода от
29.04.2010г. – 16.01.2013г. вкл., ведно със законната лихва от датата на
подаване на ИМ – 29.04.2013г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ ИМ за осъждане на „Рамина”ООД да им заплати неустойка за забава по чл.27, вр. чл. 6 и
чл.19, ал.3 за разликата над сумата от 3677,80 лв до пълния предявен размер от
12322 лв, вкл. за неустойка за дата 04.01.2010г. и за периода от 114 дни от
05.01.2010г. - 28.04.2010г., за който вземанията са погасени по давност.
ОСЪЖДА „Рамина”ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул."Въча" №
10 да заплати П.Г.Ч., ЕГН ********** и В.Г.Ч., ЕГН: ********** по 1222,32 лв
обезщетение по чл.13, ал.15 от предварителен договор за проектиране и
строителство срещу задължение за учредяване на право на строеж, сключен на
29.02.2008г. с „Рамина”ООД за периода от 33 месеца от м.май 2010г. до
30.01.2013г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 29.04.2013г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете им за
осъждане на „Рамина”ООД да им заплати обезщетение по чл.13, ал.15 от посочения
договор, за разликата над уважения размер от по 1222,32 лв до пълния предявен
от всеки размер от 4555 лв и за периода от м.септември 2009г. - 28.04.2010г.
вкл., като неоснователни и поради погасяване на вземанията за този период по
давност.
ОСЪЖДА „Рамина”ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул."Въча" №
10 да заплати на Г.П.Ч., ЕГН ********** разноските по делото от 1895,84 лв съразмерно
с уважената част от исковете, а на П.Г.Ч., ЕГН ********** и В.Г.Ч., ЕГН: **********
– по 631,51 лв разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен
съд.
Съдия:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП