РЕШЕНИЕ
№ 1355
гр. Пловдив, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330103042 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК въз вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от*** срещу М. И. Д., с която е
предявена претенция по чл. 422 ГПК за установяване на вземания, за които е издадена
заповед за изпълнение. С определение исковата молба е върната като недопустима
относно сумата от 27.80 лева по договор от 12.08.2015 г. Производството е
продължило за сумата от 11.30 лева по договора от 28.07.2015 г. и за обезщетението за
забава. Със съдебен акт са дадени указания относно обезщетението за забава. Същите
са връчени на 31.03.2021 г., срокът за изпълнението им е изтекъл, като такова не е
постъпило. Поради това исковата молба е върната и по отношение на обезщетението за
забава. Производството продължава единствено за сумата от 11.30 лева по договора
от 28.07.2015 г.
Ищецът твърди, че между ответницата и *** е сключен описаният договор, по
който са предоставени услуги на посочената стойност, които не са били заплатени.
Взменето било прехвърлено с договор за цесия на ***“, което ги прехвърлило на
ищеца. Иска се установяване на задължението и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
За съдебно заседание постъпва становище, с което се оспорва претенцията.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
1
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора *** срещу ответника, по което е образувано
ч. гр. дело № *** г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за процесната сума, както и за разноските.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение за недължимост, като
съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечен
срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния срок, поради което
е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По същество на спора:
По делото е представен процесният договор, който носи подпис за ответника,
неоспорен в срок, при което го обвързва с предвидените права и задължения.
Установява се и предоставянето на услугите от представените и неоспорени извлечения
от системата на ***. Представената справка представлява извлечение от електронната
система на оператора и удостоверява регистрираните за номера на потребителя услуги.
Същата не е оспорена от ответника, поради което не е възниквала необходимост от
допускане на СТЕ за проверка на описаните данни. В хода на производството обаче не
бяха ангажирани доказателства за прехвърляне на вземането спрямо ответницата
именно по сочения договор за мобилни услуги по двата договора за цесия /в
съдържанието им липсва такава информация/ и за уведомяване на ответника от *** за
сключена цесия с ищеца /липсва приложено пълномощно/. В тази насока бяха дадени
изрични указания на основание чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада по делото, направен в
о.с.з. от 10.11.2021 г. Тези обстоятелства подлежат на пълно доказване, а
установяването им е част от фактическия състав на вземането.
Ищецът не доказва да е материалноправно легитимиран да предяви исковете,
съответно да е носител на твърдяното вземане. Сочените договори за цесия не
удостоверяват прехвърляне именно на процесното вземане по конкретния договор
спрямо ответницата, защото не са представени приложенията към тях, а наличните
потвърждения не съдържат данни за конкретни вземания и индивидуализация на
правоотношенията, по който са възникнали те.
При това положение не се установяват основни елементи от фактическия състав
на иска, при което и същият не може да бъде уважен. За дължимост на сумата следва
да се докаже по категоричен начин, не само, че услугите са предоставени и потребени
от ответника, но и, че именно ищецът има качеството на кредитор и носител на
вземанията. Такова доказване не е проведено, въпреки изричните указания по чл.
2
146, ал. 2 ГПК в доклада.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата,
на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва
всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В случая
доказване на всички елементи от фактическия състав на претенцията не бе извършено.
Съдът не формира извод за наличие на дълг, поради което искът следва да бъде
отхвърлен.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да бъде присъдена
сумата от 250 лева разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК*** срещу М. ИВ. Д., ЕГН ********** иск
за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. ИВ. Д.
дължи на *** сумата от 11.30 лева– главница за абонаментни такси и ползвани
услуги за периода от 08.09.2017 г. до 08.11.2017 г. по договор за мобилни услуги от
28.07.2015 г., сключен с***, което вземане било прехвърлено с договор за цесия от
16.10.2018 г. на ***, което дружество го прехвърлило с договор за цесия от 01.10.2019
г. на ***, за която сума /ведно с други вземания/ е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № *** от 04.11.2020 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, да плати на М. ИВ. Д., ЕГН **********, сумата от
250.00 лева /двеста и петдесет лева/ - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3