№ 240
гр. Севлиево, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20234230100489 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и сл. и е образувано по подадена
от „ЕОС Матрикс“ ЕООД искова молба против М. С. С., с която са предявени
обективно кумулативно съединени искови претенции по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: сумата в
общ размер на 550.80 лева, представляваща: сума в размер на 453лв - главница по
Договор за стоков кредит № 4965332 от 05.03.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.02.2023г. - датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК,
сума в размер на 76.92 лева - договорна лихва дължима за периода от 21.03.2022г. до
21.02.2023г., и сума в размер на 20.88лв. - лихва за забава дължима за периода от
21.03.2022г. до 28.02.2023г; сумата в общ размер на 690.61лева, представляваща:сума в
размер на 568лв - главница по Договор за стоков кредит №4963070 от 02.03.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2023г.- датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, сума в размер на 96.44 лева - договорна лихва
дължима за периода от 21.03.2022г. до 21.02.2023Г., и сума в размер на 26.17лв. - лихва
за забава дължима за периода от 21.03.2022г. до 28.02.2023г.; сумата в общ размер на
690.61 лева, представляваща:сума в размер на 568лв - главница по Договор за стоков
кредит №4963955 от 04.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.02.2023г .- датата на подаване на заявлението по чл.41 ГПК, сума в
размер на 96.44лева - договорна лихва дължима за периода от
1
21.03.2022г.до21.02.2023г., и сума в размер на 26.17лв. -лихва за забава дължима за
периода от 21.03.2022г.до28.02.2023г, , за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 01.03.2023 г. по ч.гр.д. № 233/2023 г. по описа
на РС - Севлиево.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на
05.03.2022г. бил сключен Договор за стоков кредит № 4965332 между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и М. С. С. с ЕГН **********, по силата на който
Кредиторът е отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер на 453,00лв.
(четиристотин петдесет и три лева) за закупуване на инструменти и градина.
Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 12 месечни анюитетни
вноски, с краен срок за погасяване - 21.02.2023г. След усвояване на Кредита,
кредитополучателят не е погасявал месечните си вноски съгласно договора, като
остана непогасена главница в размер на 453,00лв и съответните лихви Кредитът е
станал изцяло изискуем на 21.02.2023г. Поддържа се, че на 02.03.2022г. бил сключен
Договор за стоков кредит № 4963070 между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
и М. С. С., по силата на който Кредиторът е отпуснал на кредитополучателя стоков
кредит в размер на 568,00лв.(петстотин шестдесет и осем лева) за закупуване на
инструменти. Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 12
месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 21.02.2023г. След усвояване на
Кредита, кредитополучателят не погасявал месечните си вноски съгласно договора,
като остана непогасена главница - 568,00лв. и съответните лихви. Кредитът станал
изцяло изискуем на 21.02.2023г.
Ищецът сочи, че на 04.03.2022г. бил сключен Договор за стоков кредит №
4963955 между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и М. С. С., по силата на
който Кредиторът отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер на 568,00лв.
(петстотин шестдесет и осем лева) за закупуване на инструменти. Кредитополучателят
се задължил да погаси задължението си на 12 месечни анюитетни вноски, с краен срок
за погасяване - 21.02.2023г. След усвояване на Кредита, кредитополучателят не е
погасявал месечните си вноски съгласно договора, като остана непогасено задължение
по кредита в размер на 690,61лв.(шестстотин и деветдесет лева и шестдесет и една
стотинки), от които: главница-568,00лв., договорна лихва-96,44лв. и лихва за забава-
26,17лв. Кредитът е станал изцяло изискуем на 21.02.2023г.
Ищецът излага съображения, че на 18.10.2022г. бил сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, с ЕИК ********* и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, по
силата на който задълженията на М. С. С., произтичащо от Договор за стоков кредит №
4965332 от 05.03.2022г., от Договор за стоков кредит № 4963070 от 02.03.2022г. и от
Договор за стоков кредит № 4963955 от 04.03.2022г., било изкупено от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за
задълженията и договорите, Длъжникът бил уведомен, че считано от датата на
получаване на Уведомлението за цесия Кредитор спрямо него по отношение
гореописаните вземания е „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. Съгласно приложено изрично
пълномощно „Иванов и Денев-Адвокатско дружество“ било упълномощено от
„УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ АД, да извършва уведомяване на
длъжниците от името му и за негова сметка. Уведомленията били изпратени на
12.12.2022г.. на посочения в договора адрес, като писмото се връща с отбелязване
„непотърсено“. Въпреки това, молят на основание чл.235 ал.З ГПК да се приеме, че
длъжникът бил надлежно уведомен с връчването на Уведомление изходящо от цедента,
като приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея по делото, ответникът получавал уведомленията, изходящи от
стария кредитор за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като става
надлежно уведомен за извършената цесия.
2
Искането към съда е да бъдат уважени предявените искове. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. С. С., поставен под ограничено
запрещение, действащ със съгласието на своя баща С. Х. С., чрез адв К. е подал
отговор на исковата молба. Твърди, че към момента на сключване на договора,
ответникът не е бил в състояние да разбира смисъла и значението на този договор и да
ръководи постъпките си, като причина за това е, че ответникът страда от биполярно
афективно разстройство от 2022 г., като първоначално е бил с диагноза параноидна
шизофрения. Сочи, че неколкократно ответникът е бил настаняван за лечение в ДПБ
Севлиево, поради неадекватно агресивно поведение. Излагат се съображения, че с
решение от 11.07.2022 г. на Окръжен съд Габрово бил поставен под ограничено
запрещение. Поради изложеното прави възражение за унищожаемост на процесния
договор, както и на уведомлението за цесия на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД и моли съда
да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Въз основа на заявление от 28.02.2023 г., подадено от „Еос Матрикс“ ЕООД е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 233/2023 г. по описа на
Районен съд Севлиево, с която е разпоредено на М. С. С. да заплати на заявителя
следните суми: сума в размер на 453лв - главница по Договор за стоков кредит №
4965332 от 05.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.02.2023г. - датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, сума в размер на 76.92
лева - договорна лихва дължима за периода от 21.03.2022г. до 21.02.2023г., и сума в
размер на 20.88лв. - лихва за забава дължима за периода от 21.03.2022г. до 28.02.2023г;
сумата в общ размер на 690.61лева, представляваща:сума в размер на 568лв - главница
по Договор за стоков кредит №4963070 от 02.03.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.02.2023г.- датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК, сума в размер на 96.44 лева - договорна лихва дължима за периода от
21.03.2022г. до 21.02.2023Г., и сума в размер на 26.17лв. - лихва за забава дължима за
периода от 21.03.2022г. до 28.02.2023г.; сумата в общ размер на 690.61 лева,
представляваща:сума в размер на 568лв - главница по Договор за стоков кредит
№4963955 от 04.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.02.2023г .- датата на подаване на заявлението по чл.41 ГПК, сума в размер на
96.44лева - договорна лихва дължима за периода от 21.03.2022г.до21.02.2023г., и сума
в размер на 26.17лв. -лихва за забава дължима за периода от 21.03.2022г.до28.02.2023г.
В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта,
поради което съдът указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си
в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението за така
постановения съдебен акт било надлежно връчено на заявителя, като настоящите
искове са предявени в указания срок.
Не е спорно между страните, а и от представения по делото договор се установява,
3
че на 02.03.2022 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника М. С.
С. е сключен Договор за стоков кредит № 4963070, по силата на който заемодателят е
предоставил стоков кредит на ответника в размер на 568 лв., за закупуване на
инструменти. Ответникът е поел задължение да върне заемната сума на 12 месечни
анюитетни вноски, с краен срок на погасяване 21.02.2023 г., с размер на вноската 55,37
лв., при годишен лихвен процент 30%.
Не е спорно между страните, а и от представения по делото договор се установява,
че на 04.03.2022 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника М. С.
С. е сключен Договор за стоков кредит № 4963955, по силата на който заемодателят е
предоставил стоков кредит на ответника в размер на 568 лв., за закупуване на
инструменти. Ответникът е поел задължение да върне заемната сума на 12 месечни
анюитетни вноски, с краен срок на погасяване 21.02.2023 г., с размер на вноската 55,37
лв., при годишен лихвен процент 30%.
Не е спорно между страните, а и от представения по делото договор се установява,
че на 05.03.2022 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника М. С.
С. е сключен Договор за стоков кредит № 4965332, по силата на който заемодателят е
предоставил стоков кредит на ответника в размер на 453 лв., за закупуване на
инструменти и градина. Ответникът е поел задължение да върне заемната сума на 12
месечни анюитетни вноски, с краен срок на погасяване 21.02.2023 г., с размер на
вноската 44,16 лв., при годишен лихвен процент 30%.
Към договорите са представени приложимите Общи условия и стандартни
европейски формуляри за предоставяне на информация за потребителските кредити.
Представено е копие от фактура № ********** от 05.03.2022 г., от която е видно, че
ответникът е закупил „моторен трион щил 180“ на стойност 453 лв. Представено е
копие от фактура № ********** от 02.03.2022 г., от която е видно, че ответникът е
закупил „моторен трион щил 181“ на стойност 568 лв. Представено е копие от фактура
№ ********** от 04.03.2022 г., от която е видно, че ответникът е закупил „моторен
трион щил 181“ на стойност 568 лв.
Между страните не е спорно, че не е постъпвало плащане от страна на ответника.
По делото е представен индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 18.10.2022 г., по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД, в качеството му на цедент е прехвърлил съгласно чл. 2.1. от Рамков договор от
14.12.2021 г., заедно със съпътстващите гаранции на ищцовото дружество „Еос
Матрикс“ ЕООД, в качеството му на цесионер портфолио оъ необслужване от
длъжниците вземания за периода над 180 дни просрочие съгласно чл. 2.2. от рамковия
договор, произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от цедента с
физически лица.
По делото е представено потвърждение за извършената цесия на парични
4
вземания на осн. чл. 99 от ЗЗД.
По делото е представено Приложение № 1 към индивидуален договор за продажба
и прехвърляне на вземания между „Уникредит Консюмър Файненсинг‘ ЕАД и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД от 18.10.2022 г., в което са инкорпорирани задълженията на ответника
М. С. С. към цедента.
По делото са представени уведомления до ответника от упълномощения цесионер
за извършената церсия. Представена е обратна разписка от 12.12.2022 г., от която е
видно, че пратката е останала непотърсена.
По делото е представено Удостоверение с изх. № РД-05-06.16 (2) от 17.08.2022 г.,
съгласно което лицето С. Х. С. е определено за попечител на поставения под
ограничено запрещение М. С. С. съгласно Решение № 125 от 11.07.2022 г.,
постановено по гр.д. № 163/2022 г. по описа на Окръжен съд – Габрово и протоколно
решение № 01-П/2022 от 17.08.2022 г. на Органа по настойничество и по
попечителство при Община Севлиево.
По делото е представено и прието Експертно решение ТЕЛК № 91035 от
23.09.2022 г., съгласно което лицето М. С. С. с 80% ТНР с водеща диагноза
„биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – маниен без психотични
симптоми“.
По делото е представена епикриза от Държавна психиатрична болница – Севлиево
на М. С. С., съгласно която лицето е постъпило на 21.03.2022 г. и изписано на
30.06.2022 г. в лечебното заведение с окончателна диагноза: БАР – сегашен епизод
маниен без психотични симптоми. Психични и поведенчески разстройства вследствие
употреба на алкохол.
По делото е представена епикриза от Държавна психиатрична болница – Севлиево
на М. С. С., съгласно която лицето е постъпило на 16.09.2022 г. и изписано на
05.10.2022 г. в лечебното заведение с окончателна диагноза: БАР – сегашен епизод
маниен без психотични симптоми. Психични и поведенчески разстройства вследствие
употреба на алкохол.
Във връзка с направеното възражение за унищожаемост на договорите за кредит е
прието заключение на съдебно-психиатрична експертиза.
Съгласно заключението на вещото лице ответникът М. С. С. страда от Биполярно
афективно разстройство. Психични и поведенчески разстройства вследствие употреба
на алкохол. Синдром на зависимост /Код по МКБ - 10 F31; F 10.2/. Към момента на
изготвяне на експертизата се касае за БАР - сегашен епизод умерена или лека
депресия. Вещото лице посочва, че в периода 02. - 05.03.2022 г. са налице достатъчно
клинични основания да се приеме - маниен епизод без психотични симптоми - харчел
безразборно пари, купувал ненужни вещи, многократно теглил кредити, които не
можел да обслужва. Злоупотребявал с алкохол, бил лесно дразним, конфликтен.
5
Проявявал вербална агресия, агресия към предмети, влизал във физическа разправа с
баща си, към когото бил враждебно настроен. Шофирал в нетрезво състояние, счупил
прозорец в Районна прокуратура - Севлиево. Това наложило хоспитализация и след
КСППЕ с Решение № 56/27.04.2022 г. е настанен на задължително лечение в ДПБ -
Севлиево от 21.03.2022 г. до 30.06.2022 г.
Вещото лице изтъква , че катамнезното проследяване показва хронично
протичане на заболяването - периодични обостряния, с предимно манийните
афективни епизоди, следвани от непродължителни, скъсяващи се светли периоди и
депресивни фази. М. С. е недооценъчен към психичното си страдание. В домашна
обстановка самоволно прекъсвал предписаната поддържаща терапия. Същевременно
поради зависимостта си към алкохол и отслабените волеви задръжки възобновява
приема, а това води до задълбочаване на болестната симптоматика и потенциална
опасност за рисково поведение. Въпреки съхранените интелектуални възможности,
действията и преценките на Осв. са доминирани от болестни афективни подбуди.
Постъпките му се характеризират с отслабен контрол над нормалните социални
задръжки и действена улесненост, достигаща до дезорганизирано поведение. Поради
недостатъчната мисловна критичност и болестно разтормозена действена активност
Осв. трудно се ориентира в по-сложни социални ситуации, а това е предпоставка за
вземане на неразумни решения и глупави постъпки. М. С. е бил обект на КСППЕ и е
поставен под ограничено запрещение с Решение на Окръжен съд - Габрово и има
определен попечител.
Заключението на експертизата е, че М. С. в периода 02. -05.03.2022 г. и към
настоящия момент страда от душевна болест - Биполярно афективно разстройство и не
притежава психичната годност да се грижи пълноценно за своите работи, да разбира
своите и на близките си интереси и да ги защитава. Касае за лице с ограничена
дееспособност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предмет на делото предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 240, ал.1 и ал. 2
ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, предвидени
в чл. 154, ал.1 от ГПК, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между страните са сключени валидни договори за предоставяне на
стоков кредит, тяхното съдържание, че кредитите са усвоени, че е настъпил падежа.
Ищецът следва да установи, че е придобил по силата на договор за цесия процесните
вземания, както и че длъжникът е бил уведомен за цесията. Ответникът следва да
установи, правоизключващото си възражение, а именно, че към момента на сключване
6
на процесните договори е била налице невъзможност да разбира или да ръководи
действията си по причини, дължащи се на ментални и психични проблеми.
Както беше посочено, между страните не е спорно, а и се установява от
представените по делото писмени доказателства, че договорите за стоков кредит са
били сключени, установява се, че и процесните суми, предмет на договорите са били
усвоени от ответника, като видно от неоспорените по делото фактури, същите са
послужили за закупуване на стоки. Не е спорно и че по стоковите кредити не са
постъпвали погашения от страна на ответника.
По делото се установи безспорно, че процесните вземания по договори за стоков
кредит са цедирани на ищцовото дружество, както и че с С пълномощно цесионерът е
бил упълномощен да извърши уведомяването на длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземанията. Действително уведомлението за извършената цесия е
останало неполучено от длъжника, макар, че кредиторът е положил дължимата грижа
да достигне до длъжника, видно от представената обратна разписка. В установената
трайна съдебна практика е възприето становището, че поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който следва да бъде уведомен длъжникът за
извършената цесия, то надлежно уведомяване е налице, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Същото
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В посочения смисъл, напр.,
решение № 3/16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. Ето защо, съдът
приема, че ответникът е надлежно уведомен за цесията с връчване на препис от
исковата молба и приложенията към нея, сред които е и уведомлението от цедента.
Съобразно изложеното, налице са всички материални предпоставки предвидени за
уважаване на така предявените искове, поради което следва да бъде разгледано
направеното от ответника правоизключващо възражение за унищожаемост на
процесния договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите, унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.
Съгласно приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2020 г.
постановено по т.д. № 5 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС, в случаите на чл. 31, ал. 1 ЗЗД
може да е налице невъзможност да се разбират или да се ръководят действията по
причини, дължащи се на ментални и психични проблеми, когато лицето формално се
води дееспособно, т.е. не е поставено под запрещение. Необходимо е това състояние да
е било налице към момента на извършване на сделката. Опорочаващият факт на
волеизявлението в хипотезата на чл.31, ал. 1 ЗЗД се състои в това, че е извършено при
7
разстроено съзнание. Без значение е продължителността на това състояние.
Невъзможността на лицето да разбира или да ръководи действията си може да се
дължи на различни причини, както временни - алкохолно опиянение, въздействие на
наркотици, интоксикация и др., така и трайни. В законовата разпоредба липсва
разграничаване на конкретните причини според вида и степента, в която те засягат
възможностите на лицето да действа разумно. Поради това, на основание чл.31, ал.1
ЗЗД са унищожаеми и договорите, сключени от дееспособни лица в състояние на
трайна неспособност да разбират или да ръководят действията си и когато тяхното
състояние обективно е обуславяло поставянето им под запрещение, като се има
предвид, че правните последици от поставянето под запрещение настъпват за в
бъдеще.
От приетите по делото писмени доказателства – епикризи, удостоверение и
експертно решение, както и от приетата по делото и неоспорена съдебно-психиатрична
експертиза, чието заключение съдът кредитира като изчерпателно и изготвено с
необходимата компетентност, се установява, че в периода 02.-05.03.2022 г., ответникът
– М. С. Слвавов не е бил в състояние да разбира и ръководи действията си.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че от събраните по делото доказателства,
при условията на пълно и главно доказване се установява, че М. С. С., към момента на
сключване на договорите, не е разбирал и не е можел да ръководи действията си. В
този смисъл, направеното възражение по чл. 31, ал. 1 ЗЗД се явява основателно и
сключеният между страните договор е унищожаем.
Предвид на изложеното, за ищецът не съществува правото да претендира
заплащане на исковите суми на договорно основание. Следва да се отбележи, че в
настоящия случай неприложима се явява разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно която,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Логическото и систематическо тълкуване на посочената разпоредба дава
основание да се приеме, че същата е приложима единствено в специалните хипотези
уредени в глава шеста от ЗПК, а именно при недействителност на договора за кредит,
поради наличие на неравноправни клаузи и противоречие с императивни правила на
ЗПК.
В настоящия случай приложение намират правилата на ЗЗД, доколкото се
установи, че сключеният между страните договор е унищожаем на основание чл. 31,
ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен
или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което
е получила от нея. Това е самостоятелно субективно право, което се упражнява
с отделен иск. Определение № 650 от 11.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 402/2012 г., I
8
г. о., ГК
Разпоредбите на чл. 23 ЗПК и чл. 34 ЗЗД не следва да бъдат приравнявани като
последици, тъй като целта на закрилата, която ЗПК дава на потребителя, не е
отричането с обратна сила на договарянето в цялост, а само изключване обвързаността
на потребителя с породени от такова договаряне задължения, накърняващи баланса на
интересите на насрещните страни, поради което законодателят урежда специални
последици за потребителя като ограничава задълженията по тази сделка до връщане на
чистата стойност на кредита. Определение № 50056 от 30.01.2023 г. на ВКС по т. д. №
632/2022 г., I т. о.
Съобразно изложеното, в настоящото производство по реда на чл. 422 ГПК, с
предмет суми по договори за стоков кредит, съдът не може да постанови реституция
по смисъла на чл. 34 ЗЗД и предявените искове подлежат на отхвърляне.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1100 лева, от които
560 лева – възнаграждение за вещото лице и сумата от 600 лева – платено адвокатско
възнаграждение, съгласно представения по делото договор за правна защита и
съдействие /л. 62 от делото/.
Воден от горното, Районен съд Севлиево
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул.
„Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6 искове по реда на чл. 422, с правно основание чл.
240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
против М. С. С. ЕГН **********, поставен под ограничено запрещение и действащ
със съгласието на попечителя си С. Х. С. ЕГН ********** за признаване за
установено, че ответникът дължи да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД следните
суми: сума в размер на 453 лв. - главница по Договор за стоков кредит № 4965332 от
05.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2023г. -
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, сума в размер на 76.92 лв. -
договорна лихва дължима за периода от 21.03.2022г. до 21.02.2023г., и сума в размер на
20.88 лв. - лихва за забава дължима за периода от 21.03.2022г. до 28.02.2023г; сумата в
общ размер на 690.61 лв., представляваща: сума в размер на 568 лв. - главница по
Договор за стоков кредит № 4963070 от 02.03.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.02.2023г.- датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК,
сума в размер на 96.44 лв. - договорна лихва дължима за периода от 21.03.2022г. до
9
21.02.2023Г., и сума в размер на 26.17 лв. - лихва за забава дължима за периода от
21.03.2022г. до 28.02.2023г.; сумата в общ размер на 690.61 лева, представляваща: сума
в размер на 568 лв. - главница по Договор за стоков кредит №4963955 от 04.03.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2023г .- датата на
подаване на заявлението по чл.41 ГПК, сума в размер на 96.44 лв. - договорна лихва
дължима за периода от 21.03.2022г. до 21.02.2023г., и сума в размер на 26.17лв. -лихва
за забава дължима за периода от 21.03.2022г. до 28.02.2023г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 01.03.2023 г. по ч.гр.д. №
233/2023 г. по описа на РС – Севлиево като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на М. С. С. ЕГН **********, поставен под ограничено
запрещение и действащ със съгласието на попечителя си С. Х. С. ЕГН **********
сумата от 1100 /хиляда и сто/ лева, представляващи направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
10