№ 887
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110207905 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 7905 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58 д – чл. 63 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХХХХ АД, с ЕИК ********* представлявано
от ХХ – Изпълнителен директор срещу Наказателно постановление № Р-10-
326/10.05.2021 г. издадено от ХХХ в качеството й на Заместник-председател
на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност”, с което на „ХХХХ АД, на основание чл. 221, ал.
8, т. 2, предложение първо от Закон за публичното предлагане на ценни
книжа /ЗППЦК/ е наложена „имуществена санкция” в размер на 2 000 (две
хиляди) лева, за нарушение на чл.100б, ал.8, изречение първо, предложение
второ, хипотеза втора ЗППЦК вр. §45, т.1 ПЗР от ЗМДВИП.
В жалбата от изпълнителния директор на „*** АД се сочи, че
обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
поради което и се иска съдът да отмени същото. В жалбата се твърди, че
административно – наказващият орган неправилно е разтълкувал
приложението на материалния закон, приемайки, че дружеството има две
самостоятелни задължения за представяне на отчет на различни субекти. На
следващо място се изтъква, че контролният орган не е описал дата, на която е
извършена проверка спрямо дружеството, както и обстоятелствата, при които
е осъществена. Излагат се аргументи, че са налице достатъчно основания
процесният случай да бъде квалифициран като „маловажен“ по смисъла на
чл.28 ЗАНН, позовавайки се на съдебна практика.
1
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
дружеството-жалбоподател – „ХХХХ АД – редовно призовано, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна – Комисия за финансов надзор, редовно призована
се представлява от главен юрисконсулт ХХХ пледира съдът да отхвърли
жалбата като неоснователно и да потвърди издаденото наказателно
постановление като законосъобразно и претендира присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
В представени писмени бележки от главен юрисконсулт ХХХ отново се
иска съдът да потвърди издаденото наказателно постановление като навежда
подробни доводи за правилност и законосъобразност на същото.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
Дружеството-жалбоподател „ХХХХ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Искър“, бул. „Христофор Колумб“ №
43, представлявано от ХХ – изпълнителен директор е вписано в регистъра на
публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от КФН, под
№ РГ-05-1521.
Дружеството-жалбоподател притежавало статут на „емитент” на емисия
облигации с ISN код BG2100004170, допуснати до търговия на регулиран
пазар. С Решение № 1239-Е от 25.09.2017г., на КФН бил потвърден проспект
за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия корпоративни
облигации, издадени от дружеството-жалбоподател „*** АД в размер 7 500
000 лева, разпределени в 7 500 броя обикновени, поименни, безналични,
необезпечени, лихвоносни, неконвертируеми, свободнопрехвърлими
облигации, с номинална стойност 1 000 лева всяка, с фиксирана годишна
лихва в размер на 3,50% с лихвени плащания на всеки 6 месеца и главница,
платима еднократно на датата на падежа, срочност 60 месеца, с датата на
емитиране на облигациите 22.03.2017г. и дата на падеж 22.03.2022 г.
Съгласно устава на дружеството-жалбоподател, в срок до 5 години, от
обявяване на устава в Търговския регистър при Агенцията по вписванията,
Съветът на директорите има право да взема решения за издаване на
облигации с обща номинална стойност до 20 000 000 EUR, да определя
параметрите на облигационните заеми, както и при необходимост да ги
променя. Дружеството не било сключвало договор с довереник на
облигационерите по издадената емисия необезпечени облигации.
„*** АД, в качеството си на емитент, било длъжно да представя на
регулирания пазар и на комисията, тримесечен отчет за спазване на условията
по облигационния заем, в случаите, когато не е сключил договор с довереник
на облигационерите. Срокът за представяне на тримесечния отчет, бил до 30
дни от края на всяко тримесечие, а за емитенти изготвящи консолидиран
отчет, в срок до 60 дни от края на всяко тримесечие. За 2020 г., поради
епидемиологичната обстановка в страната, срокът за първото тримесечие за
2
2020 г., за представяне на отчет на консолидирана база бил удължен до
30.09.2020 г.
След извършена документална проверка от контролните органи от КФН
в лицето на свид. С. З. – ХХ – главен експерт в отдел „Надзор на публични
дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална
инвестиционна цел“, същата установила, че „*** АД не е представило в
КФН, отчета за изпълнение на задълженията си по облигационна емисия с
ISIN код BG2100004170 на консолидирана база за първото тримесечие на
2020 г., в законоустановения срок за 2020 г. – до 30.09.2020 г.
При така установеното, с писмо с изх. № РГ-05-1521-10 от 13.11.2020 г.,
заместник-председателят на КФН, задължил дружество, в тридневен срок от
получаване на писмото, да изпрати свой представител, в сградата на
комисията, за съставянето и връчването на акт за установяване на
административно нарушение. Писмото било връчено на представител на
емитента на 18.11.2020г.
На 19.11.2020 г., свидетелят С. З.-ХХ, в присъствието на двама
служители на КФН, както и представител на дружеството-жалбоподател,
съставила срещу „ХХХХ АД, АУАН № Р-06-847 от 19.11.2020г, приемайки за
установено, че дружеството-жалбоподател, като не е представило пред КФН
отчет за изпълнение на задълженията по облигационна емисия на
консолидиран база за първото тримесечие на 2020 г., в законоустановения
срок за 2020 г., до 30.09.2020г., включително, е нарушило разпоредбата на
чл.100б, ал.8, изречение първо, предложение второ, хипотеза втора ЗППЦК
вр. § 45, т.1 от ЗМДВИП. Актът бил връчен на представител на дружеството,
който го приел без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44
ЗАНН.
При идентично описание на нарушението и цифрова (правна)
квалификация в издаденото от заместник-председателят на КФН, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционна дейност“ наказателно постановление,
на основание чл.221, ал.8, т.2, предложение първо ЗППЦК е наложил на
дружеството-жалбоподател административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за извършено нарушение на
чл.100б, ал.8, изречение първо, предложение второ, хипотеза втора ЗППЦК
вр. § 45, т.1 от ЗМДВИП.
Настоящият съдебен състав намира, че така изложената
фактическа обстановка е установена по безспорен начин от събраните
по делото гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на
свидетеля С. З.-ХХ; справка от публичния регистър на КФН; Устав на „ХХХХ
АД, проспект, Заповед № З-249/20.10.2020г. на Заместник-председателя на
КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, както и
останалите писмени доказателства по делото, надлежно приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля С. З. - ХХ, като
3
намира същите за пълни, логични и последователни. Видно от същите се
извежда начинът на установяване на нарушението, неговите обективни
елементи, както и обстоятелствата, при които е съставен и връчен актът на
дружеството-жалбоподател. Заявеното от свидетеля намира, пълна подкрепа
и в приложените писмени доказателства. Установената от съда фактическа
обстановка изцяло кореспондира с описаната такава в процесните АУАН и
НП.
Доколкото доказателствената маса е еднопосочна и страните не спорят по
фактите, а по приложението на материалния закон, то съдът намира, че не е
необходим по-задълбочен доказателствен анализ.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление
/10.05.2021г./, датата на връчване на същото /13.05.2021г./ и датата на
депозиране на жалбата срещу него /20.05.2021г./, съдът приема, че жалбата е
постъпила в законовия срок, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана.
Двата основни за настоящото производства акта – АУАН и
Наказателното постановление, са съставени от материално и териториално
компетентни органи, видно от Заповед № З-249 от 20.10.2020 г., т. 1.1.7,
касаеща компетентността на свидетеля ХХ, както и чл.15, ал.1, т.7 ЗКФН и
чл.222, ал.1 от ЗППЦК, относима към компетентността на наказващия орган.
При съставянето им е спазена предвидената от закона писмена форма и
съдържание – чл.42, респективно чл.57 ЗАНН. Съдът намира, че достатъчно
точно е възпроизведеното словесното описание на нарушението, със същата
прецизност е посочената и цифровата (правна) му квалификация. Настоящият
съдебен състав счита, че са изпълнени изискванията на чл.40 ЗАНН. Обратно
на възраженията на дружеството жалбоподател, следва да бъде посочено, че
АУАН е съставен при съблюдаване на правата на дружество „*** АД и в
унисон с посочената разпоредба. Няма законово изискване, което да
задължава контролния орган да представя данни за извършена дистанционна
проверка, доколкото ежедневната дейност на същия се изразява, именно в
проследяване на дейността на емитентите, осъществяване на контрол на
тяхната дейност и осигуряването на прозрачност. Видно срокът за изпълнение
на задължението на дружеството-жалбоподател е бил до 30.09.2020 г., а
поканата му за явяване в сградата на КФН е от 13.11.2020г., от което следва,
че компетентните органи са действали в максимално кратки срокове и са
осигурили достатъчно гаранции за спазване правата на дружеството-
жалбоподател. Контролните органи са изпълнили своите правомощия и в
установените от закона срокове по чл. 34 ЗАНН.
Водим от изложеното, съдът намира, че не са допуснати процесуални
нарушения при съставянето, респективно издаването на АУАН и НП.
4
От събраните в хода на делото доказателства, безспорно бе доказано, че
от обективна страна „ХХХХ АД, ЕИК *********, като не е представило пред
КФН отчет за изпълнение на задълженията си по облигационна емисия на
консолидирана база за първото тримесечие на 2020 г., в срок до 30.09.2020 г.,
на 01.10.2020 г. в гр. София е нарушило разпоредбата на чл.100б, ал.8,
изречение първо, предложение второ, хипотеза втора ЗППЦК вр. § 45, т.1 от
ЗМДВИП.
Съгласно чл.100б, ал.8, изречение първо, предложение второ, хипотеза
втора ЗППЦК, емитентите, които не са сключили договор с довереник на
облигационерите, са длъжни да представят на регулирания пазар, където се
търгуват облигациите, и на комисията тримесечен отчет за спазване на
условията по облигационния заем в срок до 30 дни от края на всяко
тримесечие, съответно в срок до 60 дни от края на всяко тримесечие - за
емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е задължил да спазва
финансови показатели на консолидирана база. Поради епидемиологичната
обстановка в страната, срокът за 2020 г. е бил удължен до 30.09.2020 г.
На следващо място, видно от събрания доказателствен материал, се
извежда, че дружеството-жалбоподател „*** АД, притежава качеството
„емитент“, задължен да представя информация на консолидирана база и е
вписано в регистъра воден от КФН. Безспорно бе доказано, че
санкционираното дружество, до 30.09.2020г., не е представило пред
комисията, тримесечен отчет за спазване на условията по облигационния заем
за първото тримесечие на 2020г., като това не е осъществено и до издаване на
оспореното наказателно постановление.
От субективна страна, следва да се посочи, че отговорността на
юридическите лица е обективна и безвиновна, което не налага нейното
обсъждане.
Тук е моментът да бъде даден отговор и на едно от основните възражения
на дружеството-жалбоподател. Видно от посочената за нарушена разпоредба,
се извежда, че представянето на информация е насочено към две
самостоятелни целеви групи, поради което и всяко задължено лице, следва да
съблюдава изпълнението му както към комисията, така и към съответния
регулиран пазар. Двете задължения са насочени към различни по своя
характер, правнорегламентирани резултата. Единият е контролният орган - в
лицето на КФН, да осъществи предоставените й от закона правомощия за
регулиране на пазара на ценни книжа и за дейността на емитентите, а другият
е да позволи на обществеността, да се запознае в детайли, с дейността на
дружеството и спрямо публикуваната информация да предвиди своите
бъдещи инвестиции, действия, планове. Поради което и двете задължения,
при неизпълнение, влекат след себе си, две самостоятелни, независими едно
от друго, административни нарушения.
Това, че законодателят е уредил, същите, в една законова разпоредба, не
следва да се тълкува, като едно задължение, за което са предвидени две
5
кумулативни предпоставки. С цел яснота на изказа, изрично в разпоредбата е
поставен съюзът „и”, пред задължението за представяне на информацията
пред комисията. В обобщение, АНО, правилно е издал две наказателни
постановления, касаещи различни нарушения, макар и близки по съдържание.
Съдът намира, че процесният случай не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност, следва да се има предвид, че предвид обема, стойността
и динамиката на търгуването на пазара на ценни книжа, то всеки пряко или
косвено задължен правен субект, следва стриктно да организира дейността си
спрямо установените в закона правила и срокове. Дружеството не е
осъществило действия по изпълнение на законовите си задължения, дори и
след предприетите от комисията действия. От друга страна, срокът е бил
умишлено удължен от законодателя, с оглед обстановката в страната.
Наказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба на
чл.221, ал. 8, т. 2, предложение първо на ЗППЦК, съгласно която за
нарушения на чл.100б, ал.8 ЗППЦК се предвижда на юридическите лица да
се налага „имуществена санкция“ в размер от 2000 до 5000 лв. В случая АНО
е наложил „имуществена санкция“ на „*** АД, в минималния размер от 2 000
/две хиляди/ лева, поради което и съдът намира, че същият е правилно
определен.
С оглед изхода на делото се явява и основателно претендираното от
процесуалният представител на въззиваемата страна КФН – главен
юрисконсулт ХХХ присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение. В случая по настоящото дело е имало само едно открито
съдебно заседание пред СРС с участието на процесуален представител на
КФН, поради това на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН във вр. с чл. 27е от
Наредбата за правната помощ, съдът прецени, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 80.00 /осемдесет/лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-326/10.05.2021 г.
издадено от ХХХ в качеството й на Заместник-председател на Комисията за
финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност”, с което на „ХХХХ АД, на основание чл. 221, ал. 8, т. 2,
предложение първо от Закон за публичното предлагане на ценни книжа
/ЗППЦК/ е наложена „имуществена санкция” в размер на 2 000 (две хиляди)
лева, за нарушение на чл.100б, ал.8, изречение първо, предложение второ,
хипотеза втора ЗППЦК вр. §45, т.1 ПЗР от ЗМДВИП.
ОСЪЖДА „ХХХХ АД, ЕИК *********, да заплати на Комисия за
6
финансов надзор гр. София, сумата от 80.00 /осемдесет/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7