№ 114
гр. Варна, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Иваничка Д. Славкова
Румяна П. П.а
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
в присъствието на прокурора П. Ил. Х.
като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Частно наказателно дело
№ 20253100200620 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.32 вр. чл.16, ал.1-8 от Закон за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.
Предмет на разглеждане е постъпило искане от компетентните власти на
Нидерландия за признаване и изпълнение на Решение на съдебен орган в
издаващата държава № 96/042304-20, въз основа на действия, които по
местното законодателство се преследват като нарушения с налагане на
финансова санкция, издадено от съда в Хага на 03.01.2022 г. и влязло в сила на
24.09.2024 г. срещу българския гражданин Т. П., роден на 17.10.1978 г. в
гр.Варна, с адрес гр.Варна ул.“Н. Ц.“ 3.
В съдебно заседание представителят на ВОП изразява становище, че не
са налице предпоставките на закона за постановяване на решение, с което да
се признае решението за налагане на финансова санкция на лицето.
Засегнатото лице не е намерено на адреса, по сведение на съсед имотът на
П. е необитаем от години, поради което е било разпоредено да му се
предостави правна помощ, по смисъла на чл.21, т.3 от ЗПП. От ВАК е
определен адвокат И., който съдът назначи за процесуален представител на
лицето.
В съдебно заседание адв.И. застъпва становище, че не са налице
предпоставките на закона за постановяване на решение, с което да се признае
решението за налагане на финансова санкция на лицето.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
1
страните прие за установено следното :
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
205/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции, се установява, че с решение № 96/042304-20, издадено
на 03.01.2022 г. от съда в Хага и влязло в сила на 24.09.2024 г. българският
гражданин Т. П. е осъден да заплати сумата от 75 евро, представляваща глоба
за извършено на 08.11.2019 г. в 16.15 ч. административно нарушение, описано
като: „консумирал алкохолна напитка/кутия бира/ в пътен участък от зона
посочена от кмета и общинските съветници като обособена“, с което е
нарушил чл.2:48, параграф 1 от Наредбата за обществения ред на гр.Хага от
2013 г.
Засегнатото лице има местоживеене на територията на Република
България, гр.Варна заявен от него като постоянен и настоящ, видно от
справката НБД. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за
решение за налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила
акт на съдебен орган на държава – членка на Европейския съюз за налагане на
парична санкция /глоба/ по влязло в сила решение за извършено нарушение на
наредба на местната администрация на гр.Хага.
В графа вид и правна квалификация на нарушенията и законови
разпоредби, въз основа на които е издадено решението, в удостоверението са
отразени правните норми на местното законодателство на гр.Хага, които са
били нарушени.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.3 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции е видно, че става въпрос за решение за
налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на
съдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за налагане на
задължение за плащане на глоба.
Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, решенията
за налагане на финансови санкции, които са постановени в наказателни или
административно-наказателни производства в държава – членка на
Европейския съюз, се признават и изпълняват на територията на Република
България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления или
административни нарушения и по българското законодателство, независимо
от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава.
Съгласно ал. 2 на същия текст, двойна наказуемост не се изисква за деянията
посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32, както и за деяния съставляващи едно или
повече от следните престъпления или административни нарушения според
законодателството на издаващата държава посочени в т. 1 – т. 7.
Нарушението за което засегнатото лице е санкционирано в Кралство
Нидерландия, не съставлява нарушение по българското законодателство и не е
от деянията, за които законът не изисква двойна наказуемост.
Предвид изложеното е налице основанието по чл.35, т.7 от
ЗПИИАКОРНФС, тъй като решението се отнася за деяние, което не е
2
административно нарушение според българското законодателство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТКАЗВА признаване и изпълнение на Решение № 96/042304-20,
издадено на 03.01.2022 г. от съда в Хага и влязло в сила на 24.09.2024 г., с
което българският гражданин Т. П. е осъден да заплати сумата от 75 евро,
представляваща глоба за извършено на 08.11.2019 г. в 16.15 ч.
административно нарушение, описано като: „консумирал алкохолна
напитка/кутия бира/ в пътен участък от зона посочена от кмета и общинските
съветници като обособена“, с което е нарушил чл.2:48, параграф 1 от
Наредбата за обществения ред на гр.Хага от 2013 г.
Да се уведоми компетентния орган на издаващата държава.
Копие от решението да се изпрати и на Министерството на правосъдието
на Република България, за уведомяване.
Решението подлежи на обжалване и протест в седем дневен срок от днес
пред Апелативен съд гр. Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3