№ 5392
гр. София, 22.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет
и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
Членове:Валентин Т. Борисов
Даниела П. Попова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20211100511693 по описа за 2021 година
Подадена е частна жалба от „ДАС И.“ ЕООД срещу определение от
24.08.2021 г. на съдия по вписванията при СРС – Д.Л., с което е отказано
поисканото с молба вх. № 60706/24.08.2021 г. вписване на апортна вноска.
Жалбоподателят оспорва изводите на съдията по вписванията за липсата
на предпоставките да бъде извършено поисканото вписване. Счита, че актът е
от категорията тези, подлежащи на вписване, съгласно Правилника за
вписванията, тъй като със същия се прехвърлят вещни права от един правен
субект на друг (чл. 4, б. „а“ от Правилника за вписванията ПВп). Актът е
изпълнен във формата, предписана от Търговския закон - съгласно чл. 114, ал.
3, вр. ал. 1 от учредителния договор на еднолично ООД се съставя в писмена
форма, а ТЗ не предвижда квалифицирана форма на дружествения договор
или учредителния акт на дружество с ограничена отговорност в случаите,
когато има непарична вноска в капитала на дружеството, какъвто бил и
настоящият случай. Сочи, че представеният за вписване учредителен акт е в
оригинал (в 2 екземпляра), като върху оригинала е поставен подпис на
едноличния собственик на капитала със синя химикална паста.
Оспорва извода в обжалваното определение, че декларацията по чл. 73,
ал. 1 от ТЗ не е представена в оригинал или надлежно заверен препис, което
следвало да бъде нотариално заверен. Сочи, че съгласието е представено в
заверен препис от адвокат съгласно чл. 32 ЗАдв., който имал силата на
официално заверен препис. В самото заявление е посочен номерът на
регистрацията на адвоката в регистъра на Софийската адвокатска колегия,
1
като в случай на съмнение съдията по вписванията би могъл за извърши
проверка на обстоятелството, дали заявителят има качеството на адвокат.
Поради това съдията по вписванията бил излязъл извън очертаните му
правомощия, разяснения за които били дадени в т. 6 от Тълкувателно
решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., на ОСГТК на ВКС.
Счита, че в случая актът, чието вписване се иска, е учредителният акт и
същият е представен в два оригинални екземпляра, а не в препис. По
отношение на писменото съгласие на вносителя на правата по чл. 73, ал. 1 от
ТЗ поддържа, че е спазена формата предвид заверката от адвокат по чл. 32 от
ЗАдв. По изложените съображения моли обжалваното определение да бъде
отменено и постановено вписване на непаричната вноска.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
да обжалва страна и срещу подлежащ на обжалване акт, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима.
Съдът като съобрази оплакванията на жалбоподателя, мотивите на
съдията по вписванията и приложените писмени доказателства, намира
частната жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:
На първо място следва да се отбележи, че след постъпване на жалбата в
съда, съдията – докладчик е констатирал, че преписката не е окомплектована
в цялост (липсват четни номера на страници от приложените документи),
поради което е дал указания до съдията по вписванията с разпореждане от
24.11.2021 г. След повторно изпращане на изисканите документи, съдът е
установил, че един от тях не е приложен, а именно молба вх. №
60706/24.08.2021 г., с която е поискано вписването, като съдът е дал повторни
указания с разпореждане на 09.12.2021 г., включително да се посочи дали
учредителният акт е приложен в оригинал, доколкото това обстоятелство не е
било отразено в обжалваното определение. Указанията са надлежно
изпълнени с постъпилата на 17.12.2021 г. молба, в която съдията по
вписванията е посочил, че учредителният акт е приложен в оригинал в
обикновена писмена форма, но без нотариална заверка на подписите.
Предвид приложените писмени доказателства съдът установи, че
съдията по вписванията при СРС е сезиран с молба вх. № 60706/24.08.2021 г.
от С.К.Й., чрез адв. Ж.Ж., в качеството му на управител на „ДАС И.“ ЕООД
за вписване на апортна вноса на следните недвижими И.:
1. Поземлен имот с идентификатор 68134.601.223, находящ се в град
2
София, район „Подуяне“, ж.к. „Левски Зона Г” с площ по кадастрална скица
от 825 кв.м, който апортиран поземлен имот е идентичен с описания е акта за
собственост поземлен имот с планоснимачен номер 223 от квартал № 37 по
плана на гр. София, местност „Левски-зона Г”, СО-район „Подуяне”, целият с
площ от 818 кв.м.
Посочено е, че имотът е придобит от едноличния търговец по силата на
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 188, том II, peг. №
2938, дело № 337 от 2011 г. по описа на Нотариус Ц.Д., с peг. № 350 на НК, а
пазарната му оценка е в размер на 34 456 лв.
2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №68134.630.205.6.2, с
адрес по кадастрална скица: град София, район „Подуяне“, ул. „Бесарабия”,
етаж 1, обект изд.-копирен център, брой нива на обекта: 2, който апортиран
имот е идентичен с описания в актовете за собственост Помещение към
трафопост, находящ се в гр. София, ъгъла на ул. „Бесарабия” № 9 и ул. „Стоян
Попов”, сграда с планоснимачен номер 1320 в квартал 261, местност „Суха
река - квартали от Североизточен град, прилежащи на Първа задгарова
артерия”, УПИ 1 (едно), съгласно скица - извадка от действащ ПУП, одобрен
с Решение №6 по протокол № 32 от 10.12.2001 г. на Столичен общински
съвет, общински нежилищен имот, стопанисван от район „Подуяне” със
застроена площ от 85,10 кв.м., ведно с 56,552 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж и надстройка от 100,13 кв.м. върху
съществуващата сграда на трафопоста, описана по-горе, който самостоятелен
обект е въведен в експлоатация с Удостоверение № 645 от 12.07.2016 г.,
издадено от Дирекция „Общински строителен контрол” за „Издателско-
полиграфически и копирен център” в помещение в сградата на съществуващ
трафопост и надстройка на същото. Описаният самостоятелен обект в сграда
е придобит от едноличния търговец по силата на Договор-110-12 от
22.07.2013 г. на Столична община и по силата на Договор за учредяване на
право на надстрояване с peг. индекс № СО-15-РД-564-10 от 30.04.2015 г. на
Столична община, като пазарната оценка на имота е в размер на 222 638 лв.
Според мотивите на обжалваното определение и изложеното в
съпроводителното писмо с вх. №18208/24.09.2021 г. (л. 3 от делото), с което
първоначално е изпратена частната жалба се установява, че към молбата за
вписване са представени: 1. Учредителен акт на „ДАС И.“ ЕООД - 2 бр.; 2.
Удостоверение от ТР за актуално състояние с изх. № 20190806092857 от
3
06.08.2019г.; З. Писмено съгласие на вносителя на непаричната вноска с
нотариално удостоверяване; 4. Решения на едноличния собственик на
капитала на „ДАС И.“ ЕООД от 22.07.2018 г.; 5. Експертиза за оценка на
непаричната вноска по акт № 20180723210441/03.08.2018 г.; 6. Декларация по
чл. 264, ал. 1 от ДОПК – 2 бр.; 7. Нотариален акт за покупка-продажба на
недвижим имот № 64, том LXXXVI, дело №18699 от 2011 г., вх. рег. №
342767 от 12.08.2011 г.; 8. Скица на поземления имот № 15-229620 от
16.04.2018 г. на СГКК - гр. София; 9. Удостоверение за данъчна оценка по чл.
264, ал. 1 от ДОПК с изх. № ********** от 08.01.2021 г.; 10. Договор № 110-
12 от 22. 07.2013 г. за продажба на общински недвижим имот чрез публичен
търг с явно наддаване; 11. Договор за учредяване на право на пристрояване
СО-15-РД-564-10 от 30.04.2015 г.; 12. Схема на самостоятелен обект в сграда
№ 15-244346 от 20.05.2016 г., ведно с удостоверение с изх. № 25-40739 от
20.05.2016 г. на СГКК - гр. София; 13. Удостоверение за данъчна оценка по
чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. № ********** от 08.01.2021 г. 14. Адвокатско
пълномощно 15. Квитанция за внесена държавна такса в размер на 86,88 лв.
Съдията по вписванията е отказал да впише апортна вноска с аргумент,
че представения акт въз основа, на който се иска „заличаване“ (вероятно
съдията по вписванията е имал предвид „вписване“) е приложен в копие,
заверено от адвокат, вместо изискващия се по закон нотариално заверен
препис от писменото съгласие.
Непаричната вноска на право на собственост върху имущество на
вносителя в капитала на едно дружество представлява по своята същност
отчуждаване на правото на собственост на вносителя и преминаването му в
полза на дружеството. Внасянето на това правото на собственост в капитала
на дружеството представлява „прехвърляне на права“ по смисъла на чл. 73,
ал. 1 ТЗ, а транслативното действие на сделката между вносителя на
неимуществената вноска и приемащото я дружеството настъпва от момента
на възникване на последното с вписването му търговския регистър (така и т. 5
от ТР №7/2012 на ОСГТК на ВКС).
Дължимата държавна такса за вписването в имотния регистър, което
няма конститутивен ефект, а единствено защитно - оповестително действие,
следва да се определи по реда на чл. 2, ал. 1 от Тарифа за държавните такси,
събирани от Агенцията по вписванията. Събираната такса в този случай е
0,1% върху цената на вноската, определена по реда на чл. 72, ал. 2 ТЗ
4
(изрично в този смисъл определение № 212 от 01.03.2010 г. по ч. т. д. №
96/2010 г., т. к., і т. о. на ВКС). Както в учредителния акт, така и в
приложената експертна оценка на апортираните недвижими И., а и от
Удостоверение от ТР за актуално състояние с изх. № 20190806092857 от
06.08.2019 г., се установява, че пазарната оценка на Поземлен имот с
идентификатор 68134.601.223 е в размер на 34 456 лв., а тази на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №68134.630.205.6.2 е 222 638
лв.. Следователно, при обща пазарна оценка на И.те от 257 094 лв., то и
дължимата държавна такса за вписването от 0,1 % върху нея се равнява на
257,09 лв.. Тъй като молителят е представил квитанция за внесена държавна
такса от 86,88 лв. (л. 14), то и само на това основание следва да се откаже
поисканото вписване (т. 6 от ТР №7/2012 на ОСГТК на ВКС), като съдията по
вписванията няма правомощие да дава указания за отстраняване на
констатираната нередовност (така т. 1 от същото ТР).
Отделно от горното, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 73,
ал. 1 ТЗ, според която вноската на право за учредяването или за
прехвърлянето, на която се изисква нотариална форма, се извършва с
дружествения договор или устава. При вноската в капиталово дружество към
дружествения договор или устава се прилага писмено съгласие на вносителя с
описание на вноската и нотариална заверка на подписа му, като при
удостоверяване на подписа нотариусът проверява правата на вносителя.
Според чл. 73, ал. 5 ТЗ, когато вноската има за предмет вещно право
върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването
му представя в службата по вписванията за вписване нотариално заверено
извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно
съгласието на вносителя. Органът представя нотариално заверено извлечение
от дружествения договор или устава и съгласието на вносителя. При
вписването съдията по вписванията проверява правата на вносителя.
Горепосочените норми водят до извода, че когато се вписва в имотния
регистър внасяне на непарична вноски в капиталово дружество, каквото е
процесното ЕООД, на вписване подлежат учредителния акт, а така също и
съгласието по чл. 73, ал. 1 ТЗ. Те трябва да отговарят на изискването за форма
– първият документ, когато е извлечение, да бъде с нотариална заверка, като
няма пречка да е в обикновена писмена форма, ако се представя в оригинал,
тъй като законът не поставя изискване към него да е с нотариална заверка на
5
подписите; вторият документ – съгласието по чл. 73, ал. 1 ТЗ следва да е с
нотариална заверка на подписа на вносителя, което в случая е изпълнено като
изискване. Нормата на чл. 8, ал. 2, изр. 2 от ПВп поставя като допълнително
изискване към предпоставките за вписване и акта да се представи в оригинал
и официално заверен препис от него или два такива преписа, ако не може да
се представи оригиналът. В случая учредителния акт безспорно е представен
в два екземпляра в оригинал, но съгласието по чл. 73, ал. 1 ТЗ е представено в
един екземпляр – нито жалбоподателят твърди, нито е отразено от съдията по
вписванията, нито е посочено в молбата за вписване, че от съгласието са
представени два броя преписи, поради което е налице още едно основание за
отказ от вписване на апортната вноска.
С оглед изложените съображения, подадената частна жалба се явява
неоснователна, а обжалваното определение на съдията по вписванията следва
да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.08.2021 г. на съдия по
вписванията при СРС – Д.Л., с което е отказано поисканото от „ДАС И.“
ЕООД с молба вх. № 60706/24.08.2021 г. вписване на апортна вноска.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.
280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6