№ 14745
гр. София, 04.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110125280 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Съдът констатира, че исковата молба е нередовна, с оглед на което на ищеца следва
да се дадат указания за отстраняване на нередовността по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.
На ответника следва да се дадат указания да конкретизира оспорването си по
отношение на уведомление за щета № . и Приложение 1 към нея (л. 7 и л. 8 от делото).
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими.
Следва да се допусне поисканата от ищеца съдебно-автотехническа експертиза, както
и събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на посочения в исковата молба
свидетеля при режим на призоваване, които са насочени към установяване на спорни между
страните факти.
По искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се
произнесе в насроченото съдебно заседание след отделяне на спорните от безспорните факти
по делото.
Не следва да се уважава доказателственото искане на ответника за задължаване на
ищеца да представи намиращи се у него документи – застрахователна полица и Общи
условия, което е свързано с възражение на ответника по отношение валидността и
действието на договор, сключен между трети лица, което същият не е легитимиран да прави,
още повече че страните по застрахователния договор не са оспорвали съществуването и
изпълнението му, а освен това Общите условия са представени от ищеца с исковата молба.
Не следва да се уважава и доказателственото искане на ответника за изискване на
запис от национален телефон 112, доколкото същото не е необходимо за установяване на
релевантни по делото факти.
Ответникът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „С. като трето
1
лице – помагач, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е било
длъжно да поддържа в изправност ревизионните шахти, които са част от цялостната
канализационна система, като в случай на неточно изпълнение на задълженията по договора
за ищеца ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.
За процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 129, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от
съобщението с писмена молба, с препис за другата страна, да посочи какви щети твърди да
са причинени на застрахованото МПС л.а. ‚Т.“ с рег. № . при твърдяното ПТП, настъпило на
06.09.2021г. в гр. С.“, при движение по ул. „Ж.“, зад бл. ., като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че
при неизпълнение на указанията в дадения срок исковата молба ще бъде върната.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба да
посочи дали оспорва истинността на уведомление за щета № . и Приложение 1 към нея (л. 7
и л. 8 от делото) по отношение авторството на подписа на В. П. П., след което съдът ще се
произнесе във връзка с оспорването.
ДОПУСКА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК привличане на страната на ответника трето
лице-помагач – „С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-автотехническа експертиза със задачи, поставени
от ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 350 лв., вносими от ищеца
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., който да бъде призован след представяне на
доказателства за внесен депозит, с изричното указание, че следва да работи след събиране на
гласните доказателства по делото.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства за установяване на механизма на
настъпване на ПТП, условията на пътя по време на ПТП и причинените вследствие на
същото вреди, чрез разпит на свидетеля В. П. П., който да бъде призована от адрес: гр. Л.,
при депозит в размер на 60 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза за насроченото съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответника за задължаване на
ищеца да представи по реда на чл. 190 ГПК намиращи се в негово държане документи, както
2
и за изискване по реда на чл. 186 ГПК на запис от национален телефон 112.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 16.05.2024г. от 10.45 часа,
за когато се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2291 лв., представляваща регресно вземане,
възникнало с плащането на застрахователно обезщетение за причинените щети на л.а. ‚Т.“ с
рег. № ., в резултат на ПТП от 06.09.2021г., възникнало вследствие на виновно
противоправно поведение на длъжностни лица, чийто възложител е ответникът, изразяващо
се в необезопасяване и несигнализиране на неравност на пътното платно (пропаднала под
нивото на асфалта шахта) на пътен участък в гр. С.“, при движение по ул. „Ж.“, зад бл. .,
ведно със законната лихва от предявяване на иска – 11.05.2023г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 06.09.2021г. в гр. С.“, при движение по ул. „Ж.“, зад бл. .,
водачът на .а. ‚Т.“ с рег. № ., при заобикаляне на спряло за престой МПС, е преминал през
необезопасена и несигнализиран неравност на пътното платно (пропаднала под нивото на
асфалта шахта), след попадането в която автомобилът е загубил устойчивост и е осъществил
и контакт с бордюра. В резултат на ПТП на автомобила са причинени щети. Твърди, че за
процесното МПС е бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка
„Каско+“ с „Д., полица № .. Твърди, че след подадено заявление във връзка с процесното
ПТП е образувана щета № ., изготвени са опис-заключение и ликвидационен акт и е
определено застрахователно обезщетение в размер на 2276 лв., което е заплатено на сервиза,
извършил ремонт на увреденото МПС. Твърди, че вредите са настъпили в резултат на
неизпълнението на задължението на ответника да поддържа целостта на общинската пътна
мрежа. Твърди, че била отправена регресна покана до ответника, но същият отказал
заплащане на вземането. С оглед изложеното се претендира ответникът да бъде осъден да
заплати регресното вземане в размер на 2291 лв., включващо платеното застрахователно
обезщетение и направените ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 11.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и разноските за
производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск. Оспорва наличието на валиден договор за имуществено застраховане. Оспорва
настъпването на ПТП, както и настъпването му по твърдения от ищеца механизъм. Оспорва
описаните в исковата молба щети да са в резултат от преминаването през неравност на
пътното платно – пропаднала шахта. Твърди, че в този участък няма ревизионни шахти.
Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца писмени доказателства и
по-специално на уведомлението за щета и обяснението към него, които счита, че не
изхождат от водача на твърдяното МПС, че не съдържат конкретика относно механизма на
3
ПТП, както и предвид обстоятелството, че е налице дописване с химикал в уведомлението,
касаещо настъпване на удар в бордюра. Оспорва всички заявени щети да са в причинна
връзка с процесното ПТП, като счита, че при посочените в описите на застрахователя щети
не е било възможно автомобилът да продължи да се движи, респ. респ. е било необходимо
съставянето на протокол за ПТП от компетентните органи, което било предвидено и в т.64
от ОУ на застрахователя. Липсата на протокол за ПТП препятствало установяване на
поведението на водача на МПС при настъпване на ПТП, включително дали са били налице
основания, представляващи изключен риск по застрахователния договор, при които не се
дължало застрахователно обезщетение. Оспорва размера на щетите като прекомерни. Прави
евентуално възражение за съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил с
твърдения, че избраната скорост на движение не е били съобразено с пътните условия,
поради което при предприетата маневра по заобикаляне на спрял автомобил, не е могъл да
избегне твърдяното препятствие, с което поведение е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2
ЗДвП. Твърди, че поддържане на ревизионните шахти е задължение на третото лице-
помагач – „С. по силата на сключен концесионен договор от 1999г., който е публичен на
сайта на търговското дружество. С оглед изложеното счита, че не е допуснал бездействие
във връзка с нормативното си задължение за поддържане на общинския път. Моли за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски за производството.
В тежест на ищеца по иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е
да докаже, че е налице валиден договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие, по който и вследствие виновно и противоправно поведение на
лица, чийто възложител е ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си относно поведението на водача на
лекия автомобил, с които е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, че е сключен
концесионен договор с третото лице-помагач, а при установяване на фактите в тежест на
ищеца – че е платил процесното вземане.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за
фактите, които са в негова доказателствена тежест.
Страните са направили доказателствени искания по отношение на останалите фактите,
за които носят доказателствена тежест, а относно доказателствената им стойност съдът
дължи произнасяне едва с решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор М. или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
4
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5