Решение по дело №4146/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 200
Дата: 8 февруари 2022 г. (в сила от 2 март 2022 г.)
Съдия: Теодора Шишкова
Дело: 20213110204146
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. Варна, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110204146 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на МЛ. Т. МЛ. срещу НП № 21-0445-000050 на Началник
група към ОДМВР Варна, РУ Аксаково, с което на М. са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
1 месец.
С жалбата въззивникът счита, че АУАН и издаденото въз основа на него НП не
съдържат пълни констатации и не дават възможност за установяване на относимите към
случая факти. Временния знак Б2, установяващ временна забрана за движение на ППС в
двете посоки може да бъде поставен само при въведена забрана при спазване на установен в
закона ред, след издаване на административни актове от компетентни органи. По отношение
на поставения забранителен знак в настоящия казус липсвало уточнение относно мястото на
поставянето му, акта, регламентиращ това поставяне и причините за това; точното му
местоположение, срокът на действие на забраната, приложното й поле . Горното водело до
невъзможност от преценка на законосъобразността на НП и съществено нарушава правото
на защита на въззивника. Иска се отмяна на НП.
В с. з. въззивникът не се явява и не изпраща представител.
Представител на органа, издал НП моли съда да го потвърди като правилно и
законосъобразно, като е оправил и искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
1
На 07.01.2021г. полицейски служители, сред които св. Г., били изпратени по сигнал на
път първи клас №1-2, Община Аксаково, който бил в ремонт и имало поставен забранителен
знак за преминаване на автомобили.
След пътния знак, в посока към Поделението било осъществено движение от водачи на
два товарни автомобила. Единият от тях - т.а. „Скания“ с рег. № В 5013 НТ бил управляван
от въззивника М..
Полицейският служител съставила акт за установяване на административно нарушение,
в съдържанието на който подробно описала установеното.
Деянието било квалифицирано като такова по чл.6 т.1 от ЗДП. Като свидетел при
съставянето на акта бил вписан другият полицейски служител - Костов. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение бил надлежно предявен на въззивника, който
не вписал в графата за възражения такива.
В срок по преписката не постъпили възражения.
На 27.01.2021г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, видно от
съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от
полицейските служители фактическа обстановка. На нарушението е била дадена правна
квалификация по ЗДвП, идентична с посочената в АУАН и на основание санкционната
норма на чл. 138, ал.7 от ЗДвП на въззивника били определени административни наказания.


Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства -
показанията на св. Г.; акт за установяване на административно нарушение, който
представлява доказателство по смисъла на ЗДП; заповед и др.
Показанията на св. Г. са такива на свидетел - очевидец, който пряко е възприел
наличието на забранителен знак и нарушителите - водачи на камиони.
В подкрепа на показанията на този свидетел са и писмените доказателства по делото -
актът за установяване на административно нарушение, който е годно доказателство, в
хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП, както и писмо изх.№ 11-00-233/19.11.2021г. на Агенция
„Пътна инфраструктура“ касаещо създадената временна организация на движение на целия
път I-2 от км. 176+016, заедно с приложени заповед № РД-11-70/19.10.2020г. на Директора
на Областно пътно управление, приемо-предавателен протокол от 20.10.2020г., заповед №
РД-11-1223/25.11.2020г. на и.д. Председателя на УС на АПИ и приемо-предавателен
протокол от 26.11.2020г.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за
цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира от
правна страна следното:
2
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на обжалване и пред съда компетентен да се произнесе по основателността и
допустимостта й.
Съставеният акт и впоследствие издаденото въз основа на него НП са съставени при
спазване и правилно приложение на материалния закон.
По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното
постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите ,
изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на
събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за
извършени нарушения по ЗДвП, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на
извършване на нарушението е дал правна квалификация на извършеното от въззивника
нарушение.
Въззивника счита, че АУАН и НП не съдържат пълни констатации и не дават
възможност за установяване на относимите към случая факти. Временния знак Б2,
установяващ временна забрана за движение на ППС в двете посоки може да бъде поставен
само при въведена забрана при спазване на установен в закона ред, след издаване на
административни актове от компетентни органи, каквито бяха изискани от съда,
представени и приобщени като част от доказателствената съвкупност.
По така наведените възражения на първо място следва да се отбележи, че като водач на
МПС въззивникът е задължен да се съобразява с поставените пътни знаци, касаещи посоката
му на движение, независимо от процедурата по поставянето им и макар в производството да
се установи, че такава административна процедура е била проведена и е била въведена
посочената временна организация на движението, с която въззивникът е следвало да
съобрази поведението си.
На следващо място - оспорване на процедурата по поставяне на пътни знаци,
компетентността на органите, разпоредили поставянето им и т.н. е недопустимо в
производството по въззивна проверка на издадено наказателно постановление, а следва да се
развие в отделно производство.
В конкретния казус, от показанията на св. Г. и наличното по делото писмено
доказателство АУАН се установява наличието на забранителния знак и движението на
въззивника, като временната организация касае път I-2 по който въззивникът се е движил,
въпреки наличието на такъв знак- факт, който не се оспорва и от самия него.
Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена санкционната
норма на Закона за движение по пътищата. Правилно е бил преценен вида на наказанията
с императивно определен размер, поради което и съдът не е овластен да редуцира размера
му.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на
3
въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно издадено.
Предвид изхода на спора, съдът намери, че следва да присъди направените по делото
разноски за възнаграждение на юрисконсулт, които предвид фактическата сложност на
делото и обстоятелството, че по делото са били депозирани единствено писмени бележки,
следва да се определи в минималния, предвиден в закона - чл.27е от Наредба за правната
помощ, размер от 80 лева.
Воден от горното, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0445-000050/27.01.2021г., издадено от Началник група към
ОДМВР Варна,РУ Аксаково, с което на МЛ. Т. МЛ. са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
ЕДИН МЕСЕЦ на осн. чл.183 ал.7 от ЗДП.
ОСЪЖДА МЛ. Т. МЛ., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР –Варна направените по
делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.


Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна
на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4