№ 3410
гр. София, 23.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20211000502130 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 325026/07.06.2021 г., подадена от Министерство на
вътрешните работи (МВР) чрез гл. юр.к. М. С. срещу определение № 269044/20.05.2021 г.,
постановено по гр. дело № 5803/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена
молба на жалбоподателя с вх. № 88230/28.08.2020 г. за възстановяване на срока му за касационно
обжалване на въззивното решение.
Жалбоподателят счита определението за неправилно поради нарушение на материалния
закон и необосновано.
Твърди, че обстоятелствата, довели до пропускане на срока, не били от категорията на
дължимо предвидимите за ищците, узнаването им настъпило в момент, в който страната вече не
могла да предотврати неблагоприятните процесуални последици със свои активни действия.
Налице била пряка връзка между обстоятелството по чл. 64, ал. 2 ГПК, конкретно обусловената от
него невъзможност да се поиска продължаване на срока и факта на пропускането му от страната.
Неправилно съдът приел, че в случая не бил спазен срокът за обжалване по делото, понеже
книжата били връчени на служител на касатора на посочения от него адрес на 30.06.2020 г. и
поради което бил отминал релевантният момент за спазване на срока за обжалване, доколкото
касационната жалба била подадена в едномесечен срок след завеждането й в деловодството на
касатора, а не от връчването й на гореспоменатия служител. Както било посочено и в молба по
делото с вх. № 88230/28.08.2020 г., екземплярът от съобщението от съда с дата 25.06.2020 г., с
което било връчено на МВР решение № 17002/21.01.2019 г. по въззивно гр. д. № 5803/2019 г. по
описа на СГС, ГО, било входирано в деловодството на МВР с peг. № 812100-9733 от дата
01.07.2020 г. Това била единствената дата, с която то било известно, че е постъпило в МВР, респ. в
дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР за осъществяване на действия по процесуално
представителство съгласно чл. 91, т. 13 от ПУДМВР. Съобразявайки се с тази дата и съгласно чл.
1
60, ал. 5 и ал. 6 ГПК, според това, което било известно на жалбоподателя до получаване на
разпореждане № 22602/11.08.2020 г. по делото, срокът за касационно обжалване изтичал на
03.08.2020 г. (първият присъствен ден след 01.08.2020 г.) - когато била подадена и касационната
жалба. В потвърждение на гореизложеното било представено копие от екземпляра на съобщението
от съда с дата 25.06.2020 г., с което било връчено обжалваното решение.
По тези оплаквания жалбоподателят моли апелативния съд да отмени обжалваното
определение и постанови друго, с което уважи молбата за възстановяване срока за обжалване на
постановеното по делото въззивно решение.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна З. П. В. чрез адвокат Л. Л. от САК е подала
отговор на частната жалба, с който я оспорва като неоснователна и моли апелативния съд да я
остави без уважение и потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗА съгласно приложения договор за правна защита.
Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата
по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от
наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г.,
ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275,
ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните
съображения от фактическа и правна страна:
С решение № 17002/21.1.2019 г, постановено по гр. дело № 50471/18 г. по описа на Районен
съд – София, частично е уважен предявеният от З. П. В. срещу МВР иск по чл. 200, ал. 1 КТ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука до размера на сумата
25 687.98 лв., като е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер като неоснователен. С
решение № 3705/24.6.2020 г. по въззивно гр. дело № 5803/2019 г. по описа на Софийски градски
съд, частично е отменено първоинстанционното решение, като е присъдена на ищцата сумата от
още 30 000 лв., а в останалата част решението е потвърдено.
Видно от приложената по делото обратна разписка (л. 34) препис от въззивното решение е
връчен на МВР на 30.06.2020 г. чрез А. Ц. – куриер, а министерството е депозирало касационната
си жалба на 03.08.2020 г.
С разпореждане № 24420/31.08.2020 г., на съдията-докладчик от въззивния съдебен състав е
върната касационната жалба като просрочена. Разпореждането е влязло в сила на 26.03.2021 г. –
потвърдено е с определение № 36/07.01.2021 г. по гр. дело № 3470/2020 г. по описа на Апелативен
съд – София, по отношение на което не е допуснато касационно обжалване с определение №
106/26.03.2021 г. по гр. дело № 869/2021 г. на ІV-то г. о. на ВКС.
С молба вх. № 88230/28.08.2020 г. МВР е поискало от въззивния съд да възстанови срока му
за касационно обжалване на въззивното решение, ако се приеме, че същият е изтекъл. Посочило е,
че на 01.07.2020 г. било входирано в Правния отдел съобщението с преписа от решението, преди
това не му било известно. Не е възразил е делото да се разгледа в закрито съдебно заседание.
Ответникът по молбата – З. П. В. е оспорила молбата като неоснователна. Не е възразила
делото да се разгледа в закрито съдебно заседание.
За да постанови обжалваното определение, с което е отхвърли молбата за възстановяване на
2
срок, градският съд е приел, че не било установено по делото пропускането на срока за касационно
обжалване да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които МВР не могла да
преодолее. Вътрешно-организационни причини, довели до забавяне на достигането на препис от
решението до служители на МВР с юридическо образование не била такава причина, защото не
било извън възможностите на страната да ги отстрани.
С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав споделя изводите на градския съд,
че не са налице основанията по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване по отношение на МВР на срока
му за обжалване на въззивното решение.
Съгласно така цитираната разпоредба, страната, която е пропуснала установения от закона
или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че
пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В
случая, сочените от молителя обстоятелства, касаещи датата на връчване на препис от въззивното
решение – че това било датата на входиране в деловодството на МВР (01.07.2020 г.), а не датата на
връчване на служител на МВР (30.06.2020 г.), по своето естество не съставляват такива
обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, водещи до обективна невъзможност за спазване на
срока за обжалване, доколкото касаят въпроса относно датата на надлежно връчване на преписа от
решението, който въпрос е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, а и както правилно е отбелязал и
градския съд, вътрешно-организационни причини довели до забавяне на достигането на препис от
решението до служители на МВР с юридическо образование не са такива, които да са извън
възможностите на страната да ги отстрани, т. е. да са я препятствали да подаде касационната
жалба в срок.
Предвид гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
частният жалбоподател МВР следва да бъде осъден да заплати на адвокат Л. С. Л. от САК, със
служебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 36, ет. 2, с ЕГН:********** сумата от 880 лв.
(осемстотин и осемдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение (с вкл. ДДС) за
осъществена безплатна правна помощ по отношение на З. П. В., изчислено съобразно чл. 2, ал. 2 вр
чл. 7, ал. 1, т. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 269044/20.05.2021 г., постановено по гр. дело № 5803/2019 г.
по описа на Софийски градски съд.
Осъжда Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „Шести септември“ №
29 да заплати на адвокат Л. С. Л. от САК, със служебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 36, ет.
2, с ЕГН:********** сумата от 880 лв. (осемстотин и осемдесет лева), представляваща
адвокатско възнаграждение (с вкл. ДДС) за осъществена безплатна правна помощ по отношение
на З. П. В..
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна касационна жалба при наличие на
3
предпоставките на чл. 280, ал. 1 и, ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд на Република
България в едноседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4