Р Е Ш Е Н И Е
№……..
гр.Враца, 25.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА,
ГО, шести състав, в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Наталия Петрова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
1929 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е за разглеждане
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.
Производството
е образувано по искова молба и уточнителна молба вх. № 8346/30.05.2019 г. от Р.М.И.,
ЕГН **********, чрез адв. С.К.,***6006256, с която е предявен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника следните суми: 4 523,73 лева – главница, представляваща потребена
топлоенергия за периода от 30.11.2001 г. до 31.12.2011 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 27.02.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 3
444,07 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
31.12.2001 г. до 31.01.2012 г., както и сумата от 259,36 лева – разноски по
делото, от които 159,36 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, съставляващи вземания по изпълнителен лист от 17.04.2014 г.,
издаден по гр. д. № 3868/2012 г. по описа на СРС и въз основа на който е
образувано изп. д. № 20147220400982 по описа на ЧСИ Георги Борисов поради
изтекла погасителна давност.
В исковата и
в уточнителната молба се твърди, че ищецът получил съобщение за насрочена
публична продан на собствения му недвижим имот по изп. д. № 20147220400982 по
описа на ЧСИ Георги Борисов, образувано въз основа на изпълнителен лист от
17.04.2014 г., издаден по гр. д. № 3868/2012 г. по описа на СРС за следните суми:
4 523,73 лева – главница, представляваща потребена топлоенергия за периода
от 30.11.2001 г. до 31.12.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата от
27.02.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 3 444,07 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.12.2001 г. до
31.01.2012 г., както и сумата от 259,36 лева – разноски по делото, от които
159,36 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Заявява,
че не е получавал нито заповед за изпълнение, нито покана за доброволно
изпълнение по изпълнителното дело. Сочи, че към датата на образуване на
изпълнителното дело – 21.07.2014 г. по давност били погасени по – голяма част
от вземанията по изпълнителния лист, а именно тези, възникнали преди 21.07.2011
г., за които е изтекла 3-годишната погасителна давност. Твърди, че първото
действие по изпълнението е извършено на 11.05.2015 г. – постановление за
налагане на възбрана върху недвижим имот, като към този момент вече по давност
са били погасени всички останали вземания по изпълнителния лист, възникнали
след 21.07.2011 г. Заявява възражение за изтекла погасителна давност на всички
вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение от 06.03.2012 г. по гр. д.
№ 3868/2012 г. по описа на СРС, за които е издаден изпълнителен лист от
17.04.2014 г. и е образувано изп. д. № 20147220400982 по описа на ЧСИ Георги
Борисов. Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено, че ищецът Р.М.И. не дължи на ответника „Топлофикация – Враца“ ЕАД
следните суми: 4 523,73 лева – главница, представляваща потребена
топлоенергия за периода от 30.11.2001 г. до 31.12.2011 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 27.02.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от
3 444,07 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
от 31.12.2001 г. до 31.01.2012 г., както и сумата от 259,36 лева – разноски по
делото, от които 159,36 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, съставляващи вземания по изпълнителен лист от 17.04.2014 г., издаден
по гр. д. № 3868/2012 г. по описа на СРС и въз основа на който е образувано
изп. д. № 20147220400982 по описа на ЧСИ Георги Борисов поради изтекла
погасителна давност.
В срока по
чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от „Топлофикация – Враца“ ЕАД чрез
юрисконсулт В.Н., с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Заявява, че с изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената
заповед за изпълнение, същата е влязла в законна сила и всички възражения
относно съществуването на вземането са преклудирани. На следващо място сочи, че
едва след депозиране и евентуално уважаване на възражение по чл. 423 ГПК пред
окръжния съд, длъжникът може да изложи възраженията си срещу съществуването на
вземанията. Твърди, че вземанията не са погасени по давност, тъй като в случая
се прилага общата петгодишна погасителна давност, а с депозирането на молба за
издаване на изпълнителен лист и на молба за образуване на изпълнителното дело
„Топлофикация – Враца“ ЕАД е извършила действия, довели до прекъсване на
давностния срок и в хода на образуваното изпълнително производство са извършени
редица изпълнителни действия. Иска се предявеният иск да бъде отхвърлен и да
бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Съдът, като взе предвид
представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на
страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
По делото е приет изпълнителен лист
от 17.04.2014 г., издаден срещу ищеца Р.М.И. в полза на ответника „Топлофикация
- Враца“ ЕАД въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 06.03.2012 г.
по ч. гр. дело № 3868/2012 г. по описа на СРС за сумите от: 4 523,73 лева –
главница, представляваща потребена топлоенергия за периода от 30.11.2001 г. до
31.12.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата от 27.02.2012 г. до
изплащане на вземането, сумата от 3 444,07 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 31.12.2001 г. до 31.01.2012 г., както и сумата
от 259,36 лева – разноски по делото, от които 159,36 лева държавна такса и 100
лева юрисконсултско възнаграждение. Върху гърба на процесния изпълнителен лист
са налице отбелязвания за извършени 12 погасявания на части от дълга, първото
от които е от дата 29.04.2015 г., а последното – от дата 07.10.2016 г.
По делото е прието и заверено копие
от книжа по изпълнително дело № 982/2014 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов с
район на действие ОС Враца, образувано на 21.07.2014 г. въз основа на процесния
изпълнителен лист.
Установява се, че до ищеца – длъжник
в изпълнителното производство е изготвена и изпратена покана за доброволно
изпълнение с изх. № от 04.08.2014 г. по описа на ЧСИ. Видно от попълнената към поканата
разписка, същата е връчена чрез залепване на уведомление след извършени 3
посещения на адреса за призоваване.
Първото изпълнително действие,
предприето по образуваното изпълнително дело, за което са приети доказателства,
е от 11.05.2015 г. и касае налагането на възбрана върху недвижим имот, за който
е посочено в постановлението на ЧСИ, че е собственост на ищеца по делото.
Прието по делото е и постановление
на ЧСИ Борисов от 09.05.2017 г. за налагане на възбрана върху 1/6 ид. част от
друг имот, за който се сочи в акта, че е собственост на ищеца по делото. Видно
е от протокол за опис на недвижим имот, че на 23.03.2018 г. е извършен опис на
възбранената 1/6 ид. част от имота. Прието по делото е и обявление за изнасяне
на описания имот на публична продан, със срок на обявлението от 16.06.2019 г.
до 16.07.2019 г. Представена по делото обаче е единствено първата страница от
обявлението, която не носи подпис на съдебния изпълнител.
Със запорно съобщение, входирано в
„Банка ДСК“ ЕАД на 26.07.2017 г., съдебният изпълнител е наложил запор върху
всички вземания на ищеца, които последният е имал спрямо третото лице до
размера на сумите, за които е образувано изпълнителното производство.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи.
По допустимостта на иска:
Спорен между
страните е въпросът дали съдът може да се произнесе по въпроса за изтекла
погасителна давност преди влизане в сила на заповедта за изпълнение, или не,
като ответникът счита исковата молба в тази й част за недопустима. Във връзка с
направеното възражение за недопустимост на исковата молба, съдът намира
следното:
Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена заповед за
изпълнение се осъществява чрез подаване на възражение по реда на чл.414, ал.1 ГПК. След
подаване на възражението кредиторът може да предяви установителен иск
за съществуване на вземането по чл.422 или чл.415, ал.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК, когато не е подадено възражение в срок срещу издадената заповед за
изпълнение, същата влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен
лист и отбелязва това върху заповедта. Заповедите за изпълнение подлежат на
принудително изпълнение /чл. 404, т. 1 ГПК/. В случая е налице влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 3868/2012 г. по
описа на СРС, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист и е
образувано изпълнително производство въз основа на
изпълнително основание, което се
ползва със стабилитет. С
влизане в сила на заповедта се преклудират фактите и обстоятелствата, относими
към ликвидността и изискуемостта на вземането, освен ако не са налице
специалните хипотези на чл.424 и чл.439 ГПК. В първата хипотеза по чл.424 ГПК
оспорването на вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение е
допустимо при наличието на новооткрити обстоятелства или
нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли
да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението
по чл.414 ГПК или с които не могъл да се снабди в същия срок. Във втората хипотеза на чл.439 ГПК се предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел
изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание, като тази защита може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. С оглед посоченото по-горе, че заповедите за изпълнение влизат в сила и се ползват със стабилитет, за
разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК /отм./, разпоредбата
на чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, независимо че съдебно дирене не се провежда – в този смисъл е константната
практика на съдилищата, в т. ч. напр. Решение
№ 297/19.10.2018 г. по в. гр. дело № 430/2018 г. по описа на ОС Враца.
Страните не
са представили доказателство за датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 3868/2012 г. по описа на СРС. Видно
от приетия изпълнителен лист, заповедта за изпълнение е издадена на 06.03.2012
г., поради което съдът приема тази дата и като дата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и съдебно предявяване на
вземането на кредитора, доколкото не е известна по-ранна дата за образуването
на ч. гр. дело 3868/2012 г. на СРС.
Предявеният
иск за част от процесния период за главница - от 30.11.2001 г. до 05.03.2009 г.
/три години преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/ и за мораторна лихва - от 31.12.2001 г. до 05.03.2009 г. /три
години преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ се
основава на факти, които са били известни на ищеца и които са могли да бъдат
посочени в срока за възражение по чл. 414 ГПК. Неподаването на възражение от
страна на ищеца Р.М.И. има за последица създаване на стабилитет на заповедта за
изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността, изискуемостта и дължимостта на вземането, се преклудира към
момента, в който заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, освен ако не
са налице специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК. Новооткритите
обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и
в сроковете по чл. 424 ГПК. На новонастъпили /настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение/ факти длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението по чл. 439 ГПК. В разглеждания случай изложеният в исковата молба
факт /изтекъл период на погасителна давност/, на който е основан искът, не е от
категорията на предвидените в чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като няма
качеството на новооткрито обстоятелство или доказателство, или на новонастъпил
факт по отношение на периода от 30.11.2001 г. до 05.03.2009 г. за главницата и
по отношение на периода от 31.12.2001 г. до 05.03.2009 г. за мораторната лихва.
Предявяването на иск по общия ред извън уредените в заповедното производство
процесуални действия е процесуално недопустимо. В този смисъл е константната
практика на съдилищата – напр. Решение №
781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010 г., III г. о., ГК,
произнесено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо, и доколкото съдът следи служебно
за допустимостта на предявения иск по всяко време на производството, същото
следва да бъде оставено без разглеждане в частта на периода за главница от
30.11.2001 г. до 05.03.2009 г. и в частта за периода за мораторна лихва от
31.12.2001 г. до 05.03.2009 г., за които периоди ищецът е могъл да възрази за
изтекъл 3-годишен период на погасителна давност като депозира възражение по
реда на чл. 414, ал. 2 ГПК в заповедното производство. Нито една от страните не
е представила по делото книжа от приключилото пред СРС ч. гр. дело № 3868/2018
г., в това число заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респективно
– справка за дължимите суми по фактури, поради което не може да се установи
конкретният размер на претендираната от кредитора сума за периода от 30.11.2001
г. до 05.03.2009 г. Ето защо съдът намира, че за определяне на размера на
предявения иск, за който последният следва да бъде оставен без разглеждане,
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 162 ГПК. Отречената от ищеца
главница е в размер на 4523,73 лв. за период от 10 г. и 2 м. или - 122 месеца,
което се равнява на сумата от 37,08 лв. за един месец, определена по реда на чл.
162 ГПК. Предявеният иск е недопустим за период от 7 г. и 3 м. или – 87 месеца,
поради което следва да бъде оставен без разглеждане за сумата от 3225,96 лв. по
отношение на главницата. Отречената от ищеца мораторна лихва е в размер на
3444,07 лв. за период от 10 г. и 1 м. или - 121 месеца, което се равнява на
сумата от 28,46 лв. за един месец, определена по реда на чл. 162 ГПК.
Предявеният иск е недопустим за период от 7 г. и 2 м. или – 86 месеца, поради
което следва да бъде оставен без разглеждане за сумата от 2447,56 лв.
Пропорционално на оставената без разглеждане част от иска за главница и
мораторна лихва следва да бъде оставен без разглеждане и искът в частта на
претендираните разноски от 184,68 лв.
За останалия
процесен период, за който е предявен искът по чл. 439 ГПК, производството по
делото следва да бъде разгледано по същество, а именно: за периода от
06.03.2009 г. до 31.12.2011 г. и за сумата от 1297,77 лв. по отношение на
главницата; за периода от 06.03.2009 г. до 31.01.2012 г. и за сумата от 996,51
лв. по отношение на мораторната лихва, както и за сумата от 74,68 лв.,
представляваща разноски, предмет на процесния изпълнителен лист.
По основателността на предявения
иск:
С
предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума, ищецът
отрича претендираното от „Топлофикация - Враца“ ЕАД материално право, като в
тежест на ищеца е да установи началния момент на погасителната давност, а в
тежест на ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи
съществуването на отреченото от ищеца вземане, както и че за периода от
настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът
свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране
или прекъсване течението на давността.
За основателността на
предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на
вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който
период не е бил спиран или прекъсван.
Като безспорно между
страните и поради това ненуждаещо се от доказване с доклада по делото е
отделено обстоятелството, че против ищеца и в полза на „Топлофикация – Враца“
ЕАД е издаден изпълнителен лист от 17.04.2014 г. по ч. гр. д. № 3868/2012 г. по
описа на СРС за следните суми: 4 523,73 лева – главница, представляваща
потребена топлоенергия за периода от 30.11.2001 г. до 31.12.2011 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 27.02.2012 г. до изплащане на вземането, сумата
от 3 444,07 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
31.12.2001 г. до 31.01.2012 г., както и сумата от 259,36 лева – разноски по
делото, от които 159,36 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
ГПК урежда заповедното производство като част от
изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение
не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване
на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има
обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е
предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността
не се счита прекъсната със заявлението – в този смисъл е приетото в т. 14 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Ето
защо, неоснователно се явява възражението на ответника, че с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение давността е била прекъсната. В
случая по делото не са налице данни след издаването на заповедта за изпълнение
да е предявен иск за установяване съществуването на процесното вземане, поради
което се налага изводът, че след настъпване изискуемостта на вземането,
давността не е била прекъсна с депозирането на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ако
длъжникът не подаде възражение срещу заповедта за изпълнение в срок, тя
придобива характеристика на изпълнително основание, но с нея не се разрешава
спор между страните и вземанията не се установяват със сила на пресъдено нещо.
Производството по чл.410 и сл. ГПК има за цел да се разреши принудителното
изпълнение, а не да се разрешават спорове относно граждански права. Съдът в
това производство признава права, но това не става въз основа на пълна проверка
на фактическия състав, а само въз основа твърденията на заявителя. Извод,
основан на ограничената проверка по чл.411 ГПК, не може да се ползва със сила
на пресъдено нещо. Ето защо съдът намира, че е неудачно да се прави сравнение
между съдебно решение и влязла в сила заповед за изпълнение, съответно по
аналогия да се прилага разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, която е стриктна, и по
отношение вземания, за които е издадена заповед за изпълнение, макар и тя да е
влязла в сила. В смисъл, че влязлата в
сила заповед за изпълнение се ползва с изпълнителна сила, а със сила на
пресъдено нещо – едва решението по иска по чл. 422 ГПК, са и мотивите към т.
9 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС.
В мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015
г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК се изтъква, че съгласно чл.
116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Прекъсването обаче се осъществява, само
доколкото чрез изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни
изпълнителни способи. Ето защо може да се направи извод, че давността по време
на висящото изпълнително дело се прекъсва многократно, което става с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).
В коментираното тълкувателно
решение, съдиите от ВКС посочват неизчерпателно група от действия в
изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността. Като такива са
посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Видно е от приетите по
делото книжа от изпълнително дело № 982/2014 г. по описа на ЧСИ Г. Борисов, че
първото предприето от съдебния изпълнител изпълнително действие е от 11.05.2015
г. и касае налагането на възбрана върху недвижим имот, за който е посочено в
постановлението на ЧСИ, че е собственост на ищеца по делото. Съдът намира, че с
налагането на възбраната върху недвижимия имот на И., давността се смята за
прекъсната, като от тази дата е започнала да тече нова 5-годишна погасителна
давност.
С цитираното по-горе тълкувателно
решение изрично се сочи, че не представляват изпълнителни действия и не
прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Ето защо, разпоредените от съдебния изпълнител действия за
извършването на различни справки, целящи установяването на имущественото
състояние на ищеца, за което има данни по делото, не представляват изпълнителни
действия, респективно – не водят до прекъсване на давността.
Съгласно разпоредбата на чл. 111,
б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
периодични плащания, какъвто характер имат и задълженията към ответника. В
случая следва да се даде отговор на въпроса дали е изтекла погасителната
давност за сумата от 1297,77 лв. главница за периода от 06.03.2009 г. до
31.12.2011 г., за сумата от 996,51 лв. мораторна лихва за периода от 06.03.2009
г. до 31.01.2012 г., както и за сумата от 74,68 лв., представляваща разноски,
предмет на процесния изпълнителен лист. Проецесните периоди - както на
отречената главница, така и на отречената мораторна лихва, приключват на
31.12.2011 г., респ. на 31.01.2012 г. С първото предприето изпълнително
действие на 11.05.2015 г. е настъпил ефектът на прекъсване на погасителната
давност. От 31.12.2012 г. до 11.05.2015 г. обаче е изтекъл период от време,
по-дълъг от периода на кратката погасителна давност /3 години/, в което време
не са били реализирани основания за спиране или прекъсване течението на
давността. Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла.
Събраха се доказателства, че част от
процесното вземане е погасено. Върху гърба на изпълнителния лист от 17.04.2014
г. са направени 12 отбелязвания за платени суми в периода от 29.04.2015 г. до
07.10.2016 г. Сборът на извършените погашения е в размер на сумата от 1123,00
лв. По делото не са налице данни дали сумата е събрана принудително посредством
използвани изпълнителни способи в хода на изпълнителното производство, или е
налице доброволно плащане от страна на длъжника. Следва да се даде отговор на
въпроса коя част от процесното вземане е погасена със събраната сума от 1123,00
лв. За погасяването на паричните задължения приложение намира специалното
правило на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се
погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. В
този смисъл е и приетото от ВКС с Тълкувателно
решение от 27.03.2019 г. по Тълкувателно дело № 3/2017 на ОСГТК. Налага се
извод, че изцяло погасени се явяват разноските, включени в изпълнителния лист в
размер на сумата от 259,36 лв. С останалата част от заплатената сума, по
цитираното правило на ЗЗД, са погасени генерирани разноски в изпълнителното
производство и евентуално част от мораторната лихва, предмет на изпълнителния
лист. В случай че част от сумата е погасила и мораторна лихва, то по правилото
на чл. 76, ал. 1, изр. 3 ЗЗД следва да се приеме, че е погасена мораторната
лихва върху най-старата главница от процесния период, за който период съдът
прие, че искът следва да се остави без разглеждане /съдът прие, че следва да
остави без разглеждане искът по чл. 439 ГПК в частта му на отречената дължимост
на мораторна лихва за периода от 31.12.2001
г. до 05.03.2009 г. и за сумата от 2447,56 лв./.
Поради гореизложеното, искът се
явява основателен за периода от 06.03.2009 г. до 31.12.2011 г. и за сумата от
1297,77 лв. по отношение на главницата и за периода от 06.03.2009 г. до
31.01.2012 г. за сумата от 996,51 лв. по
отношение на мораторната лихва. За сумата от 74,68 лв., представляваща
разноски, предмет на процесния изпълнителен лист, искът следва да бъде
отхвърлен, доколкото съдът достигна до извод, че тази част от дълга е погасена
в хода на изпълнителното производство.
По разноските:
С оглед изхода на
делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски, пропорционално на уважената част от
иска. Посочените суми в представения списък на разноски по чл. 80 ГПК са в
размер на 2727,75 лв., от които 497,75 лв. държавна такса, 1400,00 лв.
адвокатско възнаграждение и депозит по гаранция от 830,00 лв. Дължимата
държавна такса за предявения иск с цена на иска от 8227,16 лв. /вж. л. 16/ е в
размер на сумата от 329,09 лв., а не 497,75 лв., поради което пропорцията
следва да бъде изчислена, като се вземе като база действително дължимият размер
на държавна такса. Освен това, претендираната от ищеца сума от 830,00 лв. –
гаранция по допуснато обезпечение в производството, не представлява разноска по
смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК, като същата подлежи на освобождаване по реда на
403, ал. 2 ГПК. На ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 482,19 лв., от които 91,78 лв. държавна такса и
390,41 лв. адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал.
8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищеца по гр. дело № 426/2018 г. в размер на 150,00
лв. С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 108,17 лв.,
пропорционално на оставената без разглеждане и отхвърлена част от иска.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск по чл. 439 ГПК в частта му за признаване за
установено, че Р.М.И., ЕГН: ********** не дължи поради изтекла погасителна
давност на „Топлофикация - Враца“ ЕАД, ЕИК: ********* сумите от: 3225,96 лв. главница за периода от 30.11.2001 г. до 05.03.2009 г., ведно със законната
лихва върху нея; 2447,56 лв. мораторна лихва за периода от 31.12.2001 г. до
05.03.2009 г. и 184,68 лв. разноски /държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение/, за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.04.2014 г. въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.03.2012 г.,
издадена по гр. дело № 3868/2012 г. по описа на Софийски районен съд, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази му част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че Р.М.И., ЕГН: **********
не дължи поради изтекла погасителна давност на „Топлофикация - Враца“ ЕАД, ЕИК:
********* сумите от: 1297,77 лв. главница за периода от 06.03.2009 г. до
31.12.2011 г., ведно със законната лихва върху нея, както и сумата от 996,51
лв. мораторна лихва за периода от 06.03.2009 г. до 31.01.2012 г., за които суми
е издаден изпълнителен лист от 17.04.2014 г. въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.03.2012 г., издадена по гр. дело №
3868/2012 г. по описа на Софийски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по отношение на сумата от 74,68 лв.,
представляваща разноски /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по издадения
изп. лист от 17.04.2014 г./ поради извършено погасяване на вземането поради
плащане в тази му част.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Топлофикация
- Враца“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на Р.М.И., ЕГН: ********** сумата от 482,19 лв. разноски по делото за
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Р.М.И.,
ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация - Враца“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата
от 108,17 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението, в частта му, в която
искът е оставен без разглеждане и производството по делото е прекратено, в
която част има характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на страните пред Окръжен съд гр. Враца. В останалата му част,
решението може да се обжалва пред Окръжен съд
гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: