№ 107
гр. Плевен , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия А. Кунчева
при участието на секретаря Анелия Й. Докузова
като разгледа докладваното от Рени В. Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20214400500029 по описа за 2021 година
С решение № 260478/18.11.2020 г. по гр.д.№ 5461/2019 г. по описа на
ПлРС е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК, че А. Б. Ц. не
дължи на „******”ЕАД със седалище гр.Плевен сумата от 604.09 лв.,
представляваща начислена стойност на доставена топлинна енергия за
периода от м.януари 2018 г. до м.април 2018 г., включително, за която са
издадени данъчни фактури № **********/31.01.2018 г.; №
**********/28.02.2018 г.; № **********/31.03.2018 г. и №
**********/30.04.2018 г.Осъдено е на основание чл.78, ал.1 ГПК
„******”ЕАД да заплати в полза на А. Б. Ц. сумата от 215 лв.,
представляваща деловодни разноски.
Депозирана е въззивна жалба от „******”ЕАД със седалище гр.Плевен,
чрез пълномощник, срещу решение № 260478/18.11.2020 г. по гр.д.№
5461/2019 г. по описа на ПлРС.Оспорва се същото като допустимо, но
неправилно постановено при фактическите данни, установени по делото и
допуснати процесуални нарушения.Прави се искане да се постанови решение
на основание чл.271 ГПК, с което да се отмени като неправилно решение №
1
260478/18.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 5461/2019 г. по описа на ПлРС, а
евентуално, в случай, че претенцията на ищеца в първоинстанционното
производство за недължимост на суми, представляващи служебно начисление
на топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела с уреди, бъде възприета
за доказана, се прави искане да се отмени решението частично, при
съобразяване наличието на допълнителни компоненти, изграждащи общото
количество топлинна енергия, доставена до имота, като бъдат присъдени и
направените разноски.
Въззиваемият А. Б. Ц. изразява становище да се потвърди решението на
ПлРС, че няма задължения към Топлофикация за периода 01.01.2018 г. до
30.04.2018 г., като е приложена и писмена защита.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество е частично
основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по
тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Настоящата инстанция приема за установено следното от фактическа
страна.
Неоснователно е възражението на въззиваемия, че в нарушение на
чл.139а от ЗЕ ВЛ К.М. извършва дялово разпределение и топлинно
счетоводство.
Чл.139а, ал.1 от ЗЕ предвижда, че лицата, извършващи услугата дялово
разпределение, се регистрират в публичен регистър в Министерство на
енергетиката.
Вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по
делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката,
2
изкуството, занаятите и други, какъвто е и процесният случай.
От заключението на ВЛ доц.д-р маг.инж. К.М., депозирано във
въззивното производство, което съдът възприема като обективно и
компетентно, се установява, че е направен оглед на имота на въззиваемия в
негово присъствие на 05.06.2020 г., като показанието на водомера за топла
вода е 87 куб.м.В кухнята има ел.бойлер.Показанията на
топлоразпределителите с изключение на № 1341 са били около 0, като
въззиваемият е посочил, че през процесния период се използва само 1
отоплително тяло с монтирано ИРУ с № 1341.
АС 183 захранва с ТЕ СЕС и е в експлоатация преди началото на
процесния период.В нея са функционирали 1 бр.общи топломери/въведени
преди началото на процесния период/ и 1 бр.общ водомер за БГВ.ФДР
ежемесечно отчита уреди за дялово разпределение в имотите на клиентите, а
въззивникът ежемесечно фактурира потребената топлинна енергия.Отчетите
и начисленията в АС 183, в т.ч. на общите топломери и водомери са съгласно
фактурите, предоставени от въззивника - приложени.
Не са представени данни за решения на етажната собственост на
проц.СЕС за ДР на ТЕ.По смисъла на НТ данните на топломера в АС, общият
водомер за студена вода и топлоразпределителите в имотите се снемат - всеки
месечен отчетен период.
По данни на ФДР (от сметките за ДР) в имота има 1 бр.пломб.водомер за
БГВ с визуален отчет и 4 бр. отоплително тяло с топлоразпределител.
ВЛ е посочило, че системата за дялово разпределение в СЕС е въведена
преди началото на процесния период, като ТЕ е разпределяна общо между
абонатите в топлозахранените входове/сгради.ТЕ за разпределение е
разпределяна за БГВ и за отопление.По чл.139а от ЗЕ е ползван лицензиран
софтуер за разпределение на ТЕ в СЕС, като начисленията са видни от
таблица 5.В нея е дадено разпределението на ТЕ по пера, определено от ФДР
на база на служебни изчисления съобразно нормативната уредба, като за
процесния период общото задължение на въззиваемия-фактурирана сума с
ДДС възлиза на 604.09 лв.ВЛ е посочило също така, че отчетът на уредите
при абоната не е правен от ФДР за периода, като са начислени служебно
3
поради неосигурен достъп.
В таблица 6 ВЛ е дало разпределението на топлинна енергия по пера,
използвайки допълнителните данни от водомера на абоната и прието
утвърждение от абоната А.Ц., че е ползвал ТЕ само от едно отоплително
тяло.За него изчисленията са направени съгласно максимален специфичен
разход на сградата и стойност на едно деление, като дължимата сума се
получава равна на 251.63 лв.
С оглед на изложеното във въззивната жалба следва да се приеме за
безспорно, че въззиваемият е собственик на недвижим имот, находящ се в
гр.Плевен, ул.”****”№18, вх.В, ет.2, ап.4.
Сочи се, че в исковата молба са наведени твърдения, че за периода от
01.01.2018 г. - 30.04.2018 г. топлофикационното дружество е издало фактури
за недоставена топлинна енергия, като са представени 4 бр.данъчни фактури.
Сочи се също така, че въззивникът е депозирал отговор на исковата
молба, като твърденията им са почивали на данните, подадени от страна на
топлинния счетоводител „****”ЕООД, съгласно които ищецът системно не е
осигурявал достъп до притежавания от него недвижим имот, въз основа на
което е приложена нормата на закона, съгласно която се начислява служебно
количество топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела.
В писмената защита на въззиваемия е посочено, че има монтирани ИРУ
на отоплителните тела в неговия имот съгласно чл.140, ал.2 от ЗЕ, които не са
отоплителни тела и не подлежат на метрологична проверка.Три от жилищата
в етажната собственост са с монтирани ИРУ, на които служител на ****
ЕООД извършва месечен отчет в самото жилище.Останалите собственици по
собствено желание са ги заменили с ИРУ дистанционен отчет.За
извършването на месечен отчет етажната собственост на абонатна станция №
100183 има сключен договор с **** ЕООД, със съобщение се уведомява всеки
месец кога ще се извърши месечен отчет от техен служител.С промяна на ЗЕ
от 12.03.2021 г. на чл.140, ал.7 и ал.8 срока за замяна на всички на всички
ИРУ, монтирани на отоплителни тела в България с ИРУ с дистанционен отчет
е 1 януари 2021 г.Водомерите за топла и студена вода са монтирани от
доставчика на вода ВиК Плевен, водят се на отчет от него и техен инкасатор
4
всеки месец извършва проверка на техните показания.Съгласно чл.43 и чл.44
от Закона за измерванията се уведомява писмено кога трябва да се извърши
тяхната проверка на всеки 10 години или замяната с нови, а това е извършил,
след като писмено е уведомен от техен служител.Към тези водомери няма
отношение въззивникът - само подгрява доставената от ВиК вода, а ****
ЕООД са само топлинен счетоводител.
Първоинстанционният съд в решението си се е позовал на показанията на
свидетелката Раева, че през 2018 г. е била отчетник за сградата, в която се
намира имотът на въззиваемия, както и че за всяко посещение е правила
отбелязвания в индивидуалните отчетни картони.Станало е ясно също така от
нейните показания, че няма спомен дали през този период е имало случаи, в
които въззиваемият не е осигурил достъп, както и се установи, че са
комуникирали по повод посещенията по телефон.
Прието е също така, че по делото не са представени изисканите
индивидуални картони, водени за отчетите в имота на въззиваемия, както и не
е установено наличието им при дружеството, извършващо отчитането и
дяловото разпределение на сградата, в която се намира този имот.
От правна страна настоящата инстанция приема следното.
Предявен е от въззиваемия срещу въззивника отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да се признае за установено, че А.Ц.
не дължи на „******”АД сумата от 604.09 лв., представляваща начислена
стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.януари 2018 г. до
м.април 2018 г., за която са издадени данъчни фактури на 31.01.2018 г., на
28.02.2018 г., на 31.03.2018 г. и на 30.04.2018 г.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Въззиваемият като собственик на горепосочения недвижим имот в сграда
- етажна собственост, присъединена към абонатна станция, има качеството
5
клиент на топлинна енергия.
Съгласно горепосочената разпоредба той е длъжен да монтира средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имота
си.От доказателствата по делото се установява, че той има четири ИРУ, но те
не са дистанционен отчет (според становището на въззиваемия само трима са
на визуален отчет, а останалите имат монтирани уреди с дистанционно
отчитане).
Съгласно императивната материалноправна разпоредба на чл.140, ал.2 от
ЗЕ, клиентите, присъединени към една абонатна станция в сграда -етажна
собственост, прилагат средства за дялово разпределение за отопление от един
и същ модел, доставени от един и същ търговец или одобрени за използване в
сградата от него.
За процесния период от време - м.01.2018 г.-м.04.2018 г., е действала
Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.).
Приложимите в процесния случай разпоредби са на чл.70, ал.4-ал.6 от
горепосочената Наредба (ред.ДВ бр.99/2013 г., в сила от 15.11.2013 г.) и т.6.7
от приложението по чл.61, ал.1.Посочено е, че на клиентите, неосигурили
достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по
реда на т.6.5 от приложението по чл.61, ал.1 като отоплителни тела без уреди.
Тъй като в процесния случай от доказателствата по делото не се
установява кои са били определените от лицето по чл.139б от ЗЕ дати на
неосигуряване на достъп за отчет на уредите от А.Ц., въззивният съд приема,
че служебното начисляване на суми за топлинна енергия поради неосигурен
достъп до имота е незаконосъобразно (определение № 456/29.05.2017 г. на
ВКС по гр.д.№ 4503/2016 г., ІІІ г.о.).
От доказателствата по делото се установява, че дължимата сума от
въззиваемия А.Ц. за процесния период - м.01.2018 г. - м.04.2018 г., на база на
реално потребление на топлинна енергия, възлиза на 251.63 лв.
Следва да бъде потвърдено решението в обжалваната му част, в която е
признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК, че въззиваемият не
дължи на въззивника сумата от 352.46 лв., представляваща начислена
6
стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.януари 2018 г. до
м.април 2018 г., включително, за която са издадени данъчни фактури №
**********/31.01.2018 г.; № **********/28.02.2018 г.; №
**********/31.03.2018 г. и № **********/30.04.2018 г.
Следва да бъде отменено решението в обжалваната му част, в която е
признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК, че въззиваемият не
дължи на въззивника разликата над 352.46 лв. до 604.09 лв., т.е. сумата от
251.63 лв., представляваща начислена стойност на доставена топлинна
енергия за периода от м.януари 2018 г. до м.април 2018 г., включително, за
която са издадени данъчни фактури № **********/31.01.2018 г.; №
**********/28.02.2018 г.; № **********/31.03.2018 г. и №
**********/30.04.2018 г., като вместо него в тази му част бъде постановено
друго такова, с което се отхвърли предявеният от въззиваемия срещу
въззивника иск като неоснователен .
При този изход на процеса са дължими на въззиваемия разноски по
делото по компенсация за първоинстанционното производство в размер на
70.88 лв., поради което следва да бъде потвърдено обжалваното решение в
тази му част, в която е осъден „******”АД със седалище гр.Плевен да заплати
на А.Ц. сумата от 70.88 лв., представляващи деловодни разноски.
Следва да бъде отменено решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му част, в която е осъден въззиваемият да заплати на въззивника
разликата над 70.88 лв. до 215 лв., т.е. сумата от 144.12 лв., представляващи
деловодни разноски.
При този изход на процеса следва да бъде осъден въззиваемият да
заплати на въззивника разноски по делото за настоящата инстанция в размер
на 135.37 лв.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260478/18.11.2020 г. по гр.д.№ 5461/2019 г. по
описа на Плевенски районен съд в обжалваната му част, в която е признато за
7
установено на основание чл.124, ал.1 ГПК, че А. Б. Ц. от гр.Плевен,
ул.”****** ЕГН ****** не дължи на „******”ЕАД с ЕИК****** със
седалище и адрес на управление:****** сумата от 352.46 лв., представляваща
начислена стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.януари
2018 г. до м.април 2018 г., включително, за която са издадени данъчни
фактури № **********/31.01.2018 г.; № **********/28.02.2018 г.; №
**********/31.03.2018 г. и № **********/30.04.2018 г., както и в
обжалваната му част, в която е осъдена на основание чл.78, ал.1 ГПК
„******”ЕАД с ЕИК****** да заплати в полза на А. Б. Ц. от гр.Плевен,
ул.”****** ЕГН ****** сумата от 70.88 лв., представляваща деловодни
разноски.
ОТМЕНЯ решение № 260478/18.11.2020 г. по гр.д.№ 5461/2019 г. по описа
на Плевенски районен съд в обжалваната му част, в която е признато за
установено на основание чл.124, ал.1 ГПК, че А. Б. Ц. от гр.Плевен,
ул.”****** ЕГН ****** не дължи на „******”ЕАД с ЕИК****** със
седалище и адрес на управление:”Източна индустриална зона”№128,
разликата над 352.46 лв. до 604.09 лв., т.е. сумата от 251.63 лв.,
представляваща начислена стойност на доставена топлинна енергия за
периода от м.януари 2018 г. до м.април 2018 г., включително, за която са
издадени данъчни фактури № **********/31.01.2018 г.; №
**********/28.02.2018 г.; № **********/31.03.2018 г. и №
**********/30.04.2018г., както и в обжалваната му част, в която осъдена на
основание чл.78, ал.1 ГПК „******”ЕАД с ЕИК****** да заплати в полза на
А. Б. Ц. от гр.Плевен, ул.”****”№ ***** ЕГН ****** разликата над 70.88 лв.
до 215 лв., т.е. сумата от 144.12 лв., представляваща деловодни разноски,
КАТО ВМЕСТО НЕГО В ТАЗИ МУ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от А. Б. Ц. от
гр.Плевен, ул.”****** ЕГН ****** против „******”АД с ЕИК****** със
седалище и адрес на управление:****** за признаване за установено на
основание чл.124, ал.1 ГПК, че А. Б. Ц. от гр.Плевен, ул.”****”№ ***** ЕГН
****** не дължи на „******”АД с ЕИК****** със седалище и адрес на
управление:”Източна индустриална зона”№128, разликата над 352.46 лв. до
604.09 лв., т.е. сумата от 251.63 лв., представляваща начислена стойност на
доставена топлинна енергия за периода от м.януари 2018 г. до м.април 2018
8
г., включително, за която са издадени данъчни фактури №
**********/31.01.2018 г.; № **********/28.02.2018 г.; №
**********/31.03.2018 г. и № **********/30.04.2018 г.
Осъжда въззиваемият А. Б. Ц. от гр.Плевен, ул.”****** ЕГН ****** да
заплати в полза на въззивника „******”АД с ЕИК****** със седалище и
адрес на управление:****** разноски по делото за настоящата инстанция в
размер на 135.37 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9