№ 59
гр. Несебър, 03.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20252150200068 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба вх. № 988/29.01.2025 г. от В. С., ЕГН **********, с адрес в
***********, чрез адв. Д. Г. от САК, срещу Електронен фиш за налагане на глоба, Серия К
№ 3767603 на ОД на МВР - Бургас, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл.
21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП му е наложена
„Глоба“ в размер на 50 лева.
С жалбата се излагат съображения за изтекла абсолютна давност за преследване на
административното нарушение, аргументират се подробни съображения за
незаконосъобразност на фиша и допуснати съществени процедурни нарушения при
издаването му. Моли се за отмяна на фиша, евентуално да се приеме маловажността му и да
се приложи чл. 28 от ЗАНН. Претендира присъждането на съдебни разноски.
Насрещната страна по жалба – ОД на МВР - Бургас, не изразява становище по
оплакванията на жалбоподателя.
В проведени по делото открито съдебно заседания, жалбоподателят не се явява лично
и не се представлява. Поддържа жалбата с писмена молба по делото и чрез упълномощения
си адвокат.
Административно-наказващият орган не изпраща представител в проведените
съдебни заседания.
Процесната жалба е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /предвид липсата на изрични
доказателства в обратния смисъл /вкл. доказателство за датата на връчване на фиша/ и с
оглед твърденията на жалбоподателя и датата на положения ел.подпис на жалбата/, от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата
е основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните
1
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
На жалбоподателя, в качеството му на собственик на лек автомобил марка
„********“, модел „**“, с рег. № *******, е бил съставен Електронен фиш за налагане на
глоба, Серия К № 3767603 на ОД на МВР - Бургас, за това, че на 19.11.2019 г., в 11,20 часа, в
обл. Бургас, ПП I – 9 на 205,5 км, извън населено място, посока към гр. Бургас, с
автоматизирано техническо средство /автоматична система за видеоконтрол/ № TFR1-M542
било установено, че при въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта за движение
от 60 км/ч, собственото му МПС се движило с наказуема скорост от 74 км/ч или при
превишаване на ограничението с 14 км/ч.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства, вкл. Електронен фиш за налагане на глоба, Серия К № 3767603 на ОД
на МВР – Бургас; докладна записка от 19.11.2019 г. на мл.автоконтрольор при РУ Несебър;
протокол по образец /Приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г./ от 19.11.2019 г.; протокол № 3-5-19/18.03.2019 г. от проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M 542; писмо вх. № 1839/21.02.2025 г. на ОПУ-Бургас при АПИ; и
писмо вх. № 3740/14.04.2025 г. на Община Несебър с приложена към него скица-ситуация.
Посочените писмени доказателства установяват в пълнота приетите от съда факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът, по изрично оплакване на жалбоподателя и служебно установи, че към
настоящия момент са изтекли давностните срокове за реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, за които следи в
производството.
Давността представлява изтичане на определен от закона срок, който при
допълнителни законно установени предпоставки изключва наказателното преследване или
изпълнението на наложеното наказание. По отношение на института, законодателят е
предвидил уредба в ЗАНН с разпоредбите на чл. 34 и чл. 82.
Първият текст от разпоредбите на чл. 34 урежда случаите, при които
административнонаказателното производство въобще не се образува или образуваното се
прекратява - когато нарушителят е починал, изпаднал в постоянно разстройство на
съзнанието и когато това е предвидено в закон или указ. Според същата норма, не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя
или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, като за митнически, данъчни,
банкови и др. конкретно посочени видове нарушения срокът е две години от извършване на
нарушението. Различен давностен срок е предвиден в алинея 2, при конкретна хипотеза на
чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция. Според ал. 3, образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно
постановление в 6-месечен срок от съставяне на акта.
Анализът на разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН води до извода, че същите уреждат
давност, различна от предвидената в Наказателния кодекс /НК/ давност за преследване,
която да е обвързана с датата на съставяне на АУАН или датата на образуване на
административнонаказателното производство - от откриване на нарушителя или от
извършване на нарушението. Законодателят не е предвидил уредба в ЗАНН и относно
абсолютната давност /по аналогия на чл. 81, ал. 3 от НК/.
От друга страна, разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН визира изтекла давност за
изпълняване на наложеното наказание /т. нар. в теорията „изпълнителска давност“/. Според
ал. 1, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли съответните, в три
хипотези, срокове, като според ал. 2 давността започва да тече от влизане в сила на акта, с
който е наложено наказанието, т.е. от влизане в сила на наказателното постановление и се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за
2
изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността
започва да тече нова давност. В ал. 3 на чл. 82 от ЗАНН е уредена хипотезата на
абсолютната давност, но в случаите на наложено с влязъл в сила акт наказание, което не се
изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1 на чл. 82 от
ЗАНН. Според ал. 4, разпоредбата на ал. 3 не се прилага по отношение на глобата, когато за
събирането в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Ако наказателното
постановление не е било връчено по реда уреден в ЗАНН, то не е влязло в сила и сроковете
по чл. 82 от ЗАНН не могат да бъдат приложени, тъй като касаят само хипотезата, когато
акта, с който е наложено наказанието, е влязъл в сила.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че в ЗАНН липсва уредба на
абсолютната давност, при която административнонаказателното преследване се изключва,
независимо, че актът, с който е наложено наказанието, не е влязъл в сила, т.е. липсва уредба
аналогична на разпоредбата на чл. 81 ал. 3 от НК, предвид което и при условията на
препращането на чл. 11 от ЗАНН, тази пълнота следва да се запълни с приложение на НК.
Препращането на чл. 11 от ЗАНН към чл. 81 от е възприето като допустимо още с
Тълкувателно решение № 112/ 16.12.1982 г. по н.д. № 96/1982 г., ОСНК на ВС, а в
последствие е доразвито със съвместното Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по
тълк. дело № 1/2014 г. на ОСС на НК на ВКС и II колегия на ВАС. Нещо повече, дори и при
липсата на препращане към НК, той би следвало да бъде приложим по правилата на
аналогията при съществуваща в ЗАНН празнота поради степента на сходство в институтите
на административнонаказателното и наказателното право /по арг. за противното и от чл. 46,
ал. 3 от ЗНА/. В противен случай лицата, извършили престъпление, ще се поставят в по-
благоприятно положение от извършилите административно нарушение. Ако се изключи
въобще приложението на института на давността в производството по установяване на
административни нарушения и налагане на административни наказания ще се допусне
възможността административните нарушения да се санкционират след изтичане на
неопределен период във времето, с което на практика ще се допусне трайна несигурност в
правния мир. Такава възможност няма нито по отношение на извършителите на
противообществени прояви с най-висока степен на обществена опасност, каквито са
престъпленията /чл. 79, т. 2 от НК/, нито по отношение на извършителите на други проявни
форми на правно запретено поведение като гражданските деликти /чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД/
и дисциплинарните простъпки /чл. 194, ал. 1 от КТ, чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, чл. 134, ал. 1 от
ЗАдв., чл. 69, ал. 1 от ЗЧСИ, чл. 76, ал. 1 от ЗННД и др./.
Следва да се посочи, че разпоредбата чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална норма
за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при
нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган.
Макар и нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП да предвижда, че електронният фиш е
своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на
правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил пълно
приравняване между електронния фиш и наказателното постановление, нито по отношение
на съдържанието им /предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във
връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо сроковете по чл. 34 от ЗАНН в
конкретната хипотеза са неприложими. Те регламентират сроковете за съставяне на АУАН и
за издаване на наказателно постановление, а електронният фиш не се числи към нито един
от двата вида актове. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП към разпоредбите на
ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете,
издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на
наложените наказания. Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се
издават, остават извън обхвата на препращащата норма. В тази връзка и сроковете по чл. 34
от ЗАНН не намират приложение в производствата по издаване на ел. фиш и не следва да се
прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба. Приложима е обаче абсолютната
давност, регламентирана в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от
ЗАНН.
3
В заключение, настоящият състав счита, че на основание чл. 11 от ЗАНН вр. с чл. 81
ал. 3 от НК в настоящия случай следва да се приложи института на абсолютната давност
/така и Решение № 1166 от 23.11.2023 г. по к. адм. н. д. № 1571 / 2023 г. на XIII състав на
Административен съд - Бургас /. Според чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване
се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а съобразно
чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК, като този срок започва да тече съобразно чл. 80, ал. 3 от НК, от довършване
на деянието. В случая се касае за нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост за движение по пътищата по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2
от ЗДвП. От събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е било
извършено на 19.11.2019 г., в 11,20 часа. Следователно, абсолютната давност, която
изключва административнонаказателното преследване спрямо жалбоподателя за процесното
нарушение, е четири години и шест месеца, и е изтекла на 19.05.2024 г.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че обжалвания електронен фиш следва да
бъде отменен, като не е необходимо да се обсъждат изложените от жалбоподателя
допълнителни доводи за незаконосъобразността му.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените
разноски в размер на 500 лева за заплатено възнаграждение на един адвокат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба, Серия К № 3767603 на ОД на МВР -
Бургас, с който на В. С., ЕГН **********, с адрес в ***********, за извършено нарушение
на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от
ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас да заплати на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на В.
С., ЕГН **********, сумата от 500 /петстотин/ лева - направени по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4