Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 2716 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по предявен иск
за развод с правно основание чл.49 от СК.
В исковата молба ищецът И.Р.К. ***
твърди, че с ответницата Д.Г.К. *** имат сключен граждански брак на 14.05.2006
г., от който имат едно дете – В. И. Р., родена на *** г. Поддържа, че от шест
години не живеят заедно, че всеки е изградил свой собствен живот, че помежду им
е изчезнало чувството на взаимна привързаност и доверие. Твърди, че по време на
брака с ответницата не са придобили семейно жилище. Счита, че продължителната
им фактическа раздяла е довела до дълбоко и непоправимо разстройство на брака
им, поради което моли съда, след като докаже исковата си претенция, да
постанови решение, с което да прекрати брака им с ответницата с развод, без да
се произнася относно вината за разстройството му; да предостави упражняването
на родителските права върху непълнолетната им дъщеря В. И. Р. с ЕГН **********
на майката Д.Г.К.; да постанови местоживеене на детето при майката до
навършване на пълнолетие; да му определи режим на виждане с дъщеря му всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 08:00 ч. на съботата до 18:00 ч. на
неделята с преспиване; в четните години детето да прекарва коледните празници с
него, а новогодишните - с майка си, а в нечетните години - обратното, и детето
да бъде с него през лятото по един месец, който да не съвпада с отпуската на
майката; да определи да заплаща месечна издръжка на непълнолетната му дъщеря
лично и със съгласието на ответницата в размер 155,00 лв., считано от датата на
завеждане на делото до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване и да постанови след развода ответницата да носи предбрачното си
фамилно име - Първанова.
Ответницата Д.Г.К. *** в срока по
чл.131, ал.1 от ГПК не е депозирала отговор на исковата молба, не е взела
становище по исковете, не е направила възражения и не е посочила и представила
доказателства.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, след изслушване на страните и на детето
от брака, намери за установено следното:
Установи се, от представеното по
делото Удостоверение за сключен граждански брак от 14.05.2006г. на община
Враца, че ищецът И.Р.К. и ответницата Д.Г.К. са съпрузи, сключили граждански
брак с акт № 96 от 14.05.2006 година на община Враца, като от брака си имат едно
дете – В. И. Р., родена на *** г. в гр.Враца, ЕГН **********, видно от
приложеното удостоверение за раждане от ***г., издадено въз основа на акт за
раждане № 447 от 28.07.2006г. на община Враца.
От разпита на свидетелката И. Д.
Н., съседка на ищеца в с. Згориград, чиито показания съдът цени като обективни
и непосредствени, се установи, че страните не живеят заедно от 5 години, че дъщеря
им В. живее с майка си Д. ***, където последната работи. Свидетелката твърди,
че от пет години не е виждала Д. да посещава ищеца в с. Згориград и че детето
идва по един-два пъти в годината при баща си в с. Згориград.
По делото е
представен социален доклад на отдел “Закрила на детето” при Дирекция за
социално подпомагане, гр.Козлодуй, изготвен след извършена среща и разговор
с ответницата Д.Г.К. и детето В. И. Р.. В доклада е
отразено, че майката
и детето живеят на квартира на адрес: гр. ****, за която майката заплаща
месечен наем от 140 лв. и консумативи от 200 лв. Жилището е двустаен апартамент
в много добро техническо и битово състояние, обзаведено е с всичко необходимо
за едно домакинство с отлични жилищно-битови условия. За непълнолетната са
подсигурени необходимите социално-битови условия в жилището. Майката адекватно
задоволява нуждите на дъщеря си в семейна среда, като след раздялата на
родителите преди пет години е поела сама отглеждането и възпитанието на детето,
без да разчита на чужда помощ. По твърдения на майката, от началото на 2020г.
бащата е започнал да изплаща на дъщеря си В. месечна издръжка от
150 лв. и през същата година е дал 100 лв. за закупуване на учебници на детето.
В доклада е отразено, че детето В. И. Р. няма хронични заболявания и специфичен
режим на отглеждане. Същото има изграден приятелски кръг в гр.Козлодуй. Според доклада през
учебната 2020/2021 г. В. е редовна ученичка в VIІІ клас на СУ "Христо
Ботев" - гр. Козлодуй и има отличен успех. Майката Д.К.
работи в същото училище като педагогически съветник и психолог, като работното
й време не я възпрепятства да полага грижи за дъщеря си. Като педагогически
съветник майката получава брутно месечно възнаграждение от 1413, 00 лв., а като
психолог - 694, 00 лв. Според социалните
работници детето видимо е привързано към майката и разчита на нея за помощ и
подкрепа във всяко отношение. Непълнолетната поддържа контакти и
с баща си чрез телефонни разговори и гостувания в дома му в с.Згориград, които
през последната година са намалели. Пред социалните работници В. е споделила, че
желае да продължи да живее при майка си, при която се чувства сигурна и
защитена. Заключението в доклада е, че майката Д.К.
притежава адекватен
родителски
капацитет и жилищно-битови условия,
които
са предпоставка за правилното отглеждане и възпитание на
непълнолетната В. Р.. Разходите за отглеждането и възпитанието на детето
се увеличават с възрастта, поради което същото се
нуждае от адекватна финансова
издръжка.
По делото е представено и
становище на отдел “Закрила на детето” при Дирекция за социално подпомагане,
гр.Враца, изготвено
след проведена среща и разговор с бащата И.К. и посещение на адреса, на който живее.
В становището е отразено, че след фактическата раздяла
на родителите преди 6
години, основна грижа за детето В. И. Р. в семейна среда полага майката в гр.
Козлодуй. Родителите не поддържат контакти по между си, поради влошените им
отношения. Пред социалните работници ищецът К. е споделил, че поддържа контакти
с дъщеря си, че тя го посещава в с. Згориград, че всеки месец й дава по 150,00
лева за нейната издръжка и й купува подаръци, че много е привързан към нея. Споделил
е също, че В. е ученичка в VIII клас в СУ „Христо Ботев" - гр. Козлодуй с
отличен успех, че постоянно участвала в състезания по български език и
литература, че била много умна, красива и възпитана. Според становището детето
е клинично здраво и няма хронични заболявания. Бащата И.К. работи по трудово
правоотношение като оператор с ютия в „МД Електроник" - Враца и получава
700,00 лева месечно възнаграждение. Същият живее в къща на два етажа на адрес: ****,
и обитава втория етаж; жилището е обзаведено с всичко необходимо за едно
домакинство, чисто и подредено. В заключение в становището е отразено, че всяко дете има право
да поддържа контакти и с двамата си родители и че съдът трябва да се произнесе
със съдебен акт, който ще бъде в най - добър интерес за детето В. И. Р..
Изслушан в съдебното заседание
ищецът И.Р.К. поддържа подадената от него молба за развод и не смята, че може
да бъде постигнато помирение със съпругата му с оглед запазването на брака.
Твърди, че от около 6-7 години не живеят заедно със съпругата си и че не се
разбират.
Изслушана в съдебното заседание
ответницата Д.Г.К. твърди, че не желае брака им с ищеца да бъде прекратен.
Изслушано в съдебното заседание в
присъствието на социален работник от ДСП-Враца детето В. И. Р. твърди, че от
около три години заедно с майка си живеят в гр.Козлодуй. Поддържа, че през тези
3 години се е виждала с баща си поне един път на месец, като е ходила в
неговото жилище в с. Згориград. Посочва, че се разбират с баща си и няма
проблеми с него, че баща й и дава пари за издръжка, чрез преводи на сумите на майка
й. Твърди, че харчи на месец около 100,00 лева - пазарува си дрехи и при излизане
с приятелки. Понякога се записва на олимпиади и състезания по БЕЛ, за които се
заплаща по 7 лева такса. Желанието на детето е да живее при майка си и да се
вижда с баща си два пъти месечно – в събота и неделя, с преспиване в неговия
дом.
При така възприетата фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира за обосновани следните изводи:
Разпоредбата на чл.
49, ал.1 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато
бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Дълбоко е това разстройство на
брака, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение и доверие, а
брачната връзка съществува само формално и в нея няма това социално, правно, икономическо,
духовно и емоционално съдържание, каквото изискват закона и морала. Непоправимо
е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормалните
отношения между съпрузите. То е налице, когато съпружеските отношения са
достигнали такова състояние, което изключва възможността за неговото
преодоляване, тъй като безвъзвратно са изчезнали взаимната привързаност,
уважение и доверие между съпрузите.
Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен
факт, извод за който съдът прави въз основа на конкретните факти от живота на
съпрузите.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на
брака на страните. Безспорен е фактът, че страните от няколко години се намират
във фактическа раздяла. През този период не са положили усилия за заздравяване
на брачната връзка, което е довело до отчуждение. Всеки от тях има свой
собствен личен живот. Отношенията между съпрузите не съответстват на правните
принципи, установени в Семейния кодекс. Бракът им е изпразнен от съдържанието,
което закона и добрите нрави влагат в понятието брак и съпружески отношения –
на взаимност, доверие, взаимопомощ. Съдът намира, че не може да се очаква
възстановяване на нормални съпружески отношения, тъй като дълбокото
разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между
съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив, брачната връзка съществува
само формално, поради което запазването на брака е безпредметно и не е в
интерес на съпрузите, детето им и обществото.
Въз основа на изложеното съдът
намира, че предявеният иск за развод е основателен и доказан, поради което
следва да се допусне прекратяването на брака с развод.
Страните не са поискали съдът да
се произнася относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака,
поради което съдът не обсъжда този въпрос.
За да вземе решение по отношение
предоставяне на родителските права, съдът взема предвид комплекс от
обстоятелства, посочени в чл.59, ал.4 от СК, и действа в интерес на правилното
развитие на детето във физически, емоционален и интелектуален аспект. Съдът е
длъжен да установи този интерес, като извърши цялостна преценка на всички
обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравственото развитие
на детето, респективно създаване на такива условия на живот, които да
съответстват на нуждите му.
В разглеждания случай, решаващият
състав на съда приема, че е в интерес на детето В. И. Р. да бъде отглеждано от
майката Д.К. (ответницата по делото).
На първо място следва да се
изтъкне възрастта и пола на детето – В. И. Р. е момиче на 14 години - възраст,
в която няма изключителна нужда от грижите на бащата или майката, свързани с
израстването му, но връзката с майката е необходима с оглед неговото съзряване.
Според установеното от социалния доклад и становището на ДСП и двамата родители
притежават нужния родителски капацитет и възможности да осигурят физическото и
емоционално-псохологическото развитие на детето. Същите имат поведение,
подчинено изцяло на интереса на детето. Установи се по делото, че детето има
изградена емоционална връзка с двамата си родители и че поддържа с тях нормални
отношения. Съдът при разбора на доказателствата прецени и всички други
обстоятелства от значение за предмета на спора, като създаденото от години
фактическо положение - детето В. И. Р. след фактическата раздяла на родителите
живее при майката и е отглеждано от нея; желанието на детето, изразено лично
пред съда, както и това на двамата родители, както и наличието на собствени
доходи на всеки от родителите, с които обезпечават финансово отглеждането на детето.
С оглед изложените по-горе
съображения настоящият състав намира, че упражняването на родителските права по
отношение на непълнолетното дете В. И. Р. следва да бъде предоставено на
майката Д.Г.К..
При решаването на въпроса за
упражняването на родителските права, съдебната намеса се предприема от
съображения за целесъобразност (конкретно защита правата на детето) и съдът
следва не само да постанови кой от двамата родители да упражнява тези права, но
да се произнесе и при кого от тях да живее детето, както и относно режима на
лични контакти с другия родител.
Упражняването на родителските права
по отношение на детето В. И. Р. от майката Д.Г.К. по необходимост определя и
местоживеенето на детето при майката-ответница на адреса на който живее
понастоящем - гр.
****.
Интересът на детето е основание,
както за възлагането на родителските права, така и за определяне на режима на
лични отношения с другия родител.
Съдът намира, че предложеният с
исковата молба режим на лични отношения на бащата с детето е подходящ. Съобразно
критериите по чл.59 от СК и с оглед възрастта на детето, един стандартен режим
на лични отношения би бил в изключителен негов интерес, тъй като би позволил
заздравяването на емоционална и дори чисто физическа връзка с другия родител. Затова съдът намира, че следва да бъде
определен режим на лични отношения между бащата И.Р.К. и неговата дъщеря В. И.
Р., включващ правото му да я вижда и взема при себе си всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 08:00 ч. на съботата до 18:00 ч. на неделята с
преспиване; в четните години детето да прекарва коледните празници с него, а
новогодишните - с майката, а в нечетните години - обратното, както и детето да
прекарва с баща си по един месец през лятото, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на майката.
Съдът намира, че така
определения режим на лични отношения най-адекватно към настоящия момент
защитава правото на детето да контактува и да не губи връзката с другия
родител, комуто не са предоставени за упражняване родителските права, както и
правото на този родител да задоволява своето родителско чувство, да изразява
своята обич и привързаност към детето, да полага непосредствени грижи за него и
да участва във възпитанието му. Разбира се, следва да се отбележи и това, че
законът дава възможност на всеки родител да иска изменение на така определените
мерки, в случай, че е налице промяна в обстоятелства, имаща траен характер и
това е в интерес на самото дете.
Предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на детето на майката и определянето на
местоживеенето на детето при същата налага и присъждане на издръжка.
Родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно чл.143, ал.2 от СК, независимо от
обстоятелството дали живеят заедно с тях. Задължението на родителите е
безусловно, що се касае до получаването на издръжка от децата. Следователно за
основателността на иска е необходимо само детето да не е навършило пълнолетие
към деня на предявяване на иска и ответникът да е негов родител.
По делото се установи, че В. И. Р. - на 14 години, е дете на
ищеца И.Р.К.. Към момента на предявяване на иска и понастоящем същата не е
навършила пълнолетие, поради което са налице предпоставките на закона за
присъждане на издръжка.
За определяне на нейния размер
следва да се съобразят ангажираните по делото доказателства относно нуждите на
детето от издръжка и възможностите на родителите да дават такава.
По делото не се
твърди и не са представени доказателства, установяващи специфични нужди на
детето В. И. Р., различни от обичайните такива на деца на неговата възраст. С
оглед събраните доказателства, съдът преценява нуждите на детето В. И. Р., като
обичайни за неговата възраст, включващи нужда от храна, дрехи, обувки и други
ежедневни разходи, необходими за правилното му физическо, интелектуално и
духовно развитие, както и нужда от средства за закупуване на учебници и учебни
помагала, за задоволяване на общообразователни и културни потребности, каквито
имат деца на неговата възраст.
Ищецът И.К. твърди, че работи в
"МД Електроник“ ЕООД, гр. Враца и получава около 800,00 лева месечно
възнаграждение, а ответницата Д.К. твърди, че работи като педагогически
съветник и психолог в СУ
„Христо Ботев" - гр. Козлодуй, и получава месечно
възнаграждение около 1 400 лева като педагогически съветник и около 600 лева
като психолог, както и че работи като психолог по граждански договор в с. Бутан
и получава около 100,00 лева месечно възнаграждение. В подкрепа на твърденията
си родителите са представили писмени доказателства за своите доходи - трудов
договор от 28.10.2020 г. на ищеца И.К. с "МД Електроник“ ЕООД, гр. Враца, граждански
договор № 01/01.02.2021 г., граждански договор № 2/01.03.2021 г., допълнителни
споразумения № 718/15.01.2021 г. и № 719/15.01.2021 г., всички със страна
ответницата Д.К.. Доказателства за доходите на страните са събрани и служебно
от съда - справка от ТД на НАП – офис Враца от 01.03.2021 г. за Д.Г.К. за
периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2021 г. и справка от ТД на НАП – офис Враца
от 01.03.2021 г. за И.Р.К. за периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2021 г.
От съвкупната преценка на тези
доказателства се установява, че и двамата родители работят по трудови
правоотношения (а ответницата - и по граждански) и имат постоянни доходи, като
брутното трудово възнаграждение на ищеца от трудовото му правоотношение е 1075,
32 лв. месечно, а възнагражденията на ищцата от трудовите и гражданските
правоотношения, по които е страна, са около 2700 лв. месечно.
Не се установи страните да имат и
други ненавършили пълнолетие деца, към които да имат алиментни задължения.
Като специфичен
разход, извън обичайните такива за едно домакинство, следва да бъде отчетен
разхода, които прави ответницата за заплащане на наем за квартирата, в която
живеят с детето, от 140,00 лева месечно.
В съдебното заседание ответницата
претендира издръжка в размер 250 лева месечно, докато ищецът изразява съгласие
да заплаща по 200 лева месечна издръжка.
При определяне размера на
издръжката, дължима от всеки един от родителите, следва да намери приложение
нормата на чл. 142, ал.1 от СК, която предвижда размерът на издръжката да се
определя в зависимост от нуждите на лицето, което има право на издръжка, и от
възможностите на лицето, което я дължи, като се съобрази и ал.2 от нормата, определяща минималната издръжка на едно дете на една четвърт от
размера на минималната работна заплата. С Постановление на МС № 331 от 26.11.2020г.
е определен от 01.01.2021г. нов размер на минималната месечна работна заплата
за страната 650 лв. С оглед на това минималната издръжка на едно дете месечно е
162, 50 лв. Безусловният характер на издръжката на ненавършилите пълнолетие
деца цели да им се осигурят такива битови условия и средства, които да им
гарантират нормален живот и развитие, каквито те биха имали, ако родителите им
живееха заедно.
Съдът намира, че присъждане на
издръжката в претендирания от ответницата размер от 250 лева месечно, би било
не само завишено, но и в нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК.
Издръжката на
детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее. Относно
разпределението на необходимата месечно за издръжка на дете сума между двамата
родители следва да се съобрази разяснението на ППВС № 5/1970 г., че поначало
родителят, комуто е предоставено упражняването на родителските права, следва да
поеме по-малък размер от общата месечната издръжка на детето, доколкото се
приема, че той дава част от издръжката в натура при съвместното живеене с
детето и посрещането на разходите в домакинството, част от които са в полза на
детето, а и неизбежно върху него ляга тежестта от възпитанието и грижите за
детето. Следователно, другият родител следва да поеме по-висок размер на
паричната издръжка на детето.
Като съобрази
изложеното, съдът намира, че месечната издръжка за непълнолетното дете В. И. Р.
следва да бъде не по-малко от 390 лева. Съгласно чл.140, ал.3 от СК тази сума
следва да се разпредели между родителите съобразно с възможностите им, като се
вземат предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
детето от страна на майката и получаваните от нея месечни помощи за деца. Съдът
приема, че заплащането на издръжка в размер 220 лв. месечно на детето е напълно
във възможностите на ищеца. Този размер е съобразен с доказания по делото
размер на доходите и възможностите му и с обстоятелството, че върху него не
тежи задължение за издръжка на друго непълнолетно лице, и няма да затрудни
неговата собствена издръжка. Така определеният размер на издръжката не би
създал неоправдани затруднения за бащата и ще допринесе за срочното изпълнение
на задължението, което също е от особена важност с оглед характера на този вид
престации, осигуряващи ежемесечното битово и социално осигуряване на издържания.
Останалите необходими средства ще се дават от майката, която ще продължи да
полага преки и непосредствени грижи по възпитанието и отглеждането на детето.
Страните не постигнаха съгласие
относно началния момент на присъждане на издръжката. В исковата молба ищецът е
поискал съдът да определи да заплаща месечна издръжка на непълнолетната му
дъщеря, считано от датата на завеждане на делото до настъпване на обстоятелства
за нейното изменение или прекратяване. Такова е и искането на ответницата,
изразено в съдебното заседание на 24.02.2021г., като се приспадне платената
издръжка до този момент. В същото съдебно
заседание, с оглед по-високия размер на претендираната от ответницата издръжка,
ищецът иска присъдената издръжка да бъде изплащана, считано от датата на
влизане на решението в сила. За установяване на обстоятелството за заплащане на
издръжка и по време на процеса, бащата е представил шест броя разписки,
издадени от Изи Пей, за заплащане на издръжка за периода от м. октомври 2020г.
до м. февруари 2021г. общо в размер 845 лв., както следва: за м. 10.2020г. -
150 лв., за м. 11.2020г. - 150 лв., за м. 12.2020г. - 235 лв., за м. 01.2021г.
- 160 лв. и за м. 02.2021г. - 150 лв.
При развод съдът е длъжен
служебно да се произнесе за издръжката на децата, ако няма предявен иск за
издръжка, като началният момент на служебно присъжданата издръжка е влизането в
сила на решението за развод, а при обжалване за родителските права - от деня на
влизането в сила на решението за предоставяне упражнението на тези права на
единия от родителите (ТР № 11 от 3.III.1969 г., ОСГК и т. VІІ от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Ако, обаче, такава е била
поискана, е допустимо нейното присъждане, и то, само ако не е била доставяна
междувременно, като в този случай постановките на ТР № 11/1969 на ОСГК и ППВС № 5/1970 г. не намират
приложение.
В процесния случай сме изправени
пред хипотезата на поискана в хода на процеса от майката издръжка на
ненавършилото пълнолетие дете, поради което произнасянето на съда следва да е в
съответствие с така направената претенция, а не служебно.
Предвид установеното по делото обстоятелство,
че от фактическата раздяла на страните и понастоящем детето В. И. Р. живее при своята майка, която се грижи непосредствено за него,
то искът за присъждане на издръжка на детето и за минало време - от датата на
завеждане на делото (19.10.2020г.), се явява основателен. По отношение на
размера следва да бъде съобразено обстоятелството, че след завеждането на
делото бащата е заплащал издръжка на детето, която следва да се приспадне от
дължимия за периода размер. Платената от ищеца издръжка в общ размер 845 лв.
покрива напълно дължимата издръжка за месеците ноември и декември 2020г. и
месец януари 2021г., както и частта от месец октомври 2020г. след завеждане на
делото, поради което издръжката е дължима от месец февруари 2021г.
При така изложените съображения,
съдът намира, че искът за присъждане на издръжка в размер на 220 лева месечно е
основателен и за минало време - от месец февруари 2021г., съобразно
разпоредбата на чл. 149 от СК във връзка с чл.49 СК, чл.59, ал.5 от СК
В обобщение, определената сума от
220 лева за издръжка се присъжда, считано от месец февруари 2021г., до
настъпването на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от момента на
просрочието до окончателното й изплащане, и следва да се изплаща до 5-то число
на месеца, за който се дължи, каквото е искането на ответницата.
На основание чл. 242, ал.1,
предложение 1-во от ГПК съдът допуска предварително изпълнение на настоящето
съдебно решение в частта му относно присъдената издръжка.
По делото не стои за разрешаване
въпроса за ползването на семейното жилище, тъй като никоя от страните не го е
въвела в предмета на делото.
Страните нямат и претенции за
издръжка един към друг, поради което съдът не следва да се произнася и по този
въпрос.
Страните спорят и относно фамилното
име на съпругата след развода - ищецът държи след брака ответницата да носи
предбрачното си фамилно име П., а ответницата иска да запази фамилното име К., тъй
като с него работи от 10 години, има много издадени документи и е известна в
обществото. Твърди, че промяната на фамилното й име ще наложи промяна в много
документи.
Съгласно чл.53 от СК след развода съпругът може да
възстанови фамилното си име преди този брак. В практиката си ВКС приема, че правната
норма не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга,
чието фамилно име е прието при сключването на брака и че запазването на
фамилното име, прието от другия съпруг, зависи изключително от волята на
съпруга, приел името на първия, при прекратяването на брака (Решение № 245 от
17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2011 г., IV г. о., ГК).
Предвид изложеното съдът приема, че при изрично
заявено желание от съпругата да носи след прекратяването на брака фамилното
име, което е носила по време на същия, то искането й следва да бъде
удовлетворено. Затова след брака ответницата ще носи брачното си фамилно име К..
Разноските по делото следва да
останат в тежест на всяка от страните, както са ги направили, съгласно чл.329,
ал.1, изр. второ ГПК, като ответницата следва да заплати допълнителна държавна
такса за прекратяване на брака от 25,00 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Враца държавна
такса върху присъдената издръжка в размер на 4% върху тригодишните платежи в
размер 316, 80 лева и 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложеното, на основание
чл.49 от СК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между И.Р.К.
с ЕГН ********** ***, и Д.Г.К. с ЕГН ********** ***, сключен с акт за
граждански брак № 96 от 14.05.2006 година на община Враца, поради ДЪЛБОКОТО МУ
И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака дете – В. И. Р., ЕГН **********,
родена на *** г. в гр.Враца, на майката Д.Г.К..
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето В.
И. Р. при майката Д.Г.К. на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
между бащата И.Р.К. и детето В. И. Р., като бащата има право да вижда и взема
при себе си детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08:00 ч. на
съботата до 18:00 ч. на неделята с преспиване; в четните години да прекарва с
детето коледните празници, а в нечетните години - новогодишните празници, както
и по един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на
майката.
ОСЪЖДА И.Р.К. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетното дете В. И. Р., ЕГН **********, родена на *** г. в
гр.Враца, със съгласието на неговата майка Д.Г.К. с ЕГН ********** ***, месечна
издръжка по 220 (двеста и двадесет) лв., платима до 5-то число на месеца, за
който се дължи, считано от месец февруари 2021г., до настъпването на
обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, считано от момента на просрочието до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 242, ал.1,
предложение 1-во от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението по
отношение на присъдената издръжка.
ПОСТАНОВЯВА след развода Д.Г.К.
да продължи да носи брачното си фамилно име - К..
ОСЪЖДА Д.Г.К. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Враца
допълнителна държавна такса за развода в размер 25,00 (двадесет и пет) лева,
както и 5 (пет) лева такса при издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА И.Р.К. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Враца държавна
такса върху присъдената издръжка в размер 316, 80 лева, както и 5 (пет) лева
такса при издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: