№ 317
гр. Варна, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20243100900504 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Х. А. Х. срещу ЗАД
„Алианц България“ АД искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ да бъде
осъден ответникът да заплати сумата от 80000.00 лв., представляваща
неплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от травматични увреждания –
полифрагментна вътреставна фрактура на дистална част на десния фемур,
претърпени негативни психични изживявания и състояние на емоционален
стрес и сумата от 2700.00 лв., представляваща незаплатено застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение, включващи стойността на закупена LTSS плака за дистално бедро
422.255, всичките вреди настъпили в следствие на виновно причинено от
Д.К.Х. ПТП на 28.06.2024г., дължимо по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG/01/12400096324
със срок на валидност до 31.03.2025 г., ведно със законната лихва върху
главниците считано от 17.07.2024 г. датата на подаване на застрахователното
обезщетение до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 28.06.2024г. на път III – 208 посока
****** е настъпило ПТП, при което водачът Д.К.Х., при управление на лек
1
автомобил „Опел", модел „Корса“ с рег. № ****** поради неспазване на
дистанция с останалите участници блъска движещия се пред него лек
автомобил марка „БМВ“, модел „318 I“, с рег. № ******, управляван от
С.С.С..
В резултат на настъпилото ПТП, ищецът като пътник на задната
седалка на лек автомобил марка „БМВ“, модел „318 I“ е получил
полифрагментна вътреставна фрактура на дистална част на десния фемур.
След инцидента ищецът бил приет в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД
където на 03.07.2024 г. е проведена оперативна интервенция – открито
наместване на фрактура и вътрешна фиксация. Поставена му е LTSS плака за
дистално бедро 422.255, за която заплатил сумата от 2700.00лв. Проведена е
начална ЛФК и на 05.07.2024г. е изписан за амбулаторно лечение с указания за
спазване на режим у дома и провеждане на рехабилитация.
В следствие на ПТП и получените травматични увреждания ищецът
претърпял силни болки и страдания за продължителен период от време, като
не можел да се обслужва самостоятелно. След ПТП той претърпял и
негативни психични изживявания, свързани с нарушен сън, кошмари, страх да
се движи по улици и булеварди, започнал да получава паникатаки.
Към настоящия момент ищецът все още има ограничения в движенията
на крака.
Лекият автомобил „Опел", модел „Корса“ с рег. № ****** е бил
застрахован при ответника по застрахователна полица №BG/01/12400096324.
Предявена е писмена претенция на 17.07.2024г., като била образувана
преписка по щета, по която не е извършено плащане.
Поради наличието на причинна връзка между поведението на
застрахования водач и претърпените неимуществени и имуществени вреди, в
следствие на настъпилото ПТП, е формулиран петитум да бъде постановено
решение за осъждане на ответника за репариране на същите в претендираните
размери.
По делото е постъпил отговор от ответната страна „Застрахователно
акционерно дружество „Алианц България“ АД в срока по чл. 131, ал. 1 от
ГПК.
Счита се, че предявеният иск е недопустим, тъй като към датата на
2
подаване на исковата молба – 24.09.2024г. не е изтекъл предвидения в чл.496,
ал.1 от КЗ срок от датата на предявяване на застрахователната претенция
/17.07.2024г./, който е не по – дълъг от три месеца.
По същество се оспорва предявения иск по основание и размер.
Оспорва се, че вина за ПТП има водача на лек автомобил „Опел“, модел
„Корса“, механизма на ПТП и причинно следствената връзка с настъпилите
увреждания на ищеца. Счита се, че ударът между двата автомобила следва да
е бил със значително по – висока скорост.
Прави се възражение за съпричиняване, като ищецът се е возил без
предпазен колан.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание редовно призован, чрез процесуалния
представител подържа подаденият отговор, моли предявените искове да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Съгласно констативен протокол №324р-14916/28.6.2024г. на
28.06.2024 г. на извънградски път III-208 с. Ветрино, гр. Айтос в район на 42
км. в посока към ****** е настъпило пътно-транспортното произшествие
(ПТП). Участници в него са лек автомобил марка „БМВ“, модел „318-и“, рег.
№******, управляван от С.С.С. с един пътник на борда и лек автомобил марка
„Опел“, модел „Корса“, рег. №******, управляван от Д.К.Х. с двама пътника
на борда. В протокола е вписано, че лекият автомобил марка „БМВ“, модел
„318-и“ намалява скоростта си, наближавайки тунел, под ЖП надлез, за да се
размине с товарен автомобил в насрещната лента, където участъкът от
пътното платно е стеснен, при което движещият се зад него, лек автомобил
марка „Опел“, модел „Корса“, не успява да спре и го блъска.
Пострадал при ПТП-то е пътника на задната седалка на лек автомобил
марка „Опел“, модел „Корса“, рег. №******, Х. А. Х., който в следствие на
удара получава фрактура на бедрена кост на десен крак.
Лекият автомобил „Опел", модел „Корса“ с рег. № ****** е застрахован
3
при ответника по застрахователна полица №BG/01/12400096324 със срок на
валидност до 31.03.2025 г
В заключението си съдебно автотехническата експертиза установява
следния механизъм на ПТП: На 28.06 2024 г. около 13.15 ч. на извънградски
път III-208 с. Ветрино, гр. Айтос в район на км. в посока от ****** лек
автомобил марка „БМВ“, модел „318-и“, рег. №******, управляван от С.С.С. с
един пътник на борда, наближавайки тунел под ЖП надлез преди който в
дясно от пътната лента има пътен знак Б6 (премини, ако пътят е свободен),
автомобилът намалява скоростта си до 8.28 км. в час за да пропусне товарен
автомобил движещ се в лентата за насрещно движение в тунела. В този
момент зад „БМВ“, модел „318-и“, в същата лента и посока със скорост 49,82
км. в час се движи лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса рег. №******
управляван от Д.К.Х. с двама пътника на борда, един от който Х. А. Х., който
стои на задната седалка на автомобила. Водачът на Опела не реагира
своевременно, поради което заради високата си за района на ПТП скорост,
която технически не е съобразена с пътната обстановка не успява да запази
безопасна дистанция за БМВ, в следствие на което Опел не успява да спре
аварийно и застигайки БМВ с предната си дясна дясна част влиза в
съприкосновение със задната лява част на последния. При удара БМВ е
отхвърлен малко напред.
Вещото лице посочва, че на около 130 м. преди мястото на удара, в
дясно от пътната лента на движение на процесните автомобили има пътен
знак „А7“ (платно за движение стеснено от двете страни) и под него пътен
знак „В26“ (забранено движение със скорост по-висока от означената, в случая
с 40 км. в час). След тях маркировката разделяща пътната лента става тип
„М1“ (единична непрекъсната), преди това е била тип „М5“ (двойна смесена).
Преди десния завой за движещите се към него в ляво от пътното платно са
поставени пътни знаци „С7“ (табела с направляваща стрелка), които
сигнализират за завоя.
В района на ПТП пътят е гладък, асфалтов, двулентов с по една пътна
лента във всяка посока .От двете страни на пътното платно, пътните ленти са
ограничени с единична непрекъсната маркировка. В дясно от платното за
движение има знак „Б6“ (премини ако е пътят е свободен), а под него пътен
знак „В16“ (височина 4,5 м.) забранено е влизането на ППС с височина, по
4
голяма от означената. Същите се намират на 1.6 м. от дясната бяла
непрекъсната линия. Широчината на дясната и лявата лента до
непрекъснатите линии е 3,5 м. Разстоянието между непрекъснантата линия и
края на асфалта е 40 см. Има десен завой по посока на движение на
процесните автомобили. На 22,4 м. след ориентира и на 90 см. в дясно от БЛ
започва бетонов фундамент на тунела. Надлъжния наклон на пътя е
пренебрежимо малък. Има низходящ вираж на дясно по посока на движение.
На това място широчината на дясното платно е 3 м., а на лявото 3,4 м. На 34м.
след ориентира се влиза в тунела. На 66,70м. след ориентира свършва тунела.
На 70.80 м. след ориентира и на 1,5 м. в дясно от БЛ има знак „В24“
(забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош)
Съгласно експертизата скоростта на лек автомобил марка „Опел“, модел
„Корса рег. №****** преди удара е 49,82 км./ч., а тази в момента на удара е
46,19 км. в час. Опасната зона за спиране на автомобила, със скоростта му
преди удара е 26,52 м., а тази с разрешената за района скорост е 19,28 м.
Скоростта на лек автомобил марка „БМВ“, модел „318-и“, рег. №****** преди
удара е 9,68 км./ч., а тази в момента на удара е 8,26 км./ч. Съгласно
експертизата, за водача на лек автомобил марка „Опел“ видимостта на мястото
на удара, поради възходящ скат и растителност в дясното платно, се открива
на около 28,81 м. преди това.
Причината за настъпилото ПТП от автотехническа гледна точка е
забавената реакция на водача на лек автомобил марка „Опел“, предвид
високата за района скорост на движение, която технически не е съобразена с
пътната обстановка.
По отношение на предпазните колани, след справка по номер на рама
№W0L000078V4177623 в клона на официалния представител на
производителя в гр. Варна, вещото лице заключва, че процесния автомобил
марка „Опел“, модел „Корса е произведен и заводски оборудван с предпазни
колани – триточкови на леви и десни седалки, предни и задни и двуточков на
задната седалка в средата.
От представените по делото епикризи, амбулаторни листи, документи за
извършени медицински прегледи и заключение по допусната съдебно
медицинска експертиза се установява, че ищецът Х. А. Х. в следствие на ПТП
е получил многофрагментно счупване на дясната бедрена кост в долния край,
5
като травматичното увреждане е с голям интензитет. Причина за настъпилото
травматично увреждане са проведена сила по оста на крайника от коляното
към тазобедрената става, при свито коляно. Полученото травматично
увреждане е в пряко причинно следствена връзка с процесното ПТП.
Счупването на бедрената кост обуславя трайно ограничаване на движенията
на десния долен крайник за повече от 4-5 месеца.
Проведено е оперативно лечение, при което костните фрагменти са
съединени с метал. След доказване с рентгеново изследване на костното
срастване е започнала рехабилитация за възстановяване на движенията в
ставите на крайника и силата на мускулатурата. Ориентировъчния срок на
възстановяване е около 6 месеца. Няма медицински документи за настъпило
усложнение свързано с полученото травматично увреждане. Осъществена е
една оперативна интервенция която е с голям обем и сложност.
Счупването на костите причинява силни болки, опорната функция на
долния крайник се губи и ходенето в този период е невъзможно. След
операцията се провежда обезболяване. Година след зарастването на костта е
препоръчително да се отстрани метала, фиксиращ костните фрагменти.
От рентгенова снимка се установява, че ищецът има стара травма на
същия крак. През 2001 г. е претърпял операция за счупване на горния крайник
на дясна голяма пищялна кост - тибия. Операцията от 2001 г. не оказва
влияние на увреждането от 28.06.2024 г. Тя обаче е довела до развитие на
артрозни промени в дясната колянна става, които се оказали негативно
въздействие на възстановителния процес на сегашната. Счупването от
28.06.2024 г. също е в областта на колянната става, но на бедрената част и има
фрактурни линии до ставния хрущял. Това усилва съществуващите артрозни
промени и ще наложи заместване на ставата с изкуствена. Полученото
травматично увреждане и досега възпрепятства нормалната физическа
активност на ищеца, но доколко дял за това има счупването през 2021 година
не може да се определи.
Очаква се артрозните промени в дясната колянна става да се засилят и
това да доведе до операция за поставяне на изкуствена става.
Съгласно експертизата заплатените 2 700 лв. за медицинско изделие са
необходими и са във връзка с проведеното лечение.
По делото е прието заключение по допусната съдебно – психиатрична
6
експертиза, от което се установява, че за ищеца, се отчитат следните хронични
проблеми: физически, с крака от предхождаща катастрофа, загуба на брачен
партньор (поради тежко заболяване преди 7 г.), липса на семеен комфорт и
повишени стойности на кръвно налягане. Хипертоничната болест не е
лекувана с адекватно медикаментозно лечение и е декларирана от ищеца след
претърпяното ПТП.
Според вещото лице, на база на проведеното психологично изследване
не се диагностицират симптоми които да кореспондират със субективните
усещания на ищеца. След процесното ПТП не е търсил или получавал
психологична или психиатрична помощ, не е съобщавал за настъпили
промени в психичното емоционалното състояние стигащи до степен да се
наруши ежедневното функциониране и адаптация в социума.
В заключение експертизата приема, че е изпитал обичайните по
продължителност и степен, негативно украсени, емоционални преживявания
характерни за травмата и възстановителния й период. Към настоящия момент
ищецът е в нормално психологично и емоционално състояние по отношение
на претърпяното ПТП и не се диагностицират непреодолими травми в
психологическото и емоционално състояние.
Съгласно гласни доказателства на А. Х.а А.а, дъщеря на ищеца, след
инцидента той е откаран в болница със счупен крак. Трябвало е да се оперира
и да се сложи имплант. Престоят в болницата е продължил една седмица, като
на третия или четвъртия ден е направена операцията, след което е бил
изписан. В болницата не е можел да ходи и да се обслужва сам, обслужвали са
го санитарите. Имал е болки и е молел за успокоителни. След като е изписан
от болницата в продължение на два месеца е бил с памперси и е имал нужда
от помощ. След тези два месеца болките не са престанали, но са започнали да
отшумяват. Имплантът е все още в крака му. Започнал да използва патерици
след третия, четвъртия месец и така в продължение на два месеца, след което
се движи самостоятелно, но изпитва болки и дискомфорт. Споделя, че след
катастрофата е станал нервен и е променил отношението си към тях. Стряска
се от движението по пътя и не може да спи нощно време. Преди инцидента е
работил инцидентно, като общ работник. Има претърпяна друга травма на
същия крак преди около 20 год.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
7
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата/респективно собственика
на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент,
като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
В настоящия случай от доказателствата по делото се установи, че е
налице валидно сключен договор за застраховка, като управляваното от
деликвента в деня на инцидента МПС - лек автомобил марка „Опел“, модел
„Корса рег. №****** е било застраховано по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” в ЗАД „Алианц България“ АД по застрахователна
полица, валидна към датата на настъпване на ПТП.
Договорът за застраховка не е оспорен по авторство или съдържание по
надлежен ред, следователно обвързва валидно застрахователя и
застрахованото лице.
На 28.06.2024 г. около 13.15 часа на извънградски път III-208 с. Ветрино,
гр. Айтос в район на 42 км. в посока към ****** е настъпило
пътнотранспортно произшествие, чиито механизъм е детайлно описан от
вещото лице в заключението по допусната съдебно автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено.
Съгласно заключението водачът Д.К.Х. при управление на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Корса рег. №****** не е съобразил пътната
обстановка и характеристики на пътя - знаци, маркировка, предстоящ завои,
8
шофирал е с висока за района скорост от 49,82 км/ч., при ограничение 40
км/ч, което в съчетание със забавената му реакция за аварийно спиране е
довело до настъпилото ПТП.
При тези фактически данни досежно механизма на ПТП и наличие на
непротиворечиви доказателства за това, съдът намира, че е налице
противоправно поведение от страна на деликвента, който е бил в нарушение
на Закона за движение по пътищата. Същият е бил длъжен да съобрази
скоростта си на движение, както и да спазва необходимата дистанция, за да
предотврати удара в движещия се с минимална скорост пред него автомобил.
В следствие на удара на ищеца са му били причинени травми, подробно
описани от вещото лице М. в заключението по съдебно медицинската
експертиза, от които е изпитал болки и страдания, които са пряка и
непосредствена последица от поведението на деликвента.
Следователно искът за неимуществени вреди е доказан по своето
основание.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се мотивира със следното:
Обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД, се
определя от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото
ПТП, както и обстоятелството, че болките и страданията и другите
нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават
само до изживените в момента на самото престъпление такива, а продължават
и след това.
Съгласно постановките на ППВС 4/68 понятието "справедливост" не е
абстрактно - то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на
съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни
обстоятелства, така и значението им за присъдения размер.
Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства-емоционални,
9
физически и психически сътресения, които ноторно намират не само
отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, и които в своята
цялост представляват конкретните неимуществени вреди.
Същевременно обезщетението за същите има паричен израз, поради
което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в
страната, една от проявните форми на която, наред с официалната статистика
за средна работна заплата, за нивото на инфлация и пр., са и нормативно
определените лимити за отговорността на застрахователя /независимо, че те
сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла
на чл. 52 ЗЗД/.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение,
настоящият съд съобрази, че ищеца е получил многофрагментно счупване на
дясната бедрена кост в долния край, което е наложило извършването на
оперативна интервенция при която костните фрагменти са съединени с метал.
Счупването на бедрената кост е довело до трайно ограничаване на движенията
на десния долен крайник за период от четири до пет месеца. След костното
срастване е започнала рехабилитация за възстановяване на движенията в
ставите на крайника и силата на мускулатурата. Общи срок за възстановяване,
съгласно експертизата е около 6 месеца. По време и след операцията не е
настъпило усложнение свързано с полученото травматично увреждане.
През 2001 г. ищецът е претърпял травма на колянната става, в следствие
на която се наблюдават изявени артрозни промени. Артрозата от предходната
травма не е довела до трайни увеждания, но насложена със сегашното
счупване е довела до рязко влошаване на функцията на крайника и е усилила
съществуващите артрозни промени. Прегледа на 28.04.2025 г. е установил, че
ищеца ходи без помощни средства с накуцване с десния крак. Дясната колянна
област е артрозно деформирана с ограничени и болезнени движения в
крайните степени 0-10-45 гр. при норма 0-0-130 гр.
Тази деформация може да бъде отстранена с протезиране на колянната
става.
Събраните доказателства /свидетелски показания и медицинската
експертиза/ са непротиворечиви, че през периода на оздравяване ищецът е
10
изпитвал силни болки и страдания, както и неудобства. След медицинските
интервенции, ищецът не е могъл да се обслужва сам, трябвало е да бъде
подпомаган от трето лице за обличане, къпане и тоалет. Степенувайки
интензитета на болките и неудобствата през този изминал период /28.06.2024
г. до 28.11.2024 г./ съдът приема, че най – силни са били в началото на първите
два месеца, като през останалите четири са започнали да отшумяват и са с по
– нисък интензитет.
Освен физическите болки ищецът е претърпял и психически
дискомфорт. Започнал да изпитва притеснения, станал е тревожен нарушен
бил съня му. Съгласно психиатричната експертиза тези болки и страдания са
обичайните по продължителност и степен, негативно украсени, емоционални
преживявания, характерни за травмата и възстановителния й период.
Предвид гореизложеното съдът, като отчете вида и характера на
настъпилите увреждания, евентуалната бъдеща сменя на колянната става,
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито
промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно
покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” и средната работна заплата, интензитета на претърпените
болки, страдания и неудобство, тяхната продължителност, както и неминуемо
настъпилите при това шок и негативни емоционални преживявания, намира,
че справедливото обезщетение е в размер на 40 000.00 лв.
Изцяло основателна и доказана по размер е и претенцията
за обезщетяване на имуществени вреди. От събраните по делото писмени
доказателства и съдебно медицинска експертиза по безспорен начин се
установява, че ищецът е извършил разноски в размер от 2700 лв. за закупуване
на LTSS плака за дистално бедро, които са необходими за правилното
провеждане на лечението му, поради което в негова полза е възникнало
вземане за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2700 лв.
Възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца поради извършени от него нарушения на правилата за
движение по чл. 137а от ЗДвП е неоснователно.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не
може да почива на предположения. Намаляването на дължимото обезщетение
за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказване по
11
безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия.
Съобразно последователно формираната практика на ВКС по реда на чл. 290
от ГПК, приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно релевиран
от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но и да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната,
която го е въвела.
Въведеното от ответника защитно възражение за съпричиняване поради
липса на предпазен колан, само по себе си не е недостатъчно за да бъде
уважавано. Същото следва да бъде и безспорно доказано. В случая се
установи, че автомобилът е бил с предпазен колан, но дали биха се
ограничили травмите в крака, ако той бил поставен няма доказване.
Предвид изложените мотиви твърдяното съпричиняване на вредите от
страна на пострадалото лице, което да предпостави приложението на нормата
на чл.51, ал.2 от ЗЗД за съразмерно намаляване на определеното от съда
обезщетение не е доказано.
По изложените съображения предявения иск за имуществени вреди
следва да бъде уважен за сумата от 2700 лв., а за неимуществени вреди за
сумата от 40000.00лв.
По отношение на лихвата забава:
Досежно задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят
покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ, именно само в рамките на
застрахователната сума и за период с начало - уведомяване на застрахователя
за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция
от увреденото лице.
За неимуществените и имуществените вреди застрахователят е уведомен
на 17.07.2024 г. /видно от л.81, л.82 от делото/.
Следователно застрахователят дължи плащане на лихвите за забава
дължими от делинквента за неимуществени вреди за периода от 17.07.2024 г.
до датата на подаване на исковата молба 24.09.2024 г.
Върху претенциите за имуществени и неимуществени вреди следва да се
присъди и законна лихва за забава считано от датата на подаване на исковата
12
молба - 24.09.2024 г.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса в
полза на съда, възлизаща на 1708.00 лв., и сумата от 2229.40лв. изплатени на
вещите лица.
Ищецът не е направил разноски по делото, тъй като е освободен на
осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което такива не му се присъждат. Представляван
е безплатно от адвокат, на който следва да се присъди възнаграждение на
осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, съгласно представения договор за правна помощ.
Като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност
в сравнение с дела от същия вид, взе предвид продължителността на
разглеждането му и обема на предоставената от адвоката правна защита съдът
намира, че съответното възнаграждение следва да се определи в размер от
2000 лв. с ДДС.
На ответната страна се следват разноски в размер на 1259.98лв.,
съразмерно от 605.00лв., възнаграждение за вещи лица и държавна такса и от
2000.00лв., адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно
възражението за прекомерност на уговореното и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 9144.00лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, район Оборище, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №59 ДА ЗАПЛАТИ НА Х.
А. Х., ЕГН **********, с адрес ******, сумата от 40000.00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматични увреждания –
полифрагментна вътреставна фрактура на дистална част на десния фемур,
претърпени негативни психични изживявания и състояние на емоционален
стрес, всички вреди настъпили в следствие на виновно причинено от Д.К.Х.
ПТП на 28.06.2024 г., дължимо по силата на договор по застрахователна
полица № BG/01/124000963247 с валидност до 31.03.2025г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
13
застрахователната претенция /17.07.2024г./ до окончателното й изплащане на
основание чл.432, ал.1 от КЗ КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над 40000.00лв. до пълния предявен размер от 80000.00лв.
ОСЪЖДА „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, район Оборище, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №59 ДА ЗАПЛАТИ НА Х.
А. Х., ЕГН **********, с адрес ******, сумата от 2 700 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за лечение, включващи стойността на закупена LTSS плака за дистално бедро
422.255 настъпили в следствие на виновно причинено от Д.К.Х. ПТП на
28.06.2024 г., дължимо по силата на договор по застрахователна полица №
BG/01/124000963247 с валидност до 31.03.2025 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на застрахователната
претенция /17.07.2024г./ до окончателното й изплащане основание чл.432, ал.1
от КЗ.
ОСЪЖДА „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, район Оборище, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №59 ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Варна
сумата от 3937.40лв., представляващи държавна такса и възнаграждение за
вещо лице на основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, район Оборище, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №59 ДА ЗАПЛАТИ НА
адв. Г. Г. Р. вписан в Единния регистър на адвокатите под №10007610 сумата
от 2000.00лв., представляваща адвокатско възнаграждение на основание
чл.78, ал.1 от ГПК и чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Х. А. Х., ЕГН **********, с адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, район
Оборище, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №59 сумата от 1259.98лв., сторени
съдебни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Варненския апелативен съд.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14