ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 405
гр.Плевен, 2.03.2022 год.
Административен съд - гр.Плевен, V-ти състав, в
закрито съдебно заседание на втори март две хиляди
двадесет и втора година, в
състав:
Председател: Катя Арабаджиева
като
разгледа докладваното от съдията административно дело №866 по описа на
Административен съд – Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК вр.
чл.144 от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба от И.П.П.
с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.П.В. от САК с адрес за връчване на
призовки и книжа гр.София ***, против Заповед №1901/5.11.2021 год. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, с която на основание чл.107, ал.1, т.5 и
чл.108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на П. на длъжността
старши експерт в Дирекция „Селскостопански пазарни механизми“, отдел
„Пчеларство, мляко и интервенция“, считано от 5.11.2021 год.
По жалбата е постановено Решение №26/25.01.2022 год.,
с което съдът :
-ОТМЕНЯ, по жалба от И.П.П. с ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв.П.В. от САК с адрес за връчване на призовки и книжа гр.София 1113, ул
„Генерал Щерю А.“ №5 /Интерюс, Адвокати/, Заповед
№1901/5.11.2021 год. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
гр.София, с която на основание
чл.107, ал.1, т.5 и чл.108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на П.
на длъжността старши експерт в Дирекция „Селскостопански пазарни механизми“,
отдел „Пчеларство, мляко и интервенция“, считано от 5.11.2021 год.
-ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ София да заплати в
полза на И.П.П. с ЕГН **********, с адрес ***, разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 375 (триста седемдесет и пет) лева.
-ОТХВЪРЛЯ искането на И.П.П. с ЕГН **********, с адрес
***, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над
присъдения размер от 375 лева до пълния претендиран размер от 1000 (хиляда)
лева.
За да постанови този резултат по отношение на
разноските, съдът е приел, че с оглед изхода на делото и с оглед направеното искане
от жалбоподателя, на същия следва да се присъдят направените по делото
разноски. В жалбата е направено искане за присъждане на разноски. По делото на
л.5 е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено
договорено и изцяло платено в брой при подписване на договора възнаграждение за
един адвокат в размер на 1000 (хиляда) лева. Ответникът чрез пълномощника си
юрисконсулт Х. е направила възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Възражението е прието за основателно. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Съгласно чл.9, ал.1 от от
Наредбата, за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на
въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство,
както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат,
възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв.Съдът намира, че в
хипотезата на чл.9, ал.1 от Наредбата се включва и изготвянето на жалба против
административен акт без процесуално представителство. В случая
предметът на спора, обемът на събрания доказателствен материал, фактът,
че по делото е проведено само едно съдебно заседание, не са изслушвани
свидетели и вещи лица и не са извършвани други процесуални действия, делото не
е с фактическа и правна сложност, е приложима разпоредбата на чл.9, ал.1 от
Наредбата и на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на ¾ от предвиденото такова по чл.8, ал.3 – 500
лева, или за изготвяне единствено на жалбата против оспорената заповед от
адвокат, който е подписал същата, се следва възнаграждение в размер на 375
лева, като за разликата над претендирания размер от 1000 лева искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е приел, че следва да се отхвърли.
Решението е връчено на жалбоподателя чрез адв.П.В., на
4.02.2022 год.
На18.02.2022 год. е постъпила Молба с вх.№1098 от пълномощника
на жалбоподателя адв.В., с която се иска изменение на постановеното съдебно
решение в частта на разноските, като се развиват подробни съображения относно
приложимите разпоредби при определяне на разноските и тяхната дължимост в
пълния претендиран размер.
Молбата за изменение на постановеното решение в частта
за разноските е изпратена за становище на насрещната страна, която е депозирала
такова с вх.№1322/1.03.2022 год. чрез упълномощен юрисконсулт Х., която е
развила подробни съображения за допустимост, но неоснователност на претенцията
за изменение на решението в частта за разноските.
Настоящият състава на съда намира, че искането за
изменение на решението в частта за присъдените на жалбоподателя разноски е подадено в срока по чл.248, ал.1
от ГПК, но е недопустимо , по аргумент от т.2
и т.9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК:
Според чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски,
представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на
решението в частта му за разноските. Следователно представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за
развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските.
Този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и
които счита, че следва да й бъдат присъдени, поради което няма пречки да бъде
инкорпориран, както в исковата молба, така и в жалбата като част от нея, ако
страната счита, че направените към този момент разноски изчерпват разходите й
по водене на делото.
Пълномощникът на жалбоподателя не се е явил в
единственото проведено по делото съдебно заседание, като не е поискал отлагане
на делото поради уважителни причини, нито е уведомил съда за наличие на такива.
Присъждане на направените по делото разноски е претендирал в подадената жалба,
но до приключване на устните състезания, не е депозирал списък на
претендираните разноски. В самата жалба е поискано единствено присъждане на
разноски, но нито е посочен общ размер на претендираните разноски като сума и
като основание /за какъв разход се претендират/, нито ги е конкретизирал по
пера и суми, ако претендираните суми са за повече от един разход. В случая
жалбоподателят е претендирал разноски единствено за адвокатско възнаграждение,
но за да може да послужи това искане в жалбата като списък, да замести списъка,
по смисъла на мотивите на т.2 от мотивите на ТР, е следвало да конкретизира
основанието и размера на претендирания разход/претендираните разходи. Следва да
се има предвид, че отделен списък на разноските пълномощникът на жалбоподателя
е могъл обективно да представи по делото и по пощата, по куриер, по електронна
поща, по факс, и без да се явява лично в сградата на съда, за да го представи. Различен е въпросът за доказване на тези разходи.
Доказването е относимо към основателността на искането за присъждането им, а не
към неговото процесуално въвеждане, поради което и представеното в
производството доказателство за направен един разход- в случая адвокатското
пълномощно, в което е обективирано договарянето и изплащането изцяло и в брой
на договореното адвокатско възнаграждение, не може да замени списъка по чл. 80 ГПК и свързаните с непредставянето му правни последици по
чл. 80, изр. 2 ГПК. Ето защо възприетото становище по т.2 от цитираното
ТР е в смисъл, че е необходимо страната
да представя списък на разноските, когато е направила в производството дори само един разход, за който представя
доказателства, в случая разход за адвокатско възнаграждение.
Съгласно постановеното ТР по т.9, молбата за изменение
на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила
списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Според мотивите на ТР по т.9 това е така,
защото разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е
поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските.
Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена
със самата норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта
му за разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална
предпоставка от кръга на абсолютните, а именно - представяне на списък за
разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска
изменение на решението поради което това искане е недопустимо.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Молба с
вх.№1098/18.02.2022 год. от И.П.П. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.П.В.
от САК с адрес за връчване на призовки и книжа гр.София ***, за изменение на
постановеното Решение №26/25.01.2022 год. по адм.дело №866/2021 год. в частта
на разноските, и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по чл.248 от ГПК вр. чл.144 от АПК по
направеното искане за изменение.
Определението може да се оспори пред Върховен
административен съд в 14 /четиринадесет /дневен срок от съобщението за
изготвянето му, по аргумент от чл.248, ал.3 от ГПК.
Преписи от определението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /П/