№ 1350
гр. Варна, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.а
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20233110201934 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от М. Р. Т.,
ЕГН**********, от гр.Варна, против Наказателно постановление № 22-0819-
005192/24.10.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Варна, в сектор
Пътна полиция Варна, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца.
С жалбата се изразява становище, че НП е издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, твърди се, че НП е издадено въз основа на
незаконосъобразен АУАН, в който липсват мотиви и не е ясно кога е
извършено нарушението, не била изяснена фактическата обстановка, не били
обсъдени събраните доказателства, визира се постановление на ВРП с отказ
да бъде образувано ДП, тъй като липсвали доказателства собственикът на
автомобила да е бил уведомен за предстоящото дерегистриране на процесното
МПС, не се оспорва фактът, че жалбоподателят е закупил процесният
автомобил на 14.02.2022г., но се твърди, че по обективни причини
автомобилът не е бил пререгистриран, а жалбоподателят не е бил уведомен за
прекратяването на регистрацията и в този смисъл се излагат аргументи за
липса на виновно поведение.Излагат се аргументи относно приложимостта на
чл.28 от ЗАНН и в заключение се иска НП да бъде отменено.
За съдебно заседание жалбоподателят не е призован редовно, тъй като
1
не е бил открит на известните по делото адреси, поради което съдът разгледа
делото в негово отсъствие предвид разпоредбата на чл.61 ал.4 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се
представлява в с.з., депозирани са писмени бележки с искане НП да бъде
потвърдено, като законосъобразно и правилно и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на
ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима и е
приета от съда за разглеждане.
След индивидуална и комплексна оценка на събраните по делото
доказателства и след преценка на изложените в жалбата и в писмените
бележки становища, съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК извърши цялостна проверка на правилността на атакуваното
наказателно постановление, при която констатира, че не са налице основания
за неговата отмяна.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 03.09.2022 г. св. К. И. и колегата му П.А.В. - мл. автоконтрольори
в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна изпълнявали служебните
си задължения и около 17,45ч. на ул.Девня в гр.Варна на кръстовището с
бул.“В. Левски“ спряли за проверка лек автомобил ..Фолксваген" с per. № В
9533 РМ, който се движил в посока бул.“Вл.Варненчик“.
Извършена била проверка на документите на водача и на автомобила,
като било установено, че водач на автомобела е М. Р. Т..След справка чрез
служебен таблет било установено, че управляваният от жалбоподателя лек
автомобил е със служебно прекратена регистрация на 19.04.2022 г.Установено
било, че въз.Т. е закупил процесният автомобил на 14.02.2022г. , като това
обстоятелство било отразено в договор от същата дата, нотариално
заверен.Регистрацията на автомобила била прекратена на основатие
чл.143ал.15 от ЗДвП, тъй като новият собственик не е пререгистрирал
процесното МПС след покупко-продажбата.
За констатираното административно нарушение е съставен АУАН
серия ,.GA" с бл. №750787 / 03.09.2022 г. срещу водача М. Р. Т. за нарушение
по чл. 140, ал.1 от ЗДвП /управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред/.
От изготвена справка АИС „КАТ - РЕГИСТРАЦИЯ" се установило,
че регистрацията на лек автомобил ..Фолксваген" с per. № В 9533 РМ е
прекратена на 19.04.2022 г., на основание прекратяване по чл.143, ал.15 от
ЗДвП - непререгистрирано ПС.
Във връзка с горното била образувана преписка ЗМ №421/22г по
описа на Сектор „ПП“ / преписка № 13914/22г. по описа на ВРП/, но с
2
постановление от 18.10.2022г. прокурор от ВРП отказал да образува ДП, като
приел, че липсват доказателства за субективна съставомерност на
извършеното, но постановил преписка ЗМ №421/2022 г. по описа на Сектор
„ПП"-ОД-МВР-Варна да се изпрати по компетентност на Началника на
Сектор „ПП"-ОД-МВР-Варна ,с оглед преценка за реализиране на
административно-наказателната отговорност на М. Р. Т..
Въз основа на материалите по преписката на 24.10.2022г. АНО издал
НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
По делото не е спорно, че именно жалбоподателят е собственик на
управлявания от него автомобил на процесната дата, както и че регистрацията
му е прекратена служебно на 19.04.2022 г. с отбелязване в автоматизираната
информационна система на прекратяването на регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство.
Видно от изисканите от съда и приобщени по делото доказателства,
съдържащи се в приетата в с.з. преписка, на 14.02.2022 г. е регистриран
договор за продажба-праводаване и като предстоящ собственик е вписан
именно жалбоподателя, като този факт се потвърждава и в самата жалба.
Съдът не кредитира показанията на св.И. единствено в частта, в която
същият сочи, че жалбоподателят не е собственик на процесното МПС, тъй
като тези твърдения не кореспондират с останалите приобщени от съда
доказателства, като в останалата им част съдът кредитира изложеното от
свидетеля И.,тъй като показанията му са последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът напълно кредитира писмените доказателства по делото, тъй
като същите са непротиворечиви и взаимно се допълват.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка черпи своята несъмнена установеност и безспорна доказаност от
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, които по своята по своята вътрешно логическа характеристика са
непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на издаденото
наказателно постановление, както и в аспекта на справедливостта на
наложеното административно наказание в пределите на възприетите от него
фактически положения, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -
Началник на група към сектор Пътна полиция, към ОДМВР – Варна, а АУАН
е съставен от териториално и материално компетентно лице младши
автоконтрольор към ОДМВР-Варна. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.
Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в
разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като от съдържателна
3
страна формално включва реквизитите, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена формално
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Признаците от състава на предявеното с
административно-наказателното обвинение нарушение са индивидуализирани
в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е обвинен с оглед
съотношението на цифрова и словесна тъждественост във фактическите
параметри и правна квалификация на нарушението, което обуславя спазване
на гаранциите за организиране правото му на защита.
Съдът не споделя становището, че не е ясно кога е извършено
нарушението, тъй като датата на нарушението е визирана по ясен и
категоричен начин както в АУАН, така и в НП, като се съдържа пълно, точно
и ясно описание на нарушението от фактическа и правна
страна.Доказателствата по преписката са категорицчни по отношение на
извършеното нарушение и неговото авторство, поради което очевидно АНО
ги е преценил в пълнота преди да се произнесе по преписката, а чл.57 от
ЗАНН не вменява задължение за излагане на допълнителни мотиви.Не са
налице формални основания за отмяна на атакуваното НП, компрометиращи
процесуалната законосъобразност на административнонаказателното
производство.
Собствеността на управляваното от жалбоподателя моторно превозно
средство е изяснена по несъмнен начин, доколкото към датата на
установяване на нарушението въззивникът се е легитимирал като такъв въз
основа на нотариално заверен договор от 14.02.2022 г., за прехвърляна на
собствеността на МПС и е потвърдил това обстоятелство и в жалбата срещу
НП..
Това обстоятелство, има съществено значение за правилното
решаване на случая, доколкото разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП
предвижда, че приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е
длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в
службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или
адрес на регистрация на собственика.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Легална дефиниция за
регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно този текст
"регистрация" е административно разрешение за превозното средство да
участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното
средство и издаването на табели с регистрационен номер.
4
Не се спори, че управляваният от жалбоподателят автомобил
безспорно е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на
ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен
за обществено ползване. От събраните писмени и гласни доказателствени
средства се установи по категоричен и несъмнен начин, че на 03.09.2022 г., в
гр.Варна, по ул.“Девня“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил, който
е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, считано от
19.04.2022 г.
В случая водачът, на когото е съставен АУАН за нарушение на чл.
140, ал. 1 ЗДвП, е и субект на задължението по чл. 145, ал. 2 ЗДвП и чл. 143,
ал. 15 ЗДвП, за регистрация на придобитото ППС в службата за регистрация
на пътни превозни средства. На първо място, разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от
ЗДвП вменява задължение към приобретателя на регистрирано пътно
превозно средство в срок един месец да регистрира придобитото превозно
средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по
постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато
пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
Аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45
от 24.03.2000 г. Следва да се има предвид, че с разпоредбата на чл. 143, ал. 15
от ЗДвП се въвежда допълнителен едномесечен толеранс към
приобретателите на ППС, като правилото предписва, че служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който
в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. В настоящия случай, с изтичането на срока,
съответно при неизпълнение на задължението в този срок, регистрацията на
автомобила е била прекратена автоматично служебно, в случаят това е
отразено на 19.04.22 г., когато служебно е прекратена регистрацията (видимо
от отбелязването в справката от АИС на КАТ), т. е. пет дни след 14.02.2022 г.,
когато е изтекъл срокът по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Съдът приема, че
регистрацията на процесното МПС е била служебно прекратена поради
неизпълняване на задължението на собственика да регистрира МПС в
двумесечен срок от придобиването му - 14.02.2022 г.
Анализът и тълкуването на цитираните по-горе разпоредби, относими
към настоящия казус, обуславят становището, че след прехвърляне
собствеността върху превозното средство и пасивност от страна на новия
собственик в срок до един месец да регистрира придобитото превозно
средство в съответната служба за регистрация, същото следва да бъде
квалифицирано като моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред, по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Освен това следва да се отбележи още и, че фактическият състав на
нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП в случая визира управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред, т. е. в разрез с общо вмененото
задължение на водачите, преди да предприемат действие по управление на
5
МПС, да се уверят дали съответното превозно средство е с валидна
регистрация, за да могат правомерно да се включат в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване.
В контекста на настоящото произнасяне има отношение само
времевия интервал от регистриране на нотариално заверения договор за
продажба на 14.02.2022 г. с приобретател въз.Т. до изтичане на 1-месечния
срок за изпълнение на задължението за регистриране по чл. 145, ал. 2 ЗДвП,
респ. до изтичане на визирания в чл. 143, ал. 15 ЗДвП двумесечен срок, съгл.
която разпоредба служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването
не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Следователно към 03.09.2022 г. жалбоподателят е бил собственик на
лекия автомобил, управлявал е същия на посочените в НП време и място,
поради което е осъществено юридическото основание на чл. 175, ал. 3, пр. 1
ЗДвП във вр. с наложените на жалбоподателя административни наказания.
Становището на жалбоподателя, че следва да отпадне
административнонаказателната отговорност, доколкото той не е бил
надлежно информиран за прекратяване на регистрацията не се споделя от
съда. В случая законовата редакция на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП не предвижда право за жалбоподателя да бъде изрично уведомяван
преди прекратяване на регистрацията. По третирания правен проблем при
аналогични факти е формирана многобройна и устойчива съдебна практика,
съгласно която в този случай прекратяването на регистрацията настъпва по
силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и
контролните органи са нямали задължението да информират жалбоподателя
за прекратяването на регистрацията. Задължение на новия собственик не се
вписва в договора за покупко-продажба на МПС, нито следва да бъде
разяснявано по време на сделката при нотариуса, тъй като е законово
задължение на собственика, което той следва да изпълни безусловно. С
изтичането на срока, съответно при неизпълнение на задължението в този
срок, регистрацията на автомобила е била прекратена автоматично
служебно.Това прекратяване не му е било съобщено, но тъй като същото се
основава на неизпълнение на законово задължение за пререгистрация,
допуснато от самия него, при положение, че незнанието на закона, не би
могло да е оправдание, означава, че от субективна страна, той е бил наясно,
че управлява автомобил, който не е регистриран по съответния ред. Отделно
от това, законът не предвижда задължение за който и да е административен
орган да уведомява изрично собствениците на МПС за служебно
прекратената регистрация- по аргумент на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
6
тъй като хипотезата на чл.18б ал.1 т.10 от Наредбата не е сред хипотезите,
изискващи уведомяването на собственика.. При това положение не може да се
приеме, че след като е знаел, че не е изпълнил законовото си задължение за
регистрация на новопридобитото превозно средство в предвидения от закона
срок и какви са последиците от това (защото непознаването на закона не е
извинение) въззивникът не е имал знание, че регистрацията на управлявания
от него автомобил е била прекратена служебно.
Неоснователно се явява и последното оплакване на касатора, че
наложеното административно наказание е незаконосъобразно тъй като има
постановен отказ за образуване на досъдебно производство.В случая се касае
за отказ да се образува досъдебно производство, предвид наличието на
основание по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което прокурорът е приел, че
деянието следва да се квалифицира като административно нарушение по
ЗДвП и е изпратил преписката на Началник сектор "ПП" – ОД на МВР Варна
за завършване на административно-наказателното производство и
реализирането на административно-наказателна отговорност.
Във връзка с горното неоснователно касаторът твърди, че тъй като
прокурорът от ВРП е констатирал липса на субективен елемент на деянието
за същото не може да се търси административно-наказателна отговорност от
извършителя. Констатациите на районния прокурор касаят единствено и само
състава на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, което деяние е различно от
административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В настоящата
хипотеза, касаторът е бил длъжен да знае за обстоятелството, че превозното
средство не е регистрирано по надлежния ред след придобиването му, и е
могъл да предположи, че превозното средство е дерегистрирано, което
обуславя от субективна страна наличието на непредпазлива форма на вината.
След като собственика на автомобила не е изпълнил задължението си да го
регистрира по надлежния ред предвиден в закона, е проявил небрежност, а
това обосновава и вината му, предвид принципа "ignorantia legis neminem
excusat" (незнанието на закона не е извинение). Изцяло в горния смисъл са
решение на Адм. съд Варна по к.а.н.д № 2031/22г., Решение № 334 от
14.03.2023 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 15/2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е
без табели с регистрационен номер. По делото не са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което правилно двете кумулативни
санкции са били определени в минималния възможен размер.
Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този
вид. В случая нарушението е на просто извършване, поради което не може да
7
бъде извършвана преценка за липсата или незначителността на вредни
последици, доколкото обществената опасност, тежестта и правна укоримост
на нарушението са иманентна негова характеристика, обусловила
включването му в нормения комплекс на ЗДвП. Следователно конкретният
случай не се отличава от типичните такива нарушения, поради което и не
обосновава приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, а и съгласно
разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, за нарушения по този закон не се прилагат
чл.28 и 58 г от ЗАНН.
По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния
представител на наказващия орган, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр.
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган
следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв. , тъй като
процесуалните усилия се свеждат до изготвяне на писмено становище по
делото.
Водим от горното ‚ съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0819-
005192/24.10.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Варна, в сектор
Пътна полиция Варна, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на М. Р. Т., ЕГН**********, от
гр.Варна, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца
ОСЪЖДА М. Р. Т., ЕГН**********, от гр.Варна,да заплати по сметка
на ОДМВР-Варна сума в размер на 80 лв., представляваща направените пред
настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Варна в
14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
Приобщената преписка да се върне на ВРП.
8
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9