ОПРEДЕЛЕНИЕ
№………../………...02.2020 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание проведено на двадесет и шести
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдията Маркова
в.ч.т.д.
№ 247/2020 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е реда на чл. 274 ГПК, вр. чл. 232, ал. 1 ГПК и е
образувано по частна жалба вх. № 72479/07.10.2019
г. от С.С.С., ЕГН **********, с местожителство ***
срещу Определение № 11868/12.09.2019 г., по гр. д. № 3913/2019 г., на ВРС, ХLIX
с., поправено с Определение № 16888/18.12.2019 г., с което е прекратено
частично производството по иска с правно основание на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
сумата 2963.13 лв., представляваща общ
размер на главница за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с аб. № 1164583, за периода 28.03.2013 г. - 26.11.2015 г., за
обект, находящ се в гр. В., ул. „Д. Г.“, № *, както и
частично заплатени главници за следващ период 18.12.2015 г. – 28.03.2018 г. и за сумата 863.15 лв., представляваща
лихва за забава върху тази главница за периода 30.05.2013 г. - 27.11.2018 г., за които суми е издадена заповед № 9025 от
05.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 18335/2018г. по описа
на ВРС.
Частния
въззивник сочи, че постановеното определение не е в нейн интерес, тъй като според нея тя е заплатила всички
непогасени по давност главници, както и разноските в заповедното производство в
размери, които били договорени с процесуалния представител на ищеца. Излага, че
в депозираната молба за оттегляне на иска не е посочено за какви точно суми и
за кои периоди е направено изявлението за оттегляне на предявения иск, както и
не е посочил кои точно суми, по основание и размер, счита за погасени по
давност. Счита направеното изявление за оттеглявне на
иска за неясно и лишено от конкретизация като единствено било посочено в кои
части предявения иск се поддържа, поради което и първоинстанционния
съд е следва да даде указания на ищеца да уточни изявлението си за оттегляне на
иска. Вместо това съдът бил прекратил частично производство за произволно
определение суми и периоди, за каквито липсва изявление за оттегляне на
предявения иск.
В срока по чл. 276 ГПК, частния въззиваем
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД, ЕИК **********, не депозира писмен
отговор.
Жалбата
е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След
запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна,
по следните съображения:
Производството
пред Варненски Районен Съд е образувано по предявен иск от "ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД,
ЕИК ********* за приемане за установено, че С.С.С., ЕГН **********, в качеството си на потребител на
В и К услуги, които се отчитат по
партида с аб. № 1164583, дължи сумата 3327.37 лв., представляваща общ размер на главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода 28.03.201З г.
- 30.10.2018 г., на адрес гр. В., ул.
„Д. Г.“, № *; сумата 870.75 лв., представляваща общ размер на лихва за забава върху тази
главница за периода 30.05.2013 г. - 27.11.2018 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 04.12.2018 г. до окончателното й плащане, за които
суми е издадена Заповед № 9025/05.12.2018 г. по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 18335/2018 г., по описа на ВРС.
В
срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от ответницата.
В
резултат на постъпилитя отговор и направените в него
възражения, по делото е постъпила молба вх. №
65339/09.09.2019
г., с която ищецът е направил изявление за оттегляне на
предявения иск за периода предмет на релевираното от
ответницата внъзражение за изтекла погасителна
давност, а именно периода по издадени фактури 30.04.2013 г. – 26.11.2015 г.
Посочил е и, че на 29.07.2019 г. е извършено частично плащане като заплатени от
ответника са суми по главница и обезщетение за забава по издадени фактури за
периода 18.12.2015 г. – 28.03.2018 г. Предвид това е направил изявление, че
поддържа предявения иск за до размера на сумата
364.24 лв., представляваща главница за консумирана и неплатена вода по аб. № 1164583, за периода 28.03.2018 г. – 30.10.2018 г., за
която са издадени фактури през периода 27.04.2018 г. - 30.10.2018 г., до
размера на сумата 7.60 лв.,
обезщетение за забава върху главницата от 364.24 лв., за периода 27.05.2018 г.
– 04.12.2018 г., ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението. Поддържат се исканията за присъждане на деловодни разноски в
заповедното и исковото производство.
С
атакуваното Определение № Определение № 11868/12.09.2019 г., поправено с
Определение № 16888/18.12.2019 г., ВРС, ХLIX с., е прекратил частично
производството по делото до размера на сумата 2963.13 лв., представляваща общ
размер на главница за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с аб. № 1164583, за периода 28.03.2013 г. - 26.11.2015 г., за
обект, находящ се в гр. В., ул. „Д. Г.“, № *, както и
частично заплатени главници за следващ период 18.12.2015 г. – 28.03.2018 г. и до
размера на сумата 863.15 лв., представляваща лихва за забава върху тази
главница за периода 30.05.2013 г. - 27.11.2018 г.
Постановеното
определение е правилно. Съобразно разпоредбата на чл. 232 ГПК ищецът може да
оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото
по делото заседание. Съобразно тази разпоредба изявлението е отправено към съда
и от момента на депозирането му, съдът е десезиран от
оттегления иск. Единственото, което съдът е длъжен да съобрази е дали
изявлението е направено от оправомощено да се
разпорежда с предмета на делото, лице и дали в конкретната хипотеза е
необходимо съгласието на ответника. Съдът не е длъжен да дава указания за
уточняване на изявлението.
Видно
от материалите по исковото и заповедното производство, изявлението за оттегляне
на предявения иск е направено от лице надлежно оправомощено
да се разпорежда с предмета на делото, съобразно представеното пълномощно на л.
5 от заповедното производство. Изявлението е направено преди приключването на
първото по делото заседание, доколкото такова не е било насрочвано. Безспорно
е, че в депозираната молба за частично оттегляне на предявения иск не са
посочени изрично сумите, представляващи главница и обезщетение за забава, по
размер. Безпротиворечиво обаче са посочени и надлежно
са индивидуализирани, по основание и размер, вземанията спрямо ответницата, за
които предявения иск се поддържа. При това положение първостепенния съд чрез
елементарни аритметични изчисления, резонно е прекратил производството за
разликата над поддържаните размери, главница и лихва, до предявените размери,
като при прекратяването е съблюдавал и периодите, за които е издадена
заповедта.
Следва
да бъде посочено, че не съществува пречка възраженията на ответницата за
заплащане изцяло на претендираните суми или
евентуално за начина на отнасянето на извършените от нея плащания към конкретни
задължения, да бъдат разгледани при разглеждането на предявеният иск в
непрекратената му част.
По
изложените съображения постановеното определение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода от спора, разноски на частния въззивник не се
следват.
Мотивиран
от изложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
11868/12.09.2019 г., поправено с Определение № 16888/18.12.2019 г., постановени
по по гр. д. № 3913/2019 г., на ВРС, ХLIX с.
Определението подлежи
на касационно обжалване в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните, пред
ВКС при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.