Решение по дело №454/2021 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 248
Дата: 13 септември 2021 г. (в сила от 21 септември 2021 г.)
Съдия: Константин Петров Косев
Дело: 20213330200454
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Разград , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
в присъствието на прокурора Десимира Руменова Недкова (РП-Разград)
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Частно
наказателно дело № 20213330200454 по описа за 2021 година
РЕШИ:
НА основание чл. 162 от Закона за здравето НАСТАНЯВА НА
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СТАЦИОНАРНО ЛЕЧЕНИЕ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА
Д. Д. Д. , ЕГН ********** от с. Стражец в ДПБ гр. Бяла, обл. Русе.
ПОРАДИ ЛИПСА на способност същият да изразява информирано
съгласие за лечението си, съдът назначава лице определено от Кмета на гр.
Бяла за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на
настаняемият.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок от
днес пред Окръжен съд гр. Разград.
ПРЕПИС от решението да се изпрати до лечебното заведение и Кмета
на Община гр. Бяла.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Мотиви към Решение №248/13.09.2021г., постановено по ЧНД №454/2021г. по описа на
Разградския районен съд .
Производството е по реда на чл.155 от Закона за здравето, образувано по искане на РРП за
задължително настаняване на лечение на лицето Д. Д. Д. от с. Стражец, обл. Разград.
В съдебното заседание пред РРС представителят на РРП поддържа направеното искане.
Настаняемият Д.Д. счита, че няма нужда от лечение. Неговият защитник, в крайна сметка,
след събирането на доказателствата по делото, намира искането на прокуратурата за
основателно.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, констатира от фактическа страна следното:
Освидетелстваният Д.Д. в страда от Параноидна шизофрения. Според назначената
експертиза характерни са устойчиви налудности, обикновено придружени с халюцинации,
особено слухови. Често се срещат нарушения на настроението – раздразнителност, внезапен
гняв. Заболяването е визирано в чл.146, ал.1,т.1 от ЗЗ и подлежи на задължително лечение,
покрива параметрите на продължително разстройство на съзнанието и представлява заплаха
за собственото му здраве и живот, както и риск за живота и здравето на околните. Д.
понастоящем не може да изразява информирано съгласие за провеждане на лечение – няма
изградено критично отношение към болестта.
Изложеното от фактическа страна се установява от назначената експертиза, разпитаните в
съдебно заседание свидетели, писмените доказателствени материали и съдът я намира за
безспорно установена, доколкото няма данни, които да поставят под съмнение някои от
изложените обстоятелства. Показателно е изложеното от свидетелите Н. О. и И. К.- същите
закупили къща в с. Стражец, която преди била собственост на семейството на настаняемия,
но последният имал претенции към тази къща, поради което причинявал различни щети на
свидетелите – спирал тока, хвърлял предмети през оградата, счупил стъклото на буса им,
проявявал агресивно поведение и стигал до сбиване. Тези обстоятелства се потвърждават и
от показанията на кмета на с. Стражец –св.Н. М.. В крайна сметка назначената психиатрична
експертиза разкрива състоянието на настаняемия и не оставя никакво съмнение относно
характера на заболяването му.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че са
налице предпоставките на чл.155 във връзка със чл.146, ал.1, т.1 от Закона за здравето за
задължително настаняване и лечение на Д.Д.. Настаняемият Д. Д. страда от заболяване по
смисъла на чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ и конкретното състояние на настаняемия е такова, че се
явява опасност за околните, а и за него самия. Видно от данните по делото настаняемият би
моглъл да извърши проява, носеща опасност за околните или за него самия и то проява
която би се херактеризирала като такава с криминогенен характер /чл.155 от ЗЗ/. Ето защо
Д. следва да бъде настанен на задължително лечение. С оглед становището /препоръка по
смисъла на чл.160, ал.3 от ЗЗ/ на вещите лица, извършили съдебно – психиатричната
експертиза, както и с оглед останалите данни по делото, лечението следва да е в условията
на стационарен режим и следва да се проведе в ДПБ Бяла, за срок от шест месеца.
Тъй като в хода на процеса се установява липса на способност на настаняемия сам да
изразява информирано съгласие за своето лечение, то по реда на чл.162, ал.3 от ЗЗ следва
да бъде назначено лице, определено от кмета на гр. Бяла, като лице което да изразява
информирано съгласие за лечението на настаняемия.
1
Мотивиран така съдът постанови решението си
РАЙОНЕН СЪДИЯ:



2