Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-в с-в, в публичното заседание на десети
октомври през 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА А.АНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цветослава Гулийкова, като
разгледа докладваното от съдия А.андрова гр.д.№ 16767 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 17.08.2018 г. СРС, 82 с-в, по гр.д.№ 28967/16 г. е отхвърлил исковете по чл.213, ал.1, изр.3 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД на „Д.з.“ ЕАД против З. „О.” АД за осъждане на ответното дружество в качеството му
на застраховател по риска „Гражданска отговорност” на виновния водач на МПС за
сумата от 1 560,38 лв., представляваща регресно вземане по заведена при
ищеца шета № 44010411501234 за заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски във връзка с имуществените вреди по товарен автомибил марка
„Фолксваген Транспортер Т5“ с ДК № *******, настъпили от ПТП на 27.02.2015 в гр.Велико Търново със законната лихва от
31.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 145,86
лв.-мораторна лихва за периода 30.06.2015 г.-30.05.2016 г., както и евентуално
предявените искове на „Д.з.“ ЕАД с
правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на С.Л.Б.
да заплати на ищеца сумата от 1 560,38 лв.-регресно вземане по заведена
при ищеца претенция щета № 44010411501234 за заплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с имуществените вреди по
товарен автомибил марка „Фолксваген Транспортер Т5“ с ДК № *******, настъпили
от ПТП на 27.02.2015 в гр.Велико Търново
със законната лихва от 31.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението
и сумата от 145,86 лв.-мораторна лихва за периода 30.06.2015 г.-30.05.2016 г.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ищеца-„Д.з.“ ЕАД в частта, с
която е отхвърлен иск срещу главния ответник с оплаквания, че в тази част
същото е постановено в нарушение на процесуалния закон.Въззивникът твърди, че изводът
на първоинстанционния съд, че не са доказани елементите от фактическия състав
на деликтната отговорност, противоречи на разпоредбата на чл.217 ГПК.Излага
оплаквания, че съдът не е коментирал в мотивите направеното от евентуалния
ответник признание в отговора на исковата молба относно механизма на
ПТП.Въззивникът излага доводи, че главният и евентуалният ответник са
обикновени другари в процеса, но нормата на чл.217 ГПК изрично указва, че
когато фактическите твърдения на другарите относно общите факти си
противоречат, какъвто е настоящият случай, съдът ги преценява във връзка с
всички обстоятелства по делото.Съдът не е обсъдил и приложената по делото
декларация от Б.Б., в която описанието на механизма на ПТП кореспондира с
останалите писмени доказателства и с приетата по делото авто-техническа
експертиза /АТЕ/.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявените искове срещу главния ответник.Претендира
разноски.
Ответникът по въззивната жалба- З. „О.”
АД оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно, и че съдът е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички
събрани по делото доказателства.Твърди, че от събраните гласни доказателства е
установено, че Б.Б. е бил свидетел на ПТП, а не участник, и че ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение без основание.Моли съда да потвърди
обжалваното решение.Претендира разноски.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с евентуално
съединени искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Д.з.“ ЕАД
твърди, че на 23.04.2014 г. e сключил договор за застраховка „Автокаско на МПС“ на
товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер Т5“ с ДК № ******* със
застрахователна полица № 440214041000097 с валидност от 24.04.2014 г. до
23.04.2015 г. със застрахователна сума 11 000 лв.На 27.02.2015 г. в
гр.Велико Търново, на ул. „******С.Л.Б. като водач на товарен автомобил марка
„Пежо“, модел „Партнер“ с рег.№ *******при излизане от паркинг, е реализирал
ПТП с описания по-горе лек автомобил, застрахован при ищеца.Товарният автомобил
марка „Пежо“, модел „Партнер“ е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ по
полица № 23114002754022, валидна от 10.11.2014 г. до 10.11.2015 г.За
настъпилото произшествие участниците в него са подписали двустранен констативен
протокол за ПТП на 27.02.2015 г., съгласно който виновен е водачът на
застрахования при ответника автомобил.Във връзка с процесното ПТП при ищеца е
образувана щета № 44010411501234/04.03.2015 г. и
ищецът е изплатил на „А.-68 А.А.“ ЕООД сумата от 1 545,38 лв. на 05.05.2015 г.Въпреки
отправената му покана ответникът е
отказал да заплати сумата по посочената щета ведно с направените ликвидационни
разноски в размер на 15 лв.Ищецът моли съда да осъди ответника З. „О.“ АД да му
заплати платеното застрахователно обезщетение в размер на 1 560,38 лв.,
представляваща платеното застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди, както и 145,86 лв.-мораторна лихва за периода 30.06.2015 г.-30.05.2016
г. със законната лихва от датата на предявяване на иска, а при условията на
евентуалност-при отхвърляне на исковете срещу главния ответник-да бъде осъден С.Л.Б.
като делинквент да плати на „Д.з.“ ЕАД сумата от 1 560,38 лв.-платено
застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди и 145,86
лв.-мораторна лихва за периода 30.06.2015 г.-30.05.2016 г. със законната лихва
от предявяване на иска.
От застрахователна полица № 440214041000097 е видно, че т.а. марка
„Фолксваген“, модел „Транспортер Т5“ с ДК № ******* е застрахован по
застраховка „Пълно каско” при ищеца за периода от 24.04.2014 г. до 23.04.2015 г.
Видно от представения двустранно подписан протокол
за оглед на МПС към застрахователна полица № 440214041000097 към 14.05.2014 г.
са констатирани като невъзстановени щети и липси на застрахования автомобил:
ляв праг-боя; шпригли каросерия-боя.Посочено е, че отремонтирането на
невъзстановените щети се удостоверява с нов оглед от представител на ДЗИ „З.“
ЕАД.
Представен е двустранен констативен протокол за ПТП № 275,
в който е отразено, че на 27.02.2015 г. в 16,50 ч. в гр.Велико Търново, ул. „******е
настъпило ПТП, при което МПС „Пежо Партнер” с рег.№ ******, собственост на П.Д.,
управляван от С.Л.Б., при излизане от паркинг, частен терен, черен път, е
ударил МПС марка „Фолксваген Транспортер“ с ДК № ******* с водач Б.Д..Б.и е
причинил видими щети на автомобила в задна лява врата и задна лява колонка.Посочено
е, че виновен е водачът на МПС „Пежо Партнрер“, който има застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество по полица № 23114002754022 със
срок на валидност от 10.11.2014 г. до 10.11.2015 г.
Видно от
преписката по щета № 44010411501234/04.03.2015 г.-уведомление
за щета, опис на уврежданията по щета,
възлагателно писмо, приемо-предавателен протокол,фактура, калкулация по щета,
ликвидационен акт, декларация, преводно нареждане, ищецът
е заплатил на сервиза, отремонтирал увредения от процесното ПТП т.а. „Фолксваген Транспортер Т5” сумата 1 534,38 лв.
Видно от полица № 23114002754022 и от извадка на ГФ за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ т.а. „Пежо Партнер“ с рег.№ *******застрахован
при ответника З. „О.“ АД за периода 20.06.2014 г.-20.06.2015 г. с дата на
прекратяване 05.10.2014 г. по полица № 23114001663482, а товарен автомобил
„Пежо Партнер“ със същия номер на рама и с рег.№ В 1683 ВВ е застрахован в
същото дружество за периода 10.11.2014 г.-10.11.2015 г. по полица № 23114002754022
/представена по делото/.
Представено е удостоверение изх.№ 203/30.11.1026 г. на
нотариус Кр.Боева рег. № 296 с район на действие-Горнооряховски РС, че на
09.02.2015 г. под № 1489 на Общия регистър е заведен нотариално заверен договор
за покупко-продажба на МПС-т.а. марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег.№ *******със
страни по сделката-П.С.Н.-продавач и П.Д.Д.-купувач.
Видно от договор от 25.03.2015 г. с нотариална заверка на
подписите т.а. марка „Пежо“, модел „Партнер 1,9 Д“ с рег.№ *******на посочената
дата П.Д.Д. е продал посочения автомобил на „Аварийна, пожарна и екологична
защита“ АД.
С писмо изх.№ 92-4214/19.05.2015 г., получено на 21.05.2015 г., ищецът е
поканил З. „О.“ АД да му заплати сумата от 1 560,38 лв. по щета № 44010411501234.
Според
заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза
/АТЕ/ на в.л. Й.Й. всички вреди на т.а. „Фолксваген Транспортер Т5“ с рег.№ *******, отразени
в описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
механизма на процесното събитие.Към датата на застрахователното събитие
процесният автомобил е бил на 8 години, 3 месеца и 26 дни. Стойността,
необходима за възстановяване на товарния автомобил, изчислена по средни пазарни
цени към датата на ПТП, е 1 658,70 лв.Увреденият детайл задна лява врата
не се предлага от алтернативни доставчици. От заключението е установено, че
технологичното време за боядисване на ляв праг за демонтаж и монтаж е 0,5 ч.;
за възстановяване-1 ч. и за боядисване-2 ч. при 14 лв./ч.Стойността на
закупените боя и материали е общо 104,67лв. без ДДС /125,60 лв. с ДДС/.В протокола за оглед на МПС левият праг е отразен за степен
за боядисване, а в описа на застрахователя е отразен със степен 1, което
означава, че трябва да се боядиса и възстанови.Към датата на произшествието
боята на самия праг е била увредена.
Разпитаният по делото свидетел Б.Б. твърди, че през 2015 г. е работил в
гр.Велико Търново на ул. „******и близо до работата му е настъпило ПТП.Посочва,
че управлява автомобил „Фолксваген транспортр“ с рег.№ ******, другият участник
в ПТП е управлявал автомобил „Пежо“.Свидетелят посочва, че не е участвал във
въпросното ПТП, а е бил свидетел на същото.Не е възразил, че подписът върху
представения по делото двустранен констативен протокол, който му е предявен в
съдебно заседание на 06.02.2018 г. е негов, като е обяснил, че някой от
участниците в ПТП е бързал и го е извикал за свидетел.Той не е видял как се е
случило ПТП, когато е отишъл на мястото, е имало служител на КАТ.Твърди, че
неговият автомобил не е участвал в ПТП и не е бил засегнат по никакъв
начин.Автомобилът на участника в ПТП, който го е извикал за свидетел, се е бил
ударил в автобус, двигателят на лекия автомобил е бил изхвръкнал в реката.Заявява,
че не е бил свидетел на друго ПТП, нито
е участвал в такова.Управляваното от него МПС с рег.№ ****** никога не е било
увреждано в ПТП.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
чл.213, ал.1 КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на
причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.Предпоставките за уважаване на иска са: наличие на застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и собственика на увредения автомобил, плащане
на застрахователното обезщетение, наличие на предпоставките на чл.45 ЗЗД-противоправно поведение, вреда и причинна връзка между противоправното
поведение и претърпените от застрахования вреди, застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и
ответника.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска с мотиви, че двустранният
констативен протокол е частен документ, който няма материална доказателствена
сила по отношение на главния ответник, а заключението на АТЕ е основано изцяло
на отразените в него и в уведомлението за щета данни и предвид оспорването на
механизма на ПТП от главния ответник, не са доказани обстоятелствата относно
настъпването на твърдяното в исковата молба застрахователно събитие.Съдът се е
позовал и на свидетелските показания на свидетеля Б., който отрича верността на
отразените в подписания от него протокол обстоятелства.
От събраните по делото доказателства е установено наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика
на увредения автомобил към датата на ПТП, както и по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответното дружество и виновния водач, като неуведомяването
на застрахователя за извършеното прехвърляне на собствеността на автомобила няма
за последица прекратяването на договора /чл.263, ал.1, изр.1 КЗ
/отм./.Безспорно е доказано и плащането на застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“.
Настоящият съдебен състав счита, че по делото е установен и механизма на процесното
ПТП.Представеният двустранен констативен протокол е съставен по реда на чл.2, ал. 1, т.3 от Наредба № 1з-41/12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда
за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Информационния център към Гаранционния фонд и съдържа всички предписани реквизити.С подписване на протокола участникът в
ПТП Б.Б. е признал, че е участвал в ПТП при така описания механизъм, че
управляваният от него автомобил „Фолксваген транспортер“ с рег.№ **** *** е
участвал в произшествието и е бил увреден, като са му причинени щети в задна лява врата и задна
лява колонка.Същият е подписал и декларацията пред застрахователя по
застраховка „Каско“ от 04.03.2015 г., в която е описал същия механизъм на ПТП.Поради
изложеното съдът не кредитира свидетелските показания на посочения водач, тъй
като те противоречат на изявленията му в цитираните документи, като в съдебно
заседание той е потвърдил изрично подписа си под двустранния констативен
протокол.Налице е и признание на другия участник в ПТП /евентуалния ответник/,
че произшествието е в причинна връзка с неговото виновно и противоправно
поведение, изразено както в двустранния констативен протокол, така и в отговора
на исковата молба.Съгласно разпоредбата на чл.217 ГПК ако фактическите
твърдения на другарите относно общите факти си противоречат, съдът ги преценява
във връзка с всички обстоятелства по делото.Приетата по делото АТЕ, която не е
оспорена от страните, установява наличие на причинна връзка между щетите на
увредения автомобил и описания в двустранния констативен протокол механизъм на
произшествието.
Поради изложеното и от съвкупната
преценка на всички събрани по делото доказателства съдът счита, че е установен
описания в двустранния констативен протокол механизъм на ПТП, тъй като липсват годни
доказателства, които да го опровергават.
Съгласно чл.208,
ал.3 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието.При съдебно предявена
претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие– чл.208, ал.3 КЗ, като
ползва заключение на вещо лице /Р № 52/10 г., гр.д.№ 652/09 г., I ТО, постановено по реда
на чл.290 ГПК/.От заключението на АТЕ се установи, че стойността за
възстановяване на автомобила по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза
на 1 658,70 лв.Съдът намира, че
от размера на обезщетението следва да се приспадне сумата за боя на ляв праг,
тъй като тази щета е била констатирана
още към момента на сключване на договора за застраховка и не е представен
протокол за отремонтирането й, поради което същата не е в причинна връзка с
процесното ПТП.След приспадане на стойността на вредата за боядисване със
сумата от 85,81 лв. /за общо 3,5 ч. стойността на ремонта е 58,80 лв. с ДДС, а
за боя и материали за ляв праг-27,01 лв. с ДДС/ размерът на обезщетението,
определен на основание чл.162 ГПК, възлиза на 1 572,89 лв., т.е. искът се
явява изцяло основателен и следва да се уважи, като в полза на ищеца се присъди
и законната лихва от датата на предявяване на иска-31.05.2016 г.
Основателен е и искът за мораторна лихва.От събраните
доказателства се установи, че ответникът е получил поканата за заплащане на
сумата по процесната щета на 21.05.2015 г.Изчислен с помощта на електронен
калкулатор по реда на чл.162 ГПК, размерът на мораторната лихва върху
главницата за периода 30.06.2015 г.-30.05.2016 г. възлиза на 145,86 лв.
Поради изложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която
са отхвърлени исковете с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „Д.з.“ ЕАД против З. „О.” АД, като се
постанови решение, с което исковете срещу този ответник да се уважат изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 287,42 лв. за СРС
съгласно представения списък по чл.80 ГПК /за държавна такса, както и за
депозити за авто-техническа експертиза и свидетел/, както и сумата от 384,13
лв.-разноски за настоящата инстанция за държавна такса и адвокатско
възнаграждение или общо сумата от 671,55 лв.Съдът счита, че в полза на
въззивника не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение за
първата инстанция поради липса на
договор за адвокатска защита и съдействие, от който да е видно какъв е
договореният размер на адвокатския хонорар и начина на плащането му съгласно
разясненията по т.1 от ТР № 6/06.11.13 г. по т.д.№ 6/12 г. на ОСГТК на ВКС /в
този смисъл е налице съдебна практика, която се споделя от настоящия съдебен
състав-Опр. № 113/20.05.16
г. на ВКС, II ГО по ч.гр.д.№ 1846/16 г./.Преводното
нареждане не представлява двустранно подписан акт от страните, обективиращ
съгласието им за размера и начина на заплащане на адвокатския хонорар на
процесуалния представител на страната.Представената фактура също не е
подписана от страните.
По отношение на евентуалния ответник първоинстанционното решение е влязло в
сила поради необжалването му и същият неправилно е призован за съдебно
заседание.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 17.08.2018 г. на СРС, 82
с-в, по гр.д.№ 28967/16 г. в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД на „Д.з.“ ЕАД против З. „О.” АД, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „О.” АД с ЕИК ******* и със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Д.з.“ ЕАД с ЕИК*******и със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ сумата 1 560,38 лв.
/хиляда петстотин ш шестдесет лева и тридесет и осем стотинки/-платено
обезщетение по риск „Автокаско на МПС” по щета № 44010411501234 за вреди от ПТП
от 27.02.2015 г. със законната лихва върху нея от 31.05.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 145,86 лв. /сто
четиридесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки/ за периода 30.06.2015 г.-30.05.2016 г., както и сумата 671,55 лв. /шестотин
седемдесет и един лева и петдесет и пет стотинки/ на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.