Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Добрич, 21.04.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ ДЖЕНКОВА
При
секретаря: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. №431 по описа за 2020г. и за
да се произнесе съобрази следното :
Подадена е
искова молба от “Агенция за събиране на вземанията”АД, със седалище и адрес на
управление: ***, чрез юрисконсулт, с която срещу К.Т.Д. с ЕГН: ********** адрес: ***8, е предявен
установителен иск за постановяване на решение, по силата на което да се признае
в отношенията на страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4430/2019г. по
описа на РС Добрич:
-1000лв., представляваща неизплатено задължение по
договор за кредит „***”от 31.05.2017г., сключен между длъжника и „Аксес
Файнанс” ООД, което вземане с рамков договор за цесия от 11.11.2016г. и
Приложение от 10.01.2018г. „Аксес Файнанс” прехвърля на заявителя, ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от подаване на заявлението в съда-
11.12.2019г. до окончателното му плащане;
-80,88лв.- договорна възнаградителна лихва по договор за заем, начислена за
периода от 01.07.2017г.- 06.09.2017г.;
-360,81лв.-обезщетение за забава в плащане на главното
задължение по договор за кредит, начислено за периода от 06.11.2018г. до
подаване на заявлението 11.12.2019г.;
В
условията на евентуалност, при отхвърляне на установителния иск, ищецът
претендира осъдителен иск срещу ответника за същите суми.
С исковата молба се претенидрат
разноските в заповедното и в установителното производство, както и
юрисконсулстско възнаграждение в размер на 300лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК в установителното производство.
ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:
-
На 31.05.2017г. между К.Т.Д.
с ЕГН: ********** и „Аксес Файнанс“ ООД с ЕИК:***е сключен Договор за кредит „***“, като
на кредитополучателя е предоставен платежен инструмент - международна кредитна
карта ***. /арг. чл.2. ал.2 от Договора/. Срокът на договора е две години.
- Съгласно разпоредбата па
чл.2, ал.1 от Договора, „Аксес Файнанс“ ООД се е
задължил да предостави на К.Т.Д. револвиращ кредит в максимален размер на
1000,00 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който
се усвоява чрез международна кредитна карта ***, a Кредитополучатслят се
задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор.
Съгласно договореното от страните, в случай, че К.Т.Д. в качеството си на
кредитополучател извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия
му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер
на кредитния лимит.
- "Аксес Файнанс“
ООД предоставил на К.Т.Д. кредит при следните условия:
- фиксиран годишен лихвен процент по заема - 43,2 %. Върху усвоения
размер на кредита Кредитополучателят дължи дневен лихвен процент
в размер на 0,12 %, като лихвата се
изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена
главница, като за изчисляването й се
приема, че календарния месец е с продължителност 30 дни:
-годишен процент на разходите
/ГПР/ на заема: 45,9 %;
-
Общата
сума, дължима от Кредитополучателя съгласно чл. 11, aл. 1, т. 10 от ЗПК се формира от
сбора от
усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена
главница, такси за ползване на картата, съгласно Тарифата.
- Кредитополучателят усвоил заемни суми по дати,
както следва: 400 лв. /четиристотни лева/ на
30.06.2017г.; 600 лв. /шестстотин лева/ на 01.07.2017г.;.
-С оглед уговорката за заплащане на
възнаградителна лихва, на К.Т.Д.
е
начислена договорна лихва в размер на 80,88 лв. за периода от 01.07.2017 г.
до 6.09.2017 г.;
-Длъжникът
не е извърши плащане по дължимия паричен заем към Дружеството кредитополучател.
-На 10.01.2018г. е подписано
Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/
от дата 11.11.2016г., сключен между „Аксес
Файнанс“ ООД с ЕИК:** и “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК:**
/понастоящем “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД/, по силата на
който вземането, произтичащо от Договор за кредит „***“ № *** от дага
31.05.2017г. сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и К.Т.Д. е прехвърлено в полза
на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК:**
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви.
От своя страна “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
прехвърля процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
с ЕИК *** по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от дата 03.05.2019г. Съгласно постигната договорка между страните по
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019год., т.
2.2.1 от §2.ПРЕДМЕТ от Договора,
Продавачът предава на Купувача Приложение №5-детайлна информация за вземанията
в електронен формат /електронен документ/ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона
за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕ11/. ;
-Длъжникът е уведомен
но реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от името
на „Аксес Файнанс“ ООД и съответно от името на “Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД с уведомителни писма, изпратени с известия за
доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството и на
пълномощник на цедентите. Евентуално ищецът сочи, че съгласно действаща съдебна
практика / Решение №
123/24.06.2009 г. на ВКС по
т.д. JS»12/09
г. II, постановено но реда на чл. 291 от ГПК/,
получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по
предявен иск следва да се зачете, при което, длъжникът да се счита уведомен с
исковата молба ;
-Ищецът,
като частен правоприемник на кредитора подал завление по реда на чл.410 от ГПК,
по което е образувано ч.гр.д№ 4430/2019г. по описа на РС Добрич. Заповедният
съд уважил заявлението за исковите суми.
В срока по
чл.131 от ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска
като неоснователен и недоказан.
Релевантни възражения на отетника:
-Страните не са обвързани
договорно. Ответникът не е подписвал
договор за кредит „***”, нито Приложение № 1 към договор за
кредит „***” с КПД ***/31.05.2017г. Оспорва, че подписите на гореописаните
документи са поставени от него, не е теглил
посочените суми на съответните дати и не е получавал сочения финансов инструмент - „бяла Kaрта”.
-Представения
договор не съдържа конкретни уговорки за размера на кредита /извън максималния
размер на евентуално отпуснатия от кредитора ресурс определен до размера на
1000.00лв. /хиляда лева/, конкретни
параметри на кредита, като задължително условие за съдържанието му в
съответствие с нормите на чл. 10 и сл,
от ЗПК.
- Не са
представени от ищеца
доказателства, че
сумата от 1000лв. е реално усвоена от ответника. От представените до този момент с ИМ
доказателства не би могъл да се направи обоснован извод, че издадената от
кредитора кредитна карга е била получена от ответника. Дори и съда да приеме, че Приложение № 1 към договора за кредит „***” е подписано от ответника и той е получил
кредитната карта
ведно с ПИН кода за нея, то не може да се приеме като безспорно доказан факт,
извършваните транзакции на посочените дати, без ищецът да представя никакви
доказателства досежно това си твърдение. Ищецът не е предоставил извлечение от сметка, нито
движението по нея за да
обоснове доказаностга на иска си.
При горните оспорвания,
ответникът настоява съдът да допусне съдебно- графологическа експертиза относно
авторството на поставените подписи в полето „за
кредитополучател” в договор за кредит „***” и в полето „картодържател” в Придожение № 1 към договор
за кредит .
С отговора
се претендират сторените съдебно деловодни-разноски и
заплатен адвокатски хонорар в установителното производство.
Районният съд, след преценка на събраните
по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Между
К.Т. в качеството на Кредитополучател и „Аксес Фананс" ООД, като
кредитодател е сключен договор за кредит „***” на 31.05.2017г. като на
кредитополучателя е предоставен платежен инструмент - международна кредитна
карта ***. /. чл.2. ал.2 от
Договора/. За кредитополучателя е посочен имейл и телефон за
връзка по договора.
В
чл.4 т.1 е посочено, че договорът се
сключва за неопределен срок. Условията за прекратяване са уредени в Раздел ІХ ,
чл.23.
Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1 от Договора, „Аксес Файнанс“ ООД се е задължил да
предостави на К.Т.Д. револвиращ кредит в максимален размер на 1000лева под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта ***, a Кредитополучателят
се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор.
Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема - 43,2 % и годишен процент
на разходите /ГПР/ на заема: 45,9 %. През
целия срок на договора кредитополучателя се задължава да заплаща текущото си
задължение на всяко 2-ро число на текущия месец.
Съгласно
чл.3, ал.3 от Договора, текущото задължение на Кредитополучателя се определя
към всяко последно число на месеца като сбор от следните суми: усвоена и
непогасена главница между 01 и 19 – то число на текущия месец, усвоена и
непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец, начислена
и непогасена договорна лихва върху горните две суми на основата на уговорения
по договора лихвен процент, неустойка за неизпълнение, лихва за забава и
разходи за събиране, в случай, че такива са начислени.
Уговорено е в чл. 21, ал. 1 от договора е, че в случай на
неплащане на минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни
месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата от одобрения
кредитен лимит, Кредитодателят има право да обяви цялото задължение по договора
за предсрочно изискуемо.
Съгласно
чл.27 от Договора, всички писма, покани, съобщения или други документи ще се
считат узнати от другата страна, ако бъдат доставени на адресите за
кореспонденция, изпратени чрез СМС на телефона за кореспонденция, e-mail адрес на кредополучателя, след
изтичане на три дни от тяхното изпращане.
По делото е допусната
съдебно - графологична експертиза. Вещото лице А.С. установява, че в представените за изследване документи: Договор за кредит „***” от
31.05.2017 год. между „Аксес Файнанс” ООД и К.Т.Д.; Приложение №1 към Договор
за кредит „***” от 31.05.2017 год. между „Интеркарт Файнанс” АД” и К.Т.Д./Рамков
договор за предоставяне на Кабрандирана платежна карта „***”, сключен на
31.05.2017 год./ и Общи условия към този договор,
подписите за „Кредитополучател/Картодържател” са положени от К. Т. в Д.,
ЕГН **********.
По делото е допусната
съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице
установява, че усвоената
от К.Т.Д. с ЕГН ********** сума по предоставения револвиращ кредит чрез
международна кредитна карта *** /Access ***по
Договор за „***“ №***/31.05.2017год. е общо 1092.14лв. на следните дати: на 28.06.2017год.- 92.14лв., на 30.06.2017год.
-400.00лв. и на 01.07.2017год.- 600лв.
От страна на К.Т. е извършено едно плащане на 28.06.2017г. в размер на 92,14лв.
Вещото лице установява, че размера на задължението на К.Т.Д. с ЕГН **********
по Договор за „***“ №***/31.05.2017год., е 1708.54лв. или по пера:
>
Усвоена непогасена главница -
1000.00лв.
>
Договорна лихва върху непогасена главница - 80.88лв.
>
Такси за ползване на картата -
200.00лв.
>
Неустойки - 200.00лв.
>
Законна лихва към 12.01.2018год. - 36.12лв.
>
Законна лихва за периода 13.01.18г.-11.12.19г. - 191.54лв.
По делото е представено Приложение №1 от 10.01.2018г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 11.11.2016г.,
сключен между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК:***и “Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК:***/понастоящем
“Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД/, по силата на който
вземането, произтичащо от Договор за кредит „***“ № *** от дата
31.05.2017г. сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и К.Т.Д. е прехвърлено в полза
на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК:***изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
От своя страна “Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД прехвърля процесното вземане в полза на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД
с ЕИК ***по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от дата 03.05.2019г. Съгласно постигната договорка между страните по
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019год., т.
2.2.1 от §2.ПРЕДМЕТ от Договора,
Продавачът предава на Купувача Приложение №5-детайлна информация за вземанията
в електронен формат /електронен документ/ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона
за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕ11/.
По делото е
представено пълномощно, с което цедента „Аксес Файнанс” ООД упълномощава
цесионера “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД да уведоми длъжника
за извършеното прехвърляне на вземането.
Представено е и пълномощно от
“Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД в полза на ищеца на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД за уведомяване на длъжника за извършената цесия.
Длъжникът с уведомен но реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените
продажби на вземането от името на „Аксес Файнанс“ ООД и съответно от името на
“Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с уведомителни писма,
изпратени с известия за доставяне от страна на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, в качеството и на пълномощник на цедентите. Писмата са изпратени
на адреса, който кредитополучателя е заявил в договора за кредит.
Към искова молба се представя
и копие от уведомленията за извършената цесия от страна на „Аксес Файнанс” ООД и “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, които са връчни на ответника ведно с исковата
молба и приложенията към нея на 02.03.2020г.
Съгласно
Общи условия Айкард , “Издател”
е Айкарт, който е Пълноправен член на Картовите Организации MasterCard, VISA,
JCB, издава картите и авторизира платежните операции с тях.
“Представител” е Аксес Файнанс, вписано като представител на
Айкарт в Регистъра на клонове и представители на платежните институции по чл.
19 от ЗПУПС, чрез който Айкарт предоставя на крайните клиенти платежния
инструмент кобрандирана платежна кредитна карта „***/Аксес Файнанс/iCard“.
„Заемодател“ е Аксес Файнанс, в качеството му на финансова
институция по чл. 3 от Закона за кредитните институции („ЗКИ“), регистриран в
Регистъра на финансовите институции към Българска народна банка под № BGR00332,
което отпуска кредит на Картодържателя по силата на отделен Договор за Кредит,
сключен между Аксес Файнанс и Картодържателя.
“Кобрандирана платежна кредитна карта ***/Аксес Файнанс/iCard”, наричана още „***“, „Кобрандирана Карта“ или
„Карта" означава платежен инструмент с логото на Издателя и на Картовата
организация, с дата на валидност, предоставена от Издателя и даваща възможност
на Картодържателя да подава платежни нареждания за платежни транзакции. Картата
винаги е персонализирана с персонални защитни характеристики, като PAN, дата на
валидност, CVV, CVC или други подобни кодове. Картата е платежен инструмент,
даващ достъп до картовата сметка, по която е отпуснат Кредит от Заемодателя.
С писмо изх.№ В
605/17.03.2021г. „АЙКАРТ" АД потвърждава, че посочения номер в Приложение
№ 1 към писмо с изходящ № В1240 от
30.11.2020 г. карта с КИД *** е идентична с посочения платежен инструмент „ ***"
с номер 4985960013329319. КИД *** представлява клиентски идентификационен номер
в системите на „Аксес Файнанс" ООД и „Айкарт" АД.
Ищецът, като частен правоприемник на кредитора, подал
завление по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д№ 4430/2019г. по
описа на РС Добрич. В завяление заявителят, ищец в настоящото производство се е
позовал на предсрочна изискуемост на вземането. Заповедният съд уважил
заявлението за исковите суми. Тъй като длъжникът депозирал възражение,
заповедния съд е дал указания за съдебно установяване на вземането. Подаденото
възражение не съдържа конкретни оспорвания по основателността и размера на
вземането.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, районния съд прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по
чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в
полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – частен правоприемник /цесионер/ на „Аксес Файнанс”ООД, съществува вземане срещу ответника в претендирания размер - предмет на заповед №2185 от 12.12.2019
г , издадена по ч.гр.д.№4430/2019 г., която длъжникът/ответник по делото/е
оспорил по реда на чл.414 от ГПК.
Съдът намира, че приложените рамкови
договори за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ и приложения обективират валидно
сключен между Кредитодателя по процесния
договор за заем – „Аксес Файнанс”ООД, в качеството му на
продавач/цедент/ и “Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, а в последващия договор и „Агенция за събиране
на вземания”ООД/ с правоприемник ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/,
в качеството му на купувач/цесионер/. По делото са
ангажирани доказателства, които по несъмнен начин установяват, че процесното вземане е било
предмет на цесионния договор и ищеца като титуляр на вземането се явява материално правно
легитимиран да претендира заплащането му. Към исковата молба са представени
извлечения от Приложение №1 към Договорите за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/, в които вземането от ответника е индивидуализирано в
достатъчна степен чрез посочване на договора и датата на сключването му, трите
имена и ЕГН на длъжника, размера на вземането, в т.ч. и начислената лихва за
просрочие към датата на засичане.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3
от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне. Следващата ал.4
на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
В доказателствения материал са
приложени уведомления за извършената цесия, изпратени на адреса по договора,
посочен от кредитополучателя. Не е ясно по какви причини, след като пратката е
върната като непотърсена, цесионера, действащ като пълномощник на цедента, не
се е възползвал от другите способи, предвидени в договора за изпращане на
изявления. Това обстоятелство, обаче не променя извода на съда, че цесията на процесното
вземане е породила своето действие по
отношение на ответника. В тази връзка съдът съобразява утвърдената
непротиворечива практика, която приема, че няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде
направено и чрез връчване на препис от искова молба, към която е приложено
уведомлението от
стария кредитор – в случая „Аксес Файнанс”ООД, чрез пълномощник „Агенция за събиране на вземанията”ООД. Тъй
като този факт е от значение за спорното право, той следва да се
съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл.235, ал.3 ГПК. /В този смисъл е Решение № 123 от 24.06.2009
г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и Решение №78/09.07.2014 г. по
т.д.№2352/2013 г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК./
Съгласно второто от посочените решения на ВКС “Изходящото от цедента уведомление, приложено към ИМ на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.1
от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Приема се също, че доколкото уведомяването не е лично и непрехвърлимо право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е
налице законова пречка да бъде извършено чрез пълномощник, какъвто в случая се
явява цесионера
- Агенция за събиране на вземания”. Констатира се, че самото
упълномощаване е ясно оповестено в документа, като е приложено и изрично
писмено пълномощно. Настоящият състав счита, че с горните действия по никакъв
начин не са осуетени целите, насочени към защита на длъжника срещу ненадлежното
изпълнение на лице, което не е носител на вземането, още повече, че от
ответната страна не са въведени твърдения да е предложено изпълнение на стария
кредитор.
След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено, че по силата на Договор за кредит „***” между „Аксес Файнанс”ООД и ответника
са възникнали облигационни правоотношения, които валидно обвързват
страните. Представеният договор съдържа
уговорки за размера на кредита /максималния размер на отпуснатия от кредитора ресурс определен до
размера на 1000.00лв. /хиляда лева/, конкретни параметри на кредита- договорна лихва, такси, начин на погасяване,
като задължително условие за съдържанието му в съответствие с нормите на чл. 10 и сл, от ЗПК.
Съдът приема за доказан факта, че Кредитодателят
е изпълнил задължението си по договора, да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лева под формата на
разрешен кредитен лимит. От заключението
на допуснатата съдебно-икономическа
експертиза се установява, че сумата по
кредита е усвоена от ответника на 30.06.2017год.
-400.00лв. и на 01.07.2017год. – 600лв., поради което за същия е
възникнало задължение да погаси до 2-ро число на месец август 2017г. текущото
си задължение към 30.07.2017г., формирано от усвоената в периода по чл.3, ал.3
от договора сума и начислената и непогасена договорна лихва върху горните суми.
От страна на ищеца са наведени твърдения, че договорът е със срок
на действие две години. Това твърдение се опровергава с оглед изричното
вписване в клаузата на чл.4 т.1 от Договора за кредит, че договорът се
сключва за неопределен срок.
Не са установи по делото която и да било от страните в
договорното правоотношение да е отправила до другата уведомление за
прекратяване на договора съгласно условията за
прекратяване уредени в Раздел ІХ ,
чл.23.
Предвид
спецификата на договора за офърдрафт погасяването на задълженията по него не се
изпълнява на предварително договорени анюитетни вноски. При ползването на
овърдрафт, кредитополучателят има възможност да тегли суми в брой или да
нарежда плащания за суми до определен лимит. Страните в
случая са уговорили, че през целия срок на договора кредитополучателя се задължава да заплаща текущото
си задължение на всяко 2-ро число на текущия месец. Съгласно
чл.3, ал.3 от Договора, текущото задължение на Кредитополучателя се определя
към всяко последно число на месеца като сбор от следните суми: усвоена и
непогасена главница между 01 и 19 – то число на текущия месец, усвоена и
непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец, начислена
и непогасена договорна лихва върху горните две суми на основата на уговорения
по договора лихвен процент, лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че
такива са начислени. Анализът на тези клаузи води до извод, че ежемесечно
картодържателят е следвало да „възстановява” изтегления между 01 и 19 –
то число на текущия месец и между 20-то и последно число на
предходния месец лимит. Това означава, че след усвояване на пълния размер
на лимита на 30.06.2017год. и на 01.07.2017год., на 02.08.2017г. ищецът е следвало да изпълни
задължението си да възстанови лимита от 1000лева, както и да заплати
възнаградителна лихва.
Уговорено е в чл. 21,
ал. 1 от договора е, че в случай на неплащане на минимум 15% от одобрения
кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец
да бъдат внесени общо 15% от сумата от одобрения кредитен лимит, Кредитодателят
има право да обяви цялото задължение по договора за предсрочно изискуемо.
Доколкото картодържателя не е изпълнил минималните си плащания то към
02.09.2017г. са възникнали условията за обявяване предсрочната изискуемост на
целия усвоен кредитен лимит. Липсват данни, а не се и твърди от страните,
задължението по договора да е било обявено за предсрочно изискуемо по реда на
чл.60, ал.2 от ЗКИ в предшестващ предявяването на заявлението по заповедното
производство период, в съответствие с
постановките, приети в т.18 от ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС. С Тълкувателно решение № 4/13г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС е
даден отговор на поставените в производството правни въпроси в т.18 и т.11.б.
По първия и втория въпроси е прието, по договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без
да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването
на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. За това обстоятелство съдът следи служебно с оглед задължението му да
извърши проверка за настъпила изискуемост на вземането по издадената заповед.
Доколкото в заявлението по заповедното производство “Агенция за събиране на вземанията”АД се е позовала на
предсрочна изискуемост на вземането си , каквато не е обявена на другата страна
по договора към момента на подаване заявлението в заповедното производство,
предявеният установителен подлежи на отхвърляне.
В
Тълкувателно решение № 4/13г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в
производството по установителния иск е допустимо да се приеме за съвместно
разглеждане друг иск на ищеца при първоначално съединяване на исковете. В случая
при същите фактически твърдения, но в условията на евентуалност спрямо
установителния иск ищецът е предявил осъдителни искове за същите суми, предмет
на установителния иск.
В случая исковата молба обективира
изявление на кредитора да обяви кредита
за предсрочно изискуем и това изявление с връчване исковата молба достига до
другата страна по договора. В този случай моментът на предсрочната изискуемост
ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска- в случая съгласно
рзписка на л.46 от делото- на 02.03.2020г. От този момент за кредитора е
възникнало правото да изиска връщане на целия кредитен лимит от 1000лева,
съответно договорената и начислена договорна лихва за периода 01.07.2017г.-
06.09.2017г.;
Доколкото
ответникът не е обслужвал минималните задължения по кредита, на осн.чл.21 ал.3
от Договора, последния дължи и законна лихва, определена от вещото лице в
размер от 227,66лв. -обезщетение за забава в плащане на главното задължение по
договор за кредит, начислено за периода от 06.11.2017г. до подаване на
заявлението 11.12.2019г.
Осъдителните искове са основателни до установените от вещото лице
размери, като относно обезщетението за забава, искът над присъдената сума от
227,66лв. до претендираната от 360,81лв. подлежи на отхвърляне.
На
осн. чл.86 от ЗЗД върху главното задължение се дължи и законната лихва за
забава от подаване на исковата молба по осъдителния иск- 12.02.2020г. до
окончателното плащане на задължението.
ОТНОСНО ТАКСИ И РАЗНОСКИ: когато
между страните са предявени алтернативно или евентуално съединени искове
дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение. Отговорността за
разноски се преценява с оглед основателността на предявената претенция срещу
ответника - предявена по главен иск или по съединен с него евентуален иск. Ако претенцията бъде уважена по
главния иск, ответникът дължи направените от ищеца разноски, ако главният иск
бъде отхвърлен или производството прекратено, тогава отговорността за разноски
по делото се определя от изхода по евентуалния иск /В този смисъл Определение №284 от 6.04.2012
г. на ВКС по ч.гр.д.№238/2012 г., IV г. о., Определение №70 от 5.02.2018
г. на ВКС по ч.т.д.№257/2018 г., I т.о., Определение №477 от 4.11.2016
г. на ВКС по ч.т.д. №1218/2016 г., I т. о./.
С оглед пълното уважаване на
осъдителния евентуален иск, в тежест на ответната страна, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК следва да се възложат сторените разноски, конкретно за настоящото
производство внесената държавна такса от 150лева. По искане на ищеца е
изслушана и счетоводна експертиза, като разноските за нея от 200лв. следва да
се възложат в тежест на ответната страна. На осн.чл.78 ал. 8 от ГПК в полза на
ищеца следва да се определи и юрисконсултско възнаграждение, доколкото
дружеството се представлява от юрисконсулт. Съобразно правната сложност и
цената на иска съдът определя възнаграждението за юрисконсулт на 200лева.
Мотивиран от горните съображения
,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Агенция
за събиране на вземанията”АД, със седалище и адрес на управление: ***, срещу К.Т.Д. с ЕГН: **********
адрес: ***, установителен
иск за постановяване на решение, по силата на което да се признае в отношенията
на страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4430/2019г. по
описа на РС Добрич:
-1000лв., представляваща неизплатено задължение по
договор за кредит „***”от 31.05.2017г., сключен между длъжника и „Аксес
Файнанс” ООД, което вземане с рамков договор за цесия от 11.11.2016г. и
Приложение от 10.01.2018г. „Аксес Файнанс” прехвърля на заявителя, ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от подаване на заявлението в съда-
11.12.2019г. до окончателното му плащане;
-80,88лв.- договорна възнаградителна лихва по договор за заем, начислена за
периода от 01.07.2017г.- 06.09.2017г.;
-360,81лв.-обезщетение за забава в плащане на главното
задължение по договор за кредит, начислено за периода от 06.11.2018г. до
подаване на заявлението 11.12.2019г.;
ОСЪЖДА К.Т.Д.
с ЕГН: ********** адрес: ***, да заплати на “Агенция за събиране на вземанията”АД, със
седалище и адрес на управление: ***, като частен правоприемник на „Аксес Файнанс“ ООД с ЕИК:***,
следните суми по Договор за кредит „***“ от 31.05.2017г., сключен между „Аксес Файнанс”
ООД и К.Т.Д. с ЕГН: **********:
-1000лв. -главница, ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от подаване на исковата молба в съда- 12.02.2020г. до окончателното му
плащане;
-80,88лв.- договорна възнаградителна лихва по договор за заем, начислена за
периода от 01.07.2017г.- 06.09.2017г.;
-227,66лв.-обезщетение
за забава в плащане на главното задължение по договор за кредит, начислено за
периода от 06.11.2018г. до подаване на заявлението 11.12.2019г., като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за горницата от присъдената сума до претендираното обезщетение за забава в
размер на 360,81лв.
ОСЪЖДА К.Т.Д.
с ЕГН: ********** адрес: ***, да заплати на “Агенция за събиране на вземанията”АД, със
седалище и адрес на управление: *** сторените разноски в размер на 350лв. и
юрисконсултско възнаграждение в раземер на 200лв.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис
от решението да се връчи на всяка от страните.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред окръжен съд Добрич.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
.......................